№ 221/16.3.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – XІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1388 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София против Решение №
837/29.10.2020 г., постановено по адм. дело № 485/2020 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
С подадената жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Чолаков, се обжалва решението в частта
му, с която е уважен предявеният против нея иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото, като неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания
по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на
друго решение по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се
отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът се представлява от мл. юрк. Р., който, по
изложени съображения в писмени бележки, моли съда да отхвърли претенцията на
ищцовата страна, като приеме иска за неоснователен и недоказан. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Т.М.А., редовно призован, не се явява и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ГДИН. Счита, че
твърденията на ищеца не са доказани, поради което моли да се уважи подадената
касационна жалба и се отмени решението в осъдителната му част.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната част,
поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по
исковата молба на Т.М.А. ***, против ГДИН, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период, в който изтърпявал наказание в Затвора – Пазарджик, със сума в общ размер
на 15 000 лева за причинени неимуществени вреди по време на три престоя в пенитенциарни
заведения под юрисдикцията на ответника за периодите: от 26.10.2015 г. до
15.08.2016 г. в Затвора Пазарджик – 5 000 лева, от 15.08.2016 г. до 14.10.2017 г.
в Затворническо общежитие „Средна гора“ Пирдоп – 6 000 лева и за периода от
29.05.2018 г. до 02.10.2019 г. в Затвора Пазарджик – 4 000 лева, с твърдения за
поставяне в нечовешки битови условия и за неадекватно лечение на заболяванията му.
Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в
неблагоприятни условия (липса на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, естествено осветление, лоша хигиена и медицинско обслужване)
при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в този затвор.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 1350 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 15 000 лева като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че в периодите на изтърпяване на наказание в Затвора –
Пазарджик и ЗООТ „Средна гора“ Пирдоп ищецът е претърпял неимуществени вреди, в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при
съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния
ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на
дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при
съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е
необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието
на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на
обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения – липса на достатъчно жилищна площ, на течаща вода и
тоалетна в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, достатъчно
проветряване, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното
решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора – Пазарджик и ЗООТ „Средна гора“ Пирдоп,
където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и
да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на
вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване
на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване
на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал в Затвора – Пазарджик и ЗООТ „Средна гора“ Пирдоп. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба, като неоснователна – без уважение.
От ответната страна по делото липсва искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 837/29.10.2020 г., постановено по адм. дело №
485/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/