Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 18.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение
на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА СТОЕВА
КАЛИНА ПЕНЕВА
секретар Пенка Шивачева,
като разгледа докладваното от съдия К. П.
в.гр.дело номер 388 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от К. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ж., общ. К. и адрес за призоваване гр. Б., ж.к. „В“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез процесуален представител адв. С. , срещу решение № 48/19.07.2019 год. по гр.д. № 488/2018 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. А. З. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к „Л“ бл. *, вх.*, ап*, със съдебен адрес гр. Б., ул. .. С.“ № *, вход офисен, ет.* срещу К. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ж., общ. К. и адрес за призоваване гр. Б., ж.к. „В“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.* иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че К. С. С. дължи на Т. А. З. сумата 56 000лв. (петдесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, по запис на заповед от 13.05.2015г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 186/18 по описа на РС- К. и е ОСЪДЕН К. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ж., общ. К. и адрес за призоваване гр. Б., ж.к. „В“ бл* вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Т. А. З. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к „Л“ бл. *, вх.*, ап.*, със съдебен адрес гр. Б., ул. .. С.“ № *, вход офисен, ет.*, направените разноски в заповедното производство в размер на 1 120 лв. и в исковото производство в размер на 3 320лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск – предявен след изтичане на срока по чл.415 от ГПК, респ. – при липса на правен интерес за ищеца да води установителен иск срещу ответника. Евентуално са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила относно допустимостта и преценката на доказателствения материал. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал недопустимите свидетелски показания на св. М. , въз основа на които е приел, че по твърдяното от ищеца каузално правоотношение – даден през 2011 год. заем, ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заемната сума. Твърди се, че връщането на заемната сума по договора от 2011 год. се установява от представения по делото изходящ от ищеца частен документ - молба за заличаване на договорна ипотека, поради което е недопустимо съдържанието на този документ да се опровергава със свидетелски показания /чл.164, ал.1, т.6 от ГПК/. Сочи се, че първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи с приложени, но неприети по делото доказателства, за които ищецът е твърдял, че представляват разменена кореспонденция по мобилните телефони на страните, но не е доказал това свое твърдение по надлежния ред. Твърди се, че със свидетелските показания на свидетеля Н. ответникът е доказал възражението си за наличие на преддоговорни отношения за сключване на договор за заем между страните през 2015 год. във връзка с което ответникът е издал записа на заповед, но до сключване на договор не се е стигнало, поради което за издаването на записа на заповед липсва каузално правоотношение. Твърди се, че съдът необосновано е игнорирал свидетелските показания на свидетеля Н. , а заключението на съдебно-техническата експертиза не е преценено на базата на всички останали доказателства, за които се сочи, че в съвкупност установяват възражението на ответника, че записът на заповед е нищожен менителничен ефект, тъй като е антидатиран. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, евентуално - за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Направено е искане за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба е представено незаверено копие от договор за заем сключен на дата 11.07.2011 год. Направено е искане за приемането му като доказателство по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т. А. З. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л“ бл. *, вх.*, ап.3, чрез процесуален представител адв. Х. , с който е направено искане за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Изложени са съображения относно допустимостта на иска и редовността на представения запис на заповед. Изложени са твърдения относно това, че първоинстанционният съд правилно е възприел и оценил събрания по делото доказателствен материал - включително заключението на вещото лице по техническата експертиза. Извършен е анализ на събраните по делото доказателства и оспорване на твърденията на въззивника за неправилност на съдебното решение. Твърди се, че решението е обосновано и правилно. Направено е искане за присъждане на разноските пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена чрез куриер, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирано лице - надлежно упълномощен процесуален представител на ответника по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд не е уважил искането на въззивника и не е приел като доказателство приложеното към въззивната жалба незаверено копие от договор за наем от 11.07.2011 год.
В открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища, не ангажират нови доказателства.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от ищеца Т. А. З. срещу ответника К. за установяване на вземането на ищеца от ответника за сумата 56 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, дължима по запис на заповед от 13.05.2015 год., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 186/18 год. по описа на РС- К.
Ищецът твърди, че записът на заповед е представен за плащане на ответника на падежа – 30.07.2015 год., но въпреки това и последвалите многократни покани плащане не е извършено. С оглед възраженията на ответника ищецът сочи, че каузално правоотношение, обезпеченио с издаването на ценната книга е договор за заем, сключен на 31.12.2011 год. Твърди, че първоначалното обезпечение е било договорна ипотека обективирана в н.а. № * том І, рег. № * дело № 124/11г. на нотариус рег. №* като с молбата от 23.10.2013 год. е дал съгласие за заличаване на договорната ипотека, но не защото е получил плащане по заема, а предвид необходимост на ответника от заличаване на ипотеката, тъй като му е било необходимо да тегли друг заем от банка. Твърди, че едновременно със заличаването на ипотеката, за гарантиране на вземането по ценната книга, ответникът му издал запис на заповед. След изтичане на срока за плащане, в който такова не последвало, първият издаден запис на заповед бил унищожен, като бил подписан втори запис на заповед за същото вземане. След изтичане на срока за плащане и вторият запис на заповед бил унищожен и бил подписан трети по ред запис на заповед - процесният запис на заповед. Ищецът поддържа иска, моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото.
С писмения си отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на иска поради неспазване на срока по чл.415 от ГПК. Твърди, че още през м.06.2018 год. ищецът е знаел за подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което срокът за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е изтекъл през м.07.2018 год. Изложени са и възражения по същество на претенцията на ищеца. Записът на заповед е оспорен като документ с невярно съдържание с твърдение, че е издаден не на посочената в него дата на издаване, а на посочената дата при предявяване. Направено е възражение за липсата на каузално правоотношение обезпечено със записа на заповед. Посочено е, че през 2011 год. ответникът се е запознал с ищеца чрез общ познат и от страна на ищеца му е бил предоставен заем в размер на 40 000 лв., който е бил обезпечен с ипотека на недвижим имот собствен на майката на ответника С. . Сочи се, че с нотариално заверена молба от 23.10.2013 год. ищецът е поискал заличаване на ипотеката, като в молбата е отразено, че заемът е изплатен изцяло, поради което е отречено задължението по каузалното правоотношение твърдяно от ищеца. Сочи се, че през 2015 год. са проведени разговори между страните за предоставяне на нов заем от 40 000 лв. със срок на погасяване 4 год. и лихва от 10% годишно, като процесният запис на заповед за който ответникът не оспорва, че е подписан от него, е бил издаден по настояване на ищеца за пред неговите съдружници или партньори, за да бъдат убедени за предоставяне на заема. Твърди се, че до предоставяне на заем през 2015 год. не се е стигнало, поради което записът на заповед се явява издаден без основание. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото, ангажира доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд не споделя възраженията на въззивника за недопустимост на предявения иск – респ. на обжалваното решение, поради неспазване на едномесечния срок по чл.415 от ГПК за предявяването му.станови се по делото, че след подаденото от длъжника на 22.06.2018 год. възражение срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК заповедният съд не е изпълнил задължението си по чл.415, ал.1 от ГПК да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Разпоредбата на чл.415 от ГПК ясно сочи, че за да се приеме, че е изтекъл едномесечния срок по ал.4 за предявяване на иска за установяване на вземането след подадено от ответника възражение, следва да е налице съобщаване от страна на заповедния съд до заявителя /изискване на ал.4/ и указване за предявяване на иск за вземането, с посочване на срока, в който същият следва да бъде предявен /изискване на ал.1/. По делото не са представени доказателства, че след депозираното от длъжника възражение заповедният съд е изпълнил предписанията на закона да съобщи на ищеца- кредитор за подаденото възражение и да му укаже възможността за предявяване на установителен иск, поради което дори кредиторът да е имал информация въз основа на която да е можел да предположи, че възражение срещу заповедта е било подадено от длъжника, за него преклузията по чл.415, ал.4 не е настъпила. Ето защо предявеният иск за установяване на вземането на кредитора по издадена срещу длъжника заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 186/18 год. по описа на РС- К. , след подаденото в срок възражение от длъжника е допустим.
Приет е като доказателство по делото запис на заповед с дата на издаване 13.05.2015 год. и място на издаване гр. Б., ул.“А“,№ *, ет.*, с който издателят К. С. С. ЕГН ********** неотменно и безусловно се е задължил, без протест и без разноски при предявяване на записа на заповед да заплати на /поемателя/ Т. А. З. ЕГН ********** или на негова заповед сумата в размер на 56 000 лв. с място на плащане – гр. Б., ул.“А“№ *, ет.*. Посочен е падеж за плащане на паричното задължение-30.07.2015 год. Записът на заповед е подписан от издателя. Извършено е отразяване върху ценната книга, че на 30.07.2015 год. записът на заповед е предявен на издателя, след което издателят е подписан.
Приет е като доказателство по делото н.а. № 1* том І, рег. № 3* дело № 124/13.07.2011г. на нотариус рег. № * за договорна ипотека учредена за обезпечаване на вземането на ищеца Т. А. З. по предоставен на С. М. С. - майка на ответника К. , заем в размер на 40 000 лв., при уговорен процент на месечна лихва, платима в деня на срока на погасяване на заема. Отразено е, че срокът на погасяване на заема е 31.12.2011 год. Предмет на договорната ипотека е имот собствен на майката на ответника. Страните не спорят, че по този договор за заем реално сумата е била предоставена от ищеца на ответника, срещу задължение на последния да я върне на ищеца при условията посочени по-горе.
Приета е като доказателство по делото молба-съгласие за заличаване на договорната ипотека, изходяща от ищеца Т. А. З. , с нотариална заверка на подписа му от 23.10.2013 год. В молбата е посочено, че длъжникът С. М. С. е изплатила изцяло дълга си, поради което молителят дава съгласие за заличаване на договорната ипотека с последици по закон.
Първоинстанционният съд е приел основно заключение и допълнително заключение на вещо лице Г. по допуснати по делото основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи с обект на изследване – процесният запис на заповед. Съгласно основното заключение на вещото лице няма методика и не може да се определи кога и в кой момент е изписан един текст. При изследване на оригинала на процесния запис на заповед вещото лице сочи, че не са установени признаци за вмъкнат по-нов допълнителен текст. Вещото лице сочи, че допуска, че текстът и подписите са изпълнени с едно и също пишещо средство. Първо е изписан печатния текст след което - подписите, а имената „К“ са изписани след полагане на подписите. Вещото лице сочи, че двата подписа и трите имена на издателя на записа на заповед са изпълнени от едно и също лице – К. С. С. , с еднакъв почерк. Съгласно допълнителното заключение на вещо лице Г. не се откриват признаци даващи основание да се смята, че ръкописният текст и подпис след „подпис“ са изпълнени върху повърхност с различна текстура. Измененията под влияние на позата за писане от обичайна в необичайна не са съществени и не се проявяват в такава степен, за да се отразят на правилната преценка на съвпаденията и различията. Не може да се даде отговор вероятно ли е и в каква степен двата изследвани ръкописни текста и двата изследвани подписа върху процесния запис на заповед, са положени в един и същ момент.
От заключението на вещо лице К. по приетата от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 2011 год. - 2014 год. в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на ищеца Т. А. З. , не е деклариран договор за заем със С. М. С. , а за периода 2015 год. – 2018 год. ищецът не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
По делото е разпитан свидетеля М. без родство със страните, познава ищеца от около 20 години, а ответника - от около 10 години. Свидетелят сочи, че е бил директор на клон на банка „ДСК“ в гр. С.. Преди около осем - девет години - 2011 год. ответникът споделил със свидетеля за свой бизнес план, който свидетелят преценил като обещаващ, но било нужно финансиране за стартиране на бизнеса. Свидетелят познавал ищеца Т. като клиент на банката и приятел на негов приятел. Свидетелят свързал страните и уредил заема, който Т. дал на К. от 40 000 лв. Свидетелят присъствал на даването на парите, бил наясно с цялата история и с обезпечението, което било върху един магазин на майката на К. на ул.“К“. Свидетелят поддържал връзка със страните и най - вече с К. , станал „част от бизнеса на К. “ и постоянно бил до него като му помагал за бизнеса. Свидетелят сочи, че уреждал и друго финансиране на ответника-от КТБ. Свидетелят сочи, че тъй като се налагало теглене на нов кредит от К. от банка, дал съвет на Т. , че може да приеме друг вид обезпечение – например запис на заповед. Това се случило преди около три години. В периода 2011 год.- 2015 год. свидетелят живял в едно жилище в центъра на гр. Б. с ответника К. бил постоянно до него.
По делото е разпитан свидетеля Н. без родство със страните, познава ответника К. от преди 30 години, а ищеца е виждал един - два пъти. Свидетелят сочи, че на 23 юли – рожденият ден на свидетеля, преди около 3-4 години се чул с К. по телефона. Свидетелят помолил К. да му върне заем от 5000 лв. К. му казал, че след една седмица се надява, че ще вземе някакви пари на заем и ще му върне петте хиляди, като се разбрали, че ще се видят на 30–ти. Свидетелят и К. се видели преди обед в едно кафене до ДНА в гр. Б., като тогава дошъл и ищеца, помолил К. да подпише „някаква запис на заповед“ и се разбрали след обед ищеца да му даде парите. Свидетелят останал с впечатление, че между ищеца и К. има някаква уговорка, но не разбрал за каква сума става въпрос и не е наясно с отношенията между ищеца и К. . Свидетелят видял как К. подписва „една запис на заповед“, като мисли, че К. се е подписал на две места, след което я дал на ищеца. Вечерта свидетелят се обадил на ответника. Ответникът му казал, че не е получил сумата. К. върнал на свидетеля заема от 5000 лв. един месец след това.
Прието е като доказателство по делото писмо от „БТК“ЕАД-София, от което се установява, че приложената разпечатка на кореспонденция между страните под формата на електронни съобщения за периода 14.06.2017 год. до 31.07.2017 год., в която ищецът многократно кани ответника да му върне дадения заем, а ответникът обещава да го направи, изхожда от една страна от телефонен номер регистриран на търговско дружество, в което съдружник е ищеца, а от друга – от телефонен номер регистриран на ответника. Разпечатката не е приета като доказателство по делото, поради което съдът не цени съдържанието и.
Изложената по-горе фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна менителнична сделка, чиято действителност законът предпоставя от наличието на определени реквизити. Представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна менителничен документ изпълнен при спазени изискванията на закона за форма и съдържание /чл.535 от ТЗ/. Предвид обстоятелството, че падежът за плащане на паричното задължение е изрично посочен – 30.07.2015 год., уговореното плащане „при предявяване“ следва да се разбира в смисъл – при представяне. В случая не става въпрос за уговорен падеж „на предявяване“ по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ, нито е налице хипотезата на чл.486, ал.2 от ТЗ. Този извод кореспондира с отразеното върху ценната книга обстоятелство, че на датата на уговорения падеж – 30.07.2015 год. записът на заповед е представен на издателя за плащане, което е скрепено с неговия подпис. Не се оспорва, че документът е подписан от неговия издател - т.е. не се оспорва авторството на записа на заповед. Възраженията на ответника, че представеният по делото запис на заповед е документ с невярно съдържание предвид твърдението, че е издаден не на датата отразена в него - 13.05.2015 год., а на датата на която е представен за плащане - 30.07.2015 год., не се споделят от настоящия съд. Възраженията на ответника в този смисъл не могат да бъдат счетени за установени от заключенията на вещото лице Г. по приетите съдебно-почеркови експертизи. Както въззивникът сам сочи във въззивната си жалба, на осн. чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, при липсата на изрично съгласие на другата страна, са недопустими свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, поради което може да се приеме, че свидетелските показания на свидетеля Н. в частта целяща установяване на различна от отразената дата на съставяне на ценната книга, са недопустими и не следва да бъдат кредитирани. Дори обаче да бъдат взети предвид показанията на свидетеля Н. в тази част, тъй като свидетелят „мисли“ – т.е. предполага, но не е сигурен, колко подписа е положил ответника върху записа на заповед на 30.07.2015 год., то въз основа на неговите свидетелски показания твърденията на ответника относно датата на издаване на ценната книга не могат да бъдат приети за доказани. Съгласно отразеното в записа на заповед, на дата 30.07.2015 год. е извършено представяне на плащане, поради което е логично свидетелят да е видял ответника да полага подпис върху ценната книга.
Поради абстрактния си характер, правата, произтичащи от менителничните ефекти, са независими от каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на менителнично задължение. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване на закона, дадено с т.17 от ТР № 4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
След приемане на цитираното тълкувателно решение е нелице произнасяне на ВКС по аналогичен на настоящия казус. С Решение № 20 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1151/2017 г., I т. о., ТК, постановено по чл.290 от ГПК касационната инстанция се е произнесла но въпроса за разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем. Прието е, че интерес, но не и задължение за установяване на каузална причина на издаване на запис на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника. За посочването на кауза и недоказването й ищецът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, освен ако ответникът не докаже въведените от него възражения. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 38/07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г. на ВКС, I т. о. е прието, че при заявено от ответника-издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този случай, ако кредиторът-поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него е издаден записът на заповед, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.
