Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
Гр.
София, 15.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 СЪСТАВ, в съдебно заседание
проведено при закрити врата на двадесет и първи февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Габриела Влахова, като разгледа т.д. № 2461/2019 г., намери следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, във връзка с чл. 608,
ал. 1, т. 4 ТЗ упражнена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
/ИА „ГИТ“/, с която е формулирано искане за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо дружеството - „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Красно село“, ул. „*********№ *, ет. партер.
Молителят Главна инспекция по труда /ИАГИТ/ твърди, че ответникът има непогасени
задължения за заплащане на трудови възнаграждения към повече от една трета от работниците
си наети по трудово правоотношение, като забавата е продължила повече от два месеца.
Твърди, че в изпълнение на правомощията си е извършил проверка при ответния
работодател и е приложил спрямо него принудителни административни мерки, ориентирани
към задължаването му да пристъпи към изплащането на изискуемите и неизплатени за
месеците – юни и юли 2019 г. трудови възнаграждения начислени на работниците в
предприятието му, като във връзка с това от контролния орган са дадени ясни срокове.
Сочи се, че през м. ноември 2019 г. от ищеца е предприета нова проверка с предмет
изпълнение от работодателя на дадените до него предписания, като тя е завършила
с констатация, че трудовите възнаграждения на служителите начислени за м.06 и м.07.2019
г. не са им изплатени в предписаните от инспектиращия държавен орган срокове. Предвид
това се налагал извод, че към момента на упражняване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е налице липсващо изпълнение на парични задължения
формирани от работодателя към наетите от него работници за периода м.юни – м. юли
2019 г. Поддържа се, че закъснението в изплащането на работните заплати на персонала
надвишава два месеца, считано от момента на тяхната изискуемост, съгласно утвърдените
при работодателя Вътрешни правила за работната заплата /падежът е на 25-то число
на месеца, следващ месеца за които възнаграждението се дължи/. Въздържането на работодателя
от заплащане на изискуеми трудови възнаграждения се отнасяло до целия списъчен състав
на персонала му. Според ищеца невъзможността на „С.Т.“ ЕООД да обслужи
задълженията си за плащане на работни заплати е обективно и трайно състояние на
работодателя – търговец, като аргумент за обратното не произтичал от реализираните
отделни разплащания от дружеството за обслужване на други негови задължения в рамките
на анализирания период от време – след м.06.2019 г. На следващо място молителя поддържа,
че ответното дружество е изпаднало в такова финансово и имуществено състояние, при
което не разполага с достатъчно по обем ликвидни средства за да може да погасява
задълженията си и имуществото му е недостатъчно да покрие паричните му задължения.
Същевременно финансовите резултати на „С.Т.“ ЕООД са с непрекъсната тенденция на
влошаване, като задлъжнялостта му расте. Базирайки се на тези твърдения
молителят настоява за постановяване на позитивно решение по молбата с правно
основание чл. 625, ал. 1 ТЗ, като ответния търговец бъде обявен за
неплатежоспособен и се определи началната дата на това му състояние;
същевременно да се открие производство по несъстоятелност спрямо ответното
търговско дружество и се насрочи дата на Първо събрание на кредиторите му. Настоява се и за присъждане на сторените от
молителя разноски в рамките на настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника – „С.Т.“ ЕООД,
адвокат – А. заявява, че не оспорва фактите наведени в ИМ на инспекцията, а
именно частично неизпълнение на задълженията на ответника в качеството му на
работодател спрямо наети от негова страна работници, вкл. и за това, че
финансовото му състояние го ограничава да осъществи подобно погашение на
формираните вземания за работни заплати на работниците му. Признава се, че
въпреки положените усилия за стабилизиране на финансовото състояние на
предприятието, ответното дружество се намира в състояние на невъзможност да
обслужва краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи /намира
се в неплатежоспособност/. Пояснява се, че освен към работниците си дружеството
има необслужени задължения към НАП и към други свои кредитори. Заявява се и
обстоятелството, че считано от м. ноември 2019 г. „С.Т.“ ЕООД е прекратил
стопанската си дейност. Предвид това, затрудненията се квалифицират, като трайни
и необратими. Подчертава се, че към момента дружеството не разполага с налични
парични средства, а освен това е декапитализирано. Всичко това мотивира
ответника също да поиска постановяване на позитивно решение на съда по
подадената молба с правно основание чл. 625 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата – „С.Т.“ ЕООД, е капиталово търговско
дружество с правно-организационна форма – ЕООД, учредено на 30.08.2017 г. което
фигурира, като правен субект с
регистриран капитал от 100,00 лева, изцяло внесен към момента на учредяването
му. Основният му предмет на дейност е съсредоточен върху производството на
текстил и конфекция /шивашка дейност/.
Съгласно приложени два броя Протоколи за извършени проверки, съставени на
26.08.2019 г. и на 08.11.2019 г. се установява, че от страна на служители при
ИА „ГИТ“ е била осъществена проверка по отношение изпълнение правилата на
трудовото законодателство в дружеството - „С.Т.“ ЕООД. Резултатите от
проверката са показали, че в ответното дружество се допуска неизпълнение на
задължението на работодателя да изплаща в срок уговорените със служителите му
трудови възнаграждения, като се касае до дължимите работни заплати начислени за
месеците : юни и юли 2019 г. В тази връзка съобразно компетентността си
проверяващия орган е издал задължителни предписания към работодателя - „С.Т.“ ЕООД,
състоящи се в това : в срок до 31.08.2019 г. работодателят да изплати уговорените
трудови възнаграждения за извършената от : А.М., В.С., Д.С., Д. Н., Е.Х., Е.Н.,
З.Ф., К. Д., М. А., М. Д.М. Б., С.Д., С.К., Т. П. и Ю.Д.работа през месец – юни
2019 г.; и в срок до 09.09.2019 г. работодателят да изплати уговорените трудови
възнаграждения за извършената от всички наети при него работници работа през м.
юли 2019 г. При последвалата на 25.10.2019 г. проверка относно изпълнение на
така предписаните мерки, служители на инспекцията констатирали, че „С.Т.“ ЕООД
в качеството му на работодател не е изпълнил задълженията си за изплащане на
дължимите на персонала си работни заплати за м.06.2019 г. и м. 07.2019 г. в
рамките на определените за това срокове.
По делото са приобщени като писмени доказателства Разчетно-платежни
изготвени от „С.Т.“ ЕООД за начислените възнаграждения на наетите при него
работници, полагащи им се за месеците юни 2019 г. и юли 2019 г., както и
Вътрешните правила за работната заплата утвърдени от Ръководството на
дружеството-работодател, в които е уредена организацията на работната заплата
на работещите по трудово правоотношение в ответното дружество.
Представени са шест броя фишове за изплатени заплати през м.06. и м.07.2019
г., както и два броя декларации от работници при ответника, че са им били
изплатени трудовите възнаграждения.
След изискване от ТД на НАП – София по делото е постъпила Справка за
актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода от
01.06.2019 г. до 31.12.2019 г., по които работодател е дружеството - „С.Т.“ ЕООД.
Видно е, че за този период максималният брой на договорите е 40, като 39 от тях
са прекратени. В отделните месеци от периода броя на действащите договори е
различен.
Ангажирана е вноска бележка установяваща извършено плащане от ответника в
полза на търговско дружество – „Л.“ ЕООД на датата – 20.11.2019 г. в размер на
сумата от 500 лв., при отразено основание „по фактура“.
Във връзка предприетите от сезирания съд по служебен почин действия за
събиране на информация, която да дава сведения за актуалното финансово и
имуществено състояние, в което се намира „С.Т.“ ЕООД към момента, от различни
държавни органи поддържащи нарочни регистри с такива данни е събрана
информация, както следва :
От НАП са постъпили три броя Постановления за налагане на обезпечителни
мерки издадени през 2018 и 2019 г., като обезпечителните мерки третират пари по
сметки и имущество на ответника - „С.Т.“ ЕООД с цел обезпечаване изпълнението
на натрупани публични вземания. Дадени са сведения, че „С.Т.“ ЕООД не е адресат
на публични задължения по влязъл в сила ревизионен акт.
От постъпилия от Служба по вписванията - гр. София писмен отговор датиращ
от 02.12.2019 г. се установява, че „С.Т.“ ЕООД не е вписано, като носител на
вещни права по отношение на недвижими имоти за периода от 01.01.1992 г. до
25.11.2019 г. за територията на цялата страна.
За целите на производството е допусната СФИЕ, по която от вещото лице са
изготвени основно и допълнително заключения, които след изслушване в съдебно
заседание са приети, без оспорване от страните. Съдът изцяло кредитира така приетите
заключения, като всестранни, обосновани и компетентно изготвени, като същите
почиват на съвкупен анализ на приложените по делото писмени документи и
проверка в счетоводните записи на ответното дружество.
Съобразно отговорите дадени от вещото лице в основното експертно заключение
се разбира, че анализираното търговско дружество е регистрирано през м.08.2017
г. и към 31.12.2018 г. с оглед характера на дейността му /производствена/ може
да се приеме, че същото се намира в първа фаза на жизнения си цикъл, като
предстои навлизане във втора фаза – укрепване на предприятието и увеличаване
мащаба на пазарните позиции; основните клиенти на дружеството са гръцки
дружества; през целия изследван период дружеството не е в състояние с
краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, като за 2018
г. се наблюдава влошаване на платежоспособността му, без да може да се очертае
тенденция, защото през 2017 г. предприятието е функционирало максимум четири
месеца; коефициентите за обща ликвидност изчислени към края на 2017 г. и 2018
г. са под референтните стойност, а именно : 0,9722 към 31.12.2017 г. и 0,9588
към 31.12.2018 г.; през целия анализиран период дружеството е неспособно да
осигури разплащане в дългосрочен план – демонстрирания коефициент на платежоспособност
е на ниво значително под възприеманите референтни стойности; дружеството отчита
и висок процент задлъжнялост; наблюдава се изключително ниска ефективност от
упражняваната търговска дейност – под 1 стотинка на 1 лева направен разход;
като цяло по балансови данни имуществото на дружеството превишава неговите
задължения, но следва да се има предвид, че с ПНОМ от 24.07.2018 г. е наложен
запор върху ДМА на дружеството с балансова стойност от 10 хил. лв., с чиято
продажба би се постигнало частично погашение на натрупаните публични
задължения, чиито размер към 18.03.2019 г. над 72 хил. лв. като те градират и
към 04.06.2019 г. размерът им вече надхвърля 95 хил. лв., а това означава, че
търговецът среща осезаеми затруднения в обслужването на публично – правните си
задължения; с оглед наложения запор върху банковите сметки, чиито титуляр е
дружеството, вещото лице прави извод, че търговецът е преустановил плащанията
си по банков път най-късно на 18.03.2019 г., но е продължило да прави
разплащания на каса; общият размер на задълженията на ответника за трудови
възнаграждения за м.юни 2019 г. възлиза на сумата от 8 204,41 лв., а тези
за м. юли 2019 г. възлизат на сумата от 13 724,12 лв., като за първия
посочен месец неизпълнението е частично по отношение на 18 работника, от общо
заети 36 такива, а за втория месец неизпълнението е спрямо всички наети в
дружеството работници, упоменато е, че задълженията за заплащане на работни
заплати за цитираните месеци, са станали изискуеми на 26.07.2019 г. /за начислените
заплати през м.06.2019 г./ и на 26.08.2019 г. /за начислените заплати през
м.07.2019 г./
От анализа направен в допълнителното експертно заключение се разбира, че
през целия анализиран период дружеството не е в състояние с краткотрайните си активи
да погасява краткосрочните си задължения като се очертава влошаване на неговата
платежоспособност, а именно – нарастваща невъзможност на дружеството да
обслужва текущите си задължения с общия обем на краткотрайните си активи, през
първите две години на анализирания период /2017 и 2018/ КОЛ е на нива под
общоприетите референтни стойности, а към 31.08.2019 г. дружеството вече е
декапитализирано; към 31.08.2019 г. дружеството формира финансов резултат –
загуба, което е признак за неефективност и нерентабилност на дейността му; към
31.08.2019 г. КОЛ се понижава до стойност от 0,8699.
При така установените факти по делото, съдът пристъпва към разглеждане на
молбата от правна страна.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното
наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл. 608, 625 и
631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ;
2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките
по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от
четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла
на чл. 608, ал. 1 от ТЗ - невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично
вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно
и трайно.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т.
1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
В конкретния случай молителят е Изпълнителната агенция "Главна инспекция
по труда". Същият притежава активна материално-правна легитимация да иска откриване
на производство по несъстоятелност спрямо ответника съгласно изменението на чл.
608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102/2017 г., в сила от
31.03.2018 година. В този текст е предвидено, че неплатежоспособен е търговец, които
не е способен да изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези
е Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".
По делото са събрани достатъчно по обем писмени доказателства, от които се установява,
че ответникът по молбата – „С.Т.“ ЕООД е
допуснал закъснение в изпълнение на задълженията си за изплащане на трудови възнаграждения
на една част от работниците си за м. юни 2019 г. и юли 2019 г. - периода, посочен
и в молбата по чл. 625 от ТЗ. Установява се и от заключението на съдебно-финансово-икономическата,
и от събраните в достатъчен обем писмени доказателства – констативни протоколи,
разчетни ведомости, справки за трудово-ангажирани лица при ответника, фишове за
получени заплати, признания за получени заплати и пр., че ответника се е
отклонил от задължението си да заплати в полза на една част от наетите от него
работници начислените им трудови възнаграждения през изследваните месеци.
Съпоставката на списъчния състав с наетите в тези месеци работници с броя на
работниците, които са останали с неудовлетворени вземания за трудови
възнаграждения показва, че делът на тези работници надвишава установения предел
в чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ, а именно 1/3 от списъчния състав. При трудово
ангажирани 36 броя работници, релевантния брой работници е 12, като от
доказателствата е видно, че както за м. юни, така и за м. юли 2019 г.
работниците с начислени, но незаплатени трудови възнаграждения надвишава 12. Това
означава, че първият заложен от законодателя материален критерии е изпълнен. По
отношение периода на забава, а именно поне 2 месеца, считано от настъпване
изискуемостта на вземанията за работни заплати, събраните доказателства не
свидетелстват за това, че до 26.10.2019 г. работодателя е заплатил
възнагражденията на своите работници начислени за м. юни и юли 2019 г., или пък
ги е заплати поне на такава част от тях, която свежда неудовлетворената група
работници до нива под 1/3 от списъчния състав /под 12/. Това доказване е в
тежест на ответника, но от представените от негова страна платежни документи
погасяване в очертаните предели не се наблюдава.
По изложените съображения, съдът приема за установена по делото предпоставката
по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да инициира
производство по откриване на несъстоятелност спрямо „С.Т.“ ЕООД.
По отношение на
неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано
с търговската му дейност или задължение
по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ,
следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо
имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на
същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи.
Предвид изложените по-горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и
непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. От представените по
делото писмени доказателства и приетите неоспорени от страните заключения на
вещото лице - А., които съдът кредитира като пълни, мотивирани и изготвени в
обема на специални знания на вещото лице, се установява и това, че „С.Т.“ ЕООД има
изискуеми и непогасени парични задължения освен към своя персонал, то и към
държавата /задължения за данъци и осигурителни вноски/, както и към други
частноправни субекти. Това положение датира от първата година на изследвания
период – 2017 г., като тези задължения градират през 2018 г. и 2019 г. Докато в
началния етап на своето съществуване /дружеството е учредено през м.08.2019 г./
може да се допусне, че новоучредения търговец тепърва развива производство и
налага на съответните пазари своята продукция, което от финансово-икономическа
гледна точка може да бъде съпътствано от по-нисък ликвиден потенциал,
респективно да се приеме, че ниво между 0,9000 и 1,000 при показател КОЛ е
допустимо и не влияе на жизнеспособността на дружеството. То най-късно в
третата година от функциониране на предприятието на търговеца, то трябва да е
навлязло в следващата си фаза, в която да е позиционирало своята продукция в
достатъчен пазарен дял, позволяващ му да генерира парични потоци – приходи от
собствената си дейност, които да са достатъчни за да обслужат текущите му
задължения. В случая с предприятието на „С.Т.“ ЕООД такава тенденция не се
наблюдава. Напротив през целия изследван период от учредяването му през 2017 г.
до 31.08.2019 г. анализирания търговец бележи нива на КОЛ под референтните
стойности, като към 31.08.2019 г. нивата слизат под 0,9000, което показва липса
на рентабилност от производството и трупане на съществени задължения. Констатира
се, че задълженията са разнородни от целия спектър на търговската дейност –
задължения към персонал, публични задължения за данъци и осигурителни вноски и
задължения към доставчици. Тези задължения непрекъснато градират, а търговецът
не е в състояние да ги обслужи или да отсрочи тяхното изпълнение. Едновременно
с това приходите от пряката производствена дейност се редуцират до нива, които
не позволяват покриването на текущите задължения на търговеца. Предвид това си
поведение търговецът започва да търпи обезпечителни мерки налагани му от НАП,
като банковите му сметки са с наложен запор. Това допълнително увеличава
интензитета на ликвидната криза, в която се намира, като необслужените му
задължения продължават да прогресират. Така се стига и до преустановяване на
търговската дейност извършвана от „С.Т.“ ЕООД, което прави необратима
невъзможността му да покрие натрупаните до момента свои текущи задължения,
които към 31.08.2019 г. нарастват до сума от 355 хил. лв. Ликвидната криза
изпитвана от анализираното търговско дружество е трайна по своя характер, като
спирането на дейността изключва всякаква възможност за преодоляване на
състоянието на неплатежоспособност, в което се е озовал търговеца.
Прегледът на приобщените по делото доказателства показва, че „С.Т.“ ЕООД е
спрял плащанията си към кредитори, считано от м. 03.2019 г. /моментът на
налагането на запорите върху банковите му сметки/. Реализираните плащания
впоследствие на каса са избирателни и по отношение на опредени кредитори, или
група кредитори, което покрива поставената презумпция от законодателя за
хипотеза на спрени плащания.
Вземайки предвид горното, от събраните по делото доказателства –
заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, се
установява, че към датата на устните състезания са налице и двете кумулативно
посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на
изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, поради което
на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на „С.Т.“ ЕООД. В подкрепа на този извод са и
признанията на факти извършени от процесуалния представител на ответника в
проведените открити съдебни заседания по разглеждане на молбата по чл. 625, ал.
1 ТЗ.
Относно началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата се явява датата - 31.12.2015 г., към който
момент по безспорен начин е доказано, както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения към персонал, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят
всички кредитори и всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило състояние на неплатежоспособност на
ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към всички кредитори /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.;
решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др./. Този
извод се формира с оглед на това, че през целия изследван период /30.08.2017 – 31.08.2019 г./ финансовото
състояние и показателите на дружеството са неблагоприятни, като към 31.08.2019
г. с пълна степен на сигурност може да се говори за наличие на вече трайно
изразена тенденция на влошаването им, която не е може да бъде преодоляна.
Именно 31.12.2019 г. трябва да се определи и като начална дата на
неплатежоспособността на ответника.
По приложението на чл. 632, ал.
1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими за
провеждане на производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични
парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество
по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.
Същевременно в указания с определение от 21.02.2020 г. срок от кредиторите на „С.Т.“
ЕООД не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските
по производството.
С оглед крайния изход на делото право на разноски се
поражда единствено в полза на молителя, като в случая те съставляват такива за
заплатена държавна такса за разглеждане на молбата /250 лв./, както и заплатено
възнаграждение за вещо лице /800,00 лв./, или сумата от общо 1 050,00 лв., която на основание чл. 621 ТЗ, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК
подлежи на присъждане в полза на ИА „ГИТ“.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на търговско дружество – „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, ул. „*********№ *, ет. партер, и ОПРЕДЕЛЯ
началната дата на неплатежоспособността - 31.08.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на търговско дружество –„С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Красно село“, ул. „*********№ 9, ет. партер.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговско дружество – „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, ул. „*********№ *, ет. партер.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско
дружество – „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Красно село“, ул. „*********№ 9, ет. партер.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество –„С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, ул. „*********№ 9, ет.
партер.
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество ––„С.Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, което е открито в рамките на т.д. № 2461/2019 г. водено по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество – „С.Т.“
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно
село“, ул. „*********№ 9, ет. партер, да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с
адрес – гр. София, бул. "*********3, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, сумата в размер на 1050,00 лв., представляваща направени разноски от молителя по делото,
които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото да се докладва при постъпване на молба за
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане
на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.
СЪДИЯ: