М О Т И В И
към решение №
129 /07.06.2017г. по НАХД №534/2017г. по
описа на РС-Хасково
Производството
е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
С
постановление на РП-Хасково от 05.05.2017г., е
предложено обвиняемия М.М.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, българско
гражданство, неженен, със средно образование /грамотен/, работник в „Братя Дрангажови" ООД, неосъждан, да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за
това, че на 01.11.2013 год. в гр.
Хасково при управление на моторно превозно средство, а именно лек автомобил
марка "Фиат", модел "Стило" с per. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ... и към престарелите
хора.", чл. 119 ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.", като предизвикал пътно - транспортно произшествие, вследствие
на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на В.Б.Д., ЕГН **********
от гр. Х., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което се дължи на претърпения в следствие на травмата травматичен шок;
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
претърпения в следствие на травмата травматична кома; трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупването на бедрената шийка,
като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3,
б „а", пр. 2-ро, вр. ал. 1 б „б" пр. 2 във вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, поради което и на основание престъплението чл. 343, ал. 3, б „а", пр.
2-ро, вр. ал. 1 б „б"
пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, вр.
чл.78а ал.1 от НК
РП-Хасково не изпраща свой
представител в с.з.
Обвиняемият се явява в съдебно
заседание, редовно призован. Признава изцяло вактите
и обстоятелствата описани в постановлението на РП-Хасково. признава се за
виновен. Не желае да се събират други доказателства. Съжалява за слечилото се в последната си дума и иска съдът да ме наложи
минимално наказание.
За обвиняемият се явява адв.З.
***. Той заявява, че подзащитният
му, признава изцяло фактите и обстоятелствата изнесени в постановлението на
РП-Хасково и се признава за виновен в повдигнатото му обвинение. Съжалявал за случилото се и искал съдът да му наложи
наказание в минимален размер. Адв.З., пледира, че по
делото по безспорен начин е доказана вината на обвиняемия и извършеното от него
деяние. Иска от съда да го освободи от наказателна отговорност и да му налижи
административно наказание в минимален размер.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, а именно доказателствата по досъдебно производство №64/2014г. по описа на РУ МВР-Хасково доказателства,
приобщени към настоящето дело, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Д. е правоспособен водач на МПС категория
„В", притежаващ свидетелство за управление на МПС валидно до 11.03.2020
год. На 01.11.2013 год. около 08.30 часа обв. М.М.Д. управлявал собствения си лек автомобил
"Фиат", модел "Стило" с per. № ******, като бил сам в автомобила и се движел по ул.
„Стара планина" в посока зеленчуковия пазар и центъра на гр. Хасково. Така
около 08.30 часа на 01.11.2013 год., управлявайки лек автомобил
"Фиат", модел "Стило" с per. № ******, обв. М.М.Д. ***, като достигайки кръстовището на ул. „Стара
планина", бул. „Съединение" и бул. „България" в гр. Хасково
спрял на червен сигнал на светофара, като намерението му било на посоченото
кръстовище да извърши маневра завиване на дясно и да продължи движението си по моста
над река „Хасковска“, по бул. „Съединение" в посока от зеленчуковия пазар,
към сградата на „Бизнес центъра" в
гр. Хасково. След разрешителния зелен сигнал на светофара, обв.
М.М.Д. с управлявания от него автомобил извършил
маневрата завиване на дясно, придвижил се и се установил като спрял в
кръстовището на бул. „Съединение" и бул. „България" в посока моста до
зеленчуковия пазар, за да осигури предимство на лек автомобил, движещ се в
посока от театъра по бул. „България" и завиващ на ляво по същият мост на бул.
„Съединение" в посока зеленчуковия пазар и сградата на „Бизнес
центъра" в гр. Хасково /същата посока, в която се придвижвал и обв. М.М.Д./. Този автомобил не
преминал, тъй като обв. Д. с управлявания от него
автомобил се движил по път с предимство. След като автомобилна не тръгнал, обв. Д. с управлявания от него автомобил, потеглил от
кръстовището на бул. „Съединение" и бул. „България" към моста и
съответно пешеходната пътека върху моста на река Хасковска на бул.
„Съединение" в посока сградата на „Бизнес центъра" в гр. Хасково,
като стигнал и навлязъл в пешеходната пътека, където в същото време бил
стъпилият и преминаващ, пресичайки пешеходната пътека пешеходец В.Б.Д., ЕГН **********
от гр. Х.. Пешеходецът пресичал в посока от зеленчуковия пазар към театъра в
гр. Хасково /запад - изток/ по наличната в този участък посочена пешеходна
пътека, като светофарната уредба сигнализирала с разрешителна зелена на цвят
индикация за преминаване на пешеходци. Въпреки, че обв.
Д. видял пресичащият вече по пешеходната пътека пешеходец В.Б.Д., като го
възприел визуално като възрастен мъж и забелязал, че той бил стъпил и
преминавал като пресичал пешеходната пътека, обвиняемият Д. продължил с
управляваният от него автомобил и блъснал с предната част на на автомобил /предна броня, предна декоративна решетка и
преден капак/ пресичащият на пешеходната пътека пешеходец. Въпреки че
пешеходеца бил видян от обв. М.М.Д.,
той не намалил скоростта и не спрял, за да премине В.Б.Д. по пешеходната
пътека, която той пресичал, като причината за липса на реакция от негова страна
бил факта, че вниманието му било отклонено, тъй като същият се разсеял
наблюдавайки другите автомобили в кръстовището. По този начин обв. М.М.Д. не е наблюдавал
действията на пешеходеца, въпреки че видял пешеходеца В.Б.Д., който бил стъпил
и преминавал като пресичал пешеходната пътека и го възприел визуално като
възрастен мъж. В резултат на удара пешеходеца В.Б.Д. паднал на земята, на
дясната си страна на тялото, върху пешеходната пътека в близост до тротоара до
зеленчуковия пазар, удряйки главата си и десния крак в пътната настилка. Пътно
транспортното произшествие е станало през деня на сух асфалтов път при добра
видимост в зоната на произшествието, на пешеходна пътека и регулиране на
движението със светофар и пътни знаци. След станалото ПТП, обвиняемият вдигнал
пострадалия качил го в автомобила си и го отвел до дома му, по негово желание.
Там го оставил пред входа и след това си тръгнал. Едва след като се прибрал в
дома си близките на пострадалия, а именно неговата съпруга – св.Д.а и дъщеря –
св.С., сигнализирали за станалото ПТП, като отвели Д. в болница.
От заключението на
извършената комплексна авто - техническа съдебно -
медицинска експертиза и допълнителна такава /л. 59 - 73, 78 - 83/ се
установява, че обв. М.М.Д.
управлявал лек автомобил "Фиат", модел "Стило" с per. № ****** със скорост на движение в момента на удара
7,88 км/час при опасна зона за спиране 3,07 м. Произшествието е било
предотвратимо, ако обв. М.М.Д.
е наблюдавал действията на пешеходеца, който се е намирал на пешеходната
пътека. Причина за настъпване на произшествието, изхождайки от техническа
гледна точка, са потегляне на лекия автомобил напред без водача му да наблюдава
ситуацията пред автомобила по траекторията му на движение.
Установява се още,
че в следствие на претърпяното пътно - транспортно произшествие В.Б.Д. е получил
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
претърпения в следствие на травмата травматичен шок; разстройство на здравето,
временно опасно за живота, което се дължи на претърпения в следствие на
травмата травматична кома и трайно затруднение в движението на десния крак,
което се дължи на счупването на бедрената шийка, по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе за доказана от събраните по досъдебното производство доказателства
приобщи в хода на съдебното следствие , а именно: показанията на св. Р.
В. Д. – С. /л. 47/, св. Ц. Г. Д. /лв. 48/, св. М. И. М. /л. 52/, както и от
останалия приложен към делото доказателствен материал
- комплексна авто - техническа съдебно - медицинска
експертиза и допълнителна такава /л. 59 - 73, 78 - 83/, комплексна съдебно -
медицинска и автотехническа /л. 227 - 243/,
свидетелство за съдимост /л. 99/, характеристични данни /л. 100/, както и от
признанието на вината от страна на обвиняемия в хода на съдебното следствие.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че обв.
М.М.Д., ЕГН ********** *** на 01.11.2013 год. в гр.
Хасково при управление на моторно превозно средство, а именно лек автомобил
марка "Фиат", модел "Стило" с per. № ****** нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ... и към престарелите
хора.", чл. 119 ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.", като предизвикал пътно - транспортно произшествие, вследствие
на което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на В.Б.Д., ЕГН **********
от гр. Х., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което се дължи на претърпения в следствие на травмата травматичен шок;
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
претърпения в следствие на травмата травматична кома; трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупването на бедрената шийка,
като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3,
б „а", пр. 2-ро, вр. ал. 1 б „б" пр. 2 във вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Тук следва да се отбележи, че обвиняемият не е целял с действията си причиняването на средни
телесни повреди на пешеходеца В.Б.Д., но е бил длъжен да предвиди, че при
неизпълнението на въведените в ЗДвП задължения, би могло да възникне увреждане
на участник в движението. За целта е следвало да намали скоростта и да спре,
като задейства спирачната уредба на автомобила и да пропусне преминаващия
пешеходната пътека пешеходец В.Б.Д.. Обв. М.М.Д. е бил длъжен да пропусне стъпилият и преминаващ по
пешеходната пътека В.Б.Д., като намали скоростта и спре с екстремно задействане
на спирачната уредба на автомобила. Обвиняемият е бил длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, какъвто в случая е
пострадалия В.Б.Д.. Като не е сторил това обв. Д. е нарушил
разпоредбата на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал лек автомобил марка
"Фиат", модел "Стило" с per. № ****** със скорост на движение в момента на удара
7,88 км/час при опасна зона за спиране 3,07 м, като при навлизане върху
пешеходната пътека лекия автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние
2,20 м и обвиняемият е забелязал пешеходеца. Обв. М.М.Д. е бил длъжен да пропусне стъпилият и преминаващ по
пешеходната пътека пешеходец В.Б.Д., като намали скоростта или спре. Нарушена е
и разпоредбата на чл. 116 от 3ДвП, тъй като обвиняемият бил длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора. Допуснатите
нарушения на правилата за движение от страна на обв. М.М.Д. се намират в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в разстройство на здравето, временно опасн" за живота, което се дължи на претърпения в
следствие на травмата травматичен" шок; разстройство на здравето, временно
опасно за живота, което се дължи на претърпения в следствие на травмата
травматична кома; трайно затруднение в движението на десния крак, което се
дължи на счупването на бедрената шийка по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК на
пешеходеца В.Б.Д..
Деянието е
извършено от обв. М.М.Д.
при форма на вина престъпна небрежност - не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Обвиняемият не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в
обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на
задълженията си предвидени в ЗДвП и посочени по-горе, което не е сторил.
С деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, които да следва да се възстановяват.
Горното съдът намери за доказано на база всички свидетелски показания по
делото и писмените доказателства, както и на база изготвените по назначените
експертизи заключения. Безспорно се доказва вината на обвиняемия, който в
случая е следвало да изчака преминаването на постарадалия
по пешеходната пътека и едва след това да предприеме преминаването си по моста
над река „Хасковска“ на бул.“Съединение“. Той обаче въпреки , че е възприел
пострадалия на пешеходната пътека, след като
е отклонил вниманието си с останалите автомобили, е продължил по
описаната по-горе траектория, без да наблюдава пред себе си действията на
пешеходеца и така се е стигнало до ПТП-то. Всичко това не се отрича и от
обвиняемия. Напротив той съзнава и признава вината си и това, че нарушавайки
горните текстове от ЗДв.П е причинил на с.Д.
телесните увреждания описани в заключението на съдебната експертиза. Затова и
съдът изцяло приема за доказана причинноследствената
връзка между ПТП-то и причинените телесни повреди на св.Д.. тоест допуснатите
нарушения на правилата за движение от страна на обв. М.М.Д. се намират в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, изразяващ се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота, което се дължи на претърпения в следствие на травмата травматичен
шок; разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на
претърпения в следствие на травмата травматична кома; трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупването на бедрената шийка по
смисъла на чл. 129 ал.2 от НК на пешеходеца В.Б.Д..
След като прецени тежестта на деянието и данните за
обвиняемия, съдът счита, че са налице всички материалноправни
предпоставки за освобождаване на обв. Д. от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на
чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното от
него престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 5
години, същия не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК. От деянието не са настъпили
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. В този смисъл, съдът счита, че на
обвиняемия следва да бъде наложено
административно наказание глоба.
При определяне размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, семейното и имотното състояние на дееца.
Съдът отчете критичното отношение на обвиняемия Д. към извършеното престъпление
и чистото му съдебно минало. Обвиняемият е и с добри характеристични данни.
Освен това съдът намира, че наказанието следва да се съобрази и с факта, че от
деянието до настоящото решение на съда е изтекъл много дълъг период от време,
което следва да се отчете в полза на обвиняемия като наказанието следва да се
определи под минимума опеделен в закона. Предвид
изложеното, съдът прие превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
счете, че наказанието “глоба” следва да бъде определено, съобразно нормата на чл.78а ал.1 от НК, в размер от 1200
лв. С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на личната и на генералната превенции на закона, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху
останалите членове на обществото.
Съдът обсъди
и възможността, предвидена в нормата на чл. 78а, ал. 4 от НК за налагане на
допълнително наказание - лишаване от право да се управлява МПС и прие, че то
следва съобразно горните смекчаващи вината обстоятелства да бъде определено в
размер от 5 месеца. Водим от горното съдът наложи на обв.
Д. и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 /три/
месеца.
С оглед така постановеното решение,
съдът осъди обв.
Д.,
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР– Хасково деловодни разноски
в общ размер на 3103,65 лв.
Мотивиран така и на основание чл.378
ал. 4 т.1 от НПК,
съдът постанови решението си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.