Решение по КНАХД №443/2025 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 1640
Дата: 13 октомври 2025 г. (в сила от 13 октомври 2025 г.)
Съдия: Слава Георгиева
Дело: 20257160700443
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1640

Перник, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
Членове: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА канд № 20257160600443 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Т.- П.“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Т** „Р****“, чрез инж. Б. М. Б. – изпълнителен директор на дружеството против решение № 265 от 23.07.2025 година, постановено по АНД № 739/2025 година по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 30 от 25.04.2025 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което на „Т.-П.“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Т** „Р***“, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във вр. с чл. 83 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева).

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се от съда да отмени оспорения съдебен акт и да отмени наказателното постановление.

 

В проведеното съдебно заседание на 01.10.2025 година касаторът- „„Т.-П.“ АД, редовно призован, за представител изпраща юк. С. С.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.

В проведеното съдебно заседание на 01.10.2025 г. ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ – София, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание на 01.10.2025 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Т. предлага съдебното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

За да постанови решението си, Районен съд – Перник е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя С. Г. и показанията на свидетеля по акта М. Б., както и писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка. Въз основа на тях е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички необходими реквизити според чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, без при съставянето им да са допуснати съществени процесуални нарушения. От материална страна съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото задължение с чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията на издаденото му от ИАОС (Изпълнителна агенция по околната среда и водите) КР (Комплексно разрешително) № 297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г., тъй като е нарушил изискването в частта му по Условия 9.1.3, 9.1.7 и 9.1.8, тъй като на 04.10.2024 г. площадката на сгуроотвал „К.д.“ на „Т.-П.“ АД, се е намирала в състояние, несъответстващо на изискванията, залегнали в посочените условия от КР. Приел е също, че наложената санкция е съобразена с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като същата е в законоустановените граници, предвидени в нормата на чл. 164, ал. 1 от ЗООС, съответна е по тежест на извършеното нарушение, съобразена е с обстоятелствата по случая, с поведението на нарушителя и произтичащите от него рискове за увреждане здравето на жителите на [населено място], като съответно споделени от решаващия първоинстанционен състав са и мотивите на наказващия орган за определяне на конкретния размер на санкцията над минималния – нарушение на три условия от КР, наличие на доказателства за предходни наказвания за аналогични нарушения и отсъствие на доказателства за предприети действия в насока отстраняване на конкретното нарушение.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съгласно чл. 123в, т. 2 ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Според § 1, т. 39 от ДР на ЗООС „комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. В случая вменено е неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС поради неизпълнение на Условие 9.1.3, Условие 9.1.7 и Условие 9.1.8 от КР № 279-Н0/2008 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. издадено от изпълнителния директор на ИАОС, а именно да се овлажняват всички участъци от площадката на сгуроотвал „К.д.“, които са източници на неорганизирани емисии на прах; да се предприемат всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества; да се овлажнява/оросява площадката/басейните за предварително съхранение на отпадъци посредством оросителна система, създаваща висока водна стена, осигуряваща ефективното улавяне на праховите емисии, овлажняването/оросяването да се извършва при необходимост и в сухо и ветровито време, създаващо предпоставки за образуване на неорганизирани емисии, оросителната инсталация да се поддържа в техническа изправност. Констатирано е, че на 04.10.2024 г. на площадката на сгуроотвал „К. д.“, находящ се в [жк], стопанисвана от „„Т.-П.“ АД АД, предназначена за съхранение на сгуропепелния отпадък, формиран от експлоатацията на Т* „Р****“, на който са изградени две площадки (№ 1 и № 2), предназначени за временно съхраняване на отпадъци – сух, насипен прахообразен материал, който се смесва с вода, образувайки сгуропепелна маса (шлам), като се транспортира по метални тръби чрез помпи до сгуроотвала. При извършената на 04.10.2024 г. проверка на място и оглед е установено, че от повърхността на площадка № 2 се формирали неорганизирани прахови емисии, насочващи се към площадка № 1 и към жилищните квартали „М****“ и „Т****“. Повърхността на площадката, в която се съхранявали производствени отпадъци от дейността на ТЕЦ „Република“ била неовлажнена, а в северната част шламът бил изцяло осушен, открит, нетрамбован. В резултат на това от движението на въздушните маси се повдига натрупаната суха маса и частици финна пепелина образуват плътна сивкава пелена, стелеща се като неорганизирани прахови емисии над площадката и извън нея. Времето било сухо и силно ветровито, в резултат на което плътни облаци сивкава прах се носели в посока към площадка № 1 и към споменатите жилищни [жк], в които райони се наблюдавало силно запрашаване. По време на проверката видимостта била намалена от разнасящите се емисии прах, а овлажняване не се извършвало в никоя част от сгуротвала. Контролните органи констатирали и купчина с осушена сгуропепална маса, с приблизителна дължина около 220 м и ширина около 65 м, разположена извън площадка № 2 (източна), до нейната югоизточна част. Купчината също не се овлажнявала, на мястото липсвала и каквато и да е техника за омокряне. Пътищата около двете площадки били изцяло сухи, липсвала техника, не се извършвали от страна на оператора каквито и да е дейности по овлажняване и омокряне. Оросителната инсталация, предназначена да създаде висока водна стена с цел ефективно улавяне на неорганизираните прахови емисии, не работела. Не било установено прилагане и на алтернативни начини за овлажняване/оросяване на площадката – чрез водоноски и/или друг вид техника/средства. Не били установени и други взети от оператора подходящи и ефективни мерки, чрез които да не се допуска и/или да се ограничи образуването и разпространението на неорганизирани прахови емисии. Не било констатирано и наличие на техника (булдозери, багери, гондоли и др.), както и работници, които да осъществяват дейности в същата насока. Мерки и действия за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества не били предприети и до приключване на проверката.

Контролните органи и наказващият орган, в съответствие с изискванията на закона, са извършили и дължимото описание на нарушението от гледна точка и на другите съставомерни елементи от обективна страна – изпълнително деяние (неизпълнение на изискванията на чл. 123в, т. 2 от ЗООС във връзка с неизпълнение на условията в комплексното разрешително). В съставения АУАН е посочено място на извършване (площадката на сгуроотвала, стопанисвана от „„Т.-П.“ АД), дата на извършване, начин на извършване и обстоятелствата, при които е осъществено нарушението. Релевантните факти са описани в точна и ясна последователност, отнесени са правилно към съответната материалноправна норма – чл. 123в, т. 2 от ЗООС и са подведени към относимата санкционна разпоредба – чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Чрез даденото описание на административното нарушение е очертана по безспорен начин рамката на обвинението и е доведена до знанието на настоящия касатор фактическата обстановка за вмененото му административно нарушение. Правото на защита не е нарушено, тъй като словесното описание на нарушението съответства на правната [жк], което безусловно разкрива волята на наказващия орган и дава възможност на санкционирания субект да разбере повдигнатото обвинение. Поради гореизложеното доводите на касатора за незаконосъобразно съставен АУАН не се споделят.

Възражението на касатора за липса на посочена дата на нарушението или период на извършване на нарушението е неоснователно. От приобщените по административнонаказателната преписка, както и в производството пред районния съд доказателства безспорно се установява, че именно на дата 04.10.2024 година, е извършено вмененото на дружеството нарушение. Видно и от АУАН, и от НП изрично е посочена именно тази дата на извършване на нарушението.

Противно на довода в жалбата, настоящият състав намира, че не е налице нарушение и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено след надлежна проверка на събраните и изготвени документи. Следва да се посочи, че длъжностните лица са извършили на 04.10.2024 година проверка на съоръжението на дружеството касатор въз основа на сигнали от жители на [населено място] за силно запрашаване на въздуха и носеща се мъгла от прах от района на шламохранилището към околните квартали на града. Проверката е извършена в присъствие на представител на дружеството. Съответно АУАН е съставен от същите длъжностни лица, извършили проверката, в присъствието на представител на дружеството. АУАН е предявен и връчен. Възражения срещу повдигнатото обвинение не са депозирани. С оглед горното не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Противно на довода в жалбата, настоящият състав приема, че нарушението е доказано. Фактическият състав на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС е осъществен. На конкретната дата касаторът не е изпълнил Условие 9.1.3, Условие 9.1.7 и Условия 9.1.8 от КР, актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, тъй като не е овлажнил всички участъци от площадката на сгуроотвал „К.д.“, които са източници на неорганизирани емисии на прах; не е предприел всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества. Повърхността на площадката, в която се съхранявали производствени отпадъци от дейността на Т*** „Р****“ била неовлажнена, в северната част шламът бил изцяло осушен, открит, нетрамбован. В резултат на това от движението на въздушните маси се повдигала фина прах, образуваща плътна пелена, стелеща се като неорганизирани прахови емисии над площадката и извън нея, включително към жилищните квартали „М***“ и „Т***“, в които райони се наблюдавало силно запрашаване. На площадката липсва техника (булдозери, цистерни, гондоли и др.), както и липсвали работници, които да осъществяват дейности по оросяване и не се извършвали дейности по овлажняване. Така описано, нарушението по никакъв начин не е ограничило правото на защита на наказаното лице да бъде запознато както с приетите за осъществили се факти, така и с конкретното неизпълнение на конкретно задължение и откъде произтича същото. Нито в хода на административно наказателното производство, нито при обжалването пред районния съд са ангажирани доказателства, които да разколебаят установеното нарушение. Поради горното доводите на касатора са напълно неоснователни.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно по делото е установено, че на 04.10.2024 година касаторът не е изпълнил Условие 9.1.3, Условие 9.1.7 и Условие 9.1.8 от КР, актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. издадено от изпълнителния директор на ИАОС, за което на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е ангажирана административно наказателната му отговорност. Изводите на районния съд касателно размера на наложената имуществена санкция се споделят, като при условието на чл. 221, ал. 2 от АПК се препраща към тях, без да е необходимо същите да бъдат повторно излагани.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт е правилен. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци, свързани с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

Право на разноски при този изход на спора има ответника по жалбата. Липсва претенция за присъждане, поради което не се дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, в касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 23.07.2025 година, постановено по АНД № 739/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател: /П/
Членове: /П/