№ 35
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Й.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело
№ 20241800200042 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагате на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС и за
краткост наричан по-нататък Закона).
Предмет на делото е признаването и изпълнението на решение за
налагане на финансова санкция, постановено от административен орган –
Област З.-В. /K. Si.-W./, ФРГ срещу българския гражданин И. К. Н., роден на
....... г., с постоянен адрес: гр. З., ул.“М. и З. С.“ №, ет., ап., обл. С..
Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващия
орган на териториално и предметно компетентния да го разгледа, съгласно чл.
32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал.1 от Закона, Софийски окръжен съд.
Съгласно изискванията на закона същото се придружава от
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.
1
Засегнатото лице И. Н. е редовно призован, като призовката е връчена
на неговата майка със задължения да я предаде.
Представителят на С. прокурор Д. Й. намира искането за изпълнение на
финансовата санкция за законосъобразно, сочи, че не се установяват
основанията за отказ.
Съгласно приложимия закон ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен
съд в рамките на своята компетентност по чл.6, ал.1 от Закона и според
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона, определяща правоприлагането на
българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с
приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите
на страните, приема за установено следното:
Получено е решение № ********* – LB от 16.03.2023 г., постановено
от административно наказателен орган – Област З.-В. /K. Si.-W./, ФРГ,
влязло в сила на 12.04.2023 г., срещу българския гражданин И. К. Н., роден на
....... г., с постоянен адрес: гр. З., ул.“М. и З. С.“ №, ет, ап., обл. С. за
административно нарушение, изразяващо се в превишаване на допустимата
скорост с лек автомобил извън населено място с 18 км/ч. При допустима
скорост от 50 км/ч засегнатото лице И. Н. на 14.12.2022 г. в 19,41 часа в Bad
Berleburg-Schullar, на междуградски път B 480, Am Stein 8 в посока на
движение Winterberg като водач на лек автомобил, с регистрационен номер
WI-VM 9450 е превишил скоростта с 18 км/ч, като е управлявал автомобила с
68 км/ч /след приспаднат толеранс/. С така описаното поведение в
удостоверението се сочи, че засегнатото лице И. Н. е извършил
административно нарушение, съгласно & 41, ал.1 в съчетание с Приложение
2,49 StVO /Наредба за движение по пътищата; & 24 StVG /Закон за движение
по пътищата, 11.3.3 BKat /Каталог на глобите/. На засегнатото лице е била
наложена глоба в размер на 60 евро и е определена дължима сума за
административни разноски в размер от 28,50 евро. Засегнатото лице е било
уведомено за решението за налагане на финансова санкция съгласно
законодателството на издаващата държава.
Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на
чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в
административно наказателно писмено производство в държава – членка на
2
Европейския съюз от компетентен по административно-наказателни дела
орган – Област З.-В. /K. Si.-W./, ФРГ. Решението е било постановено на
16.03.2023 г. и е влязло в сила на 12.04.2023 г. Засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен съгласно националните закони представител за решението
и за правото на обжалване и сроковете за това.
Представеното решение за налагане на финансова санкция е
придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от
Закона. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е
удостоверено от административно-наказващия орган, постановил решението
за налагане на финансова санкция и е придружено с превод на български език,
съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от Закона.
Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата
на чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, за признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено от
несъдебен орган Област З.-В. /K. Si.-W./, ФРГ в решаващата държава въз
основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват
като административни правонарушения. В удостоверението е посочено, че
извършеното от И. Н. правонарушение, съставлява административно
нарушение съгласно & 41, ал.1 в съчетание с Приложение 2, 49 StVO
/Наредба за движение по пътищата; & 24 StVO /Закон за движение по
пътищата, 11.3.3 BKat /Каталог за глобите/. Това деяние представляват
административно нарушение по българското законодателство по ЗДвП и
ППЗДвП, а съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
двойната наказуемост не се изисква, когато се касае за поведение,
нарушаващо правилата за движение по пътищата.
В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да
заплати паричната сума от 60,00 евро, представляваща наложената му
парична глоба за извършените от него административни нарушения, изразили
се в нарушаване на правилата за движение в качеството му на водач на лек
автомобил, с регистрационен WI-VM 9450, довели до издаване на решението.
3
Равностойността на паричната сума от 60,00 евро в български левове по
фиксирания курс на еврото на Българската народна банка към 16.03.2023 г. –
деня на постановяване на решението за признаване на решението за налагане
на финансова санкция в издаващата държава (чл.16, ал.8, вр. чл.32, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС), е 173,69 /сто седемдесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/ лева.
Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с
адрес: обл. С., гр.З., което обстоятелство удовлетворява условието по чл.30,
ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Не се установява основанията по чл.35 от Закона, при които може да се
откаже признаването и изпълнението на решението на административния
орган на ФРГ. На първо място, липсват доказателства срещу засегнатото лице
за същото деяние в Р. България или друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за
деяние подсъдно на българския съд. Решението не се отнася за деяние, което
по българското законодателство да се счита за изцяло или отчасти извършено
на територията на Р България или да е било извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство да не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такова деяние.
Освен това, няма данни И. Н. да е лице с имунитет или привилегия, които по
българското законодателство правят решението на германския несъдебен
орган недопустимо за изпълнение. На следващо място решението, не се
отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно. В
представеното на българския съд удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ПВР
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
е отразено, че засегнатото лице И. Н. е бил уведомен в съответствие със
законодателството на ФРГ за правото си и срока за обжалване на решението.
Действително на засегнатото лице е наложена финансова санкция по-малка от
70 евро, а именно 60 евро, като формално е налице основанието за отказ,
посочено в чл.35, т.6 от Закона. С оглед обаче спазване на принципа на
взаимно доверие между държавите членки и възпитаване на гражданите на
същите към спазване на законите на държавите независимо от това къде
пребивават, съдът намира, че следва да признае и приеме за изпълнение
4
посочената по-горе финансова санкция и респ. да не прилага факултативното
условие за отказ за изпълнение на финансовата санкция визирано в чл.35, т.6
от Закона.
Същевременно засегнатото лице е представило с молба депозирана в
деловодството на съда на 08.03.2024 г. разписка от „Изипей“ от която е видно,
че е внесено по сметка на ОС – София сумата от 175 лева, с което е погасил
наложената му глоба в пълен размер.
Доколкото е налице пълно плащане на финансовата санкция следва да
се извърши пълно приспадане по правилата на чл. 17, вр. чл. 33 от Закона.
При това положение следва съдът следва да признае решението, но да откаже
да изпълни признатото решение за налагане на финансова санкция.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 33 от Закона е необходимо
незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
взетото решение, а копие от уведомлението следва да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
По изложените съображения Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решение № ********* – LB от
16.03.2023 г., постановено от административно наказателен орган – Област
З.-В. /K. Si.-W./, ФРГ, влязло в сила на 12.04.2023 г., срещу българския
гражданин И. К. Н., роден на ....... г., с постоянен адрес: гр. З., ул.“М. и З. С.“
№, ет, ап., обл. С. за административно нарушение, изразяващо се в
превишаване на допустимата скорост с лек автомобил извън населено място с
18 км/ч. при допустима скорост от 50 км/ч засегнатото лице И. Н. на
14.12.2022 г. в 19,41 часа в Bad Berleburg-Schullar, на междуградски път B
480, Am Stein 8 в посока на движение Winterberg като водач на лек автомобил,
с регистрационен номер WI-VM 9450 е превишил скоростта с 18 км/ч, като е
управлявал автомобила с 68 км/ч /след приспаднат толеранс/- представляващо
административно нарушение, съгласно & 41, ал.1 в съчетание с Приложение
2, 49 StVO /Наредба за движение по пътищата; & 24 StVG /Закон за движение
5
по пътищата, 11.3.3 BKat /Каталог на глобите/, с което на засегнатото лице е
наложена глоба в размер на 60 евро и е определена дължима сума за
административни разноски в размер от 28,50 евро, всичко общо 88,80 евро с
левова равностойност 173,69 /сто седемдесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/ лева към деня на постановяване на решението.
ПРИСПАДА на основание чл. 17, вр. чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС от
общия размер на финансовата санкция извършеното от И. К. Н. пълно
плащане на наказанието глоба в размер на 88,80 евро с левова равностойност
173,69 лв. (сто седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) към
датата на постановяване на решението.
ОТКАЗВА принудителното изпълнение на наложената финансова
санкция по съгласно решение № ********* – LB от 16.03.2023 г.,
постановено от административно наказателен орган – Област З.-В. /K. Si.-
W./, ФРГ, влязло в сила на 12.04.2023 г., поради пълното погасяване на
дължимата сума от засегнатото лице, преведена по сметка на
административно-наказващия орган.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от днес.
Да се уведоми незабавно Област З.-В. /K. Si.-W./, ФРГ за отказа да се
изпълни решението, поради пълното погасяване на сумата на наложената
финансова санкция.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6