Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 25.05.2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 425 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е
решение № 447/ 11.11.2019
година на Троянския районен съд по гражданско
дело № 448/ 2019
година по описа на същия съд, с което на чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1
от ЗМВР, Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” –
МВР, представлявана от главен комисар Н. С.Н.– директор, е осъдена да
заплати на Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1608.09 лева, представляваща неплатено възнаграждение за 218 часа извънреден труд (след превръщането на нощните часове към дневни) за
периода
от 27.05.2016
г. до 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за
горницата до сумата от 1 768.80 лева е отхвърлен. Със същото решение
са присъдени и разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от
Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, чрез
юрисконсулт Е.Р., адрес ***, против решение № 447/
11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 448/
2019 г. на РС – Троян в осъдителната част, като неправилно и необосновано и
молят да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени
изцяло.
Посочват, на първо място, че при
постановяване на решението районният съд неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба, регулираща полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители по Закона за министерство на вътрешните работи.
Изтъква се, че неправилно съдът е допуснал субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, като се развиват подробни
съображения за приложимост на нормата на чл. 187 от ЗМВР. Сочат, че с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни
механизми, но не и превръщането на нощния труд в извънреден , което е
съобразено и с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 04.11.2003 година. За
неправилни считат и съображенията на съда за субсидиарно приложение на подзаконов
нормативен акт – НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба.
Сочи още,
че аргумент в полза на твърдението им, че положеният труд на държавни служители
по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР нощен труд не следва да се преобразува в
извънренден труд по кмисъла на КТ и НСОРЗ, е свързан с липсата на кумулативно
предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положения труд с посочения
от ищеца коефициент по реда на чл.9 от НСОРЗ. Неприложимостта на общите норми
по отношение на служителите на МВР е обусловена и от наличието на специална
нормативна уредба – нареба съгласно която липсва изрична норма, предвиждаща
трансформация на норните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Изтъква още, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от КТ и писмо № 94-4103/ 22.07.2014 година на МТСП. Счита, че при
преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент от 1,143 получените
допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР, обратното
на възприетото от съда. Излагат се подробни съображения за нарушение на
материалния закон, като съдът не се е съобразил с установения със специалния
закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, режим относно
правата на държавните служители в
МВР, в това число и начина на заплащане на положен нощен труд. При изложените
съображения моли да бъде постановено решение, с което бъде отменено изцяло
решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и да бъде отхвърлен предявения иск, като
неоснователен и недоказан, като им бъдат присъдени разноските по делото, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че
ищецът се ползва от правна помощ и размерът надхвърля минималните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се
представлява.
Въззиваемият
редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В
писмена молба оспорва въззивната жялба и моли да бъде отхвърлена, развива
подробни съображения в писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гражданско дело № 448/ 2019 година по описа на Троянския районен съд, както и
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Не се спори между
страните по делото, че въззиваемият - ищец Н.Д.С. работи на длъжност „началник
дежурна смяна” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението” град Троян, при Областна дирекция на
„Пожарна безопасност и защита на населението” – Ловеч, Главна
дирекция на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, като за процесния период от 27.05.2016
г. до 31.03.2019
г. е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно
утвърден график, вкл. и през нощта от 22 до 06 часа.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че положения нощен труд по 8
часа от 22.00 часа до 06.00 часа от С. за процесния период от 27.05.2016
г. до 31.03.2019
г. са 1 527 часа. Няма преобразуване от работодателя
на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време.
При преобразуване на отработените часове от нощен
към дневен труд с коефициент 1.143 общо за процесния период са 1 745
часа. Посочено е, че часовете извънреден труд,
получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период
са 218 часа, като паричната
им равностойност за целия период е в размер
общо на 1608.09 лева.
За нощен труд за спорния период
във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за
нощен труд 381.75 лева /по 0.25 лв. за всеки отработен
час./
При така
установените данни, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3,
във връзка с чл. 179, ал. 1 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 218
часа за периода от 27.05.2016
г. до 31.03.2019
г., ведно със законната
лихва
от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него.
Предметът на въззивното производство, определен от
въззивната жалба е частта, в която на основание Главна дирекция на „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, е осъдена да заплати на Н.Д.С.,
сумата от 1608.09 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 218 часа за периода
от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
27.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която
са осъдени да заплатят разноски.
Безспорно
установено по делото е, че за процесният период Н.Д.С. е бил
в служебно правоотношение с Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа от В., за процесния период от 27.05.2016
г. до 31.03.2019
г. са 1 527 часа, като е заплащано допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 лева.
Спорно между
страните е
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на
МВР са приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон за МВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими
общите грждански норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с
коифициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното
време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за
организацията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се
определят на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179 от ЗМВР е
предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от
наредба на министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл.
187, ал.9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г. и отм. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на Наредбата,
положеният нощен труд се умножава по 0.143 и
полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. отм. ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм.
д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. с-в. В наредбата от 2015 година не съдържа норма аналогична на чл. 31, ал.2
от отменената. В сила от 02.08.2016 година е издадена Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм. ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия), в която също не е предвидена такава норма.
С оглед
разпоредбите на ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението
в бр.
34 от 2019 г.) е издадена Заповед
№ 8121з-791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, в която – т.1 е предвидено за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0.25 лева.
Заповедта е отменена със Заповед №
8121з-1429/ 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните
работи, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен
нощен труд между
22.00 и 06.00 часа е запазен. Заповедта от 2017
година е отменена със Заповед № 8121з-156/ 05.02.2020 година, като
допълнителното възнаграждение е размер на 1 лева за всеки отработен час пред
нощта.
За да уважи
предявения иск първоинстнационния съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба и е приложил общите граждански норми, уреждащи полагането
на нощен труд по КТ и НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален
закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в който е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда
и условията са били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер
с цитираните заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за
празнота на нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл.
46, ал.2 от Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение
№ 55 от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и решение № 197 от
07.10.2019 г., по гр.д. № 786/2019 г., IV г.о.
Заплащане за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5,
т. 2 от ЗМВР. В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като
положения от ищеца нощен труд за процесния период от 20.05.2016
година до 31.03.2019
година не такъв по
смисъла на чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
По повод преюдициално
запитване отправено на основание член 267 ДФЕС
от Районен съд Луковит (България) с акт от 15 юни 2020 г.
относно тълкуването на член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и
на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е
постановено решение на съда на ЕС (втори състав) от 24 февруари 2022
година по дело C‑262/20, с което е прието, че:1. Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд; 2. Членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Според съда Директива
2003/88 установява минимални общи изисквания, които включват допълнителна
защита за работниците, които полагат нощен труд, като следва да определена
максималната продължителност на нощния труд - чл. 8 от Директивата, налага да е
посочена. Съгласно чл. 12, б. „а“ от Директивата налага предприемането на
мерки, по преценка на държавите-членки, така че работниците, които полагат
нощен труд и на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на този вид труд, при спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците.
В мотивите си съдът е посочил, че в светлината на чл. 20 и 31 от
Хартата, Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска
нарушение на принципа на равно третиране, поради което е необходимо
националният съд да извърши анализ каква категория работници ползва общия
правен режим на чл. 140 от Кодекса на труда и каква друга е изключена, както и
дали тази „разлика в третирането е обоснована от обективен и разумен критерий,
т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство
и е съизмерима на тази цел“.
При сравняване на нормите, регулиращи полагането на нощен труд –
продължителност, заплащане и други компенсации, с оглед тежестта на този вид
труд и защита безопасността и здравето на полагащите го, настоящият състав
констатира, че не е налице неравноправно третиране на държавните служители от
МВР – пожарникари и полицаи. Други отрасли в които се полага нощен труд са
здравеопазването, строителството, транспорта, отбраната и пр., като са
предвидени различни компенсации – допълнително заплащане, допълнителен отпуск
или намалена продължителност на нощния труд, като е без значение дали се касае
за частния или публичния сектор. Такива норми се съдържат в Закона за лечебните
заведения, отраслови колективни трудови договори, Наредба за организация на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт, Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Наредба № Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите
за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия в мирно време и пр.
Предвид гореизложеното предявените
искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение в обжалваната част
е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на
предявените искове.
При този изход от процеса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото разноски за двете инстанции общо
в размер на сумата 200 лева, представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и писмените
бележки, както и сумата 43.45 лева разноски за ДТ за водене на делото пред
въззивната инстанция.
Дължимата държавна такса и разноските за вещо лице следва да останат за сметка
на бюджета на съдебната власт, с оглед т. 23 от ТР № 6/12 от 6 ноември 2013 година по т.д. № 6/ 2012 година на ОСГТК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 447/ 11.11.2019 година
на Троянския районен съд по гражданско дело № 448/ 2019 година по
описа на същия съд, с което на чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, Главна дирекция
на „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, представлявана от
главен комисар Н. С.Н.– директор, е осъдена да заплати на Н.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1608.09 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за 218 часа (след превръщането на 1745 нощни часове към дневни) извънреден труд за периода от
27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
27.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, включително в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Главна дирекция на „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР, представлявана от главен комисар Н. С.Н.– директор, иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1608.09 лева (хиляда шестстотин и
осем 0.09) лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 218 часа за периода
от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
27.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция на „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, сумата от 200,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за
двете инстанции и сумата 43.45 лева
разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция или общо 243.45
(двеста четиридесет и три 0.45) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.