№ 257
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20211100510422 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10422/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.А. В. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20109002 от 29.04.2021 г постановено по гр.д.
№68811/2018 г на СРС , 44 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо
въззивника , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 446,07 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2015 г – м.04.2017 г за ап.№23 в гр.София
**** ; ведно със законната лихва от 03.04.2018 г до окончателното заплащане за сумата ; за
която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.04.2018 г по
ч.гр.д.№22117/18 г на СРС , 44 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . Счита , че не е потребител на топлинна енергия , защото в имота не се
живее от 10 години и това е видно по водомерите и електромерите . В имота не се ползва
топлинна енергия – радиаторите са демонтирани , няма топлинни разпределители , няма
щранг лира , няма и тръби за пренос на топла вода . Преминаващите тръби не са
отоплителни уреди , а сградна инсталация и за тях трябва да плаща цялата етажна
собственост и да им се поставят топломери според решение на ВАС . Ищецът не е
фактурирал ежемесечно доставената топлинна енергия.
1
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2021 г и
е обжалвано в срок на 26.05.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан с нотариален акт на стр.16-17 от
делото пред СРС , както и с молба-декларация на стр.18-19 от делото пред СРС .
Фактическото ползване или неползване на имота са без правно значение . С Решение № 5 от
22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна
2
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си
част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната
инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна
собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Въззивникът си противоречи във въззивната жалба – от една страна твърди , че през имота
му не преминават никакви тръби /вертикални щрангове , за топла вода и пр./ , а от друга
страна признава , че минават тръби , но същите били „сградна инсталация“ . Вярно е
последното , а един от елементите на сградната инсталация са именно въпросните тръби . От
тези тръби реално се отоплява имота на въззивника , независимо дали апартаментът се
ползва или не . По отношение на демонтираните радиатори – този факт е взет предвид от
ищеца , като според СТЕ за имота не са начислявани суми за отопление на имот .
Процесните задължения са доказани с представените пред СРС писмени доказателства и
СТЕ . Мотивите на решение на ВАС не обвързват настоящия съд , а и това решение е
постановено след изтичане на процесния период . ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването не предвиждат да свърху елементи от сградната инсталация да се
поставят топломери или топлинни разпределители .
Не е налице задължение на ищеца да издава ежемесечни фактури на ответника . Последният
е битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице - чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
. В случая няма данни съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС въззивникът изрично да е поискал от
ищеца издаване на фактури . Отделно , процесните задължения се доказват с писмени
доказателства и СТЕ , а не с издаване или не на фактури .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20109002 от 29.04.2021 г постановено по гр.д.№68811/2018 г
на СРС , 44 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо Л.А. В. ЕГН
********** от гр.София , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 446,07 лева цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2015 г – м.04.2017 г за ап.№23 в
гр.София **** ; ведно със законната лихва от 03.04.2018 г до окончателното заплащане за
сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
24.04.2018 г по ч.гр.д.№22117/18 г на СРС , 44 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА Л.А. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
3
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4