р е ш е н и е
№
гр. Плевен, 20.11.2020 г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ
окръжен СЪД, гражданско отделение,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря петър петров
при прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело № 358 по
описа на съда за 2020 г., на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба /ИМ/, подадена от „***” АД, гр. София
чрез пълномощника й юрисконсулт Е.Г.против Н.В.Б., с която са предявени искове
по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на
Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен
бряг.
В ИМ Банката - ищец
твърди, че на 30.05.2007 г. между
страните е сключен договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот,
по силата на който Банката, в качеството на кредитодател е предоставила на
ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 52 000 евро, който е усвоен от
кредитополучателя. Твърди се, че договорът е сключен от страна на
кредитополучателя чрез пълномощника му И.Т.П., както и че кредитът е следвало
да бъде издължен до 28.02.2032 г. на 300 равни месечни анюитетни вноски. Твърди
се, че кредитът е обезпечен с договор за ипотека върху имоти, собственост на
кредитополучателя, находящи се в гр. Плевен, ***– апартамент и гараж.
В ИМ се твърди също,
че на 13.09.2010 г., 26.06.2013 г.,
13.04.2017 г. и 26.04.2017 г. между страните са сключени последователно
четири допълнителни споразумения към договора за кредит, всяко от които е имало
за предмет начина на издължаване на кредита – размера на вноските по същия и
срокът на плащане на кредита, а последното и размерът на годишния лихвен
процент по кредита, който се е променил на 6 %. Твърди, че ответникът, в
качеството си на кредитополучател не е изпълнил задълженията си по договора
за кредит и допълнителните споразумения към него, поради което Банката е упражнила правата си по чл. 18 от договора за
кредит и е обявила кредитът за предсрочно изискуем, като за това е уведомила
кредитополучателя с уведомително писмо изх. № ИД-6475-2019/19.02.2019 г.,
получено лично от същия.
В ИМ се твърди, че
Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК пред РС Червен бряг и заявлението
й е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение № 155 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. №
289/2019 г. по описа на РС Червен бряг, с която на ответника е разпоредено да заплати
на Банката сумата от
44 617,89 евро, представляваща
просрочена главница по договора за кредит, сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от
28.02.2018 г. до 05.03.2019 г., сумата от 247,19
евро, представляваща наказателна лихва за просрочение за периода от
01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от
18.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 873,50 лв. за
държавна такса в заповедното производство и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че въз основа
на издадения по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа
на РС Червен бряг
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1224/2019 г. по описа на ЧСИ
Т.К., рег. № 815 по описа на КЧСИ и район на действие ОС Плевен, като копие от
заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Твърди, че с определение № 119/27.04.2020 г.
по ч.гр.д. № 289/2019 г. РС Червен
бряг е разпоредил на Банката да предяви установителен иск по чл. 415 ал. 1 т. 2
от ГПК за установяване съществуването на вземането си към длъжника, което
породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков
съдебен ред. Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства
да постанови решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения на ответника служебен адвокат И.Н.от ПлАК, в който искът се оспорва като неоснователен и
недоказан и се излагат възражения в тази насока. Особеният представител възразява,
че договорът за кредит съдържа нищожни клаузи, поради което е частично
недействителен, тъй като по отношение на отпуснатата като кредит сума от 49 920 лв., представляваща
левовата равностойност на 25 469,38
евро липсва посочена в договора цел за отпускане на кредита. Според особения представител при недействителност на
договора за кредит в частта относно предоставения кредит в размер на 25 469,38 евро тази сума не се
дължи на договорно основание от ответника, а евентуално на друго извъндоговорно
основание. Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата
по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК. При условие на евентуалност, в случай че съдът намери
искът за основателен и доказан особеният представител на ответника прави и
възражение за изтекла погасигелна давност на вземането за лихви по кредита с
падеж повече от три години преди подаване на ИМ, в това число капитализирани
падежирали и непогасени лихви по кредита.
В
о.с.з. ищецът се представлява от юрисконсулт Е.Г.и поддържа предявените искове
след изменението по чл. 214 от ГПК на размера на исковете за договорна и
наказателна лихва, като претендира и направените по делото разноски. Представя
списък на разноските за заповедното и исковото производство.
Ответникът,
редовно призован чрез назначения му особен представител адвокат И.Н.от АК се
представлява от същия и поддържа депозирания отговор и изложените в него
възражения за частична недействителност на кредита относно сумата от 50 000 лв. поради липса на цел, за
която се отпуска кредита в тази му част.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно мотивите на т.
18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК се установява съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има
вече изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист,
издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени
няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл.
422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на
повече от едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки
от тях има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на
спора.
При съобразяване на
гореизложеното, съдът приема, че с ИМ ищецът „***”
АД, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт Е.Г.е предявил против ответника Н.В.Б.
обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.
чл. 415 ГПК, които са допустими, и следва да бъдат разгледани по същество. Същите
са предявени от активно легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено
със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 289/2019
г. по описа на РС Червен бряг против пасивно легитимирана страна, в случая
длъжника по заповедта за незабавно изпълнение. Исковете са предявени в срока по
чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с оглед цената на иска за главницата е родово
подсъден на окръжен съд.
С оглед
направеното в о.с.з. на 03.11.2020 г. от страна на ищеца чрез процесуалния му
представител изменение на цената на предявения иск за наказателна лихва чрез
намалението й, което е допустимо съобразно чл. 214 от ГПК, съдът приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, предявени от
„***” АД, гр. София против Н.В.Б. за установяване съществуването на паричните вземания на Банката по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по реда на
чл. 417 ГПК № 155 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа
на РС Червен бряг общо за сумата от 47 784,55
евро, както следва:
Иск за сумата от 44 617,89 евро, представляваща
просрочена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.03.2019 г. до изплащане на вземането;
Иск за сумата
от 3 030,12 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и
Иск за сумата от 136,54 евро, представляваща наказателна
лихва за просрочение за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г..
С определението в о.с.з.,
постановено по реда на чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение и на цената
на иска за договорна лихва чрез увеличението на същата, но приема, че е
допуснал грешка и не е обвързан от допуснатото увеличение на цената на иска.
Искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК е особен
установителен иск, пряко обвързан с размера на вземането, посочен в заповедта
за изпълнение. Недопустимо е в исковото производство по иск с правно основание
чл. 422 от ГПК съдът да постанови решение, с което да установи по-висок размер
на паричното вземане от посочения в издадените заповед изпълнение и
изпълнителен лист, а липсва основание за издаване на нов изпълнителен лист при
липса на съединен с ИМ осъдителен иск за увеличената сума, каквато е настоящата
хипотеза. След като не е сезиран надлежно с ИМ с осъдителен иск за увеличената
сума, съдът приема, че цената на иска за договорна лихва остава такъв, какъвто
е посочен в ИМ.
С оглед задължителните указания в
т. 11г ТР № 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
която компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл. 417 от ГПК и да
обезсили издадения изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК, съответно чл.
422 от ГПК е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване, съдът приема, че с оглед допуснатото намаление на цената на иска
за наказателни лихви от 247,19 евро
на 136,54 евро следва с решението да
прекрати производството по този иск за разликата над сумата от 136,54 евро до сумата от 247,19 евро, която е в размер на 110,65
евро и да обезсили заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист,
издадени от РС Червен бряг в тази им част.
Не
се спори между страните, а видно и от приложеното към доказателствата ч.гр.д. №
289/2019 г. по описа на РС Червен бряг, че Банката – ищец е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 18.03.2019 г. в РС Червен
бряг против ответника като длъжник, към което като документи по чл. 417 ГПК е
представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за предоставяне
на кредит за закупуване и ремонт на имот на недвижим имот № ***/30.05.2007 г. към 18.03.2019 г.,
договор за предоставяне на кредит за
закупуване и ремонт на имот на недвижим имот № ***/30.05.2007 г., ведно с погасителен план към договора за кредит за периода 28.06.2007 г.
– 28.05.2042 г., пълномощно в полза на И.Т.П. от 13.04.2007 г. с нотариална
заверка на подписите от нотариус Д.И., рег. № 008 и район на действие РС
Плевен, допълнителни споразумения към
договора за кредит № 1/13.09.2010 г.,
№ 2/26.06.2013 г., № 3/13.04.2017 г. и №
4/26.04.2017 г. към договора за кредит, пълномощно в полза на К.Й.М.от
22.05.2008 г. с нотариална заверка на подписите от зам.зав. консулска служба при
Посолството на РБ в Мадрид, уведомително писмо-покана от Банката до
кредитополучателя Н.В.Б. от 19.02.2019 г., разписка за връчване на куриерска
пратка с обратна разписка от Банката до кредитополучателя Н.В.Б. по договор между
тях, връчена лично на 20.02.2019 г..
Установява
се, че въз основа на заявлението и представените със същото документи РС Червен
бряг е издал заповед за незабавно изпълнение № 155 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д.
№ 289/2019 г. по описа на съда, с която разпоредил на ответника да заплати на
Банката – ищец парични суми, както следва: сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора
за кредит, сумата от 3 030,12 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г.,
сумата от 247,19 евро,
представляваща наказателна лихва за просрочение за периода от 01.03.2018 г. до
17.03.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1 873,50
лв. за държавна такса в заповедното
производство и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като е посочил, че вземанията на Банката
произтичат от извлечение от счетоводните книги към 18.03.2019 г., договор за кредит от 30.05.2007 г. и допълнителни споразумения №
1/13.09.2010 г., № 2/26.06.2013 г.,
№ 3/13.04.2017 г. и № 4/26.04.2017 г. към договора за
кредит. Установява се, че на 09.05.2019 г. Банката – ищец е снабдена с
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг.
Установява
се от представените по делото покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 201981504001224/2019 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 на КЧСИ и район
на действие ОС Плевен и уведомление по чл. 47 от ГПК, че след като длъжникът Н.В.Б.
многократно е търсен на адреса, на който е адресно регистриран и е събрана
информация от родителите му, че същият живее в Испания, от ЧСИ е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК на този адрес и в определения 14 - дневен срок
длъжникът не се е явил за да получи поканата за доброволно изпълнение и
заповедта по чл. 417 от ГПК.
Установява
се, че с определение № 119/27.04.2020 г. по ч.гр.д. № 289/2019 г., РС Червен
бряг на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указал на Банката – заявител да
предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането
си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК против длъжника.
С
оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на кредитополучател по договор за кредит за закупуване и ремонт на имот на недвижим имот № ***/30.05.2007 г. и допълнителните споразумения към него № 1/13.09.2010 г., №
2/26.06.2013 г., № 3/13.04.2017 г. и
№ 4/26.04.2017 г., в тежест на ищеца
е да докаже, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е налице изискуемо парично вземане в претендираните
размери за главница, лихви за забава и санкциониращи лихви, произтичащо от
неизпълнение на задължението на ответника по посочения договор за кредит. В
тежест на Банката – ищец е да докаже, че към тази дата са били налице
основанията на чл. 18 от Общите условия на договора за кредит и същият е станал
предсрочно изискуем, както и че предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя.
В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора за
кредит като е погасявал на падежа всяка от договорените вноски по кредита или
че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съгласно
разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно
връщане на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е
получен; 2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Установява
се от представените с ИМ от ищеца по делото
договор за кредит за закупуване и ремонт на имот на
недвижим имот № ***/30.05.2007 г., ведно с погасителен план към договора за кредит за периода 28.06.2007 г. –
28.05.2042 г. /л. 5-13/ и пълномощно в полза на И.Т.П. от 13.04.2007 г. с
нотариална заверка на подписите от нотариус Д.И., рег. № 008 и район на
действие РС Плевен /л. 14-15/, че ищецът „***”
АД, гр. София чрез клона си в гр. Плевен е предоставил на ответника Н.В.Б., в
качеството на кредитополучател чрез пълномощника му И.Т.П. кредит в размер на 52 000 евро със срок на
издължаване 300 месеца /25 години/, считано от 28.06.2007 г. и краен срок на издължаване на
кредита 28.05.2032 г.. Видно от погасителния план към договора, че падежна дата
за издължаване на месечните вноски за главница и лихви е 28 – то число на
месеца. Видно от чл. 2 на договора, че кредитът се отпуска за закупуване и
ремонт на апартамент № 2, находящ се в гр. Плевен, ***, ведно с прилежащите му
маза и и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и на гараж № 7,
находящ се в същата жилищна сграда, в която се намира апартамента. Видно от чл.
2 и чл. 11 на договора, че страните са постигнали съгласие Банката да
предостави паричните средства по кредита след представяне на нотариален акт за
закупуване на имота на името на кредитополучателя и учредяване на договорна
ипотека върху имота, като кредитът ще се учреди на две части – 6 157,10 лв. за закупуване на описания
в чл. 2 имот и 45 842,90 лв. за
ремонт на закупения имот. Видно от чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от договора на кредит,
че страните са постигнали съгласие при забава на плащането на месечните
анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя Банката да олихвява
просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над
договорения в чл. 5 ал. 1 годишен лихвен процент, а при друго неизпълнение на
клаузите на договора на кредит, вкл. при предсрочна изискуемост Банката да
начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл. 5 ал. 1 лихвен
процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Видно от чл. 13 на
договора, че страните са уговорили издължаването на кредита да се извърши чрез 300 вноски в размер на 359,07 евро, всяка от които включваща
главница, лихви и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване на кредита.
Установява
се от представените от ищеца с ИМ допълнително
споразумение № 1/13.09.2010 г. към договора за кредит /л. 16/ и пълномощно
в полза на К.Й.М.от 22.05.2008 г. с нотариална заверка на подписите от зам. зав.
консулска служба при Посолството на РБ в Мадрид /л. 17/, че страните са
постигнали съгласие, което от страна на ответника е изразено от пълномощника му
К.Й.М., че дължимата сума от кредитополучателя по договора за кредит от
30.05.2007 г. към датата на сключване на споразумението е в размер на 49 172,31 евро, която последният
се е задължил да издължи на 18 месечни
вноски, всяка от които в размер на 242,78
евро, считано от 28.10.2010 г. и 362
месечни вноски, всяка от които в размер на 341,70 евро, считано от 28.04.2012 г., с падеж 28 число на месеца.
Видно от чл. 2 на допълнителното споразумение, че при пълно или частично неплащане
на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем без
да е необходимо кредитополателят да бъде уведомяван. Видно от чл. 5 на
допълнителното споразумение, че крайният срок за издължаване на кредита е
28.05.2042 г.. Установява се от представеното пълномощно, че пълномощникът на
кредитополучателя КМ. е разполагала с представителна власт да го представлява
пред Банката – ищец във връзка с договора за кредит, касаещ описаните по-горе
недвижими имоти – апартамент № 2 и гараж № 7 в гр. Плевен, ***съгласно
нотариален акт за покупко-продажба № 146 том 3 дело № 357/30.05.2007 г. и да сключва
споразумения във връзка с изпълнение на този договор по нейна преценка без
ограничения.
Установява
се от представените от ищеца с ИМ допълнително
споразумение № 2/26.06.2013 г. към договора за кредит /л. 18/, че страните
са постигнали съгласие, че дължимата сума от кредитополучателя по договора за
кредит от 30.05.2007 г. към датата на сключване на споразумението е в размер на
47 590,29 евро, която
последният се е задължил да издължи на 18
месечни вноски, всяка от които в размер на 244,87 евро, считано от 28.06.2013 г. и 330 месечни вноски, всяка от които в размер на 355,12 евро, считано от 28.04.2012 г., с падеж 28 число на месеца.
Видно от чл. 3, чл. 4 и чл. 6 от споразумението, че страните са договорили при
изпълнение на първите 18 месечни вноски в уговорените срокове и размери,
последващите 330 вноски да бъдат в размер на 340,08 евро, което намаление на
вноските не съставлява новация или опрощаване или намаление на първоначалния
размер на кредита. Видно от чл. 8 на допълнителното споразумение, че при пълно
или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополателят да бъде уведомяван.
Видно от чл. 9 на допълнителното споразумение, че крайният срок за издължаване
на кредита е 28.05.2042 г..
Установява
се от представеното от ищеца с ИМ допълнително
споразумение № 3/13.04.2017 г. към договора за кредит /л. 17/, че страните
са постигнали съгласие, което от страна на ответника е изразено от пълномощника
му К.Й.М.след постъпване в Банката на сумата от 5 060 евро от продажбата на ипотекиран в полза на Банката имот
да се заличи частично договорната ипотека, учредена с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 147 том 3 рег. № 3362 дело № 358/30.05.2007
г. по описа на нотариус Д.И., рег. № 008 и район на действие РС Плевен по
отношение на гараж № 7 в гр. Плевен, ***. Установява се от т. 3 на
споразумението, че с постъпилата сума ще се погаси задължение на
кредитополучателя за отложени лихви съгласно допълнително споразумение от
13.09.2010 г. по договора за кредит от 30.05.2007 г. в размер на 108,91 евро и
40,75 евро, просрочията по кредита от 30.05.2007 г. и по друг кредит на
кредитополучателя посочен с ***, както и предсрочно погасяване
на главницата по този друг кредит. Установява се от споразумението, че същото
не е новация, че кредитополучателят признава задълженията си към Банката
свързани с договора за кредит от 30.05.2007 г. и се съгласява да заплати такса
за заличаване на ипотеката, както и че споразумението има действие само при
заплащане на горепосочената сума до 07.07.2017 г..
Установява
се от представеното от ищеца с ИМ допълнително
споразумение № 4/26.04.2017 г. към договора за кредит /л. 18/, че страните
са постигнали съгласие, което от страна на ответника е изразено от пълномощника
му К.Й.М.относно промяна на годишния лихвен процент по договора за кредит и
годишната такса върху остатака от кредита и други посочени в споразумението
такси, свързани с кредита. Установява се от споразумението, че
кредитополучателят признава задълженията си към Банката свързани с договора за
кредит от 30.05.2007 г., както и че сключеното споразумение не е новация.
Установява се от представената по делото покана – уведомление от 19.02.2019 г. от Банката до
ответника, връчено му лично чрез куриер с обратна
разписка /л. 27,28/, че Банката - ищец е уведомила ответника за дължимите суми
по три договора за кредит, един от които процесния ***/30.05.2007 г., а именно: редовни задължения в
размер на 43 841,18 евро, просрочени главници в размер 776,71 евро, просрочена лихва в размер
на 2 836,20 евро, за решението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите
суми в срок, както и за възможността
да погаси доброволно задълженията си в 14 - дневен срок, като в противен случай
Банката ще счита кредита за предсрочно изискуем и ще пристъпи към принудително
събиране на вземането си, в това число на междувременно начислените лихви за
забава.
Установява
се от заключението на вещото лице П.К., което не е оспорено от страните и като
компетентно изготвено съдът възприема, че кредитът по договора за кредит е
усвоен чрез превод на сумата по посочена в договора разплащателна сметка на
кредитополучателя, както и че кредитополучателят е погасявал вноски по кредита,
някои от които със забава, като към 18.03.2019 г. същият дължи на Банката сумата
от 44 617,89 евро,
представляваща просрочена главница по договора за кредит, сумата от 3 146,64 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и сумата от 136,54 евро, представляваща наказателна
лихва за просрочение за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г.. Вещото лице
установява, че до 18.03.2019 г. кредитополучателят е заплатил по процесния
договор за кредит сумата от 7 382,11
евро – главница, 34 062,90 евро – договорни лихви и 152,58 евро – наказателни лихви.
Установява, че дължимата наказателна лихва е формирана като наказателна лихва
по кредита и надбавка в размер на 5 процентни пункта над същата съгласно чл. 5
и чл. 6 от договора за кредит и е изчислена върху просрочената главница. В т. 3
от заключението вещото лице е представило в табличен вид неплатените анюитетни
вноски по договора за кредит към 18.03.2019 г. и установява, че към този момент
към дължимите суми е включена и предсрочно изискуемата главница по кредита в
размер на 43 774,15 евро, както
и че кредитополучателят не е заплатил дължимите вноски за периода от 28.02.2018
г. до 28.02.2019 г., поради което Банката е начислявала дължимите суми за
главница и лихви по тези вноски като просрочени, както и наказателна лихва и
надбавка над нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски
от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една
или повече вноски по кредита,
банката може да поиска издаване
на заповед за незабавно изпълнение
по реда на
чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с т. 18 на ТР № 4/18.08.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в
хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането
си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.“
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г. по
тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите. 2. Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.“
Като съобрази представените по делото с ИМ писмени
доказателства, които не са оспорени от ответника по чл. 193 от ГПК, съдът
приема, че исковете са доказани по основание и размер, тъй като между страните
е налице валидно сключен договор за кредит, по който към 19.02.2019 г. ответникът
е изпаднал в забава
по отношение на плащането в пълен размер на 12 месечни вноски за периода м. ІІ
2018 г. - м. ІІ 2019 г., поради което
към датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем на 12.03.2019 г. с
надлежно писмено съобщение от кредитодателя до кредитополучателя, връчено на 20.02.2019
г. е налице неизпълнение на задължението за заплащането в пълен размер на
повече от две месечни вноски по договора за кредит. По делото липсват писмени доказателства,
тежестта за което е върху ответника в определения двуседмичен срок за
доброволно изпълнение същият да е погасил просрочените вноски по кредита,
поради което съдът приема, че са налице основанията на чл. 8 от допълнително споразумение № 2/26.06.2013 г.,
неразделна част от договора за кредит, поради което остатъкът от неплатената
главница по договора за кредит в размер на сумата от 43 774,15 евро безспорно е станал предсрочно изискуем и ответникът
дължи на Банката както неплатените изцяло или частично погасителни вноски с
падежи до 12.03.2019 г. вкл., включващи главница и лихви, така и непогасената
главница по кредита към тази дата до окончателното й изплащане и начислените на
основание договорните клаузи посочени по - горе наказателни лихви и законна
лихва за забава върху главницата до датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК. Неоснователни според съда са възраженията на ответника за
недействителност на договора за кредит при условията на чл. 26 ал. 2 пр. 3 от ЗЗД поради липса на основание в частта относно отпускане на сумата,
представляваща разлика между посочената в чл. 3 от договора сума в размер на 52 000 лв., която страните са
уговорили да бъде усвоена от кредитополучателя за закупуване и ремонт на
недвижими имоти в гр. Плевен и сумата от 52 000
евро, посочена в чл. 1 от договора за кредит като размер на кредита. Съдът
приема, че с оглед съдържанието на клаузата на чл. 3 от договора при
съобразяване на фиксирания курс на БНБ евро/български лев действително би се
формирала разлика при превалутиране на сумите в размер на 49 703,65 лв., за която в договора липсва основание за
отпускането й, доколкото е посочено, че 6 157,10
лв. се отпускат за закупуване на описания в чл. 2 от договора имот, а 45 842,90 лв. за ремонта му. Съдът
чрез тълкуване при условията на чл. 20 от ЗЗД на действителната воля на страните
по договора, приема за доказано твърдението на ищеца, че в чл. 3 от договора е
допусната техническа грешка и вместо 52
000 евро, в която валута безспорно е отпуснат кредита е посочена сума 52 000 лева, а вместо 6 157,10 евро и 45 842,90 евро са посочени 6 157,10 лв. и 45 842,90 лв., които ще бъдат
усвоени. В конкретният случай от съдържанието на договора и допълнителните
споразумения към него безспорно се установява, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя в евро за постигане на целта на посочена в договора за
кредит, а именно за закупуване и ремонт на недвижимите имоти в гр. Плевен –
апартамент и гараж, описани в посочените нотариални актове за покупко-продажба
и за договорна ипотека, допълнителен аргумент за което е съдържанието на
допълнителните споразумения, като в допълнителни
споразумения № 1 и № 2 от ответника се
признават изрично като дължими парични суми в евро, а в допълнително споразумение № 3 към договора за кредит страните
уговарят каква част от кредита би се погасила с продажната цена на един от
имотите със сума в евро и каква част остава дължима и обезпечена с втория имот.
Налице са
основанията на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и предявените искове за
установяване на вземанията на Банката – ищец към ответника, за които в полза на
Банката е издадена заповед за незабавно изпълнение следва да бъдат уважени
изцяло като основателни и доказани със законните от това правни последици.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът,
който разглежда иска по
реда на
чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с
оглед уважаването на предявените искове в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото в заповедното и исковото производство съдебни
разноски съобразно уважената цена на исковете, както следва: 1 869,20 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо 2019,20 лв.
за разноски в заповедното производство и 1 869,20
лв.. за държавна такса, 435 лв.
за възнаграждение на вещо лице, 3 340
лв. за възнаграждение на особен представител и 200 лв. за юрисконсулстко възнаграждение или общо 5 844,20 лв. за разноски в исковото
производство.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
Признава
за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК по иск на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ***, съдебен адрес:***, представлявана в
производството от юрисконсулт Е.Г.против Н.В.Б., ЕГН ********** ***, че Н.В.Б.,
ЕГН ********** дължи на „***”
АД, гр. София, ЕИК ***, по договор за кредит №***/30.05.2007 г. следните парични суми:
сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по договора
за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 г.
до изплащане на вземането;
сумата от 3 030,12 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и
сумата от 136,54 евро, представляваща наказателна лихва за просрочение за
периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г.,
които
суми са част от паричните суми, за които
е издадена заповед
№ 155/19.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг.
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.В.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *** направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС Червен бряг разноски в общ размер от 2019,20 лв. и направените в настоящото исково производство
разноски по делото в общ размер от 5
844,20 лв..
Прекратява
производството по делото по отношение на оттеглената част от исковата претенция
за сумата от 110,65 евро - претендирана наказателна лихва за просрочение за
периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., представляваща разлика над сумата от
136,54 евро /намалена цена на иска/
до сумата от 247,19 евро /първоначално
предявена цена на иска/ и обезсилва издадената заповед № 155/19.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 289/2019
г. по описа на РС Червен
бряг и
издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист № 228/19.03.2019 г. в тази им част.
Да
се изпрати препис от решениието след влизане му в сила на ЧСИ Т.К.,
рег. № 815 на КЧСИ и район на действие ОС Плевен по изпълнително дело №
201981504001224/2019 г. по описа на ЧСИ за съобразяване на подлежащия на
изпълнение размер на вземанията.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: