РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Бургас, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500936 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от П.
Г. М., ЕГН ********** и С. Г. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., к-с
„Л.“ бл. ***, ет. *, ап. *, чрез адвокат Димитър Стоянов, с адрес за призоваване
гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет.1, ап.1, против Решение №
40/03.04.2024 г., постановено по гр.дело № 478/2022 г. по описа на Районен
съд – Царево, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от
въззивниците иск, с който се иска от съда да се приеме за установено по
отношение на Община Приморско, че двамата ищци са собственици на
основание придобивна давност, изтекла за периода от 1981 г. до сега на имот с
площ от 1425 кв.м., представляващ имоти с идентификатори 58356.505.107 и
58356.505.108 по КК и КР на гр. Приморско, определени с координатни точки
по координатната система от 2005 г., както следва:
684631.4287 4683930.6289
684650.0225 4683491.4819
684667.3311 4683900.4619
1
684673.9590 4683884.4771
684674.2256 4683881.3311
684675.1748 4683878.8259
684656.1865 4683870.7971
684648.4053 4683889.6201
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват
въззивниците, които намират същото за порочно – неправилно, постановено
незаконосъобразно при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Излага подробни съображения. Оспорва
становището на съда за „недаване вяра на свидетелските показания“.
Позовава се на практика на ВКС в тази връзка. Оспорва обстоятелството, че
представеното удостоверение №104 от 09.02.1981 г. на Кметство - гр.
Приморско, за което съдът е приел, че е с невярно съдържание, изхожда от
ищците, като твърди, че документът е представен от Община Приморско.
Счита, че изводът на съда за това, че не е изтекла полезна 10-годишна давност
не отговаря на действителността. Моли съда да отмени обжалвания съдебен
акт и постанови нов, с който да удовлетвори претенцията.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Община Приморско чрез адвокат Пламен Козаров, с който счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената въззивна
жалба за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно и
изчерпателно е установил относимите към спора факти с допустими законови
доказателства. Посочва, че въззивниците въвеждат манипулативни твърдения,
че съдът е обсъждал непредставено от тях като писмено доказателство
„удостоверение № 105А от 09.02.1981 г. на Кметство – Приморско“, а
представеното от въззивниците удостоверение №104 от 09.02.1981 г. на
Кметство – Приморско. Счита, че необосновани са съжденията на
въззивниците по отношение формата и съдържанието на удостоверение №
104/09.02.1981 г. на Кметство – Приморско. Поддържа извода на съда, че
удостоверението е невярно по съдържание с оглед обстоятелствата изложени в
мотивите изложени в мотивите на съдебния акт. Препраща към отговора на
исковата молба пред Царевски районен съд. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
2
лице и е допустима.
Районен съд – Царево се е произнесъл по предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗС.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че
въззивниците претендират признаване правото на собственост по давност
върху недвижим имот, представляващ имоти планоснимачни номера 188 и 338
по плана на ЗЗП на гр. Приморско, местност „Узунджата“, като са отредени
парцел № V-188 в кв.16 и №VІ-338 в кв.16, с обща площ от 1425 кв.м. По сега
действащия КК и КР на гр. Приморско те представляват имоти с
идентификатори, както следва: 58356.505.107 и 58356.505.108 при посочените
в съдебния акт и експертизата по делото координатни точки по координатна
система от 2005 г. Твърди се, че по силата на удостоверение № 104/09.02.1981
г. на въззивника П. М. е предоставено право на ползване в размер на 840 кв.м.
в местността „Узунджата“ гр. Приморско, при посочени граници на имота. В
последствие, със заповед № РД 14-528-ХХІІІ на кмета на Община Царево, е
предоставена за изкупуване процесната земеделска земя и след заплащане на
сумата от 10975 лв., на 21.09.1994 г. е сключен договор за покупко-продажба
между кмета на Община Царево и първия въззивник П. Г. М.. На 23.01.1995 г.
въззивникът се е снабдил с нотариален акт за процесния имот, придобит на
основание §4 от ПЗР на ЗСППЗ и на основание §4а, ал.5 от същия закон - №
***, том І, нот.дело № ***/**** г.
Пред първата инстанция са разпитани трима свидетели, извършена е
съдебно-техническа експертиза.
От разпита на свидетелката М. П. – с. на въззивника, се установява, че
процесният имот е придобит от нейния баща през 1957 г. Свидетелката
твърди, че баща й е обработвал имота докато е бил жив, след което б. й се е
снабдил с документ по Постановление за самозадоволяване. Свидетелката
посочва, че е станало объркване и на б. й са му дали друго място, не същото,
което е притежавал, но от общината отказали да му дадат документ за това
3
място. Посочва, че мястото е на южния склон на „Узунджата“, като същото е
оградено и има построена барака. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката К. – б. на въззивника, която твърди, че първоначално лозето е
било на чичо й Г. М., а след това на б. й П.. Според свидетеля К. – също
роднина на въззивника, много отдавна бащата на П. М. е бил в процесния
имот. Всеки един от свидетелите посочва граници на имота.
От заключението на вещото лице Бакалова по назначената от
първоинстанционният съд съдебно-техническа експертиза, се установява, че
фактически ползваната и своена от въззиваемите земя представлява имоти с
планоснимачни номера 188 и 338 по плана на местността „Узунджата“ гр.
Приморско. От своя страна имотът посочен в документите, представени по
делото, за предоставено ползване на Г. М. се идентифицират с имот
планоснимачен № 175 и 176 по плана на ЗЗП на гр. Приморско, местността
„Узунджата“, като по отношение на двата имота върху плана на общината е
направено отбелязване с молив – парцел ХL. Вещото лице е установило, че за
чест от тези два имота, касаеща 500/840 кв.м. ид.части, П.И.К. е извършила
продажба в полза на И. В. Н. с нотариален акт № ***, том **, рег.№4207,
нот.дело №1017/**.**.**** г. Установено е също така, че имоти с
планоснимачни номера 188 и 338 по плана на местността „Узунджата“ гр.
Приморско, владени от въззивниците, са се водили и са записани на името на
Г. М. в разписния списък. В последствие, в регистъра на КК на гр. Приморско
имотите са с идентификатори 58356.505.107 и 58356.505.108 и няма записан
собственик. Вещото лице е установило, че между имота който ищците ползват
и имота посочен в документите за предоставяне на ползване по §4 от ЗСПЗЗ и
по договора за продажба и нотариалния акт липсва идентичност. Имотът,
предоставен за ползване на Г. М. се идентифицира, както беше посочено по-
горе с имоти планоснимачни номера 175 и 176 в парцел ХL по плана на гр.
Приморско, а в КК и КР на тези имоти е даден идентификатор №
58356.505.91, който в последствие е разделен на три нови имота записани
съответно на Община Приморско и И. В. Н..
За да постанови отхвърлителния резултат по делото
първоинстанционният съд е анализирал представеното от въззивниците
удостоверение № 104/09.02.1981 г. на Кметство гр. Приморско и е
констатирал, че то е с явно невярно съдържание. Към момента на издаването
му Приморско е било село. Обявено е за град с Указ № 2190 от 16.10.1981 г. на
4
ДС на НРБ по случай „1300 години България“. Към тази дата – 09.02.1981 г.
общината се е казвала Мичурин, а не Община Царево, както е посочено в
удостоверението. Смяната на наименованието от гр. Мичурин на гр. Царево е
направено с Указ №303/11.10.1991 г. Позовал се е и с изискванията на Наредба
№ 6 за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни и
непълноценно използвани земи и е констатирал, че разпоредителните сделки
са се извършвали от председателите на ИК на съответния Народен съвет. В
този смисъл, съдът е приел, че удостоверението опорочава цялата процедура
по закупуване на земеделски имот и затова е счел, че най-ранната дата от
която би текла полезна придобивна давност е 2019 г., като е счел, че такава би
изтекла през 2029 г.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. Съгласно чл.79 от
ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владелецът може да
присъединява към своето владение владението на праводателя си съгласно
чл.82 от ЗС. Упражняването на фактическа власт следва да е необезпокоявано
и упражнявано със съзнанието за своене на вещта. Признаци на владението
обхващат непосредствено въздействие върху вещта и съзнание, че вещта се
държи като своя от преобретателя.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
местността „Узунджата“ представлява част от държавния земеделски фонд.
По отношение на същата се прилагат правилата на ЗСПЗЗ. Видно от
доказателствата по делото, не са налице подадени заявления за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи по реда на чл.11 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ, по отношение на земите от
държавния земеделски фонд давност не тече. Такава започва да тече от
момента, в който е приключила процедурата по възстановяване на земеделски
земи. Видно от представените от въззиваемата страна Община Приморско
доказателства, а именно заповед №361 от 06.04.2011 г. за одобряване на
подробен устройствен план за застрояване, по молба на И. В. Н.,
представените актове за частна общинска собственост от 2012 г. сочат на
обстоятелството, че след 2012 г. на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ по силата
на закона Община Приморско е станала собственик на незаявените земеделски
5
земи, в т.ч. и тези в местността „Узунджата“, за които липсва посочен
собственик в разписния списък. Следва да се отбележи, че съгласно чл.5, ал.2
ЗВСОНИ по отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ,
изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност не се зачита и започва да тече
от деня на влизане в сила на тази разпоредба – от 22.11.1997 г. От значение е и
решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. №16/2021 г. на Конституционния съд на Р
България, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите,
допускащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите
частна, държавна или общинска собственост. Решението е обнародвано на
04.03.2022 г. и е влязло в сила на 08.03.2022 г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че представеното
удостоверение № ***/09.02.1981 г. на Кметство гр. Приморско, както и
последвалите го актове на общината, не могат да установят законосъобразно
придобиване на земеделска земя. Това е така, тъй като удостоверението се
явява изискуем и необходим документ за сключване на договор с общината с
оглед преобразуване правото на ползване в право на собственост след
заплащане на определената от общината цена на имота. В този смисъл
ефектът по придобиване на право на собственост върху земеделска земя не се
е осъществил. Фактът, че въззивниците са владяли друга земя различна от
първоначално упоменатата в представените доказателства по делото, сочи на
това, че същите могат да се позоват на придобивна давност не от момента на
издаване на удостоверението, респективно от момента сочен от свидетелите
по делото, а както правилно е приел първоинстанционният съд, от 2019 г.,
когато същите са установили, че ползват различни части от различни други
имоти. Това е свързано и с естеството на полезната придобивна давност,
съдържаща елемента владение и демонстрирането, че имотът се свои пред
собственика на вещта. При това положение, съдът намира, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция няма представени доказателства, както и
искане от страна на Община Приморско за присъждане на разноски, поради
което такива не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40/03.04.2024 г., постановено по гр.дело
№ 478/2022 г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7