Ищецът по настоящото дело е основал вземането си на редовен от външна страна менителничен ефект. Защитното възражение на ответника е, че записът на заповед обезпечава бъдещ договор за заем между страните, какъвто не е бил сключен и той не е получил паричната сума. Ищецът е оспорил направеното от ответника възражение за наличие на твърдяното каузално правоотношение и от своя страна е посочил, че записът на заповед е свързан с предаване през 2011 год. на парична сума в заем на ответника. При така наведените твърдения от страните в тежест на ищеца е да установи наличието на редовна от външна страна ценна книга относно поето от ответника задължение да заплати определена парична сума на ищеца като поемател, а в тежест на ответника е да докаже твърдението си за наличие на преддоговорни отношения, по повод на които е бил издаден процесният запис на заповед. В случай, че горните факти бъдат доказани от ответника, за да отблъсне неговата защита, в тежест на ищеца е да установи съществуването на въведеното от него каузално правоотношение – в частност съществуващо задължение по твърдения договор за заем от 2011 год.
В случая от събраните по делото доказателства не могат да бъдат приети за доказани възраженията на ответника за съществували непосредствено преди подписване на записа на заповед през 2015 год. преддоговорни отношения за предоставянето на заем на ответника от ищеца. Изложените от свидетеля Н. обстоятелства са най-вече пресъздаване на факти, които са му били съобщени от ответника. Свидетелят към сочения от него момент – м.07.2015 год. също е бил кредитор на ответника и е очаквал връщане на дадена в заем сума. Свидетелят е чул, че страните разговарят за даване на пари, но поради липсата на конкретика в показанията, предвид обстоятелството, че свидетелят /по неговите думи/ не е бил добре запознат с отношенията между страните, бил е разположен на достатъчно разстояние от тях, за да не може да възприеме целия им разговор, а думи от контекста не могат да бъдат приети за достоверни относно целта и смисъла на разговора, съдът намира, че свидетелските показания на този свидетел не установяват твърденията на ответника. От друга страна показанията на свидетеля М. с по-голяма степен на достоверност сочат вероятна друга причина, различна от тази твърдяна от ответника, за издаване на процесния запис на заповед. Свидетелят М. е запознат с отношенията между страните - той ги е свързал за предоставения през 2011 год. заем /безспорно е, че сумата по заема от 2011 год. е предадена на ответника/, а до 2015 год. е бил в течение на развитието на тези отношения – живял е в една квартира с ответника и го е съветвал за инвестиционните му планове. Свидетелят сочи, че предвид непогасяването на задълженията на ответника по заема предоставен от ищеца през 2011 год. и нуждата от отпадане на даденото обезпечение – договорна ипотека, поради необходимостта ответникът да тегли друг заем от банка, през 2015 год. той е дал съвет на страните, че могат да подменят даденото обезпечение – договорна ипотека, с подписване на запис на заповед.
Предвид горното съдът намира за недоказано възражението на ответника за наличие на твърдяното от него каузално правоотношение – че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на бъдещ договор за заем, който е следвало да бъде сключен през 2015 год., но не е бил сключен. Съгласно разясненията по т.17 от ТР № 4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и приетото с Решение № 20 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1151/2017 г., I т. о., ТК, което е в съответствие с тълкувателното решение и се споделя и от настоящия съд, при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.
На базата на гореизложеното следва да се приеме, че възраженията по въззивната жалба относно неправилност на обжалваното решение са неоснователни, а предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен, като бъде установено процесното вземане на ищеца спрямо ответника по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Сливенският окръжен съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. Първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца направените разноски в заповедното производство от 1120 лв. и пред него – от 3320 лв., в която част решението също се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящия съд разноски от 1000 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/19.07.2019 год. по гр.д. №488/2018 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. С. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ж., общ. К. и адрес за призоваване: гр. Б., ж.к. „В“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.27 да заплати на Т. А. З. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к „Л“ бл. * вх.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. Б., ул. .. С.“ № *, вход офисен, ет.5, направени разноски пред въззивния съд в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ - за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.