№ 331
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора П. Б. Е.
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 3.12.2024 г. на ответника „Дан Трейд 22” ЕООД, чрез назначения му
особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК, срещу решението от 20.11.2024 г., поправено
с решение от 11.02.2025 г., по т. д. № 1148/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-9
състав, с което на осн. чл. 155, т. 3 ТЗ е прекратено същото дружество по иск, предявен
от прокурор при Софийската градска прокуратура;
частна жалба от 17.12.2024 г. на особения представител срещу определение №
4744/6.12.2024 г. по т. д. № 1148/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-9 състав, с което
е отхвърлено искането за изменение на определението от 20.11.2024 г. относно размера
на възнаграждението на особения представител.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел наличието на
прекратителното основание по чл. 155, т. 3 и чл. 157, ал. 1 ТЗ спрямо ответното дружество.
Сочи се, че основанието по чл. 157, ал. 1 ТЗ не настъпвало само със смъртта на едноличния
собственик на капитала, но зависела и от две други предпоставки – да не е предвидено друго
в учредителния акт и наследниците да не са поискали продължаване на дейността на
дружеството. Твърди се, че липсата на изявление на наследниците водела до състояние на
висящност, като към изясняване на тяхната воля било насочено и искането до съда да даде
възможност на тези наследници да заявят дали желаят продължаване на дейността на
дружеството. Съдът неправилно не уважил това искане, с което допуснал процесуално
нарушение.
В частната жалба се поддържа, че неправилно и немотивирано съдът е намалил размера
на първоначално определеното възнаграждение за особения представител от 500 лв. на 240
лв. с ДДС, който размер се явявал обиден за адвоката и за обществото като цяло. Твърди се,
1
че това освен на процесуална изненада сочело и на неуважение на адвокатския труд. Сочи
се, че била нарушена Директива /ЕС/ 2022/2041 относно минималните работни заплати в ЕС,
която се прилагала и за адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск, както и да уважи частната жалба.
Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура, като представител на ищеца по иска,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с
нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено
следното:
І. По въззивната жалба
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите на същото, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите
аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните
състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор. Независимо от това следва да
се добави и следното:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, която разпоредба урежда специален
конститутивен иск за прекратяване на ООД по иск на прокурора, когато в продължение на
три месеца дружеството няма вписан управител. Същевременно, искът е предявен и във
връзка с чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвиждащ, че едноличното ООД се прекратява със смъртта на
едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. Изяснено е в т. 1 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК,
че прекратяването на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ се извършва по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, т.е. по иск
на прокурора.
В конкретния случай спрямо ответното ЕООД тези формални предпоставки са налице,
доколкото от доказателствата се установява, че едноличният собственик и управител С. Х.
А. е починал на ******** г., откогато и до днес липсва вписан нов управител, което е видно
и от служебно извършената от въззивния съд справка в търговския регистър. В
учредителния акт на дружеството не е предвидено, че дейността му ще продължи и след
смъртта на едноличния собственик, а същевременно – повече от 2,5 год. липсва заявено от
наследниците на същия продължаване на дейността, което следва да се извърши чрез
предприемане на действия по вписване на нов ЕСК /или нови съдружници/ и нов управител.
Причините, поради които подобно продължаване на дейността и вписване на нов управител
не е заявено в търговския регистър, са ирелевантни при преценката по чл. 157, ал. 1 и чл.
155, т. 3 ТЗ. Противно на доводите в жалбата съдът не е длъжен да издирва наследниците на
починалия ЕСК, за да им предоставя възможност да заявят дали желаят да продължат
дейността на дружеството. Подобно тяхно заявление пред съда е и без правно значение, ако
не се предприемат действия по вписване в ТР. В случая липсва заявено по партидата на
дружеството в ТР продължаване на дейността на дружеството от наследниците. Мотивите и
съображенията за бездействието на наследниците са без значение.
Изложените в жалбата доводи са ирелевантни към основателността на предявения иск.
Стопанската и социална целесъобразност на запазването на дружеството не може да
2
преодолее настоящия му незаконен вътрешен статут /липсата на каквито и да било органи на
управление и членски състав/, който изцяло опорочава съществуването му като правен
субект, лишен напълно от представителен орган, което е и пречка да изразява
правновалидна воля и да бъде страна по каквито и да било сделки в оборота. Това именно е
и основното съображение на закона в подобна хипотеза да бъде прекратена дейността на
дружеството и да бъде назначен представляващ го ликвидатор. След да се подчертае, че
дори след прекратяването дейността на дружеството може да бъде продължена от неговия
наследник съобразно чл. 274, ал. 1, изр. 2 ТЗ, както е изяснено и в мотивите към т. 1 от ТР №
1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, доколкото до заличаването на дружеството, то продължава
да съществува. Ето защо искът е основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.
ІІ. По частната жалба по чл. 248 ГПК
А) По искането за отправяне на преюдициално запитване
В частната жалба е направено искането за отправянето на преюдициално запитване до
СЕС относно въпроси относно приложението на Директива /ЕС/ 2022/2041 относно
адекватните минимални работни заплати в ЕС. Въззивният съд не намира за нужно да
отправя подобно запитване, тъй като разпоредбите на посочената директива са ясни за съда,
вкл. и относно нейното приложно поле, като то не обхваща доходите на лицата със свободни
професии, каквито са адвокатите. Ето защо искането следва да се остави без уважение.
