Решение по дело №1254/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260279
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510201254
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

29.09.2021

 

        

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

І състав - НО

 
Районен съд – Дупница                                                                    

29 септември

 

2021

 
 


на                                                                                      Година

ели скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

Сашка Вукадинова

 

 

 
         2.

Славка Димитрова

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Като    разгледа     докладваното    от

1254

 

2020

 
 


Наказателно  АХ  дело                       по описа за                          година и въз основа на закона и доказателствата, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОПРАВДАВА на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК обвиняемия В.К.Д. – роден на *** ***, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, българин, български гражданин, ЕГН ********** за това, че:

На 07.02.2020 год. (около 10,15 часа) в с.Яхиново, общ.Дупница, на ул. “Река Джубрена“, пред дом с административен номер 22, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - автомобил със специален режим „ОАФ-МАН 18.255МЛЦ“ с peг. № СВ 94 60 АА (автомобил за събиране и извозване на битови отпадъци) е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП ’’Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората....”;  чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП ” Водачът на ППС е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”; чл. 20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, не е бил внимателен и предпазлив към движещата се по пътното платно в същата посока пешеходка - К.П.Ш., която е възрастна и се е движела несигурно по заснеженото и заледено пътно платно от улица (без наличие на тротоар от дясно по посоката им на движение) и при все, че при застигането и преминаването си с автомобила покрай нея е възприел своевременно създалата се опасност на пътя - движението на възрастната пострадала по пътното платно, не е спрял и не е изчакал изтеглянето на пешеходката на безопасно разстояние, а е продължил да управлява напред МПС, при което пострадалата се е подхлъзнала и политнала назад и леко на ляво, а управляваното от него МПС я е блъснало с издадената дясна странична част на бункера на автомобила, в областта на лявото й рамо /лява лопатка/, в следствие на което и движението на автомобила пострадалата е оттласната напред и е паднала върху пътното платно, подпирайки се на лявата си ръка) и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К.П.Ш.,***, изразяваща се в полифрагментна фрактура /счупване/ на лявата лопатка на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горен, ляв крайник на пострадалата и фрактура /счупване/ на шиловидния израстък на лакътната кост на лява предмишница /в областта на китката/ на лява ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горен, ляв крайник на пострадалата престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр. ІІ-ро във вр.с чл.342, ал.1, пр. ІІІ-то от НК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Кюстендилски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

               

                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството е по реда на чл.37 НПК.

Районна  прокуратура гр.Дупница  е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК  на В.К.Д., за за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл..ІІ, във вр. чл. 342, ал.1,предл. ІІІ НК.

В постановлението се сочи,че на  07.02.2020 год. (около 10,15 часа) в с.Яхиново, общ.Дупница, на ул. “Река Джубрена“, пред дом с административен номер 22, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - автомобил със специален режим „ОАФ-МАН 18.255МЛЦ“ с peг. № СВ 94 60 АА (автомобил за събиране и извозване на битови отпадъци) е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП ’’Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората....”;  чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП ” Водачът на ППС е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.”; чл. 20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, не е бил внимателен и предпазлив към движещата се по пътното платно в същата посока пешеходка - К.П.Ш., която е възрастна и се е движела несигурно по заснеженото и заледено пътно платно от улица (без наличие на тротоар от дясно по посоката им на движение) и при все, че при застигането и преминаването си с автомобила покрай нея е възприел своевременно създалата се опасност на пътя - движението на възрастната пострадала по пътното платно, не е спрял и не е изчакал изтеглянето на пешеходката на безопасно разстояние, а е продължил да управлява напред МПС, при което пострадалата се е подхлъзнала и политнала назад и леко на ляво, а управляваното от него МПС я е блъснало с издадената дясна странична част на бункера на автомобила, в областта на лявото й рамо /лява лопатка/, в следствие на което и движението на автомобила пострадалата е оттласната напред и е паднала върху пътното платно, подпирайки се на лявата си ръка) и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К.П.Ш.,***, изразяваща се в полифрагментна фрактура /счупване/ на лявата лопатка на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горен, ляв крайник на пострадалата и фрактура /счупване/ на шиловидния израстък на лакътната кост на лява предмишница /в областта на китката/ на лява ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горен, ляв крайник .

Прокурора поддържа обвинението и предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорности да му се наложи административно наказание „глоба“ ,както и да бъде  лишен  от право да управлява МПС.

         Защитника  на обвиняемия твърди,че деянието е несъставомерно,като излага доводи,че същия не е извършил нарушение на правилата за движение, както и че причиненото увреждане, не е в причинна връзка, с действията му като водач на МПС.

        Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

         Обвиняемият Д. работи като водач на  товарен автомобил за събиране и извозване на битови отпадъци в „Еко Ресурс „ООД гр.София.Същото не е със специален режим на движение и не попада в категорията  МПС, визирани в чл.91,ал.3 ЗДвП .

На 07.02.202г.обвиняемият, заедно със свид.А., А. и Ш./ които  качвали контейнерите за смет и пътували на степенката отзад на автомобила/ изпълнявали служебните си задължения по извозване на битовите отпадъци в с.Яхиново.

         Малко след 10ч., пострадалата Ш.  се прибирала към дома си по ул.“Река Джубрена“ в с.Яхиново. Времето било студено, по пътното платно имало заснежени и заледени участъци и тъй като нямало тротоар, същата се движела вдясно по пътното платно. Ш. била застигната от товарния  автомобил, управляван от обвиняемия, който се движел с около 5 км/ч.Последният възприел пешеходката и след като преценил, че има достатъчно разстояние да премине покрай нея безопасно, продължил движението си. В този момент, Ш. се подхлъзнала,политнала назад и леко вляво и се ударила  с лявото си рамо в страничната дясна част,където бил разположен бункера на товарния автомобил.При  удара в движещия се автомобил, Ш. се оттласнала напред и паднала напред върху пътното платно, подпирайки се на лявата ръка.В резултат на този удар и падането, същата получила полифрагментна фрактура/счупване/ на лявата лопатка на лявата ръка и фрактура /счупване/на шиловидния израстък на лакътната кост/ в областта на китката/ на същата ръка.

Свидетелите, возещи се отзад на камиона видели,че Ш. е паднала, извикали на обвиняемия да спре/ тъй като същата била извън полезрението му/ и след като спрял и помогнали да стане. Същата влязла в двора на свид.Гущерови, пред чиято къща се размили горните събития,които я прибрали вътре и се обадили на дъщерите и. Една от тях пристигнала и я закарала в болница,където били установени посочените по-горе увреждания.

Изготвените на досъдебното производство автотехническа и комплексни експертизи ,приети по реда на чл.378,ал.2 НПК установяват,че товарния автомобил се е движел с 5км/ч, като  най вероятния механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалата е  в резултат на подхлъзване на последната върху заледения терен, при което залита назад и леко вляво, удря се  в дясната странична част на бункера на автомобила,след което от удара и движението на автомобила , пада напред на пътното платно.Удара между товарния автомобил и пешеходката би могъл да се избегне, ако водача е изчакал последната да се придвижи по-вдясно към къщите или ако е отклонил автомобила вляво, за да осигури по-голяма дистанция.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свид.А., А. , Ш. , М. и Крили Гущерови. Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства и изготвените експертизи. А., А. и Ш. са преки очевидци на случая като и тримата сочат,че са възприели  падналата пешеходка на разстояние около метър и половина-два от камиона. Свид.А. и Ш. са видели,че пострадалата се подхлъзва и пада,,без да разберат,че се е ударила в камиона/ което е логично, предвид,че и тримата са се возели отзад, а пострадалата се е ударила отстрани в бункера и с оглед ниската скорост на движение на товарния автомобил, неговата маса и ниски интензитет на удара,същия е останал незабелязан от тримата./ Свид. Гущерови установиха,че пострадалата е влязла у тях и помолила да извикат дъщерите и , оплаквайки се ,че я боли ръката. Съдът даде вяра на показанията на свид.Б./ дъщеря на пострадалата/ в частта, в която сочи какви травматични увреждания е получила майка и състоянието и ,след като я посетила в болницата. Съдът не кредитира показанията и в частта ,в която твърди,че по данни на майка и ,друго лице е карало камиона, както и че се е движела по тротоара, както и че камиона я е ударил, завивайки по улицата,тъй като противоречат ,освен на останалите гласни доказателства, така и на писмените такива, и експертизите по делото.

С оглед на така установеното, съдът прие,че обвиняемият Д. не е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“,предл.2 НК нито от обективна, нито от субективна страна, по следните съображения:

Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с транспорта ,като в конкретния случай касае  безопасността на движение.Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в нарушаване  на правилата за движение, при управление на транспортно средство, визирано в чл.342,ал.1 НК. От събраните по делото доказателства, обосноваващи приетата от съда фактическа обстановка, не се установи,че обвиняемия е осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, а именно нарушаване правилата за движение,при управление на товарен автомобил.

 Обвинението сочи,че същият е нарушил правилата, визирани в чл.5,ал.1,т.1 и ал.2 т. ЗДвП, както и чл.20,ал.2 ЗдвП.

Общите правила, визирани в чл.5, ал.1,т.1 и ал.2,т.1 ЗДвП изискват от участниците в движението да не създават опасност и пречки за движението, не трябва да поставят в опасност живота и здравето на хората/ал.1,т.1/ и водачът на ППС е длъжен да бъде предпазлив към уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства/ ал.2,т1/. В настоящия случай не се установи, какво в поведението на Д. е създало опасност или пречки за движението и с какво е поставил в опасност живота на Ш..***, разрешена за движение на МПС,изпълнявайки служебните си задължения по извозване на битови отпадъци от населено място,без да каквото и да било нарушение на правилата за извършване на маневри, за предимство, престой паркиране и т.н.,поради което не би могъл да създаде опасност и пречки,както за движението, така и за живота и здравето на останалите участници в движението.Относно изискването за предпазливост към уязвимите участници в движението,също не се събраха доказателства, че е  не проявил такава към пешеходката. Обвиняемият е преминал с автомобила покрай нея с ниска скорост, на разстояние, което е достатъчно да няма каквото и да било съприкосновение между автомобила и пешеходеца.Що се касае до твърдението,че същия е следвало да бъде особено предпазлив към пострадалата, тъй като  е възрастна/ на 73г./ и се е движела несигурно по пътното платно,същото е несъстоятелно и вменява на обвиняемия задължения,извън нормативно определените, обуславящи се от субективното му възприятие за физическите качества на пешеходеца, а именно задължение за преценка на възраст и то на лице, движещо се с гръб по посока на движението,както и походката му.

Що се касае да обвинението,че същият е нарушил правилата за скорост, визирани в чл.20,ал.2 ЗДвП,същото се опровергава изцяло к,както от обстоятелствата изложени в постановлението ,така и от доказателствата по делото. Обвиняемият Д. се е движел със скорост 5км/ч..напълно съобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя/ заледен и заснежен/ ,с характера и интензивността на движението/ улица, в населено място, по която се движат пешеходци/ и е могъл да спре/ доколкото с тази скорост намаляването е почти невъзможно/,когато възникне опасност за движението.В случая, такава опасност не е възниквала- пострадалата не е пресичала или  извършвала други действия, които да създават опасност за движението/като не следва да обсъжда отново възрастта на пострадалата като предпоставка, създаваща  опасност за движението/ Същата се е подхлъзнала на заледената настилка  и  се ударила в движещия се автомобил, след като е излязла от  полезрението на водача,без каквито и да било действия или бездействия от негова страна при управлението на автомобила,  които да предизвикат подхлъзването и удара.Действително,в резултат на последното, пострадалата е получила сериозни травматични увреждания/ описани по-горе/, но същите не са в причинна връзка с действията на обвиняемия при управлението на товарния автомобил, тъй като не е нарушил  правилата за движение. Следва да се отбележи и факта,че пострадалата се е движела отдясно на пътното платно, по посока на движение т.е. в нарушение на изискването, визирано в чл.108,ал.2 ЗДвП-да се движи по платното ,противоположно на  движението, в най-лявата му част-обстоятелство, което е допринесло същата да не види ,че приближава движещо се МПС  с достатъчно ниска скорост и  да съобрази своето поведение .

Предвид,че обвиняемият Д. не е осъществил обективната страна на престъплението, не е налице и субективната такава.Същият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди,че пострадалата ще се подхлъзне и ще се удари в управляваното от него МПС, и то след като е излязла от полезрението му, а още по-малко,че ще получи такива травматични увреждания.

С оглед изложеното, съдът прие,че Д. не е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“ ,предл.2 НК и на осн.чл.378,ал.4,т.2 НПК го оправда.

По горните съображения съдът постанови решението си.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: