Р Е Ш
Е Н И Е
Номер…….., 06.06.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На осми май две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 5969 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.124 от ГПК.
Ищците С.Х.Б., М.Ю. Б. и М.Ю. Б.
твърдят в исковата си молба, че са собственици на 600/1726 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***- МЯСТО, цялото с площ от 1726 кв.метра, в
урбанизирана територия на селищно образувание „Боровец - юг", с начин на
трайно ползване - за ниско застрояване, при граници: имоти с идентификатори ***,
***, ***, ***, ***, ***и ***. Имотът е
идентичен с новообразуван ПИ *** по ПНИ на СО"Боровец-юг", като е
образуван от площта на поземлени имоти № *** и *** в кв. 134 по предходния
кадастрален план на местност „Боровец -юг", впоследствие означавани и като
ПИ № *** и *** по последващ план.
Твърдят, че в полза на техния
наследодател Ю.М.Б.,*** поч. 11.11.2015 година,
съобразно у-ние за наследници № 24652/23.11.2015г. по време на брака му с
първата ищца му е предоставено право на ползване по реда на ПМС 26/1987 година
и ПМС 4/1988 година съобразно протокол на ИК на ОНС Варна по Решение №
9/130-4-4 от 26.07.1988 година и удостоверение № 328/21.09.1988 година на
Община Варна върху място - хавра, посочена с площ от 800 кв.метра в местност
„Старите лозя". Преди да бъде предоставен надлежно на наследодателя им,
този имот е бил предоставен за стопанисване и обработване от баща му, като при
изработване на първия план на терена имотът е записан на името на бащата, но с
една грешка в малкото му име - М.вместо М. Й..
След предоставяне на имота в
полза на наследодателя ни е издадено Разрешение за строеж № *** от 18.11.1988
година на км.Галата, Община Варна, обяснителна записка с отразена ситуация за
мястото на изграждане на сградата и окомерна скица/ вместо виза/ към нея от
14.10.1988 година, като на тези документи са посочени имената на съседите по
имот.
През 1995 година съседът им от
изток Г.А.Г.продал своя имот на Т.Б.К., съобразно нот.акт № 45 том 37 от
26.10.1995г.
След издаване на строителното
разрешение за времето от м.ноември 1988 година и до есента на 1990 година
семейството им построило в имота масивна сезонна постройка, състояща се от
полуподземен и две жилищни етажа, като сградата била електрифицирана и
водоснабдена.
След приемане на ЗСПЗЗ, по
подадена в срок молба за закупуване на имота, извършена оценка, изготвен
оценителен протокол и плащате на цената на земята за 600 кв.метра по банков път
на 20.04.1994 година, наследодателят им, заедно първата ищца придобили правото
на собственост на 600 кв.метра от предоставения им за ползване имот. За
придобитото право на собственост бе съставен и КНА № 197 том XXIII нот.дело №
11068/1994 година.
В условие на евентуалност
твърдят, че дори и придобиването на тази част от имота да е било по някакъв
начин опорочено, наследодателят им, съответно те са собственици на имота в
резултат на изтекла в наша полза придобивна давност при владение от датата на
плащане, след влизане в сила на ПНИ и при владение и до момента. След
извършеното плащане и снабдяване с нотариален акт за 600 кв.метра идеална част
от имота, владеят имота като свой, като очаквали изработването на ПНИ и
приключване на законоустановените процедури по уреждане на отношенията между
собственици по реституция и лица с предоставено право на ползване, като твърдят
че владеят целия бивш имот № *** по кадастрален план.
При одобряване на ПНИ съобразно
издадени в края на 2002 и началото на 2003 година заповеди на Областен
управител на Варненска област, поради технически пропуск в тяхна полза НЯМАЛО
НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, а от техния и още един съседен имот е образуван
НПИ № ***, който е отреден за наследодателя на ответниците.
За да бъде поправен пропускът
след подадена жалба е образувано адм.дело № 3110/2008 година, съобразно което
бе разпоредено, че ПНИ следва да бъде преработен, тъй като изобщо не е отчетен
фактът, че са заплатили цената на част от земята.
През това време обаче в полза на
ответниците на основание на отреждането по ПНИ е издадена заповед за
възстановяване на правото на собственост.
След като е установен техническия
пропуск и до момента няма извършена оценка на подобренията, няма издадена
Заповед по пар.4 „з" от ПЗР ЗСПЗЗ, поради което в полза на насрещната
страна няма съставен протокол за въвод във владение и те владеят целия бивш
имот в предходните му граници, но при одобряване на КККР на гр.Варна грешката в
ПНИ е пренесена и в кадастралната карта.
Наследодателят им се е опитал да
поправи допуснатата грешка, като въз основа на съдебното решение е внесъл
искане за изменение на ПНИ, като по този повод е издадена Заповед № КД
-14-03-761 от 21.03.2013 година на Началник СГКК Варна, но след жалба на
ответниците, които по този начин повдигнаха спор за собственост с влязло в сила
решение по адм.дело № 1984/2013 година на Адм.съд Варна заповедта е отменена
именно на това формално основание - наличие на спор за собственост.
Наследодателят им предявил пред
Районен съд Варна отрицателен установителен иск, за да отрече правата на
ответниците по отношение на техния имот, но междувременно съдебната практика
прие, че при подобни спорове искът следва да положителен установителен, а не
отрицателен такъв и позитивното за тях решение по гр.дело № 1494/2014 година е
обезсилено и производството по делото прекратено.
Предвид гореизложеното, молят
съда, да постановите решение, с което да бъде прието за установено по отношение
на ответниците, че са собственици на описаните 600 кв. метра от МЯСТО, ЦЯЛОТО С
ПЛОЩ ОТ 1726 КВ.МЕТРА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩО ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***.***, в
урбанизирана територия на селищно образувание „Боровец - юг", с начин на
трайно ползване - за ниско застрояване, при граници имоти с идентификатори ***,
***, ***, ***, ***, ***и ***, образувано от поземлени имот № ***/ идентичен с
имот ***/ по предходния кадастрален план. В съдебно заседание процесуалният
представител поддържа иска. Претендира разноски.
Ответниците
Н.Т.Р. и К.Т.К., считат иска за неоснователен. Твърдят, че на наследодателя на
ищците не е предоставено право на ползване върху процесните 600 кв.м., както и
че ищците не са могли да го придобият по давност. Процесуалният им представител
поддържа отговора.
Ответниците К.Р.И. и П.Р.И., считат иска за
недопустим алтернативно неоснователен. Считат, че е преждевременно заведен,
защото не е завършено административното производство по придобиване на
собствеността върху процесния имот от ищците, при валидно предоставено право на
ползване, което при изпълнение условията на закона и чрез заплащане на
стойността на земята, е трансформирано в право на собственост, но при
незавършен и към настоящия момент фактически състав на трансформацията / липса
и на протокол за административен въвод във владение върху имота. Оспорват,
принадлежността на твърдяното право, към патримониума на ищците, както и
идентичността между определения за възстановяване на ответниците наследствен
имот. Признават, че процесния имота действително е предоставен на ищците за
ползване.
Оспорват твърдението на ищците,
че са придобили собствеността върху процесния имот, въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност в периода от 1988 г., до момента на подаване на
исковата молба, тъй като е съществувала законова забрана за това - чл. 5, ал. 2
от ЗВСОНИ. Владението установено върху имота след 22.11.1997г., би могло да
доведе до придобиването на земеделски имот по чл.79 от ЗС, но само ако от
датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на
бившите му собственици. До приключване на производството по възстановяване на
собствеността не съществува възможност правата на заявилите искане за това лица
да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност.
За имоти, които се възстановяват
при условията на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, 10 годишна давност започва да тече
от влизане в сила на Заповед на Областен управител за одобряване на ПНИ и
приключване на производството по възстановяване на собствеността им, с
издаването на Заповед по параграф 4к ПЗР на от ЗСПЗЗ. Молят съда да прекрати
производството по делото, като недопустимо, алтернативно да отхвърли иска като
неоснователен. В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа
отговора.
Съдът след преценка на представените и събрани
писмени и гласни доказателства по делото
прие за установено следното от фактическа страна: Ищците по делото са законни наследници
(преживяла съпруга и синове) на Ю.М.Б., поч. на 11.11.2015г., видно от
представено по делото удостоверение за наследници От удостоверение №
328/21.09.1988г., издадено от ИК на ОНС гр. Варна, се установява, че на наследодателят Ю.М.Б. е
предоставено право на ползване на земя с площ от 800 кв.м., находящ се в
местност „Старите лозя”, землище на гр. Варна при граници: И.П., К. и път.
По делото е приложено и
адм.дело № 1984/2013г. на Административен съд-Варна от документите по което се
установява, че в предоставен на наследодателя на ищците е построена и сграда. От
оценителен протокол на имот № ІХ-***-134 се установява, че за наличната
постройка с площ от 52,4 кв.м. е осъществена оценка на разгърната застроена
площ на сграда в размер на 2850 лева, оценка на земя с площ от 600 кв.м. е в
размер на 30375 лева.
Представена е по делото
вносна бележка от 20.04.1994г. за сумата от 37125 лева, от която като основание
е посочено, че сумата от 33000 лева се заплаща за земя, а сумата от 4125 лева
за инфраструктура. Получател на посочената сума е кметство „Галата”. От вносна
бележка от 20.04.1994г., се установява, че е заплатена сумата от 2850 лева, на
основание надвишено строителство в полза на ДБ Аспарухово.
Представено е удостоверение
за строеж №***/18.11.1988г., с което на Ю.М.Б.
е разрешено да построи сезонна постройка в имот находящ се в местност „Старите
лозя” със ЗП от 35 кв.м.
Представена е окомерна
скица за имот находящ се в местност „Старите лозя”, във връзка с разрешаване
проектиране на паянтова полумасивна постройка с
площ от 35 кв.м.
С нотариален акт № ***. на
нотариус при ВРС, Ю.М.Б. е признат за собственик на 600 кв.м. ид.части от имот
целия с площ от 1050 кв.м., съставляващ имот с пл.№ ІХ-***, кв.134 по плана на
вилна зона „Боровец-юг”, землище на кметство „Галата”, община Варна.
Ответниците от своя страна
се легитимират като собственици на
процесния имот с решение № 591 от 15.02.1999г. на ПК гр. Варна. Въз основа на него е признато правото на собственост на
наследниците на К.Т. *** върху НИВА с площ от 2,011 дка., представляваща имот с
пл. №***. Със Заповед № 1875/13.12.2004г. на Кмета на Община Варна е
възстановено правото на собственост на наследници на К.Т. Г. на имот с площ от
1726кв.м., същия с идентификационен № ***, КР 404, при граници:ПИ №№*******************.
От представеното
удостоверение за наследници на К.Т. *** се установява, че ответниците са
наследници на посочения наследодател.
От заключението на назначената
съдебно – техническата експертиза на в.л. Й.В., се установява, че
предоставеният за ползване имот с удостоверение № 328/1988г. отговаря на имот пл.сн.№ *** от КП 1996г., съответно на имот пл.№*** от ПКП към
ПНИ на „СО Боровец-юг“. Имот №***, идентичен с имот *** се сочи, че е записан
на М.Й., при граници: път, Х.И.Г., неидентифициран собственик, път, Т.Б.К.,
неидентифициран собственик и И.А.Г.. Вещото лице дава заключение, че е налице
идентичност на предоставения за ползване имот на наследодателя на ищците с
процесния.
Видно от представения по
делото договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ***., Г.А.Г.и
съпругата му продават на Т.Б.К. имот № ***, находящ
се в СО „Боровец - юг”, землище на община Варна.
По делото са ангажирани и
гласни доказателства: От показанията на св. Б.А.Б.се установи, че му е
известно,че ищците притежават имот над ж.к. Галата, в местността „Боровец”,
като сочи, че познава Ю.М.Б. още от 1970г. от когато се познават с него. Сочи,
че имота е около 1 дка., същия е ограден, като в имота има построена сграда,
дървена барака и беседка. Знае, че в имота първоначално е била построена
дървената барака, а после и къщата (1990-1991г.). Знае че имота го имат по наследство от бащата на Ю.. Не
знае да са го продавали или някой да им е оспорвал собствеността върху него до
момента.
От показанията на св.И.Л.Ч.се
установи че Ю. е притежавал по наследство от своя баща имот – Лозе на Галата.
За първи път е ходил в имота през 1970г. Около 1990г. – 1991г. приключило
строителството на вилата в него. Не знае да са имали спорове за имота, докато Ю.
е бил жив.
Съдът кредитира показанията
и на двамата разпитани свидетели като счита, че те не са заинтересовани от
изхода на спора. Познават наследодателя на страните от 1970г. и имат преки и непосредствени
впечатления от процесния имот до
момента.
Съдът, след преценка на
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено следното от фактическа страна: Предявеният установителен иск
по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК е обоснован с обстоятелството, че процесния
имот е придобит от наследодателя на ищците, след трансформация на правото му на
ползване в право на собственост по реда на §4а
от ПЗР ЗСПЗЗ, в условията на евентуалност по силата на продължило от началото
на 2005г. до настоящия момент необезспокоявано владеене на имота, без
собствеността върху него да е била прехвърляна или оспорвана от някого.
От служебно извършена служебна справка се
установява, че наследодателят на ищците е завел гр.д.№ 1494/2014г. по описа на
ВРС, с предявен отрицателен установителен иск против ответниците относно
процесните реални части, който е бил уважен от състав на ВРС, а впоследствие
решението обезсилено от състав на Варненски окръжен съд с мотив, че отрицателният установителен иск е недопустим
поради липса на правен интерес у ищеца. Прието е, че ищеца Ю.М.Б. следва да
води положителен установителен иск, за защита на правата си, какъвто е
настоящия. Предвид това в настоящия случай съдът намира, че е налице правен
интерес от предявяването на установителен иск, предвид твърдението на
наследниците му, че владеят процесните ид.части, като позовават това си право
на осъществена трансформация на предоставеното на наследодателя им право на
ползване в право на собственост в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
услровията на евентуалност по давност осъществена в периода от 2005г. до
завеждане на исковата молба.
В отговорът си по чл. 131 ГПК
ответниците сочат, че същите са наследници на К. ***, на който с решение № 591 от 15.02.1999г.
на ПК гр. Варна е признато правото на
собственост върху нива с площ от 2,011 дка, представляваща имот с пл. №***,
като със заповед № 1875/13.12.2004г. на Кмета на Община Варна е възстановено
правото на собственост на наследници на К.Т. Г. на имот с площ от 1726кв.м.,
същия с идентификационен № ***, КР 404, при граници:ПИ №№*******************.
Следователно
при така наведените придобивни основания, спорът между страните се съсредоточава
върху обстоятелството дали са налице предпоставките за трансформиране на
предоставеното на ищците право на ползване в право на собственост,
В исковата си молба ищеца е
оспорил материалните права на ответниците, произтичащи от решението на ПК Варна
и то единствено в пределите на собствените му противопоставими права по смисъла
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и във връзка с дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение №9/2012г. на ОСГТК на ВКС. Представеното по делото Решение
№591/15.02.1999г. на ПК Варна не обвързва ищците, тъй като е постановено в
административно производство, в което те не са участвали. Поради това и в
исковото производство по предявения установителен иск, при възражение от страна
на ищците, претендиращ собствени права върху идеална част от процесния имот,
следва да бъдат изследвани и предпоставките за реституция по чл. 10 ЗСПЗЗ,
всички или някои от тях, в зависимост от конкретните твърдения на оспорващата
страна. В този смисъл е и ТР № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС , което допуска в исковите
производства по спорове за собственост, по реда на косвения съдебен контрол да
се констатира материалната незаконосъобразност на административен акт с
реституционен ефект, в случай, че не са били налице предпоставките за
реституция на имота, предвидени в съответния реституционен закон, при
оспорването им от страната, на която се
противопоставя този административен акт.
В случая ищците твърдят, че наследодателят
им е лице на което е било надлежно предоставено право на ползване върху
процесния имот по реда на 26-то ПМС, за което обстоятелство е бил снабден с
удостоверение №328/1988г.
С разпоредбата на §
63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е предвидено права по § 4а и 4б от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ да имат гражданите, на които е предоставено
право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание
от
В писмените
доказателства по приложеното адм.д.№ 1984/2013г. на АС-Варна се съдържат данни,
че ищците са заплатили стойността на земята с вносна бележка от 20.04.1994г.
за сумата от 37125 лева, от която като основание е посочено, че сумата от 33000
лева се заплаща за земя, а сумата от 4125 лева за инфраструктура. Получател на
посочената сума е кметство „Галата”. От
вносна бележка от 20.04.1994г., се установи, че е заплатена сумата от 2850
лева, на основание надвишено строителство в полза на ДБ Аспарухово.
Разпоредбата на § 4а, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на заплащане на цената (20.04.1994г.)
предвижда, че гражданите, на които е предоставено право на ползуване върху земи
по предходния параграф, придобиват право на собственост върху същите, когато са
построили сграда върху земята, ако до 30
септември 1994г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по
цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район.
Съдът приема, от събраните по делото писмени доказателства, че наследодателят
на ищците е заплатил в законоустановения срок определената му оценка на
предоставената му за ползване земя, ограничена с площ до 600 кв.м. От събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства посредством разпитът на
свидетелите, съдът приема че ищеца е построил сграда в предоставения му за
ползване имот преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ясно и категорично свидетелите
посочват, че изграждането е започнало
през 1990г., като в началото на месец март 1991г. сградата е била покрита с
керемиди. И двамата свидетели посочиха, че към този момент част от сградата
построена в имота се е използвала за жилищни нужди. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиво и безпристрастно
дадени, от които приема, че сградата е построена от ищеца преди 01.03.1991г.
От заключението на СТЕ на в.л. Й.В.
се установя, че предоставения за
ползване на Ю. Б. в представеното по делото
съдебно удостоверение № 328/21.09.1988г. имот описани само две граници: И.П.К..
и път. Доколкото индивидуализацията на
имота само по две граници не е достатъчна, видно от представените по делото
обяснителна записка и окомерна скица от 14.10.1988г., относно границите на
имота, отговарящи на тези от КП 1996г. От северната страна съсед е Иван К., от
запад – път. В разписния лист към КП 1996г., съседи са: ПИ ***-Г.А./Т.Б.К.; ПИ ***-Н.Б.Н.;
ПИ *** – Г.К.А..
Предвид това съда да приема, че в
имота предоставен за ползване на Ю. Б. по силата на 26-то ПМС, в който същия е
построил сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и заплатил цената на земята в
законоустановения срок се ситуира в имот с идентификатор ***.***, целия с площ
от 1726 кв.м, който имот отново от заключението на в.л. се установи, че е
образуван от стар имот № *** и който в разписните листи към приетия ПНИ е
вписан на наследниците на К. Г..
Както съдът вече
посочи, когато е сезиран с иск за собственост на имот, възстановяване на
правата за който е извършено по ЗСПЗЗ, е необходимо да се прецени и по пътя на
косвения съдебен контрол над актовете на администрацията, дали са били налице
условията за връщане на земята с решението на поземлената комисия за
възстановяване на собствеността. Разпоредбата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ предвижда,
че се възстановяват
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март
В настоящия казус се установи, че
по силата на издадено в полза на Ю. Б. разрешение за строеж от 18.11.1988г.,
същия е реализирал строителство в имота предоставен му за ползване, като към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил изградил постройка, която има
характеристиките на сграда по смисъла на §1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и в
смисъла съобразно указанията дадени с Тълкувателно решение № 2/2011г. на ОСГК
на ВКС. Така изложеното налага извода, че са били налице пречки за
възстановяване на собствеността върху предоставените за ползване 600 кв.м. на Ю.
Б. ***, което възстановяване е осъществено в полза на ответниците с решение на
ПК Варна №591/15.02.1999г. Предвид изложеното и доколкото съдът съобрази, че
ищците противопоставят на ответниците и същевременно доказа права изключващи
собствеността на последните, произтичаща от единствено посоченото в отговора на
исковата молба придобивно основание, които права за ищците произтичат от
осъществена трансформация на правото им на ползване в право на собственост в
хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, то предявения установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Евентуалното основание за
придобиване на 600/1726 ид.ч. от имота по давност от ищците съдът счита за
неоснователно. Административната процедура по възстановяване на собствеността
върху имот № ***, с площ от 1726 кв.м. е приключила едва след издадена заповед 1875 на 13.12.2004г.,на
Кмета на Община Варна, която е влязла в сила на 07.01.2005г. До приключване на
административната процедура, а именно 07.01.2005г. давност не тече, в който
смисъл е категорична задължителната практика на ВКС. След тази дата ищците не
са придобили по давност правото на собственост, тъй като владението им не е
било явно и необезпокоявано. Установява се, че между страните са водени едно
гражданско дело през 2004г. и административно дело от 2013г. относно
собствеността върху процесните 600кв. м. от имот с площ от 1726 кв.м., поради
което не може да се приеме за доказано едно несъмнено и необезпокоявано владение
от страна на ищците върху процесния имот.
Предвид изводите на съда за
основателност на иска на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците на правените по делото разноски в размер на 1560лв.
по приложен списък включващи: 110.60лв. внесена държавна такса; 900лв. реално
изплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие; 250лв. депозит за вещо лице и
300лв. възнаграждение за назначаване особен представител на ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Н.Т.Р., ЕГН ********** ***. І-ви ранг „С.Д.“ №5, К.Т.К., ЕГН ***********
***, К.Р.И. с ЕГН-********** и П.Р.И. с ЕГН-**********,***, че ищците С.Х. Б. с ЕГН-**********, М.Ю.Б.
с ЕГН-********** и М.Ю.Б. с ЕГН-**********, тримата със съдебен адрес ***, чрез
адв.Н.Т.-*** СА СОБСТВЕНИЦИ на 600 кв.м. ид.части от имот, с площ по скица от 1726 кв.м., находящ
се в гр. Варна, ж.к. Галата, СО „Боровец -юг” с идентификатор ***.***, при
граници: имоти с идентификатори ***, ***.***, ***.***, ***.***, ***, ***, ***.***и
***, съобразно КК одобрена със Заповед № РД – 18-73/23.06.2008г. на изп.
директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-03-761/21.03.2013г. на началника
на СГКК – гр. Варна, на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Т.Р.,
ЕГН ********** ***. І-ви ранг „С.Д.“ №5, К.Т.К., ЕГН *********** ***, К.Р.И. с
ЕГН-********** и П.Р.И. с ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Х. Б. с ЕГН-**********, М.Ю.Б. с ЕГН-********** и М.Ю.Б.
с ЕГН-**********, тримата със съдебен адрес ***, чрез адв.Н.Т.-***
сумата от 1560 лева, представляваща
направени по делото разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :