О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №1579
гр.
Бургас, 27 юли 2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
адм. дело №1870/2021г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от И.Н.Р. против определение №758/14.04.2021г., постановено по адм. дело № 504/2021г.
по опис на Административен съд гр. Бургас.
С определението съдът е оставил
без разглеждане жалбата на И.Н.Р., ЕГН**********, понастоящем в затвора Бургас
против началника на Затвора Бургас, с искане да бъде задължен последния „да
преустанови нарушенията на материалния закон и да съблюдава за
законосъобразността на вмененото му с норматив чл.15, ал.1, т.4, като извърши
всички нужни действия за обезпечаване предаването на лична кореспонденция между
лишените от свобода и семействата и близките посещаващи ги, съобразно
нормативните изисквания. Да съблюдава за неприкосновеността на личната
кореспонденция и предприеме действия за санкциониране на нарушилите длъжностни
лица норматива, тъй като се наблюдава системност в тази насока от
жалбоподателя“.
Частният жалбоподател иска
отмяна на определението. Счита, че същото е постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Ответникът- началник на Затвора
гр.Бургас,чрез процесуалев представител ст. юрисконсулт Георгиев, с представено
по делото възражение, застъпва тезата за неоснователност на обжалването.
Настоящият състав на съда
намира частната жалба за допустима- подадена от лице с доказан правен интерес
от обжалване и в предвидения от закона.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваното определение е
законосъобразно като краен резултат, макар и по други съображения.
В подадената пред
първоинстанционния съд жалба, И.Р. е посочил, че на 7.02.2021г. при провеждане
на свиждане между него и родителите му (майка и баща) е поискал да им предаде
лична кореспонденция. Затова предоставил същата за проверка на надзорно-
охранителния състав. Служителят изчел кореспонденцията и при излизане от
свиждане я върнал на Р. с обяснение, че по време на свиждане няма право да
предава документи на близките си, без да бъдат проверени от инспектор СДВР.
Такава проверка не можело да бъде извършена, тъй като инспекторът към момента
на свиждането ( неделя) не бил на работа.
Според частния жалбоподател,
това действие било незаконосъобразно защото майка му освен родител, била и
негов пълномощник и имала право да получава кореспонденция, без същата да бъде
проверявана.
Задържането на
кореспонденцията, според изложеното в жалбата, предизвикало у Р. „чувство за
незащитеност, малоценност, страх от загуба на социален контакт с майка му,
изразен в гняв и ярост, стрес и притеснения, обективирано и от негативни емоции
и отражението им върху здравословното състояние на родителя му- майка“.
Поради това поискал, на осн.
чл.276 от ЗИНЗС, съдът да задължи началника на Затвора гр.Бургас „да
преустанови нарушенията на материалния закон и да съблюдава за
законосъобразността на вмененото му с норматив чл.15, ал.1, т.4, като извърши
всички нужни действия за обезпечаване предаването на лична кореспонденция между
лишените от свобода и семействата и близките посещаващи ги, съобразно
нормативните изисквания. Да съблюдава за неприкосновеността на личната
кореспонденция и предприеме действия за санкциониране на нарушилите длъжностни
лица норматива, тъй като се наблюдава системност в тази насока от
жалбоподателя“.
За да остави жалбата без
разглеждане съдът приел, че искането по чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, каквото е
процесното, не следва да се разглежда по същество, тъй като твърдяното
бездействие не се отнася до неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, респ. не е налице
хипотеза, която да изисква прекратяване на бездействието, така че да се
преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение.
Според настоящия състав на
съда, изложеният аргумент е такъв по същество на спора, а не по неговата
допустимост, защото извън изрично предвидените в нормата на чл.3 от ЗИНЗС
хипотези, лишения от свобода може да твърди извършването и на „други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
Според разпоредбата на чл. 276,
ал. 1 ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията
или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 или извършването
на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3.
За да бъде допустимо искането
при хипотезата на чл. 276, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС , следва към момента на подаването
му да е налице извършването на незаконосъобразно действие или бездействие.
В случая, към момента на
подаване на процесното искане, действието по „задържане на кореспонденцията“
вече е било прекратено- кореспонденцията е била върната на Р. на същата дата
7.02.2021г., т.е. искането е лишено от предмет.
Към този момент не е налице и
незаконосъобразно бездействие.
Частният жалбоподател иска
ответникът да бъде задължен да извърши всички нужни действия за обезпечаване
предаването на лична кореспонденция между лишените от свобода и семействата и
близките посещаващи ги, съобразно нормативните изисквания. Да съблюдава за
неприкосновеността на личната кореспонденция.
Това искане не може да бъде
квалифицирано и като такова по чл. 276, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, защото е лишено от
конкретика.
По същество, с него се цели
предоставяне на бъдеща гаранция за спазване на закона, което е недопустимо за
осъществяване по реда на чл.276 от ЗИНЗС, защото бъдещото нарушаване на закона
не може да бъде презумирано.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното определение е постановено при правилно приложение на
закона и следва да бъде оставено в сила.
Затова и на осн. чл. 235 АПК,
Административен съд гр.Бургас, ХІV
състав,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №758/14.04.2021г., постановено по адм.
дело № 504/2021г. по опис на Административен съд гр. Бургас.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: