№ 1308
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100500265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 17.10.2022 г., гр.д. 53843/2021 г., СРС, 51 с-в отхвърля
предявения от „ЗК Л.И.“ АД против „ЗАД Е.“ АД установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 479, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че „ЗАД Е.“ АД дължи на „ЗК Л.И.“ АС АД сумата
695,28 лева, представляваща 1/2 част от стойността на платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинени вреди на лек автомобил марка „Форд“, модел „Куга“, рег № DN-
MK 1, вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.04.2021 г. до окончателното плащане,
за която сума по ч. гр. дело № 19125/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.06.2021 г., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 50 лв. -
разноски за заповедно производство и 100 лв. за исково.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „ЗК Л.И.“. Счита,
1
че приложимото материално право за определяне на деликтната отговорност е
немското, което предвижда пропорционалното й разделяне между влекач и
ремарке. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „ЗАД Е.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 74 ЗЗД.
Безспорно е и от писмените доказателства, включително съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че при ПТП от 29.08.2016 г.,
застрахованото при ответника „ЗАД Е.“ АД ремарке, теглено от
застрахования при ищеца „ЗК Л.И.“ АД влекач, при десен завой на
кръстовище в гр. Дюрен, Република Германия, причинява вреди на намиращ
се в кръстовището лек автомобил с немска регистрация. Ищецът изплаща
изцяло на собственика на увреденото МПС стойността за ремонта, която
съответства на средните пазарни цени в Германия към момента на деликта,
ведно с оценка на вредите, за общо 710,98 евро.
2
Спори се за приложимото право при определяне на отговорността за
обезщетяване на вредите и доколко отговорността се разпределя по равно
между влекач и ремарке или е само за ремаркето.
В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от
теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от
водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 (Регламент „Рим І“), но ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим ІІ“ ) предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредите, т. е. отговорност на собственика или
държателя на ремаркето, наред с отговорността на собственика или
ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на
пострадалото лице.
В тази връзка, първо следва да се определи чл. 4 и следващите от
Регламент „Рим ІІ“, а след това по чл. 7 от Регламент „Рим І“.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II") освен ако
не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, прозтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт.
В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Германия,
съобразно чл. 59 от Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке
от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те са
задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално на
дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния
договор.
След като германско законодателство предвижда разделяне на
отговорността между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО)
№ 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
3
относно приложимото право към договорни задължения (Рим І).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото
право не е било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от
правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя.
Предвид обичайното местопребиваване на влекача и ремаркето на
територията на Република България, именно в съответствие с българското
законодателство подлежи на определяне отговорността помежду им за
причинените вреди.
Нормата на чл. 479, ал. 1 Кодекса на застраховането предвижда, че
вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват
от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство.
При съобразяване на обстоятелството, че застрахователното
обезщетение изцяло е изплатено от ищеца, при когото е застрахован влекача,
а също, че застрахователят на ремаркето – ответникът, не носи отговорност за
причинени вреди – чл. 479, ал. 1 КЗ, ищецът не разполага с регресни права
срещу другия делинквент или неговия застраховател за възстановяване на
половината от изплатеното обезщетение. Неоснователен е искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 74 ЗЗД за признаване за установена дължимост на
половината от стойността на изплатеното обезщетение, като подлежаща на
възстановяване в полза на суброгиралия се застраховател по „Гражданска
отговорност“.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.10.2022 г., гр.д. 53843/2021 г., СРС, 51 с-в.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, със седалище: гр. София, бул. „******* да
заплати на „ЗАД Е.“ АД, със седалище: гр. София, бул. „******* сумата 100 –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5