Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2775 30.10.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1343/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване
и канализация” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”,
ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против М.Щ.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 49.08 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 25.11.2015г. до 25.10.2018г., с отчетен период по
фактури от 14.10.2015г. до 24.09.2018г., сумата от 14.70 лева мораторна лихва
за периода от 26.12.2015г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера.
Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде
заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено
счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа
експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за
процесния период, както и какво е местоположението на измервателното
устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на
отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на
отчетниците.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим и
неоснователен. Заявява се, че ответникът не е собственик или ползвател на
водоснабдявания имот. Прави възражение, че имотът не е индивидуализиран
достатъчно с исковата молба. Твърди, че претенцията е за водомер, находящ се в
УПИ II-85, кв.20 по плана на селото, сега имот с идентификатор 52279.501.85.
Този имот още през 2001г. е бил прехвърлен от бащата на ответника на неговия
брат Г.. Ето защо братът на ответника като собственик на имота е длъжен да
заплаща потребената вода. Ответникът не само не е собственик на имота, но и не
е потребявал вода, отчитана от водомера. Той притежава и ползва съседния
поземлен имот. Ищецът въобще не е представил доказателства за това на какво
основание процесният водомер е записан на името на ответника. Моли се за
отхвърляне на исковете.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 4673/13.12.2018г.
на БРС по ч.гр.дело № 9183/2018г.,
но след като ответникът е подал възражение против нея, е заведено настоящото
дело за доказването на претенцията по общия ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява неоснователен.
БРС намира, че се доказва възражението на ответника, че не е собственик
на водоснабдявания от ищеца имот. В исковата молба имотът е описан само като
имот в с.К., с абонатен номер на партидата ***. В хода на делото обаче се
установи, че случаят касае два съседни имота, като единият е собственост на
ответника М.Х., а другият е собственост на неговия брат Г.Х.. В масивите на ВиК
имотът с абонатен номер *** е записан на името на ответника. Представен е
нот.акт № ***/19.07.2001г., том *, рег. № ***, дело ***/2001г., с който Г.Х. е
закупил от своите родители дворно място, представляващо УПИ II-85 в кв.20 по
плана на с.К., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. С нот.акт №
**/12.06.2007г., том **, рег. № ***, дело № ***/2007г. М.Х. е закупил също от
своите родители дворното място от 420/1000 кв.м. ид.ч., част от УПИ II-85, в
кв.20. При прочита на двата нотариални акта може да бъде направен формален
извод, че родителите са се разпоредили два пъти с един и същ имот. Този извод
обаче е неверен и това се установява от мотивите на решение № 75/27.07.2018г.
на БОС по в.гр.дело № 878/2018г., постановено по заведен между братята иск за
делба. В тези мотиви, които наистина нямат сила на пресъдено нещо, но които
съдът кредитира като доказателствено средство за настоящия спор, преценявано по
вътрешно убеждение, се установява, че имотът, продаден на Г.Х. през 2001г.,
сега е идентичен с имот с идентификатор 52279.501.85, а този, продаден на брат
му М.Х., е идентичен с имот с идентификатор 52279.501.436, а това, че в
нотариалните актове е описан само един имот се дължи на факта, че сделките са
сключени на базата на стар регулационен план. Следователно касае се за два
различни имота, които са съседни един на друг. Тяхното съседство се установява
и от скицата на стр. 65 от делото, от която е видно и че имот с идентификатор
52279.501.436 е записан на ответника М.Х.. При това положение се спори кой от
имотите е водоснабдяван с абонатен номер ***, като ищецът твърди, че това е
имотът на ответника.
Изготвената техническа експертиза е дала заключение, че в имота на
ответника има поставен един водомер, а в имота на неговия брат – два водомера.
В миналото е имало връзка между водопроводните инсталации на двата имота, тъй
като е налице прекъснат водопровод, който сочи към парцела на ответника. До
2012г. е имало връзка между тръбопровода, който сега захранва чешмата в лятната
кухня и водомера от имота на Г.Х.. Този водомер /в имота на брата на
ответника/, е към партида с абонатен номер ***, но титуляр на партидата е
ответникът. Към момента на проверката двете водопроводни мрежи нямат връзка
помежду си. Експертизата е категорична, че в имота на Г. са монтирани два
водомера, като единият водомер е с абонатен номер ***. Това е водомерът,
посочен в представените фактури към исковата молба. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че имотите са разделени от ограда, която обаче не е по цялата
дължина на границата и достига до една чешма. Според експерта, ако оградата
съвпада с границата между имотите, то тогава чешмата попада в парцела на Г..
При пускане на водата в имота на М., в чешмата нямало вода, ето защо тази чешма
няма връзка с процесния имот.
В подкрепа на експертизата са и показанията на св.П., *** във ВиК ЕАД.
Тя е заявила, че водомерите на Г. се намират в една шахта. В имота на Г. се
намира и голяма външна чешма с корито, която е с лице именно към този имот.
Свидетелката заявява, че именно Г. ползва тази чешма.
При тези факти БРС достига до извод, че ответникът не следва да отговаря
за заплащане на процесните фактури. Както стана ясно, в съседния имот,
принадлежащ на брат му Г., се намира водомер, свързан към партида с абонатен
номер ***. Процесните фактури са издадени именно на базата на потреблението от
този водомер. С него е свързана и посочената чешма, находяща се в имота на Г..
След като водомерът е в имота на Г. и измерва водата, потребявана в този имот,
неправилно ВиК е свързала този абонатен номер с партидата на ответника М.. Ясно
е, че се касае до водопотребление в имота на брат му Г., поради което именно
той, а не ответникът М. е потребител на водата по процесните фактури и следва
да отговаря за заплащане на сумите по тях.
Предвид горния извод, искът се преценява за неоснователен. Партидата
погрешно е записана на името на ответника, след като водата се ползва в
съседния имот, собствен на брат му. Записването на партидата на дадено име е
вътрешно-ведомствено действие на водния оператор и не може да породи задължение
за плащане на суми, ако това записване е погрешно и не съответства на водоснабдявания
имот, както е в случая. Сумите не се дължат от ответника, поради което искът
подлежи на отхвърляне, както и искането за разноските в заповедното дело.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в
размер на 390 лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния
директор Г.Й.Т. против М.Щ.Х., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата
от 49.08 лева /четиридесет и девет лева и осем стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 25.11.2015г. до 25.10.2018г., с отчетен период по фактури от
14.10.2015г. до 24.09.2018г., сумата от 14.70
лева /четиринадесет лева и
седемдесет стотинки/ мораторна лихва за периода от
26.12.2015г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4673/13.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 9183/2018г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ********* за
присъждане на разноските в заповедното дело.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. да заплати на М.Щ.Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 390 лева /триста
и деветдесет лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД