Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Русе, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като разгледа докладваното
от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 79 по описа за
2018 год. за
да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.
365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова
молба от И.Б.М. *** против В.Р.М.
***«Б.М.– В.М.»***, с която моли на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД да
бъде прогласена нищожността на Споразумение за поемане на предприятие на
едноличен търговец от дата 12.12.2014 г. с нотариална
заверка на подписите рег. № 155551/12.12.2014 г. на
нотариус С.В.чрез пом. Нотариус Х.Б., сключено между
ответницата В.Р.М., ЕГН: ********** *** от една страна и И.Б.М., ЕГН: ********** *** и Ц.Б.М., ЕГН: ******** от гр. Варна от друга
страна. В условията на евентуалност моли на основание чл. 27 ЗЗД да се признае,
че процесното споразумение е унищожаемо като сключено
поради грешка/измама с произтичащите от това последици.
Твърди, че
след смъртта на Б.Ц.М./неин баща/, осъществявал търговска дейност като
едноличен търговец – ЕТ „Б.М.“, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление с. Н.,
област Русе, ул. „Черно море“ № 2, като негови наследници – тя - И.Б.М., сестра й – Ц.Б.М. и майка й – В.Р.М. са имали волята да
продължат дейността на ЕТ, която е производство и търговия със
селскостопанска продукция, управление на
имоти свързани със селскостопанската му дейност, притежаване и управление на
около 42 недвижими имота – ниви, складови съоръжения, техника, в т.ч. комбайни,
прикачен инвентар, трактори, готова продукция и т.н. За това, след консултации с адвокат за
вариантите за продължаване на дейността,
като най-бърз вариант с оглед необходима документация и срокове за
регистрация в Търговския регистър, са решили да сключат споразумение, с което И.Б.М. и сестра й – Ц.Б.М. да се съгласят майка им В.Р.М. да поеме предприятието с оглед
продължаване и непрекъсване на дейността на ЕТ без да са уредили имуществените отношения изрично по
отношение на едноличния търговец – т.е. без да бъдат заплащани пари между
страните. Поемането на предприятието на ЕТ „Б.М.“, ЕИК:
********* с. Н. е осъществено чрез
подписване на Споразумение в тази насока на 12.12.2014
г. с нотариална заверка на подписите рег. № 15551/12.12.2014
г. на нотариус С.В.чрез пом. Нотариус Хр. Б.. Видно
от същото И.Б.М. и Ц.Б.М. дават съгласие В.Р.М. да поеме предприятието на ЕТ
„Б.М.“, ЕИК: ********* с. Н.. Ищцата навежда доводи за това, че
преди да подпишат процесното споразумение и тримата наследници в присъствие на
адвокат са водили разговори впоследствие - след коледните и новогодишните
празници - да учредят ООД с три равни дяла, съобразно наследствените им квоти,
което обаче не се е случило. Нещо повече
– отношенията им са се влошили.
Понастоящем са в процес на делба
на наследството, останало от Б.М.като физическо лице.
Ищцата навежда доводи за това, че именно в хода на
производствата по делбата от съдебните актове разбира, че в същност със
сключването на процесното споразумение между наследниците, имуществото на ЕТ „Б.М.“
е излязло от наследствената маса, оставена от наследодателя Б.М.и е преминало в
патримониума на ЕТ „Б.М.– В.М.“, т.е това имущество
не подлежи на делба. Счита, че чрез сключването на процесното споразумение,
тя против волята си, без да се е съгласила и без дори да знае, е прехвърлила имущество,
срещу което не е получила нищо, т.е. според нея са налице законовите
предпоставки, визирани в израза „накърняване на добрите нрави“ по смисъла на
чл. 26, ал.1 ЗЗД. Освен това счита, че ответницата и нейна майка В.Р.М. я е
измамила, тъй като е въвела нея и сестра й умишлено в заблуждение относно
последиците от сключване на процесното споразумение, което от своя страна е
оставило грешно впечатление у нея, като тя лично е възприемала споразумението
като пълномощно, с което дава право на
майка си В.Р.М. да ползва и управлява имуществото на баща й за
осъществяване на дейност до учредяване на ООД, както твърди, че е било
уговорено между тях трите. Акцентира върху обстоятелството, че не са уредени
имуществените им отношения. Претендира разноски.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства е
връчен на двамата ответници с указание да подадат писмен отговор в двуседмичен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В
срока за отговор такъв е депозиран и от двамата ответници, в който ответникът
ЕТ „Б.М.– В.М.“ прави възражение за недопустимост на иска по отношение на него,
поради липса на пасивна легитимация, тъй като едноличният търговец не е страна
по Споразумението. Алтернативно развива доводи за неоснователност на заявената
претенция. И двамата ответници считат, че
липсата на насрещна престация по
Споразумението не го прави нищожно като противоречащо на добрите нрави. Този правен институт е уреден в нормата на
чл. 60, ал.1 ТЗ като начин за
продължаване на дейността на едноличния търговец и се разграничава от сделките
с търговско предприятие, уредени по чл. 15 ТЗ, при които има насрещна
престация. Акцентира, че единственото изискване за валидност на Споразумението
по чл. 60,ал.2 ТЗ е то да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на наследниците, което в случая е
изпълнено. Счита, че не е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД, водещо до нищожност на сделката. Позовава
се отново на нормата на чл. 60, ал.2 ТЗ, която не предвижда уреждане на
имуществените права на наследниците по отношение на търговското предприятие на
едноличния търговец.
Твърди, че в случая действителната обща воля на страните е била
единствено да не се заличава фирмата на едноличния търговец, а тя да продължи
дейността си, като предвид изискването на закона, това правоприемство
става само от един от наследниците, без да има условие, че трябва да има
уравняване на дяловете на другите наследници, за валидност на това
споразумение. Счита за неоснователно и възражението за унищожаемост
на споразумението като сключено при измама или грешка, за което развива
подробни съображения.
На пълномощника на ищеца е връчен препис от
отговора с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова
молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и за останалите
възможности по чл.372 . В предвидения двуседмичен
срок ищецът е депозирал такава, в която излага подробни съображения относно изложеното
в отговора на исковата молба. По отношение възражението за липса на пасивна
легитимация на едноличния търговец, счита същото за неоснователно, тъй като ЕТ
дори да не е бил страна по споразумението, то той е носителят на
имуществените права, управлява наследственото имущество и се ползва от
печалбите, които то носи.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба няма депозиран.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 .
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива –
по чл. 124 във вр. с
чл. 26, ал.1 ЗЗД, алтернативно – чл. 27 ЗЗД.
Съдът
счита така предявените искове за допустими и ги поставя на
разглеждане. Искът е подсъден на окръжен
съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски спорове
по глава ХХХІІ ГПК.
Русенският окръжен съд след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено Споразумение за
поемане на предприятие на едноличен търговец от дата 12.12.2014
г. с нотариална заверка на подписите рег. № 155551/12.12.2014
г. на нотариус С.В.чрез пом. Нотариус Х.Б., сключено
между ответницата В.Р.М., ЕГН: ********** *** от една страна и И.Б.М., ЕГН: ********** *** и Ц.Б.М., ЕГН: ******** от гр. Варна от друга
страна. Видно от същото В.Р.М., И.Б.М. и
Ц.Б.М., в качеството си на законни наследници на Б.Ц.М.с ЕГН: **********,***,
починал на 06.12.2014 г., съгласно Акт за смърт № 2324/07.12.2014 г. на Община
Русе, действал като регистриран едноличен търговец с фирма „Б.М.“, със седалище
и адрес на управление с. Н., област Русе, ул. „Черно море“ № 5, с ЕИК ********* са се споразумяли за следното: 1. В.Р.М. се съгласява да поеме
фирмата и търговското предприятие на ЕТ „Б.М.“ при условията на чл. 60, ал.2 ТЗ
като съвкупност от пава, задължения и фактически
отношения, което ще продължи съществуването си под фирменото наименование ЕТ „Б.М.–
В.М.“. Търговецът остава с непроменено седалище и адрес на управление и предмет
на дейност.; 2. И.Б.М. декларира, че не желае да поеме фирмата и търговското
предприятие на ЕТ „Б.М.“ при условията на чл. 60, ал.2 ТЗ като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, като се съгласява наследника В.Р.М.
да поеме фирмата и търговското предприятие на
ЕТ „Б.М.“ с ЕИК ********* при условията на чл.
60, ал.2 ТЗ.; 3. Ц.Б.М. декларира, че не желае да поеме фирмата и търговското
предприятие на ЕТ „Б.М.“ при условията на чл. 60, ал.2 ТЗ като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, като се съгласява наследника В.Р.М.
да поеме фирмата и търговското предприятие на
ЕТ „Б.М.“ с ЕИК ********* при условията на чл.
60, ал.2 ТЗ; 4. Наследниците на Б.Ц.М., б.ж. на с. Н., починал на 06.12.2014
г., а именно В.Р.М., И.Б.М. и Ц.Б.М. се
съгласяват да се запази фирмата на предприятието на едноличния търговец,
като към същата се добавят имената на поемателя и същото продължи дейността си под фирменото
наименование ЕТ „Б.М.– В.М.“. Поемателят на търговското предприятие В.М. се задължава да
впише промени в обстоятелствата относно едноличния търговец, лично или чрез
упълномощено лице.
С нотариална покана рег. №
1814/03.04.2015 г. на нотариус Л.Ш., рег. № ***на Нотариалната камара гр.
София, надлежно връчена на ответницата В.М. на 03.04.2015 г., ищцата И.М. е изискала в
двуседмичен срок от получаването да бъдат предприети необходимите действия във
връзка с доброволното уреждане на имуществените отношения във връзка с поемането на търговското предприятие на
основание чл. 60, ал.2 ТЗ вследствие на подписаното споразумение от 14.12.2014
г., тъй като същите са останали неуредени. Доказателства за предприети действия
в тази насока няма представени.
По делото е представено копие от трудов
договор № 8 от 10.08.2011 г., видно от
който ищцата И.М. е работила като юрисконсулт в ЕТ „Б.М.“ с. Н. до 30.07.2012
г., когато договорът е прекратен по взаимно съгласие.
В открито съдебно заседание е изслушан в
качеството на свидетел Х.Б. – пом. Нотариус при
Нотариус С.В., рег. № ***на НК София, осъществил нотариална заверка на
подписите рег. № 155551/12.12.2014 г. Същият не си
спомня подробности от случая, не познава страните, няма спомен да е имал друг
случай за поемане на предприятие на едноличен търговец. Запознавайки се със находящото се на л. 9 от делото Споразумение, свидетелят
заявява, че така както изглежда споразумението, по поставения печат на гърба на
същото, може да каже, че не е изготвено от кантората на нотариуса, а страните
са го представили. Това е така, тъй като кантората поставя положения върху
споразумението щемпел когато документа е донесен от страните, а когато
документа се изготвя на място, тогава щемпелът се поставя със самата програма и
в него няма ръкописно изписване, каквото има в настоящия случай. Освен това
забелязва, че денят и месецът са изписани само с цифри, а когато кантората
подготвя документи, изписва цялата дата – ден, месец и година с цифри и с думи.
По желание на ищцата са снети обяснения
от нея. Пред съда И.М. заявява, че
споразумението е изготвено от адв. Л.Х. ***, от
където е дошло предложението с идеята да стане по-бързо от регистрация на ново
дружество за да могат да се изплатят арендите на хората преди коледните
празници. Не е присъствала когато е писано споразумението, само е отишла при
нотариуса за да го подпише. Не е питала какво ще се случи с едноличния
търговец, защото е имала уговорка с другите наследници да учредят ООД. Заявява,
че по образование е юрист, но не практикува. За това, че със споразумението не
са уредени имуществените отношения разбира през м. февруари на следващата
година при разговор с адв. П.И., където известно
време е помагала. Казва, че инициативата да се обърне към адв.
Л. Х. и адв. П. И. за учредяване на ООД е нейна, тъй
като е виждала това като единствена възможност за продължаване на дейността. Желаела е
имуществото на едноличния търговец да се запази и той да продължи дейността
си. Смятала е да участва в дейността на
дружеството и за това се е преместила да живее в с. Н., като е очаквала да
участва в управлението при равни права. Тъй като това не се е случило и майка й
– В.М. не е изплатила все още стойността на 1/3 от наследствения й дяла от
имуществото на едноличния търговец, е инициирала настоящото производство.
Към делото е приложено и постановеното
съдебно решение № 189/24.04.2017 г. по В.гр.д. № 173 по описа за 2017 г. на РОС,
с което е допусната делба на имуществото, останало в наследство от физическото
лице Б.М., отхвърлен е иска за съдебна делба между В.М., И.М. и Ц.М. на
имуществото, собственост на ЕТ „Б.М.“, включващо 41 бр. недвижими имоти, 7 бр.
моторни превозни средства и движими вещи – оборудване на птицеферми в с.
Просена и е обезсилено Решение №
1357/28.10.2016 г., постановено по гр.д. № 8049/15 г. в частта, в която е допусната
съдебна делба на сумата от 182 000 лв по
банковата сметка на ЕТ в „Райфайзенбанк България“ и два броя субсидии по СЕПП и по ЕНП, всяка по
250 000 лв като част от имуществото на ЕТ „Б.М.“.
Като мотив е посочено, че с подписването на Споразумението по чл. 60, ал.2 ТЗ и поемане на търговското предприятие
от единият от наследниците се прекратява собствеността между наследниците по
отношение на имуществото, включено в търговското предприятие на ЕТ. И в този
случай поемането на фирмата, наред с предприятието съобразно задължителната
практика на ВКС е способ за прекратяване на собствеността между наследниците по
отношение на имуществото на ЕТ като предприятие, което настъпва с вписването в
търговския регистър на новия собственик /в този смисъл Решение № 491 от
22.07.2005 г. на ВКС по гр.д. № 119/05 г., I г.о./ Съдът е счел, че със
сключването на споразумението,
имуществото на ЕТ е излязло от наследствената маса, оставена от наследодателя
ЕТ „Б.М.“ и е преминало в патримониума на ЕТ „Б.М.– В.М.“.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът като обсъди
доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и
наведените от процесуалните представители на страните доводи, стигна до
следните правни изводи:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на И.Б. *** против В.Р.М. ***«Б.М.– В.М.»***, с която моли на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД да бъде прогласена
нищожността на Споразумение за поемане на предприятие на едноличен търговец от
дата 12.12.2014 г. с нотариална заверка на подписите
рег. № 155551/12.12.2014 г. на нотариус С.В.чрез пом. Нотариус Х.Б., сключено между ответницата В.Р.М., ЕГН:
********** *** от една страна и И.Б.М.,
ЕГН: ********** *** и Ц.Б.М., ЕГН: ********
от гр. Варна от друга страна. В условията на евентуалност моли на основание чл.
27 ЗЗД да се признае, че процесното споразумение е унищожаемо
като сключено поради грешка/измама с произтичащите от това последици.
Съобразно нормата на чл. 26, ал.1
ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат
на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
В настоящия
случай подписаното от страните споразумение от
14.12.2014 г. не може да бъде
квалифицирано като нищожно. Същото не противоречи на закона, напротив – изготвено е в предвидената от
закона писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните.
Видно от доказателствата по делото
е подписано доброволно, при това
е изготвено от адвокат, към когото се е обърнала за съвет ищцата по делото. Обстоятелствата, че очакванията й
са били различни от последвалите събития не могат да бъдат кредитирани като нарушение на нормата на чл. 26, ал.1
ЗЗД. Не може да бъде третирано и като нарушение на добрите нрави, тъй като
действията по подписване на
споразумението са действия,
регламентирани от закона и приемането
на противното би означавало
действие на законодателя против добрите нрави. Предвид така изложените обстоятелства, претенцията се явява неоснователна.
По делото няма събрани доказателства,
които да водят до основателност
и на евентуално заявената претенция за сключването на
процесното споразумение при
грешка или измама.
Видно от дадените устни обяснения на ищцата И.Б.М. в проведеното открито съдебно заседание на 29.01.2019 г., тя
по никакъв начин не твърди,
че е подписала процесното споразумение под натиск, че
е сгрешила или е била измамена
от страна на своята майка В.Р.М..
Нещо повече – именно ищцата е инициирала разговори с
адвокат относно
бъдещето на имуществото на
едноличния търговец, приела е дадените й консултации, при това, че сама притежава завършено юридическо образование и с оглед своевременното изплащане на арендните вноски е взела своето решение.
Настоящият съдебен състав счита, че тук проблемът не стои от валидността на сключеното споразумение, а от липсата на достатъчно ясна законова регламентация на последиците
и реда на
уреждане на имуществените
отношения между наследниците, когато
един от тях поеме управлението
на едноличния търговец. За съжаление законодателят мълчи по този въпрос.
На практика търговското
предприятие на едноличния търговец
може да бъде поето само от един от наследниците, което поражда важни
въпроси когато наследодателят е оставил повече
от един наследник. Странното е, че в чл. 60, ал.2 ТЗ законодателят е използвал израза «наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието,
могат да запазят неговата фирма», а всъщност това практически е невъзможно, тъй като като едноличен
търговец може да се регистрира едно дееспособно физическо лице.
Към това следва да се добави и съществуващата колизия на мнения
в теорията и практиката по
отношение на поемането на търговското
предприятие на едноличния търговец.
Някои автори приемат поемането като продължаване на дейността, но не и като уреждане на имуществените
отношения между сънаследниците по отношение на търговското предприятие /обособена
част от наследствената маса
на починалия едноличен търговец/ в полза на един от тях /в този смисъл
«Наследяване на
едноличния търговец“ доц Ана
Станева, сп. Норма бр. 1/2011 г./
В решение № 14/07.02.2014 г. ВКС, II г.о и Решение № 1654/24.02.2016 г. по В.гр.д. №
3441/2015 г. СГС е застъпено обратното становище – че
споразумението има характер на спогодба
по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните са направили взаимни
отстъпки и са уредили отношенията помежду си.
Настоящият
съдебен състав споделя първото становище.
Доколкото законодателят изрично не е определил последиците от подписване
на споразумението по чл. 60, ал.2 ТЗ, и по-точно изрично не е регламентирал, че
с него наследниците уреждат своите имуществени отношения, то за тях не
съществува пречка това да се стори на един следващ етап след поемане на
предприятието, което следва да се тълкува единствено до поемане на неговото
управление.
В настоящия
случай ищцата И.М. твърди, че са налице
хипотезите на чл. 26, ал.1 ЗЗД евентуално чл. 27 ЗЗД и тя е положила подписа си върху
споразумението не защото има воля против поемане на управлението на
предприятието на едноличния търговец от страна на един от другите наследници –
нейната майка В.М., а защото липсва яснота относно уреждане на имуществените
последици, и по-точно, тъй като това е отказано при постановяване на съдебно
решение № 189/24.04.2017 г. по В.гр.д. № 173 по описа за 2017 г. на РОС, с
което е допусната делба на имуществото, останало в наследство от физическото
лице Б.М., отхвърлен е иска за съдебна делба между В.М., И.М. и Ц.М. на
имуществото, собственост на ЕТ „Б.М.“, включващо 41 бр. недвижими имоти, 7 бр.
моторни превозни средства и движими вещи – оборудване на птицеферми в с.
Просена и е обезсилено Решение №
1357/28.10.2016 г., постановено по гр.д. № 8049/15 г. в частта, в която е допусната
съдебна делба на сумата от 182 000 лв по
банковата сметка на ЕТ в „Райфайзенбанк България“ и два броя субсидии по СЕПП и по ЕНП, всяка по
250 000 лв като част от имуществото на ЕТ „Б.М.“.
Обещанието да се учреди ново дружество при равни дружествени дялове на тримата наследници с оглед едно бъдещо
управление на наследството на наследотателя
Б.М.също не може да бъде кредитирано като нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД, евентуално чл. 27 при подписване на споразумението, доколокото това само по себе си не би променило
съществуващите имуществени
отношения след поемане на предприятието.
Съдът намира за неоснователни наведените доводи от страна
на ищцата, че ответницата и нейна майка В.Р.М. я е измамила, тъй като е въвела
нея и сестра й в умишлено в заблуждение
относно последиците от сключване на процесното споразумение, което от своя
страна е оставило грешно впечатление у нея, като тя лично е възприемала
споразумението като пълномощно, с което дава право на майка си В.Р.М. да ползва и управлява
имуществото на баща й за осъществяване на дейност до учредяване на ООД, както
твърди, че е било уговорено между тях трите. Доколкото инициативата за
подписване на споразумението е именно на ищцата и тя въпреки, че притежава
юридическо образование е провела консултации и с адвокат, не може да се вмени
във вина на ответницата В.М., че тя умишлено е въвела в заблуждение останалите
наследници.
Процесното споразумение съдържа само и единствено уговорка за отказ
за поемане на ЕТ от една страна и съгласие за поемане от отсрещната страна и от
него не могат да бъдат извлечени други уговорки. Само за прецизност следва да
се отбележи и обстоятелството, че ищцата не оспорва съдържанието на
споразумението, нито направеното волеизявление, че дава съгласието си
ответницата В.М. да поеме предприятието. Имуществените последици не са уредени,
липсва и законова регламентация, която да забранява тяхното последващо
уреждане, поради което настоящият съдебен състав счита, че това би могло да
стане, но извън настоящото производство. В тази връзка следва да се прави
разлика между делба на наследството на починалото физическо лице и уреждане на имуществените отношения между
наследниците на едноличния търговец.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита
така предявените искове за неоснователни и като такива, следва да бъдат
оставени без уважение.
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата са сторените
от ответните страни разноски, за което е представена справка по чл. 80 .
Водим от горното, Русенски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ без уважение предявения от И.Б. *** против В.Р.М. ***«Б.М.– В.М.»***, иск за прогласяване нищожността на Споразумение за поемане на предприятие
на едноличен търговец от дата 12.12.2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 155551/12.12.2014 г. на нотариус С.В.чрез пом.
Нотариус Х.Б., сключено между ответницата В.Р.М., ЕГН: ********** *** от една
страна и И.Б.М., ЕГН: ********** *** и Ц.Б.М., ЕГН: ******** от гр. Варна от друга
страна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
ОСТАВЯ
без уважение предявения от И.Б. *** против В.Р.М. ***«Б.М.– В.М.»***, иск за признаване унищожаемостта на Споразумение за поемане на предприятие на
едноличен търговец от дата 12.12.2014 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 155551/12.12.2014 г. на нотариус С.В.чрез пом.
Нотариус Х.Б., сключено между ответницата В.Р.М., ЕГН: ********** *** от една
страна и И.Б.М., ЕГН: ********** *** и Ц.Б.М., ЕГН: ******** от гр. Варна от друга
страна на основание чл. 27 ЗЗД като сключено поради грешка/измама.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Р.М.
***«Б.М.– В.М.»*** 29 530,00 лв разноски пред РОС за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: