СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
22.02.22г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 20.01.22г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 6558/19г.
и констатира следното:
Предявени са искове от Г. Х. против З. „Б.В.И.Г.“ АД с правно основание
чл. 226 от КЗ отм. за сумите: 60 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди – следствие от ПТП-е/ и 2 436, 30 лева; 3 416, 38 лева;
19 421, 63 лева /обезщетения за имуществени вреди – следствие от ПТП-е/. Претендира
се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочените суми
/главници/ за периода след 20.05.14г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 20.05.14г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото
- ищецът е претърпял физически увреждания – травми /като следствие от това:
физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Произшествието е
причинено от А. Д.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число:
деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на А. Д./ са
удостоверени със събраният в процеса доказателствен материал: писмен, гласен и
експертен – преценен в съвкупност /съответно и с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд – при условията на чл. 300 от ГПК/. Към датата на ПТП-е А. Д. е
имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Горните обстоятелства удостоверяват предпоставките на
чл. 226 от КЗ отм.
Искът за неимуществени вреди е основателен – до
размера на сумата 40 000 лева:
Председателят на състава намира, че във всички случаи
/винаги/ когато е налице физическо увреждане: наличието на неимуществени вреди
/физически болки и психически страдания/ следва да се – презумира. От друга
страна: досежно процесното /същото, посоченото, релевантното/ обстоятелство -
по делото са събрани и конкретни доказателства /медицинска експертиза/.
Последната описва конкретно /и подробно/: причинените на ищеца физически
увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалия и перспективата за
лечението /възстановяването/ му.
Процесното обезщетение се определя при условията на
чл. 52 от ЗЗД: в контекста на горните принципни съображения и при съобразяване
на конкретните /събрани в процеса/ доказателства /медицинска експертиза/. Съдът
отчита също и липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат
/по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/: констатациите на приетите по делото
технически експертизи /към които са приложени и снимки, очертаващи конкретния
механизъм на инцидента; съответно – видеозаписа на ПТП-е, съдържащ се на
технически носител, приложен по делото/ не дават основание да се направи извод,
че пострадалият /ищецът/ е създал условия /с поведението си/ за настъпване на
ПТП-е /съпричиняване не е констатирано и в рамките на процесното наказателно
производство – съгласно приложените мотиви към решението на СГС/. Посочените
мотиви също следва /в контекста на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ да бъдат
съобразени по настоящото дело /в хипотезата на чл. 300 от ГПК/ доколкото -
наказателният съд винаги разглежда процесното релевантно обстоятелство /във
връзка с преценката, касащеа индивидуализацията на
наказанието/.
Искът за имуществени вреди /заявен до размера на
сумата общо 2 436, 30 лева/ е основателен частично:
По делото е удостоверено надлежно /с писмени и
експертни доказателства – преценени в съвкупност/, че в резултат на инцидента
/ПТП-е/ велосипедът на ищеца е бил – увреден. Приетата в процеса основна
техническа /в случая и оценителна/ експертиза установява размера процесната
/причинената на Г. Х./ имуществената вреда - до размера на сумата общо
1 013 лева. С оглед това: тази претенция следва да бъде уважена до размера
на посочената сума.
Искът за имуществени вреди /заявен до размера на
сумата 3 416, 38 лева – разходи за лечение/ е основателен:
Тази претенция е удостоверена по делото с писмени
доказателства /които удостоверяват, че – ищецът е направил разходи за лечение/.
Действително: липсват /в каквато насока е заявено изрично възражение на
ответника/ конкретни експертни /медицински/ доказателства /констатации/ които
да установят /в контекста на конкретния оздравителен процес и период/ дали /и
кои от сторените/ разходи са били необходими за провеждане на процесното
лечение. Председателят на състава намира обаче, че: в хипотези като процесната /при
претърпени физически увреждания – травми/ разходването на средства за лечение
/възстановяване/ следва да се – презумира. С оглед това: процесната претенция
следва да бъде уважена в пълен размер /в контекста и на правилото по чл. 162 от ГПК/.
Искът за имуществени вреди /заявен до размера на
сумата 19 421, 63 лева/ е неоснователен /ненадлежно доказан/:
Събраните в процеса доказателства /в това число и
констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза/ не могат да фиксират
/не удостоверяват/ в точен размер /като краен числов резултат/ процесната
имуществена вреда /конкретната разлика - за съответните периоди/ между:
изплатеното на пострадалия обезщетение за временна неработоспособност и сумите,
които ищецът би получил в рамките на трудовото му правоотношение.
С оглед изложеното: горната имуществена претенция
следва да бъде – отхвърлена.
Досежно искането за присъждане на законни лихви:
В петитума на исковата молба липсва /вероятно поради
пропуск; доколкото за всички други претенции е заявено изрично искане/ да бъде
присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Независимо
от това: с оглед /по аналогия с/ правилото на чл. 214, ал. 2, предл. 1-во от ГПК – в полза на ищеца следва да се присъди
законна лихва върху посочената главница за периода – след 17.05.19г. /когато е
заведено делото/.
Върху обезщетенията за имуществени вреди се следва
/принципно/ законна лихва – не от момента на инцидента, а от момента на
настъпване на съответната имуществена вреда /който момент винаги следва датата
на ПТП-е/. С оглед това /и доколкото този момент в случая не може да бъде
фиксиран като точна дата/ заявената законна лихва /касаеща обезщетенията за
имуществени вреди/ следва да се присъди за периода – след завеждане на делото.
Възражението на ответника за изтекла давност е
неоснователно /досежно всички обезщетения, заявени в хипотезата на чл. 226 от КЗ отм. давността е 5-годишна по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, съответно чл. 197
от КЗ отм. и същата в случая се явява – спазена/.
Заявените от двете /насрещните/ страни адвокатски
хонорари са почти идентични по размер. С оглед това: възраженията и на двете
страни /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ следва да се окачествят като – неоснователни.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД да плати на Г.С.Х. ЕГН ********** сумите: 40 000
лева; 1 013 лева и 3 416, 38 лева /обезщетения за неимуществени вреди
и за имуществени вреди – следствие от ПТП/ на основание чл. 226 от КЗ отм; законната лихва върху тези суми от 17.05.19г. до
цялостното им изплащане и 4 294 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК; съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над
40 000 лева; исковете за имуществени вреди за сумите над 1 013 лева и над
3 416, 38 лева и исковете за законна лихва за периода до 17.05.19г.
ОСЪЖДА Г.С.Х. да плати на З. „Б.В.И.Г.“ АД 2 010 лева - съдебни разноски /съразмерно на
отхвърлените искове; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: