Решение по дело №426/2013 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №83

 

гр.Враца  28.02.2014г.

                                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публичното заседание на 30.01.2014г.. /  две хиляди и четиринадесета  година/  в състав:

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

                                                                             

 

при секретаря М.А.  и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ  като разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА  адм.д.№426  по описа за 2013 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл.1 от ЗОДОВ    вр.чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс.

                      Образувано е въз основа на искова молба  на С.Н.Н. ***   против   ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ     “ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ   за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи  от незаконосъобразни действия от страна на администрацията на Затвора Враца  в нарушение на разпоредбите на  чл.3 и чл.93 от ЗИНЗС, чл.29 ал.1 от Конституцията на РБ и чл.3 от ЕКПЧ. Сочи се, че незаконосъобразното действие,от което са произтекли вредите, се изразява в това, че на 01.06.2011г. служители от надзорно-охранителния състав на Затвора Враца  са го обискирали по начин, унижаващ човешкото му достойнство, с прилагане на изтезание, жестоко и  нечовешко отношение, несъвместими с разпоредбата на чл.93 от ЗИНЗС. Твърди се, че макар да е извършван обиск на интимните части от тялото му, това не е станало от медицинско лице, както повелява закона. Претендира  се заплащане на обезщетение в размер на 10 000лв., заедно със законната лихва  от датата на увреждането 11.06.2011г.  до окончателното изплащане на сумата.

                         Процесуалният представител на ответника в писмено становище  оспорва иска  изцяло. Твърди се, че ищецът не е представил  доказателства, подкрепящи твърденията му и не е установил реално претърпени вреди като пряка последица от сочените в  исковата молба незаконосъобразни действия на служители на ответника, поради което искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

                        Участващият в делото прокурор дава заключение за доказаност на твърдените нарушения при извършване на  обиска, но счита, че настъпилите от това  морални вреди   не са доказани, поради което искът следва  да се отхвърли.

                     Административният съд,като се запозна с доводите и съображенията на страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Ищецът изтърпява наказание “лишаване от свобода” в  Затвора гр.Враца, където е бил и към датата на предявяване на иска 08.07.2013г. / депозиран първоначално пред АС София град/. На 11.06.2011г. е извършено претърсване на  спално помещение №307  и обиск на пребиваващите в него лишени от свобода, един от които е и ищецът.  За извършеното действие е съставен протокол №187 от същата дата, приет като доказателство по делото, в който е отразено, че в бельото на  ищеца са намерени саморъчно направени ключета  за белезници. По делото са разпитани свидетелите И. и А., които са били настанени в същата килия и също са били обискирани на посочената по-горе дата. От техните  показания се установява, че обискът е бил проведен по следния начин: всички лишени от свобода са били изведени от килията в коридора, след което един по един са влизали в помещение, което служило като клуб или място за занимания и  им е било разпоредено да свалят всичките си дрехи. Ищецът трябвало  да кляка, да кашля, да докосва интимните си части и да ги показва  на проверяващите по указан от тях начин. По време на тези действия в  мястото на проверката  е бил свидетелят И., който вече е бил проверен и се е обличал, но вратата на стаята е била отворена и всички лишени от свобода, които са стояли в коридора, са виждали какво става вътре. Свидетелят А. установява, че след този случай на ищеца му било  зле и той му повлиял много лошо. Двамата свидетели заявяват, че по време на обиска в стаята не е присъствало медицинско лице, а са били само  надзирателите.

                  Съдът намира, че макар претенцията на ищеца да е допустима, като насочена срещу надлежния ответник по смисъла на  чл.205 от АПК,  разгледана по същество е неоснователна. За да бъде проведен успешно искът  по чл.1 от ЗОДОВ е необходимо  наличието на три кумулативно дадени предпоставки -  незаконосъобразно действие, противоречащо на предвидено в нормативен акт задължение, това действие да е осъществено  от административен орган в това му качество и от действието  да са настъпили вреди за ищеца, които са  в пряка причинна връзка с него. Съдът намира, че тези кумулативно дадени предпоставки не са доказани по отношение на претенцията по исковата молба. Правото да се извършва обиск на лишените от свобода  е посочено в разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите, когато това е необходимо за предотвратяване на престъпления и други нарушения. Начинът, по който следва да бъде извършен обискът, е определен в чл.93 от ЗИНЗС, чл.85  от ППЗИНЗС и чл. 48 от Наредба №2/2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, в които разпоредби се определя, че обискът на интимните части на  лишения от свобода  следва да стане  от медицинско лице. В посочените по-горе нормативни актове липсва легално определение на понятието “обиск на интимните части”, но безспорно то се включва в по-общото понятие “обиск “,  което представлява претърсване на лице,лишено от свобода, при наличието на  определени  предпоставки. Съдът намира, че в случая не е осъществен обиск на интимните части на ищеца / или на  “телесните му  кухини”, какъвто термин  е употребен в Наредба №2/2010г./. За да се приеме, че е осъществено  такова действие, е необходимо не само лицето да  бъде съблечено голо, но и  извършващото  претърсването  длъжностно лице  да влезе  във физическо съприкосновение с претърсвания. От събраните доказателства по делото се установява,  че  ищецът сам е съблякъл дрехите си, макар и по разпореждане на  извършващите проверката и  сам е  докосвал интимните си части по указания му начин. По тези съображения не може да се приеме, че  в този случай отсъствието на медицински специалист   е нарушение на чл.93  ал.3 от ЗИНЗС,  тъй като характерът на извършения обиск не изисква   той да бъде извършен от  лице със специални познания. Що се касае до твърдението, че обискът е извършен по  начин, който  унижава достойнството на ищеца, с прилагане на изтезания и нечовешко отношение, в исковата молба не се сочат конкретни факти, сочещи на  такива действия от страна на  обискиращите, нито се събраха доказателства  в тази насока. Обискът е извършени от лица от същия пол, съставен е и съответният протокол. Не се доказа и настъпването на  морални вреди  за ответника  вследствие на осъществения обиск. Заявеното от свидетеля А., че обискът е повлиял много  лошо на ищеца,   не е достатъчно, за да се направи извода, че  за него са настъпили  вредоносни последици  от неимуществен характер.

                По тези съображения исковата  претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

               Воден от горното съдът

 

                                Р   Е   Ш  И :

 

           

              ОТХВЪРЛЯ иска на С.Н.Н. ***  против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 11.06.2011г. , изразяващи се  в осъществяване на обиск в противоречие с разпоредбата на чл.93 от ЗИНЗС, с цена 10 000лв., заедно със законната лихва  от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

               Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански административен съд  в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

                             АДМ.СЪДИЯ: