РЕШЕНИЕ
№ 15421
гр. С., 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110168528 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от К. З. В., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „., ....., чрез адв. К., за
признаване за установено по отношение на ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „., че ищеца не дължи на ответника следните суми: сумата от
637,20 лв., представляваща дължима главница, ведно със законна лихва върху главницата от
12.11.2008 г. до изплащане на вземането и сумата от 88,72 лв. разноски по ч.гр.д.№
35242/2008 г. по описа на СРС,, по което на 09.01.2009г. е издаден изпълнителен лист за
посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска по
основание и размер. Моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е
дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. К., която поддържа подадената
искова молба. Ответника не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която
заявява, че поддържа отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения изпълнителен лист от 09.01.2009г. по гр.д.№ 35242/2008 г. по
описа на СРС, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.11.2008г., ищеца е осъден да заплати на „.“ АД сумата от 637,20 лв.-
главница, ведно със законна лихва от 12.11.2008 г. до изплащане на вземането и сумата от
88,72 лв. разноски по ч.гр.д.№ 35242/2008 г. по описа на СРС.
1
Не е спорно между страните, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело изп.д. №521/2009г. по описа на ЧСИ В. Любенова, като
видно от Постановление от 14.02.2017г. на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищеца се
позовава на настъпила погасителна давност.
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Видно от представеното от ищеца Постановление от 14.02.2017г. по изп.д. №521/2009г. на
ЧСИ .... , изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е
преди повече от 5 години преди подаване на исковата молба. По делото няма ангажирани
доказателства ответника да е предприел други действия за принудително изпълнение срещу
длъжника. Към датата на предявяване на настоящия иск- 16.12.2022г. изпълнителното
производство е било прекратено, като ответника не е дал повод за завеждане на настоящия
иск. Последния признава изцяло исковата претенция, с оглед на което са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани. На
същото основание ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от
последния разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „., че К. З. В., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „., бл. , не
му дължи следните суми: сумата от 637,20 лв., представляваща дължима главница от
неизплатени задължения по Договор за кредит ....., ведно със законна лихва от 12.11.2008 г.
до изплащане на вземането и сумата от 88,72 лв. разноски по ч.гр.д.№ 35242/2008 г. по
описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.01.2009г. по ч.гр.д.№
35242/2008 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА К. З. В., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. „., да заплати „.“ ЕАД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „., сумата от 50,00 лв. (петдесет лева),
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3