Б) По основателността на частната жалба
Жалбата е насочена срещу определението от 6.12.2024 г., с което съдът е отхвърлил
молбата с вх. № 135181/5.12.2024 г. на особения представител на ответника.
Макар в молбата да е посочено /а така погрешно е отразено и в обжалваното
определение/, че се иска изменение в частта за разноските на решението от 20.11.2024 г., тя
всъщност е насочена към изменение на постановеното преди това протоколно определение
от 20.11.2024 г., с което чрез частична отмяна на предходно определение от 7.06.2024 г. е
определен размерът на възнаграждението на особения представител на 240 лв. с ДДС.
Независимо, че това определение не подлежи на обжалване, то доколкото има за предмет
определяне на разноски в полза на участник в производството, подлежи на изменение по
реда на чл. 248 ГПК при подадено искане в 1-месечен срок от постановяването му. Този срок
в случая е спазен. В решението от 20.11.2024 г. действително има част за разноските, но тя
касае присъдени такива в полза на държавата на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, и не е предмет на
молбата от 5.12.2024 г.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
С определението от 7.06.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че на ответното
дружество следва да се назначи особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК, като е определил
възнаграждението на същия, платимо от бюджета на съда, в размер на 500 лв. При тези
условия е постановил да се изиска от САК да посочи адвокат за особен представител. Такъв
е посочен в писмо с изх. № 4078/2024 г. на САК, който е назначен за процесуален
представител на ответника с определение от 17.06.2024 г. Впоследствие, особеният
представител е подал отговор на исковата молба от 3.07.2024 г. и е участвал в единственото
проведено открито заседание на 20.11.2024 г.
При тези данни въззивният съд не намира, че са налице основания за намаляване на
първоначално определеното възнаграждение от 500 лв. Преценката на съда за този размер е
с оглед обичайния развой на делото в първата инстанция, т.е. до постановяване на
3
решението, и с оглед обичайния обхват на осъществяваната защита от особения
представител по този вид дела. При тези условия той не подлежи на намаляване, тъй като
съдът вече е разгласил, че при това възнаграждение търси адвокат за особен представител, а
последният се е съгласил да поеме защитата при тези финансови параметри. Адвокатът не е
длъжен да поеме работа, която не желае, а принудителният труд е забранен /чл. 48, ал. 4
КРБ/. При липса на съществено отклонение от първоначално прогнозирания развой на
делото, съдът не може да намали размера на вече определеното възнаграждение, тъй като
обратното противоречи на принципа на оправданите правни очаквания на назначения особен
представител. Възнаграждението може да се намали, ако производството се прекрати в
твърде ранна фаза, или ако особеният представител не е извършил обичайните процесуални
действия в защита на съответната страна /в последния случай може и да се откаже
изплащането/. Настоящият случай обаче не е такъв.
Ето защо неправилно с определението от 20.06.2024 г. е намален размерът на
възнаграждението на особения представител от 500 лв. на 240 лв.
Неоснователно обаче е и искането на особения представител за увеличаване на
възнаграждението на 600 лв., тъй като бил регистриран по ЗДДС. Възнаграждението от 500
лв. е глобално определено, т.е. ако е дължим и ДДС от адвоката, то той се включва в него.
Особеният представител е бил наясно с този размер на възнаграждението и при тези условия
се е съгласил да поеме работата. Въззивният съд намира, че това възнаграждение отговаря
адекватно на фактическата и правна сложност на делото и на осъществения обем защита за
първата инстанция.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и
определението от 20.11.2024 г., с което е отменено определението от 7.06.2024 г. в частта, с
която на особения представител е определено възнаграждение за сумата над 240 лв. В
останалата част частната жалба следва да се остави без уважение.
Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС не следва да се уважава,
доколкото за настоящия съдебен състав не съществува неяснота по тълкуването на
визирания акт на ЕС – директива № /ЕС/ 2022/2041.
ІІІ. По разноските за производството
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 и 7 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съда разноски в размер на: 1) 40 лв. – за
дължимата държавна такса по въззивната жалба, и 2) 500 лв. – разноски за заплатеното от
бюджета възнаграждение на назначения особен представител за въззивната инстанция.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.11.2024 г., поправено с решение от 11.02.2025 г., по т.
д. № 1148/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-9 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз, формулирано в частната жалба с вх. № 141528/17.12.2024 г.
ОТМЕНЯ определение № 4744/6.12.2024 г. по т. д. № 1148/2024 г. на Софийския градски
съд, VІ-9 състав, с което е отхвърлено искането за изменение на определението от 20.11.2024
г. относно размера на възнаграждението на особения представител до размера на 500 лв., и
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 20.11.2024 г. по т. д. № 1148/2024 г. на
Софийския градски съд, VІ-9 състав, с което е отменено определението от 7.06.2024 г. в
частта, с която на особения представител е определено възнаграждение за сумата над 240
лв. до размера на 500 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на особения
4
представител на „Дан Трейд 22” ЕООД в останалата част.
ОСЪЖДА „Дан Трейд 22” ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Надежда“, бул. „Ломско шосе“ № 60, да заплати по сметка
на Софийския апелативен съд сумата 40 лв., представляваща държавна такса по въззивната
жалба, както и сумата 500 лв., представляваща разноски за заплатеното от бюджета
възнаграждение на назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението до особения представител на ответното дружество да се изпрати чрез
обявения по делото профил в ЕПЕП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5