РЕШЕНИЕ
гр.
София, 01.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с-я ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
секретаря Елеонора Г.,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 11758/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 173309 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2918/2020 г. по описа на
СРС, I ГО,
48 състав, частично e уважен
предявеният от П.О.Г. срещу П.НА Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1 500, 00 лв.,
представляваща обезщетение от образувано и водено срещу П.О.Г. наказателно
производство по чл.195, ал. 1 , т. 4, пр. 2, вр. чл.
194, ал. 1 НК, приключило с оправдателна присъда, постановена на 07.03.2017г.
по н.д.о.х. № 21152/2015 по описа на СРС, 12 състав, потвърдена с решение от
24.01.2018г. по в.н.о.х.д №5349/2017г. по описа на СГС, 2 въззивен
състав, ведно със законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като и за заплащане на сумата от 100,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от наказателното преследване, като
иска за неимуществени вреди е отхвърлен ра разликата
над уважения размер от 1500,00 лв. до пълния претендиран
размер от 6 000, 00 лв.
Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на П.О.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата
от 173, 11 лв., представляващи разноски в производството съразмерно на
уважената част от исковете.
Срещу така
постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени
вреди за разликата до пълния размер е подадена въззивна
жалба от ищеца с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Ищецът поддържа, че съдът неправилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като не е взел предвид повдигнатото
обвинение за тежко умишлено престъпление, което е било поддържано от ответника
за срок от 2 г. и 7 месеца. Сочи, че при определянето на размера на
обезщетението не е била взета предвид съществуващата практика по ЗОДОВ във
връзка с присъждани обезщетения в по-голям размер при случаи с по-кракти срокове на задържане и по-леки обвинения. Моли
съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което да
уважи иска за пълния предявен размер. Претендира и нправените
по делото разноски.
Въззиваемият ответник – П.НА Р.Б., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.
Решението
не е обжалвано в частта, с която предявеният от ищеца иск за неимуществени
вреди е уважен за сумата от 1 500, 00 лв., както и в частта, с която е
уважен предявения иск за имуществени вреди в размер на 100, 00 лв., поради
което същото е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като жалбоподателят не дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението в обжалваната част е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
За да възникне притезателното право на увредения
за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган
на П.НА Р.Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от П.НА
Р.Б. за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било
прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е
оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са
необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения
вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно
обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Тъй като постановено решение не е обжалвано в частта, с която предявеният
от ищеца иск за заплащане на сумата от 1 500, 00 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от наказателното
преследване по наказателно производство, приключило с оправдателна присъда
постановена на 07.03.2017г. по н.д.о.х. № 21152/2015 по описа на СРС, 12
състав, потвърдена с решение от 24.01.2018г. по в.н.о.х.д №5349/2017г. по описа
на СГС, 2 въззивен състав, то в конкретния случай със
сила на присъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са
установени всички материални предпоставки, в чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на Прокуратурата за повдигнато
незаконно обвинение, по което лицето е оправдано, са налице.
Предвид посоченото,
спорът между страните, въведен с въззивната жалба и
само по отношение, на който въззивният съд следва да
се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди на ищеца от незаконосъобразно
повдигнатото му обвинение, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно установената съдебна
практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Обстоятелства от
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай. В този смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по
гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС и Решение № 57 от
9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2015 г., IV г. о., ГК.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда, съобразно задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид, че престъплението, за което е повдигнато
незаконното обвинение е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, по отношение
на ищеца обаче е взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“, което дава основание да бъде направен извод, че не е бил
същетвено засегнат неговия обичаен начин на живот, а
досъдебното и съдебното производство са продължили в един разумен срок – общо
около две години и седем месеца. Релевантно за преценката на интензитета на
търпените неимуществени вреди, респективно за определянето размера на
обезщетението е и наличието на данни относно това, че срещу ищеца в предходен
период са били водени други наказателни производство, приключили със
споразумения, които съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК имат последиците
на влязла в сила присъда.
Следователно,
не би могъл да бъде направен сигурен и категоричен извод, че неблагоприятните
последици, свръзани с емоционалното състояние и
затрудненията на ищеца за интегриране в обществото и семейната среда са само и
единствено пряка и непосредствена последица от реализираното спрямо него
наказателно преследване, което е предмет на настоящето дело, доколкото спрямо
ищеца са били водени и други наказателни производства, по които същият е бил
признат за виновен.
В конкретния
случай не са налице данни образуваното наказателно производство да е повлияло
негативно върху професионалния живот на ищеца. Свидетелката М. Г., сестра на
обвиняемия сочи, че последният продължава и към настоящия момент да извършва
трудова дейност, с каквато се е занимавал и по време на образуваното срещу него
наказателно производство. Въпросното обстоятелство също следва да бъде взето
предвид при съобразяване размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди.
Позоваването
на конкретни съдебни решения от ищеца, в които е определен по-висок размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно водени наказателни
производства не е достатъчно да обоснове присъждането на по-висок размер на
обезщетението спрямо него, тъй като определянето на неимуществените вреди
следва да бъде извършено от съда след задължителна преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на
справедливостта по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е и т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. на
ВС. При определяне на размера на имуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението
им за размера на неимуществените вреди. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл Определение
№ 543 от 20.06.2019г., IV-то г.о., ВКС/. Поради което не би могъл да бъде
прилаган единен подход само при наличие на еднакви основания за присъждане на
обезщетение без оглед на конкретните факти и обстоятелства по делото.
Противно на оплакванията
на ищеца, съдът е съобразил тежестта на обвинението и развитието на
наказателното производство, поради което при така установени обстоятелства въззивната инстанция приема за доказана по основание и
размер исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди до размер на сумата от 1 500, 00 лв., до какъвто извод
е достигнал и районния съд. Искът за неимуществени вреди обоснова е отвхрълен за разликата над 1 500, 00 лв. до претендирания размер от 6 000, 00 лв., поради което въззивната жалба е неоснователна.
Тъй като изводите на двете инстанции
съвпадат по отношение размера на присъденото обезщетение, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната си част, а въззивната
жалба оставена без уважение.
С оглед цената на
исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
173309
от 10.08.2020
г., постановено по гр. д. № 2918/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от П.О.Г.,
ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б., осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за разликата над сумата от 1 500, 00 лв. до пълния претендиран размер от 6 000, 00 лв., представляваща
обезщетение от образувано и водено срещу П.О.Г. наказателно производство по
чл.195, ал. 1 , т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
приключило с оправдателна присъда постановена на 07.03.2017г. по н.д.о.х. №
21152/2015 по описа на СРС, 12 състав, потвърдена с решение от 24.01.2018г. по
в.н.о.х.д №5349/2017г. по описа на СГС, 2 въззивен
състав, ведно със законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
РЕШЕНИЕ № 173309 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2918/2020 г. по описа на
СРС, I ГО,
48 състав, в необжалвана част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от 1 500, 00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 100, 00 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: