Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,20.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и втори октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2474 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу М.Г.К. с
ЕГН ********** ***1 Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град
София, ул.“Кукуш“№1 твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника е било образувано
ч.гр.д.№161/2018г по описа на РС-Пазарджик. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от длъжника. Това е обусловило правния интерес
на ищеца да предяви настоящия иск. Твърди
се, че между ищеца и ответника е сключен договор М4483551 от 17.03.2015г за
далекосъобщителни услуги, сключен при общи условия. По силата на този договор
ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги. Задължението на ответника е да плати цената на
предоставените услуги. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на
договора мобилният оператор уведомява всеки абонат за таксуващия период,
за който се издава фактурата . Промяната на този период може да се извършва
едностранно след предварително уведомяване на абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите
суми. Твърди се, че в срока на действие на договора са издадени следните
фактури : фактура №*********/28.04.2015г. с падеж на плащане 13.05.2015г. с
отчетен период 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 31.10лв., фактура №31388506/27.05.2015г. с падеж на плащане
11.06.2015г. за отчетен период 23.04.2015г до 22.05.2015г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 143.68лв. и фактура
№*********/17.09.2015г. с падеж на плащане 17.09.2015г. за отчетен период
23.07.2015г. до 22.08.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 639.76лв.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора като не е
заплатил дължимите към оператора суми за потребени далекосъобщителни услуги,
което е дало правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с
абоната длъжник и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Твърди се, че се дължи обезщетение за забава в размер на 44.83 лв.
върху начислената и неплатена главница за периода от 12.06.2015г. до
18.12.2017г. Твърди се, че клаузата за неустойка е уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от
договора и имат задължителна за страните сила. Клаузата за неустойка фигурира в
Раздел отговорности Приложение към
договора и гласи“ в случай, че абонатът
наруши задълженията си , произтичащи от това приложение, договора или общите
условия в т.ч. ако по негово искане или
вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок операторът има
право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси / без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанията за
прекратяване на договора са визирани в чл.27.2 и чл.54 от общите условия , в
които е казано, че ищцовото дружество има право да ограничи достъпа до част от
услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени
дължими вземания към оператора. Съгласно чл.54 от ОУ операторът има право
едностранно да прекрати договора или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане
на дължими суми след изтичане
срока на плащане. За самото прекратяване ан договора законът не изисква
никаква форма нито за валидност , нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати предоставените му мобилни услуги.
Неизпълнение на задължението да плати
сумите съгласно издадените фактури е довело до прекратяване на процесния
договор и начисляване на договорна неустойка.
С уточнителна молба вх.№16765 от
13.07.2018г. се твърди, че между страните е съществувало валидно правоотношение
по договор с индивидуален потребителски номер ЗМ 4483551 от 17.03.2015г с ID на клиента *********, с който на
длъжника са предоставени услуги за мобилен номер ********** по избран тарифен план
Мтел трансфер XL5, по силата на
изрично подписано приложение №1 за срок от 24 месеца неразделна част от
договора. Предмет на договора както е посочено в т.3.1 от говора е предоставяне
на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи. Твърди се, че номер М4483551 е индивидуален клиентски номер, с който
абонатът фигурира в системата на оператора и представлява уникална комбинация
от цифри като услугите, които клиентът
ползва са свързани с един или няколко номера като чрез тях се издават месечните
сметки / фактури.Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги, тоест на един клиентски номер се завеждат всички
договори, сключени с абоната , обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който е другия индивидуализиращ признак на абоната, с който се
въвежда в системата на оператора. Твърди се, че длъжникът е бил въведен в
системата на оператора с индивидуален номер М4483551 и с клиентски номер
*********, по които са издаване фактурите на абоната за няколко договора за
услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа на
които е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника. В уточнителната молба
се конкретизират твърденията във връзка с претендираната неустойка като се
сочи, че се дължи по силата на Приложение №1 от 17.03.2015г по договор за
далекосъобщителна услуга с индивидуален потребитески номер М4483551 от
17.03.2015г., неразделна част от договора . Съгласно раздел отговорност от това
приложение операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или
всички услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок за ползван е, а именно дължимите месечни абонаменти до изтичане на 24
месечния срок, за който е сключен договора по програма Мтел трансфер XL 34.90лв./ с ДДС/ за срок 24 месеца с ДДС или
дължими 17 бр.месечни абонамента по 29.08лв. без ДДС до кроя на изтичане на
срока на договора или общо 494.36лв. плюс 145.50лв. такса тарифно обвързване по
т.5.2.5 от Приложението или общо 639.76лв.
Моли съда да постанови решение , с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане в общ размер от 814.54лв., от които 174.78лв. неплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги №М4483551 от 17.03.2015г. съгласно фактура
№********* и фактура №*********, сумата
от 639.76лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна
услуга съгласно фактура №*********/17.09.2015г.
С исковата молба се претендира и
сумата от 44.83лв. мораторна лихва за забава. С молба №16765/13.07.2018г.
ищецът прави отказ от тази претенция и моли производството по делото в тази
част да бъде прекратено.
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск.Сочи се, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение заявителят е основал вземането си на сключен между страните договор
за далекосъобщителни услуги №М4483551 от 17.03.2015г. и издадени въз основа на
него два броя фактури, включващи главници за неплатени далекосъобщителни услуги
и неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Въз основа на тези
фактически твърдения е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.В
исковата молба ищецът отново сочи като основание договор за далекосъобщителни
услуги №М4483551 от 17.03.2015г., но реално такъв договор не е представен като
доказателство по делото. Представен е договор №********* от 17.03.2015г.,
сключен между страните, в който няма посочване на срока на договора . Към този
договор е приложено „Приложение№1“, в което също не може да се очертае
продължителността на това приложение и съответно на договора като в скоби е
записано срок 1 или 2 години, но няма нищо отбелязано. Едва на лист 7 е
посочено, че срокът на това приложение изтича на 17.03.2017г., но няма
пояснение дали това е срока на договора. Твърди се, че няма идентичност между
вземането, предмет на заповедното производство и вземането, предмет на исковото
производство.Ищецът не доказва съществуване на
договор от 17. 03.2015г. за далекосъобщителни услуги №44483551. Оспорва
се претенцията за неустойка . Твърди се, че уговорената клауза за неустойка е
нищожна, тъй като излиза извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и
санкционна функция. Същата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 предл.3 от ЗЗД V нищожна е и на още едно основание като неравноправна и
неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146, ал.1 във вр.с чл.143т.5 от ЗЗП.Моли
се съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез
особения представител поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№161/2018г. по описа на РС-Пазарджик,
че със заявление, депозирано на 09.01..2018г. ищцовото дружество/ с предишно наименование“М.“/е отправило
искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена
е Заповед №151/15.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Г.К. с ЕГН ********** /
ответника по делото/ да заплати на „М.“ЕАД
с ЕИК .... следните суми: сума в размер на 174.78 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга , сума в размер на 639.76лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга , моратолна
лихва в размер на 44.83лв. за периода от 12.06.2015г до 18.12.2017г, ведно със
законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението-05.01.2018г до
окончателното изплащане на сума. В т.12
от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
далекосъобщителна услуга с номер
М4483551 от 17.03.2015г., по който са издадени фактури №*********/28.04.2015г,
фактура №*********/27.05.2015г. и фактура №*********/17.09.2015г.Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №5699 от 11.05.2018г
заповедният съд е указал на заявителя/
ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на вземането си. Указани са и
последиците от неупражняване на това
право в срок. Това разпореждане е връчено
на заявителя на 25.05.2018г. и на 22.06.2018г./ в законово установения едномесечен срок / , ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на чл.415, ал.1т.2
от ГПК/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК/.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който
е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
От
представените от ищцовото дружество писмени доказателства/ договор, приложение
№1 към договора, общи условия, три броя фактури/, съдържащи се на лист 17 – 61
от досието на делото, които писмени доказателства не бяха оспорени от ответната
страна се установява, че между ищцовото
дружество с предишно наименование „М.“ и
ответника е сключен договор №********* от 17.03.2015г с индивидуален потребителски
номер М4483551 от дата 17.03.2015г. / на който номер са издадени процесните
фактури, неоспорени от ответника/, с ID на клиента *********, с
който на ответника са предоставени услуги за SIM карта
№8935901187023008778 за мобилен номер
********** по тарифен план Мтел Трансфер XL 5 GB за срок от 24 месеца при стандартна
месечна абонаментна такса 34.90лв. Номерът М4483551 е индивидуален клиентски
номер,с който абоната фигурира в системата на оператора/ на който номер са
издадени процесните фактури / и представлява комбинация от цифри като услугите,
които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като
чрез тях се издават месечните сметки / фактури. Съгласно общите условия на един
клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един
клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени с абоната ,
обективирани с номер на клиента или под ID на клиента , който е другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвежда в системата на оператора. ID или клиентски номер на клиента в настоящия
случай е *********. В конкретния случай ответника М.К. е бил въведен в
системата на М. с индивидуален номер М4483551 и с клиентски номер *********
като на индивидуалния номер са издадени процесните фактури както следва: фактура №*********/28.04.2015г. с падеж на плащане 13.05.2015г. с отчетен
период 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 31.10лв., фактура №31388506/27.05.2015г. с падеж на плащане
11.06.2015г. за отчетен период 23.04.2015г до 22.05.2015г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 143.68лв. и фактура
№*********/17.09.2015г. с падеж на плащане 17.09.2015г. за отчетен период
23.07.2015г. до 22.08.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 639.76лв.
Предвид изложеното съдът намира са
напълно неоснователни пространно изложените в писмения отговор възражения, че
липсва договорна обвързаност на страните по сключен на 17.03.2015г договор с
номер М4483551 само защото представения по делото договор носи клиентския номер, а не индивидуалния. Различно
би било в случай, че ответникът беше оспорил автентичността на подписа си под
текста на договора и под текста на другите го съпътстващи договора писмени съглашения като Приложение№1
от същата дата 17.03.2015г. в което се доразвиват основните параметри на
договора.
Съгласно
т.3 от договора операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги
чрез едва или няколко електронни съобщителни мрежи. Съгласно т.3.2 този договор
урежда условията , валидни за всички услуги, ползвани от абоната като всяка
избрана от абоната услуга в това число срок на ползване , ценови и други
условия за ползване се описват в приложенията, представляващи неразделна част
от договора . Според заключителните
разпоредби на договора и по- конкретно т.5.2 за неуредените в договора условия
се прилагат разпоредбите в приложенията, общите условия, неразделна част от
договора т.3.3 от договора за всяка услуга се прилагат действащите общи
условия. Срокът на договора е визиран Приложение № 1 към него и по –конкретно в
т.6.2.1, според която срокът на ползване на услугата е 24 месеца като срокът изтича на 17.03.2017г. В приложение 1
към сключения договор между страните в Раздел „Отговорност“, а именно- т.6.3 е
уговорена клауза за неустойка, която гласи “в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от договора, приложението и общите условия ,
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси / без отстъпки, дължими до изтичане на определения срок на
ползване“.
Съгласно
чл.26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора М. уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за който ще бъде издаване фактурата.
Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от М. след
предварително уведомление до абоната , като неполучаването на фактура не
освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми.съгласно
чл.26.5 М. предоставя на абоната 15 дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума.
Съгласно чл.54 от Общите условия М. има право едностранно да прекрати договора
за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи
: 54.1 при неплащане на дължимите суми след изтичане срока за плащане. Неизпълнението
от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребени услуги съгласно издадените фактури е довело до прекратяване
на индивидуалния договор с ответника
като ищецът е начислил неустойка.
Между страните няма спор, че ищецът в
качеството на доставчик на делекосъобщителни услуги е изправна страна по
договора –изпълнил е задълженията си по
него .Този правно значим факт –
предоставянето на далекосъобщителни
услуги на ответника през процесните
периоди- се установява и от представените по делото фактура, а именно
-фактура № *********/28.04.2015г. с
падеж на плащане 13.05.2015г./ за
отчетен период 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 31.10 лв. и фактура №*********/27.05.2015г. с падеж на плащане 11.06.2015г. за отчете
периода 23.04.2015г до 22.05.2015г. за ползвани далекосъобщителни услуги за
сумата от 143.68лв. или общо по двете фактури цената на доставената услуга
възлиза на сумата от 174.78 лв./ която е в рамките на исковата претенция. Двете
фактури са окомплектовани с Приложение А, представляващо подробна разпечатки за
потреблението на начислените услуги за мобилния номер . Тези писмени доказателства не бяха оспорени от
ответника. Ответникът не ангажира доказателства за плащане по тези фактури. С
оглед на това съдът приема, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 174.78лв., представляваща стойността на потребените далекосъобщителни услуги по
обсъдения по- горе договор.Ето защо в тази част установителната претенция
следва да бъде като основателна следва да бъде уважена.
По отношение на установителния иск с правна
квалификация чл.422 от ГПк във вр.с чл.92 от ЗЗД.
Установява
се, че по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №********* от
17.03.2015г. е издадена фактура №*********/17.09.2015г., с която е начислена неустойка в размер на
639.76 лв. за предсрочно прекратяване на договора.
Тук е момента да се обсъди възражението на ответника, инвокирано в писмения отговор и поддържано в хода на съдебното
дирене, за нищожност на уговорените в процесните договори клаузи за
неустойка.
Неустойката е
акцесорно съглашение с предмет задължение на неизправната страна по правна
сделка да престира определена / глобално или в процент/ или определяема парична
сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно
задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказани. За да възникне вземането е необходимо да са осъществени
следните предпоставки: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка , което да е действително и неизпълнение на
главното задължение.
Безспорно се
установи от обсъдените по –горе доказателства, че с процесния договор е уговорено , че ако абонатът наруши задълженията си ,
произтичащи от същия или общите условия, операторът има право да
прекрати договора и да получи неустойка, равняваща се на сбора от месечните
абонаметни такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичане срока на договора.
Безспорно се установи, че ответникът не е изпълнил главното си задължение-да
заплати цената на доставените мобилни услуги.
Съдът счита, че
клаузата в подписания от страните договор , уреждаща задължение за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, която неустойка е в размер на месечните такси до
края на срока на договора , е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължение за ответника. Действително в
рамките на договорната свобода на
основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока , по волята на която и да е от страните или на една
определена от тях.Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга , но само в рамките на
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка е нищожна , поради накърняване на добрите нрави, за което съдът
следи и служебно, не само по направено възражение , като преценката се извършва към момента на
сключване на договора – т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г по
тълк.д.№1/2009г на ОСТК на ВКС. В решение №228 от 21.01.2013г по т.д.№995/2011г
на ВКС е прието, че за да възникне правото на неустойка уговорката за дължимост
не требва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави , разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските
и търговски отношения.Противоречието със закон и/ или добрите нрави
прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл.26, ал.1пр.1 и 3 от ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави са разяснени в т.4 от горното тълкувателно решение, според които
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави във всеки конкретен случай като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи когато е уговорена, извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При тази преценка
следва са се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаметна такса ,
а потребителят – да я заплати , но само срещу предоставената му услуга. От
друга страна , ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договора не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случай дори в пъти повече, докато неустойката се определя въз
основа на стандартната месечна такса.Уговорената по този начин неустойка
нарушава принципа на справедливост и добросъвестност, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, тъй като
съвпада изцяло с обема на главното
задължение, което обезпечава. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя , определена в размер на всички абонаметни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1пр.3 от ЗЗД, в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС – решение
№110/21.07.2016г по дело №1226/2015г, на ВКС, решение №193/09.05.2016г по
т.д.№2659/2014г на ВКС, решение №219/09.05.2016г по т.д.№203/2015г на ВКС.
Ето що съдът
приема, че претендираната въз основа на
нищожна договорна клауза неустойка в
размер на 639.76 лв. не се дължи .
Предвид изложеното
следва да се приеме за установено съществуването на присъденото в заповедното
производство вземане на ищеца за главница в размер на 174.78 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
05.01.2018г до окончателното изплащане на сумата. Претенцията за съществуване
на вземането за неустойка в размер на 639.76 лв. за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид направения
от ищеца с молба вх.№16765/13.07.2018г. изричен отказ от иск по
отношение на претенцията за мораторна
лихва в размер на 44.83. за период 12.06.2015 до 18.12.2017г. в тази част
исковото производство следва да бъде
прекратено.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 43.98 лв. разноски по заповедното производство и сумата от 119.08
лв. разноски исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на М. Гавраилов К. с ЕГН ********** *** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А1 Б.“ЕАД
с ЕИК ..../ с предишно
наименование „М.“/ със седалище и адрес на управление град София, ул.“Кукуш“№1 за
сумата от 174.78лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителни услуги от 17.03.2015г. , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -05.01.2018г до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед №151/15.01.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2018г по
описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ А1 Б.“ЕАД с ЕИК ..../
с предишно наименование „М.“/ със седалище и адрес на управление град С.,
ул.“К.“№1 срещу М. Г. К. с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено,
че съществува вземане на „А1 Б.“ЕАД / с
предишно наименование„М.“за сумата от 639.76лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, за което е издадена Заповед №151/15.01.2018г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2018г по описа
на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 от ГПК производството по настоящото гр.д.№2474/2018г по описа на
ПРС по отношение на заявената с исковата молба претенция за
установяване съществуването на вземане в размер на 44.83 лв. , представляваща
мораторна лихва за периода 12.06.2015г до 18.12.2017г.
ОСЪЖДА М. Гавраилов К. с ЕГН **********
*** да заплати на „А1 Б.“ЕАД с ЕИК ..../
с предишно наименование „М.“/ със седалище и адрес на управление град
София, ул.“Кукуш“№1 сумата от сумата от 43.98 лв. разноски по заповедното производство и сумата от 119.08
лв. разноски исковото производство.
Решението, в
частта, в която е прекратено производството по делото, има характер на
определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, в останалата част
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :