ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /
, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на 10.12.2019 г. , в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
след като разгледа гр.
д. № 1443 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от м.Л.А. с ЕГН **********
*** , представлявана от адв. Б.Ж. от ВАК против В.П.Б.
с ЕГН ********** и М.Д.Б. с ЕГН **********
*** , в условията на евентуалност – главен
иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД и чл. 26, ал.1 пр. 1 вр. чл. 151 ЗЗД и евентуален
иск с правно основание 87, ал. 3 от ЗЗД с цена на всеки от исковете чл.
134 183.20 лева.
Обект на спорни права е договор, обективиран в нот.
акт № 48, том III, рег.
№ 7460, дело 448/2014 на Нотариус № 480 с район на действие ВРС.
Предмет на главния иск е
установяване нищожността на правната сделка като се твърди, че договора е
привиден и прикрива нищожен такъв, а е нищожен защото цели да се удовлетвори
ответника като кредитор, по различен от
предвидения в закона начин.
Предмет на евентуалния иск е
установяването неизправност на ответника относно задължението му да извърши
плащане по договора.
В обстоятелствената част на исковата
молба, се излагат следните фактически
твърдения:
Ha 20.10.2014 г. между
ищцата М.Л.А. и ответника В.П.Б. бил сключен договор за продажба по нот. акт № 48, том III, per. № 7460, дело № 448/2014 г. на нотариус Даниела Върлева,
вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 480, вписан на 20.10.2014 г. с
вх. per. № 23357,
том LXI, пор. № 83 на Службата по вписванията - Варна, относно
АПАРТАМЕНТ № 70 с идентификатор 10135.2560.400.1.70, находящ
се на петия етаж на жилищна сграда с идентификатор
10135.2560.400.1, построена в гр. Варна, на улица „Васил Друмев" № 40, бл.
40, вх. Ж, със застроена площ 98.36 кв. м., заедно с прилежащото избено
помещение № 7, с площ 8.44 кв. м., заедно с прилежащата таванска стая № I, с площ 4.20 кв. м.
На 30.06.2014 г., между същите страни бил
сключен договор за заем, по силата на който ищцата, като заемополучател
е получила по банков път в заем от ответника 80 000 лв., предназначени според
договора за заем да послужат на ищцата да заплати същото жилище. В договора за
заем били посочени като заети през 2012
г. и други големи суми. Ищцата се е задължила да върне заетите суми в срок до
края на календарната 2014 г.
Според ищцата
договора за покупко-продажба на имота е нищожен защото, е придобила собствеността
върху гореописания имот по силата на постигната спогодба, утвърдена съобразно с
протокол от 13.06.2014 г. по гр. д. № 14 585/2011 г., по описа на Варненския
районен съд, XXI с-в. Съгласно с уговорките по утвърдената спогодба, обаче, за
да получи в дял посочения недвижим имот, тя е следвало да изплати 80 000 лв., с
които не е разполагала към датата на протокола - 13.06.2014 г. 3а целта, на
30.06.2014 г., ищцата е сключила с ответника В.Б. договор за заем, като в т. 1 от него
изрично било посочено, че заемодателят В.Б. предоставя на заемателката
по банков път 80 000 лв. за заплащане на горепосочения недвижим имот, присъден
й по спогодбата, преведени директно по сметка на съделителя
Николай Колев - брат на ищцата, за уравнение на дяловете. Заетата сума е
следвало да бъде върната в цялост до 31.12.2014 г., като е била предвидена
възможност този срок да бъде удължен с една година при посочени в договора
обстоятелства, измежду които и затруднено финансово положение на заемателя. Според ищцата, заемът е станал изискуем едва
след 31.12.2014 г., евентуално след 31.12.2015 г. В договора за заем - т. 6, за
обезпечаване на заема между страните е била постигнато съгласието заемателката да учреди в полза на заемодателя договорна
ипотека върху жилището, за придобиването на което е използвала заетата сума в
размер на 80 000 лв. В т. 9 от договора за заем страните са предвидили, обаче,
обезпечението да бъде постигнато направо чрез прехвърляне на собствеността в
погашение или на част от дълга в размер на 35 000 евро по курс 1.95 лв. за едно
евро, което прави 68 250 лв. или на част от дълга в размер на 146 250 лв.
