РЕШЕНИЕ
№260438/25.3.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети
март
Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 232 по описа на съда за 2021г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.К. И.– ЕГН **********
против Наказателно Постановление №
20-0819-004732 / 03.12.2020г. на
Началник на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което
му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 2 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
В жалбата
се твърди, че при издаване на постановлението е допуснато нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсвало пълно и изчерпателно описание на
нарушението и на доказателствата в подкрепа на това. Поради това
се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. И.,
редовно призован, е явява се лично и с
надлежно упълномощен процесуален
представител , който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По
същество адв. Д. отново излага становище, че е налице процесуално нарушение,
тъй като отказа на въз.И. не се отнасял до чл.173 ал.3 пр.1 от ЗДП, както било
записано в постановлението. На следващо място той счита, че въз.И. е желаел и е
дал кръвна проба, но не знаел, че трябва да отиде до болничното заведение в
определен срок и трудно се придвижил до там, като според защитата приложимата
Наредба не давала отговор какво следва да се приеме в този случай. В заключение
адв.Д. пледира за отмяна на постановлението и за присъждане на направените по
делото разноски. Въз.И. също моли постановлението да бъде отменено, като сочи,
че поради „ някаква емоция“ отказал да бъде изпробван с техническо средство и
след това е изпълнил указанията на полицейски служител да остави микробуса, но
не му било обяснено, че след 30 мин. трябва да отиде да даде кръвна проба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди
се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се
прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 25.10.2020г. около 17, 37ч. въз. И. управлявал т.а. „ Нисан Ванет Карго“
с рег. № В 10 62 ВК, собственост на
Десислава Илиева , като се движел в гр. Варна, по бул.“Осми приморски
полк“ в посока кв.“Виница“. По същото
време, на този пътен участък, до КПП „Стадиона“ се намирали полицейски
служители, един от които св.A.С., които извършвали проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества на водачите на МПС.Те спрели въз.И. , който бил
във видимо нетрезво състояние, като силно миришел на алкохол и имал несигурна
походка. Полицейските служители го
уведомили, че ще бъде изпробван с техническо средство „Дрегер
Алкотест- 7510“ с фабр. №
ARNA- 0167, за установяване на употреба за алкохол. Въззивникът обаче
отказал .За това св.С. му издал талон за
кръвна проба с № 0035648, в който посочил, че въз.И. следва да се яви в МБАЛ
„Св.Анна“-Варна до 45 минути.Талонът му бил връчен в 17,55ч. За отказът да бъде
изпробван с техническо средство против въз.И. бил съставен акт, в който било
посочено, че водача силно мирише на алкохол и е с несигурна походка.Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП.При личното
предявяване на акта, а и в последствие възражения не били направени.
След като проверката приключила и
въз.И. получил талона за изследване, той
отишъл до търговски обект, намиращ се в кв.“Виница“ и стопанисван от св.Г.К..Обяснил
му, че трябва да отиде да даде кръвна проба, но нямал пари.Свидетелят му дал
пари , след което с такси въз.И. отишъл до МБАЛ „Св.Анна“.Там в 18,54ч. му била
взета кръвна проба. От проведената химическа експертиза се установило, че в
кръвта на въз.И. е било установено наличие на алкохол, а именно 0,95 промила.
Въз основа на съставения акт и данните за часа, в който била дадена кръвната
проба, против въз. И.
било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган приел, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство. Резултатът от 0,95 промила не бил
зачетен, тъй като кръвната проба била представена с 14 минути закъснение с
оглед часа на връчване на талона за кръвна проба, което било в противоречие с
чл.15 ал.6 от Наредба № 1 / 19.07.2017г. Нарушението отново било квалифицирано
като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП и на същото законово основание на въз.И. била
наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното следствие
като свидетел бе разпитан А.С. –
свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика , като посочи, че водача е бил спрян при рутинна
проверка в близост до магазин „Кауфланд“, че е бил във видимо нетрезво състояние и е
отказал да бъде изпробван с техническо средство. След това му е бил издаден
талон за кръвна проба, в който е било посочено медицинското заведение –МБАЛ
„Св.Анна“ и определен най-дългия срок за градски условия от 45 минути. По
искане на адв.Д. до разпит бе допуснат и св.Г.К., чиито показания съдът
също кредитира.От тях се установи, че въз.И. е отишъл до стопанисвания от него
магазин за да вземе пари за кръвната проба, като свидетелят му обяснил, че
най-вероятно има опредено време, в което да отиде до болницата.Така въззивникът тръгнал с такси, като в последствие обяснил на
свидетеля, че се наложило да изчака, после да отиде да си купи предпазна маска,
защото нямал и най-накрая дал кръвна проба.
Доколкото фактическата обстановка
бе изяснена, съдът заличи от списъка за призоваване св.Л.М., който не се явява
по обективни причини.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 20-0819-004732/
03.12.2020г.. е
издадено от компетентен орган - от
Началник на група в сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въз. И. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци.При предявяване на акта , както
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. И.
не е направил или депозирал възражения, които да се нуждаят от
разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно
административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като
е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма и е констатирал нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП .
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
въз. И. като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство. Това обстоятелство не се и оспорва.
Безспорно е също така , че му е бил издаден талон за кръвна проба, като той не
е спазил времето за явяване в болничното заведение от 45 минути, посочен в
него, като се е явил с 14 минути закъснение. Тези обстоятелства се установяват
от съдържанието на приложения по преписката протокол за медицинско изследване,
в който изрично е посочено, че въз.И. се е явил в МСО МБАЛ „Св.Анна“-Варна в
18,54 ч., а талонът му е бил връчен лично в 17,55ч. След анализ на тези писмени
доказателства и относимите законови разпоредби, съдът
намира, че правилно наказващият орган не е приел резултатите от химическото
изследване на кръвта на въз.И., респективно е приел, че е налице отказ от
негова страна да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и
с химическо лабораторно изследване.В чл.3 „а“
от Наредба № 1/19.07.2017г., е
предвидено, че установяването на
концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. В наредбата е предвидено, че контролния орган издава
талон за изследване, в който се отразява изборът на лицето дали установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като се вписва мястото на
изследването и времето за явяване, което съобразно чл. 6 ал.6 т.2 от наредбата
е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място. В случая всички тези обстоятелства са били надлежно отразени в издадени
на въз.И. талон- бил е вписан отказът му да бъде изпробван с техническо
средство, било е посочено мястото за явяване- МБАЛ „Св.Анна“ и максималното
време от 45 минути.В този смисъл съдът не споделя твърденията, че въз.И. не е
разбрал и не е бил информиран, че следва да се яви в определения срок в
болничното заведение. Необходимите обстоятелства са били вписани в талона,
който въззивникът лично е получил и очевидно
представил при явяването му в болничното заведение, макар и със
закъснение.Поради това и доколкото според св.К. не е имал затруднения да
прочете съдържанието на талона, съдът намира, че въз.И. е бил уведомен какво
дължимо поведение се изисква от негова страна.С оглед на това и
обстоятелството, че преди да отиде до МБАЛ „Св.Анна“-Варна е отишъл до магазина
на св.К. , че е отишъл до болницата с такси и се е забавил, за да си купи
маска, не е такова, което да доведе до извод, че е бил възпрепятстван по
обективни причини да изпълни предписанията в талона. От своя страна
разпоредбата на чл.15 ал.6 от наредбата изрично предвижда, че при неявяване на
лицето за изследване в указания в талона срок, се приемат показанията на техническото
средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта. В случая,
след като въз.И. е отказал да бъде изпробван с техническо средство, то
закъснението му за даване на кръвна проба, следва да се приравни на отказ за
извършване на съответното изследване. Поради изложеното до тук съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че въз.И. е извършил нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДП.
Правилно
административно-наказващият орган е наложил и административното наказание на същото
законово основание - чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в
него е предвидена санкция за водач на
МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, каквото имаме в настоящият случай.
В тази връзка съдът не споделя възражението на адв.Д. , че е налице
несъответствие между описаното нарушение и санкционната норма. Правилно на въз.И.
е била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 години, като наказанията като вид, размер и
продължителност са императивно предвидени в закона.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с фактическа
или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 20-0819-004732 / 03.12.2020г.
на Началник на група в сектор „ПП” при
ОД-МВР-Варна, с което на К.К. И.
е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 2 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
на основание чл.174 ал.3 от
ЗДП.
ОСЪЖДА К.К. И.– ЕГН ********** *** , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното
решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: