№ 435
гр. Плевен , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Здравков
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Гражданско дело №
20214400100250 по описа за 2021 година
Производството е по чл.389 във вр. с чл.397 ал.1, т.3 ГПК.
Постъпила е ИМ от Я. Й. Ц. от гр. Плевен, ЕГН ********** чрез
адв.Д. Н. - АК Плевен против „***“АД гр.София, ЕИК *** с посочени
правни основания чл.124 вр. чл.429 ГПК и чл.26 ал.1 ЗЗД и искане да
постанови решение, с което се признае за установено на основание чл.124 от
ГПК във връзка с чл.439 от ГПК, че ищцата не дължи сума в размер на
25 339,42лв., представляваща главница от посочената в споразумението
главница - 99 462,96лв. поради плащане, която не е отразена в
споразумението от 11.11.2019г. и по изп. д. № 437/2019г. на ЧСИ П. П., peг. №
*** при КЧСИ с район на действие района на ОС гр.Плевен.
На основание чл.26 ал.1 от ЗЗД да прогласи за нищожно
СПОРАЗУМНИЕ от 11.11.2019г., в частта за договорена дължима лихва в
размер на 23 469,71 лв., лихвен процент в размер на 201,90лв. и адвокатски
разноски в размер на 1 988,91лв., поради противоречие с добрите нрави и
неприсъждане със Заповед по ч. гр. д. № 1216/ 2019г. на PC - Плевен.
В ИМ е направено особено искане за допускане на обезпечение на
предявените искове с правно осн. чл.439 ГПК и чл.26 ЗЗД с цена 51 000лв.
чрез спиране изпълнението на изп. дело № 437/2019г. по описа на ЧСИ.
Твърди, че исковете са подкрепени с писмени доказателства, кредитът е
обезпечен с ипотека на жилище – Ап. № 16, секция Б на ул. „***“ № 12, вх.Б,
на 6 етаж, с площ 65,60 кв.м., ведно с избено помещение, таванско
помещение, собственост на ищцата, който е възбранен в полза на Банката,
като изпълнението се спре до приключване на настоящето дело.
Съдът като съобрази доводите на ищцата, представените по делото
писмени доказателства по отделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 ГПК
намира за установено следното:
МОЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предвид чл.389 ГПК обезпечение на иска може да се иска във всяко
положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното
1
производство пи всички видове искове чрез подходящи мерки, включително и
чрез спиране на изпълнението – чл.397 ал.1, т.3 ГПК.
Съдебната практика е изяснила, че това обезпечение се иска от родово
компетентния съд по мястото на изпълнението, като тази обезпечителна
мярка се допуска само срещу представяне на гаранция. Ако не бъдат
представени доказателства за предявяването на иска в определения от съда
срок, съдът служебно отменя обезпечението.
Съгласно чл.391 ГПК и съдебната практика обезпечение на иск се
допуска при кумулативното наличие на следните предпоставки: допустимост
на иска, вероятна основателност на иска и подкрепата му с убедителни
писмени доказателства, наличие на интерес от обезпечението – обезпечителна
нужда и съответствие между исканата обезпечителна мярка и установената
обезпечителна нужда, т.е. адекватност на исканото обезпечение.
По принцип исковете са допустими, но ИМ е нередовна и в този й вид
би довела до недопустимо решение. Съгласно чл.216 ал.2 ГПК когато с оглед
естеството на спорното право решението на съда трябва да бъде еднакво
спрямо всички другари, страни по делото следва да бъдат необходимите
другари, а солидарния длъжник по Договора за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 238/04.09.2012г. и ипотекарен длъжник, а така също и
страна по атакуваното за нищожно Споразумение от 11.11.2019г. между
Банката и длъжниците поради противоречие с добрите нрави, е С. М. Ц. от
гр.Плевен, ЕГН ***. Той обаче е вписан като заинтересована страна в ИМ,
каквато фигура исковия процес при внимателния прочит на ГПК не урежда.
От друга страна петитумът по втория иск съдържа неразбираем текст –
лихвен процент в размер на 201,90лв. и причината за нищожността – поради
противоречие с добрите нрави и неприсъждане със Заповед по ч.гр.д. №
1216/2019г. на ПлРС. Поставя се въпросът как неприсъждането на твърдяните
суми със Заповед по цитираното ч.гр. дело се е отразило действителността на
Споразумението от 11.11.2019г. между Банката и длъжниците, за което се
твърди че е нищожно.
Освен тези нередовности, които при очакване на позитивно
произнасяне по молбата за обезпечение не следва да се допускат,
2
представените от ищцата писмени доказателства към 29.03.2021г. не
обуславят извод за вероятната основателност на предявените установителни
искове.
В самата ИМ тя признава, че дължи на Банката 93 123,72лв., като
проблемът й е какво е погасила с твърдяното плащане от 85 300лв. и
приложението на чл.76 ЗЗД, като за времето от предсрочната изискуемост на
05.02.2018г. до Споразумението на 11.11.2019г. твърди, че е платила на каса в
Банката сума в размер на 19 000лв., за което не са й издали касови бележки и
тази сума не е отразена по изп. дело.
Против правилата и практиката на Банките при плащания по банков път
или внасяне на суми на ищцата не са издадени документи за това, а от друга
страна това пряко се отразява на подкрепянето на исковете с убедителни
писмени доказателства.
Освен това при внимателното запознаване със Споразумението от
11.11.2019г., подписано от кредитополучателя – ищцата и солидарния
длъжник като длъжници, защото е сключено след образуване на изп. дело и
влязлата в сила Заповед за изпълнение, екземпляр от която не е представен, се
установява че двамата длъжници признават, че са взели кредит от 184 000лв.
от Банката, че са обезпечили същия с ипотеки на два Апартамента, че са
сключили два Анекса към Договора, но поради просрочие на плащанията
кредитът е обявен от Банката за предсрочно изискуем и въз основа на
документ тя се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение и ИЛ по
соченото ч.гр. дело на ПлРС и образувала изп. дело при ЧСИ, спирането по
което се иска като обезпечение на исковете по настоящото дело.
Одобрена е от Банката продажба на по-големия от имотите, от която по
сметка в Банката е постъпила сумата от 85 300лв. на 29.10.2019г., а към
11.11.2019г. непогасеното вземане на Банката възлиза на 99 462,96лв.
главница, 23 469,71лв. лихви и 1 988,91лв. адв. възнаграждения. Съставен е
погасителен план, съдържащ всички данни за вноските, сроковете и начина на
погасяване на дълга, а като допълнителни условия са посочени задълженията
за таксите по ТТР към ЗЧСИ, Банката се е съгласила да подаде пред ЧСИ
молба за спиране на изп. дело, а страните се съгласили че Банката има право
3
да предприеме действия за принудително събиране на вземането си в описани
хипотези, една от които е точно настоящото дело – при подаване на ИМ от
длъжниците за вземаното, предмет на споразумението, същото се прекратява
и Банката предприема действия по възобновяване на принудителното
изпълнение.
От друга страна за да е вероятно основателен иска по чл.439 ГПК
писмените доказателства несъмнено следва да установяват, че ищцата не
дължи исковите суми – със самото предявяване на иска атакуваното за
нищожно Споразумение от 11.11.2019г. се прекратява по силата на клауза в
същото. Доказателства за плащания не се представят, а недължимост на
вземане, за което има предприето принудително изпълнение може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Дори и да се приеме, че исковете са вероятно основателни, което както
вече се посочи не може да стане въз основа на писмените доказателства,
представени от ищцата, то към момента на предявяване на ИМ – 29.03.2021г.
– няма данни изп. дело спряно ли е или изпълнението е възобновено предвид
Споразумението от 11.11.2019г. Ето защо така исканата обезпечителна мярка
– спиране на изпълнението по изп. дело № 437/2019г. на ЧСИ П. П. се явява
неадекватна за случая, а от там и незаконосъобразна.
Поради горното искането за обезпечение на исковете следва да се
отхвърли като неоснователно.
При тези съображения и на основание чл.395 ГПК Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Я. Й. Ц. от гр.Плевен,
ЕГН ********** чрез адв.Д. Н. - АК Плевен против „***“АД гр.София, ЕИК
*** за допускане на обезпечение на предявените искове с правно осн. чл.439
ГПК и чл.26 ЗЗД с цена 51 000лв. чрез спиране изпълнението на изп. дело №
437/2019г. по описа на ЧСИ П. П., peг. № *** при КЧСИ с район на действие
района на ОС гр.Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВтАС в едноседмичен
срок от връчването му на молителката - ищца.
4
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
5