Според ищцата, т.9
от договора за заем, ведно с поетото по т. 6 задължение за учредяване на
договорна ипотека, преценени при съблюдаване на правилото на чл. 20 ЗЗД ведно с
останалите клаузи на договора за заем и алтернативния при условията на чл. 8
падеж за връщане на заетата сума, както и ведно със съдържанието на договора за
продажба, последвал преди да настъпи падежа на задължението за връщане на
заетата сума, съставлява:
а/начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ЗЗД, правещо вероятно твърдението за
привидност на съгласието за продажба по сделката - предмет на настоящия иск;
б/противоречащ на
разпоредбата на чл. 152 ЗЗД предварително уговорен начин за удовлетворяване на
ответника Б. по договора за заем, различен от предвидения в закона, т.е. не
чрез ипотека и произтичащи от ипотеката права, а чрез придобиване на
собствеността върху имота, върху който ищцата е следвало да учреди ипотека, в
случай, че не изпълни задължението си.
По отношение на
нищожността на договора като заобикалящ забраната по чл. 152 ЗЗД ищцата твърди,
че от клаузите, отнасящи се до обезпечаване на вземането по договора за заем се
установява причинно-следствената връзка между предоставянето от заемателя на заем за закупуване на апартамента по
одобрената съдебна спогодба и извършеното впоследствие от заемателката
на заемателя прехвърляне на собствеността на процесния имот, като прехвърлянето е било извършено именно
за обезпечаване на предоставения заем. Липсва друга логична причина или
основание, поради което заемателката би продала на
заемодателя апартамента, предназначен за обезпечение на заема и за
придобиването на който е приела от него пари в заем със задължение да му върне
заетата сума, и то да продаде този апартамент няколко месеца преди срокът за
връщане на заетата сума да изтече /31.12.2014 г./ и същата да стане изискуема.
С поред правните
изводи на ищцата, при тази сделка страните не са постигнали действително
съгласие за продажба, а са преследвали друга забранена от чл. 152 ЗЗД цел -
предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от
предвидения в закона - да остане собственик на имота в случай, че ищцата не
успее да върне заетата сума и с уговорка, че собствеността ще й бъде върната,
ако успее да върне заетата сума.
Според ищцата, гореизложеното е
потвърдено от ответника, в последващи факти и изявления
на ответника:
Владението върху недвижимия имот не е
било предадено на ответника, като М.А. е продължила да упражнява владението си
спокойно и необезпокоявано до момента на отнемането му от ответника по скрит
начин едва в края на месец август 2015 г., като при това е извършила след процесната сделка основен и скъп ремонт и обзавеждане на
жилището - нещо, което не би сторила, ако действително го е продала.
Налице е писмено изявление на
ответника от месец май 2015 г., намиращо се на гърба на договора за заем, с
което той месеци след сделката и, съответно, след като падежа на задължението е
настъпил на 31.12.2014 г., е направил изявление, че след заплащане на общо 130
000 лв. от общо дължимата сума по заем в размер на 167 546 лв., ще счита цялото
задължение за погасено. Това изявление, като се съобрази, че към месец май няма
данни доверителката ми да е заплащала дори и част от заетата сума, е
продиктувано пряко и единствено от неизпълнението на задължението по заема на
падежа и от това, че едва след като това неизпълнение е станало факт,
ответникът - кредитор се е почувствал собственик на имота съобразно с
непозволената договорка с длъжника си, че ще стане такъв само в случай, че
заетата сума не му бъде върната на падежа.
Налице са и две
изявления на ответника от есента на 2015 г., т.е. около година след сделката,
направени от него при извършвана проверка от прокуратурата по жалба на
доверителката ми срещу отнемането на жилището й, с които той сам заявява, че
договорката им с ищцата била той да й върне жилището, ако тя изпълни
задължението си по заема. Тези изявления съставляват на общо основание
признание на ответника на неизгоден с оглед на предмета на иска факт и начало
на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК.
По отношение на
евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Ищцата твърди, че ответникът не е заплащал покупната цена за
имота, посочена в договора. Счита, че след като в договора не се намира
изявление на страните за начина на плащане на цената, следва да се приеме, че
ако плащане е било действително извършвано, то това следва да се предполага, че
е станало при съобразяване на разрешения от Закона за ограничаване на
плащанията в брой ред, т. е. по банков път, тъй като воля на страните за
нарушаване на закона не може да се предполага, след като не е изявена изрично. Ищцата
твърди, че няма банков превод.
Ответниците
в писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, оспорват предявените искове като недопустими и молят за прекратяване на делото:
По
отношение на иска за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с НА 48, том III,
per. № 7460, дело № 448 /
2014 г. на нотариус Д. Върлева, вписан в СВ на
20.10.2014 г. под № 83, поради привидност и противоречие на прикрития договор с
нормата на чл.152 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1
от ЗЗД, поради сключването му за удовлетворяване на кредитора по различен от
предвидения в закона начин,правят възражение за недопустимост. Недопустимостта
обосновават с факта, че е налице СПН относно въведения отново спор. Твърдяг, че СПН произтича от решението, постановено от
Варненския окръжен съд по гр.д. № 1195 / 2016 г.
Твърдят,
че с това решение съдът е приел, че вземането на В.Б. срещу ищцата за невърнат
заем в общ размер от 267 546 лева по приложения към исковата молба договор за
заем, е частично погасено от ищцата чрез прехвърляне на собствеността на
жилище, осъществено чрез сделката, чиято действителност се оспорва. Варненският
окръжен съд е приел, че чрез прехвърляне на собствеността на жилището ищцата е
изпълнила задължението си към ответника В.Б. по т.9 от договора за заем от
30.06.2014 г., като чрез даване вместо плащане е погасила частично дълга си до
размер от 146 250 лева. Решението на Варненския окръжен съд е било потвърдено
от Варненския Апелативен съд с решение № 118 от 19.07.2017 г. по в.гр.д. № 203
/ 2017 г. С определение от 31.07.2018 г. по гр.д.№ 4186 / 2017 г. по описа на
Четвърто ГО на ВКС решението на Варненския Апелативен съд не е било допуснато
до касационно обжалване.
Същевременно, по време на висящността
на гр.д. № 1195 / 2016 г. по описа на ВОС ищцата е предявила искова претенция
пред ВОС с идентичен на настоящото дело предмет, като е претендирала от съда да
прогласи нищожността на прикрития с договора за покупко-продажба договор с
твърдение, че същият противоречи на чл.152 от ЗЗД и е сключен за
удовлетворяване на кредитора по непредвидения в закона начин.
По този повод е било образувано гр.д. № 835 / 2016 г. по описа на ВОС Искът по това дело е бил
уважен, решението на ВОС потвърдено с решение по в.гр.д. № 71 / 2018 г. на Варненски Апелативен съд. В последствие и
двете решения са били обезсилени от Върховния Касационен съд с решение № 98 от
21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 2853 / 2018 г. В решението си Върховният
Касационен съд е приел, че правото на ищцата да претендира нищожност на покупко-продажбата
е преклудирано със СПН на решението по гр.д. № 1195 /
2016 г. по описа на Варненския окръжен съд. Касационният съд е изложил
съображения относно процесуалното поведение на ищцата, като е счел, че чрез
процесуалните си действия и бездействия същата е станала причина за
постановяване на две противоречащи си решения / по гр.д. № 1195 / 2016 г. и по
гр.д. № 835 / 2016 г./, но и до
резултат, който накърнява принципа за недопускане на неоснователното
обогатяване в гражданското право. От една страна, според съда,
ищцата вече е погасила част от дълга си по договора за заем със стойността на
апартамента според влязлото в сила решение по гр.д. № 1195 / 2014 г. на ВОС, а
от друга страна - заради прогласената от въззивния
съд нищожност на покупко-продажбата би получила обратно собствеността върху
него и би се обогатила без основание. Съдът
е бил категоричен в извода си, че „ такъв несправедлив резултат, постигнат с
помощта на съда, не може са допусне" . Преценил е още, че фактът за
това, че част от дълга по договора за заем на ищцата е погасен частично чрез
прехвърляне на собствеността на процесното жилище,
вече не може да се оспорва в друго производство. Непререшаем
е и въпросът относно валидността на уговорката в т.9 от договора за заем, тъй
като е бил имплицитно включен в предмета на гр.д. № 1195 2016 г. по описа на
ВОС. След като съдът по гр.д. № 1105 / 2016 г. по описа на ВОС е приел, че с
посочената сделка частично е било погасено вземането на заемодателя със
стойността на апартамента, искането да бъде обявена за нищожна прикритата
сделка с процесния договор като противоречаща на чл.
152 от ЗЗД е вече преклудирано със сила на пресъдено нещо.
По евентуалния иск се навеждат твърдения за
недопустимост като се излага, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1195 / 2016 г. на ВОС е прието, че
прехвърлянето на собствеността на процесното жилище е
извършено в изпълнение на валидната уговорката на страните в т. 9 от договора
за заем от 30.06.2014 г. Със собствеността на жилището ищцата е погасила
частично дълга си към ответника В.Б. в размер на 146 250 лева. Този факт,
поради формираната СПН на решението по гр.д. № 1195 / 2014 г. на ВОС, не може
да бъде оспорван. По същество се
претендира разваляне на сделка, която с влязло в сила решение на съда е била
счетена за привидна и прикриваща друго валидно правоотношение, по което ответниците са са изправна
страна.
По основателността на исковете, се излага, че договорът
е бил сключен в изпълнение на действителна уговорка на ищцата и ответника В.Б.
в т.9 от договора за заем, с която страните са се договорили плащането на
дълга, посочен в т. 2 от договора, да стане по следния начин: 35 000 евро или
146 250 лева ще бъдат върнати чрез прехвърляне на собствеността на имота ,
индивидуализиран в т.1 от договора, а остатъкът от 121 296 лева ще бъде върнат
в пари в сроковете и условията , посочени в т.4,5,7,8 и 10 от договора.Оспорва
се тълкуването, дадено от ищцата на уговорката в т.9 от договора в т.3.5 от
исковата молба, изопачаващо действителната воля на страните, представена
като уговорка за обезпечение на
връщането на част от дълга. Начинът на обезпечаване на вземането на заемодателя
страните са договорили в т.б от договора - чрез сключване на договор за
учредяване на ипотека върху същия имот в полза на заемодателя. Несключването на
такъв договор не променя характера на постигнатото в т.9 съгласие за начина на
връщане на заема и за съгласието на кредитора да получи друго вместо дължимото.
Що се отнася до уговорката за падежа на дълга, страните в т.9 от договора са
договорили, че същият остава да действа по отношение само на остатъка, който се
дължи след частично погасяване на дълга чрез прехвърляне на собствеността на процесното жилище. Ответникът твърди, че с т. 9 от договора
за заем страните не са уговаряли обезпечаване на вземането на ответника чрез
прехвърляне на собствеността на имота, придобит от ищцата по силата на
съдебната делба по гр.д. № 14585/2011 г. Ответникът твърди, че с уговорката в
т.9 от договора страните са постигнали съгласие единствено за начина за
погасяване на част от задължението на заемополучателя,
но не и за обезпечаване връщането на дълга чрез прехвърляне на собствеността на
имота в полза на заемодателя. По
същество с тази уговорка ответникът В.П.Б., в качеството си на кредитор, се е
съгласил да получи в собственост нещо друго вместо дължимото от длъжника. Ответникът
счита, че тази уговорка е напълно действителна и кореспондира с разпоредбата на
чл. 65, ал.2 от ЗЗД, предоставяща възможност кредиторът да даде съгласие да
получи в собственост нещо друго вместо дължимото / datio in solutum/ и като такава е
била зачетена от съда във влязлото в сила решение по гр.д. № 1105 / 2016 г. на
ВОС.
Законът не
поставя изискване за момента на постигане на това съгласие, като същото може да
бъде постигнато в момента на сключване на договора, какъвто е настоящият
случай, или в по късен момент по време на изпълнението му.Според пр.
представител на ищците договорът за
покупко-продажба не е нищожен на твърдяните от ищцата
основания - заобикаляне на закона и на забраната по чл. 152 от ЗЗД за
предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от
предвидения в закона, доколкото такова предварително уговаряне не е налице.
Оспорват се твърденията на ищеца относно целта на
сделката. Според ответниците липсва каквото и да е
основание да се счита, че прехвърлянето на собствеността на имота има друга
цел, различна от тази да бъде реализирана уговорката на страните в т.9 от
договора за заем, така както уговорката е била възприета от съда, разрешил
спора между същите страни по гр.д. № 1195 / 2016 г. по описа на ВОС.
Прехвърлянето на собствеността е в изпълнение на уговорката за даване от страна
на длъжника на нещо различно от паричното му задължение по договора за заем,
което гражданският закон не забранява. Оспорват се твърденията за факти и изявления
на ответника, осъществили се след сделката, които според ищцата подкрепяли
нейните доводи, конкретно, че след сделката владението на имота не било предадено на
ответника В.Б.. Твърди се, че след придобиването на собствеността на
имота след съдебна делба по гр.д. № 14585/ 2011 г. на ВРС ищцата не е
установявала по никакъв начин фактическа власт върху жилището, нито някога е
упражнявала постоянно и трайно владение. Получаването на ключ от жилището от съделителя си Колев на 13.06. 2014 г. не означава начало на фактическа
власт върху него. Твърди се, че непосредствено след сделката, изповядана на
20.10.2014 г. с НА № 83, том LXI, дело № 12742 / 20.10.2014 г., ищцата е предала на
ответника владението на имота чрез предоставяне на ключ от входната врата,
което се е случило пред свидетели в офиса му, находящ
се в гр. Варна, ул, „ Петър Енчев „ № 15. След този
момент за жилището се е грижил единствено ответникът, който го е посещавал
редовно и е осигурявал неговото почистване и поддръжка. Това владение е
упражнявано от В.Б. до 16.10.2015 г.,
когато имотът е продаден от него на трети лица с НА № 200, дело № 13492 /
2015 г. с посредничество на „ Адрес недвижими имоти „ АД по договор, сключен на
14.08.2015 г. Оспорва се твърдението, че ищцата е извършвала скъпо струващ
ремонт на жилището след процесната сделка. Твърди се,
че още на 15.07.2014 г. е
сключила предварителен договор за покупко - продажба
на имота с „Мига -77"ЕООД, на който договор се е позовала в хода на гр.д.
№ 1718/2016 г. по описа на ВРС. Този договор е доказателство за намеренията на ищцата да се разпореди с имота,
а не да го ползва за собствените си нужди, който факт напълно изключва
скъпоструващи ремонти и обзавеждане на жилището, на които ищцата се позовава, а
твърденията й за реално извършени такива ремонти напълно несъстоятелни.
Отделно, се възразява, че този факт е напълно неотносим
към настоящия спор.
Твърди се, че в началото на лятото на 2015 г. / м.
май- юни / В.Б. при посещения в жилището е установил, че ищцата е влизала в
него, без да го уведоми и без да поиска неговото съгласие. При разговори с нея
е узнал, че при предаването на ключ от жилището ищцата е запазила за себе си втори ключ, а
посещенията в жилището били обяснени от нея като инцидентни и единствено с цел
да вземе свои вещи, останали след продажбата. В присъствието на сина си и свой
приятел ответникът е уведомил ищцата, че
не желае тя да влиза без негово съгласие в жилището, както и че ще подмени
патрона на входната врата и че има намерение да се разпореди с него. Това свое
намерение ответникът е манифестирал пред ищцата и в присъствие на служители на
фирмата му в гаража на ул. „ Петър Енчев „ № 15 в гр. Варна.
По твърдението на ищцата, че е налице писмено изявление на ответника Б. от месец май
на 2015 г., намиращо се на гърба на
договора за заем, с който той месеци след сделката и съответно, след като
падежът на задължението е настъпил на 31.12.2014 г. е направил изявление , че
след заплащане на сумата от 130 000 лева от общо дължимата сума по заем в
размер на 167 546 лева, ще счита цялото задължение за погасено, ответникът изразява следното становище.
Оспорват се твърденията в исковата молба относно
значението на вписаното на гърба на договора за заем изявление на отв. В.Б.. Твърди се, че ищцата умишлено недобросъвестно е
възпроизвела изявлението на ответника Б.. Според ответника на гърба на договора
за заем на 22.05.2015 г. е потвърдено, че е издадена в в
негова полза запис на заповед за сумата
от 130 000 лева, пряко свързана с договора за заем, като с изплащане на сумата
от ищцата ще счита договора за отпаднал. Изявлението на ответника Б. няма
никакво касателство към собствеността на жилището,
което към този момент вече му е било прехвърлено от ищцата в погашение на част
от дълга й по договора за заем. В този смисъл внушението на ищцата, че към този
момент Б. не се бил чувствал собственик е произволно и лишено от каквото и да
е основание. Поради забавата на ищцата
да изпълни задължението си да погаси непогасения остатък от заема, на
22.05.2015 г. е подписала запис на заповед за сумата от 130 000 лева , с който
е обезпечила връщането му на ответника Б.. Изявлението на ответника Б. е и за
това, че след плащане на сумата от 130 000 лева, която се явява остатък след прехвърляне
на жилището и погасяване на 146 250 лева ще счита договорът за отпаднал, т.е.
заемът изцяло върнат.
Относно
твърденията за наличие на извънсъдебни признания от ответника Б.: Пр.
представител на ответниците оспорва, че такива са обективирани
в приложените към исковата молба сведения, снети от В.Б.
от ПИ Д. Неделчев. Счита, че тези документи нямат характер на извънсъдебно
признание на неизгоден за него факт. Изразява се становището, че значението на
сведенията и тяхното съдържание е изцяло изопачено и е направен опит да се внуши на съда неверни изводи относно
смисъла на изявленията на ответника, различни от този, който те реално имат. Акцентира
се върху изявлението дадено на 14.09.2015 г.,
в което ответникът е заявил „През есента на 2014 г. А. ми продаде жилището с
цел да погаси част от своя дълг." Твърди се, че пред същия полицейски
орган ищца е направила собствено изявление относно момента на постигане на
съгласие ответникът Б. да и продаде обратно процесното
жилище, а именно - едва след месец юли на 2015 г.Представено е сведение от
24.10.2015 снето от ищцата на 24.10.2015
г. от Мл.Р Хр. Христов.
По предявения евентуален иск, ответниците изразяват следното становище: Искът се оспорва,
като отново се посочва, че спорът дари договорът за покупко-продажба е привиден
и че прикрития с него договор за даване вместо изпълнение е действителен, е
разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1195 / 2016 г. на ВОС и с
решение 98 от 21.05.2019 г. по к.гр.д. № 2853 / 2018 г. на ВКС. Прехвърлянето
на собствеността на жилището е в изпълнение на задължение, поето от ищцата в
т.9 от договора за заем от 30.06.2014 г. на основание чл. 65, ал.2 от ЗЗД.
Според ответниците, са налице насрещни престации, установени със съдебното решение, поради което
липсва основание за разваляне на договора.
Съдът след като се запозна със исковата
молба и възраженията на ответниците, намира, че по
въпроса за допустимостта на предявените искове следва да се произнесе в открито
съдебно заседание, след като се запознае със цитираните съдебни решения за
които се твърди, че е налице СПН и след
като изслуша доводите на процесуалните представители.
След
произнасяне по допустимостта, съдът с оглед това произнасяне, ще обяви съдебен
акт, с който се слага край на производството или със съдебен акт, с който
насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание вкл. с указване тежестта на доказване и
допустимостта на доказателствените искания.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание с призоваване на страните на 30.01.2020 г. от 13:30 часа, за
която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на процесуалния
представител на ищцата копие от писмения отговор.
ДА СЕ ИЗИСКАТ преписка № 12387/2015 г. по опис на Варненска
районна прокуратура, гр.д. № 14585 по
опис на ВРС за 2011 г., гр.д. № 1195 по опис на ВОС за 2016 г. , гр.д. № 835 по
опис на ВОС за 2016 г. , в.гр.д. № 71 по опис на ВАпС
за 2018 г. , к.гр.д. № 2853 по опис на ВСК за 2018 г.
УКАЗВА
на страните, че съдът ще се произнесе по допустимостта на предявените
искове в открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като напомня, че
участниците в съдебните производства и техните процесуални представители са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвество и съобразно добрите
нрави, както и че са длъжни пред съда да изнасят само истината.
Съдия в Окръжен съд: