№ 3472
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110131551 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът М. ИВ. Т. твърди в исковата молба и молба - уточнение, че в собствения му
имот с идентификатор .... по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-13-17.1.2012г. на ИД на
АГСС с адрес на имота село .., със съседи: имот с идентификатор ..., имот с идентификатор
..., имот с идентификатор .., имот с идентификатор ... се намира железобетонен стълб със
захранващи електрически кабели и улично осветление, който стълб твърди да е собственост
на ответното дружество ... Твърди, че върху стълба е разположено работещо осветително
тяло и мрежа за улично осветление. Сочи, че върху собствения му имот не е учреден
сервитут за прокарване на мрежа за електрозахранване, нито за изграждане на електрически
стълбове. Твърди, че разположеният стълб и улично осветление пречат на упражняване
правото му на собственост , а стълбовете и проводниците създават пречки при
осъществяване на строителство от страна на ищеца, а именно желано от него изграждане на
сграда. Със заявление с вх.№ CD-DOC 5119/11.05. 2018 г. твърди, че е поканил ответното
дружество да премахне стоманобетоновия стълб в имота му. С отговор от 11.05.2018 г.,
адресиран до ищеца, ответното дружество твърдят, че се касае за съществуващ енергиен
обект, по отношение на който разпределителното дружество притежава законно възникнал
сервитут. Ищецът оспорва твърдението на ответното дружество , че е възникнало и
съществува валидно сервитутно право.Твърди, че съоръженията са незаконни - при
изграждането им не са били спазени законовите изисквания за изграждане на енергийния
обект, както и изискванията, свързани с безопасната експлоатация на стълба и
1
електропровода, при което за ответника не възниква сервиутно право. Сочи, че сервитутното
право не е вписано и в съответната служба по вписванията, както изисква разпоредбата на
§26, ал.З ПЗР ЗЕ. Счита, че не е налице сервитутно право, възникнало в полза на ответника,
по силата на закона, тъй като енергийният обект следва да е бил „заварен“ от ЗЕЕЕ (отм.) -
да е изграден преди влизането му в сила през юли 1999г. и съществуващ към момента на
влизане в сила на закона. Сочи, че по силата на отговора от ответника – сочи, че няма данни
кога е изграден стълбът, недоказано е , че същият е изграден преди юли 1999г. , нито да са
били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект – тоест,
енергийният обект да е изграден и въведен в експлоатация по предвидения за това ред и
отговаря на съответните строителни правила и норми и техническите правила за
безопасност. Твърди, че с нотариална покана, изпратена на 10.122019г., връчена на
ответника на 16.12.2019г., ответното дружество е поканено да отстрани електрическите
съоръжения от имота, както и за неправомерното използване на същия да заплати
обезщетение за времето от 11.5.2018г. до 3.6.2021г. в размер 100 лева дневно, поради което
предявява иск по чл.109 ЗС, съединен при условията на кумулативно съединяване с иск с
правно основание чл.59 ЗЗД , по предявения частичен иск, част от сумата 111900лева -
предявен за 5000лева.
С молба от 17.11.2021г. – подадена по пощата, преди първото по делото о.с.з.,
насрочено за същата дата, но докладвана по делото след приключването му, ответникът,
оспорва иска, като сочи, че не оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на имота, но
оспорва твърдението му да е налице „неоснователно въздействие“ върху имота. Счита, че
доколкото е собственик на енергийни съоръжения – мрежа ниско напрежение, с номер на
актива САП 22335125, които са заведени в активите на дружеството и включени в баланса
му, за което сочи, че представя счетоводна справка. Счита, че от справката е видно, че датата
на капитализиране е 31.03.1992 г., т.е. , че доказва, че мрежа ниско напрежение , част от
която е процесният стълб, е изграждана преди 1999 г. Сочи, че до образуването на НЕК през
1991 г., енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и
разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна
собственост, а съгласно чл. 89 и чл. 91 от НДИ /отм./, владението на държавните имоти се
осъществява чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и
управлението им, като фактическата власт върху отделните обекти на
електроразпределителната мрежа е била упражнявана от съответното експлоатационно
предприятие. След влизане в сила на Търговския закон /01.07.1991 г./ , правото на
собственост на държавата се преобразува пряко, считано от 1991 г. в право на собственост
върху капитала на държавните търговски дружества. Носител на всички вещни права е
търговското дружество, а доколкото едноличен собственик на капитала на НЕК АД е
държавата, то , всички енергийни обекти и съоръжения за пренос и разпределение на
електрическа енергия, включително процесният енергиен обект, който сочи, че е построен
през 1940 г., е включено в активите / капитала / на ”НЕК” ЕАД. След преобразуване, „.. е
придобило онези активи на своя праводател „НЕК” ЕАД, включително енергийните обекти
/електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за
2
разпределение и пласмент на електрическа енергия/, в това число и стълбове, налице е
вливане на това дружество в ..., а през 2008 г. е вписана промяна на наименованието на ... на
..... Твърди да притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия per. Л-135- 07
от 13.08.04 г., издадена от ДКЕВР. Твърди, че енергийният обект е съществуващ обект по
смисъла на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ /отм./, поради което и за него е възникнало севитутно
право по силата на закона. Твърди, че на ищеца е указано, че може да иска изместването на
обекта, при техническа възможност, и за негова сметка. Сочи, че изградената мрежа е
законна, тъй като строежът е бил допустим, тъй като към момента на изграждането му са
спазени строителните правила и норми, въпреки липсата на строителни книжа, а дори да се
приеме, че е изграден не в съответствие с тях, то стълбът съставлява ЕНЕРГИЕН ОБЕКТ по
смисъла на §1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийна ефективност /ЗЕЕЕ, обн.
ДВ бр.64 от 16.07.1999г. , отм./. Оспорва твърдението на ищеца, че е препятстван да строи в
имота си, като сочи, че в имота има постройка на етап „груб строеж“. Доколкото ищецът е
придобил правото на собственост през 2018г., а обектът е изграден преди 1991г., то и
ищецът закупува имота с възникналото сервитутно право, което счита, че ищецът следва да
търпи, като счита, че се предвижда само еднократно обезщетение, и то за собственика на
имота, към момента на построяването на МНН. Твърди, че освен мрежа НН , собственост на
ответника, върху съществуващия стълб е разположена и мрежа на уличното осветление,
собственост на Столична община. Оспорва твърдението на ищеца, че изграденият стълб
възпрепятства по какъвто и да е начин правото на ищеца да упражнява в пълен обем правото
си на собственост, като сочи, че видно от действащия към момент план за застрояване и
план за регулация, „строителното петно“, определено по същия, не засяга по никакъв начин
тази част от имота, в която е изграден стоманобетоновия стълб и въздушната мрежа НН -
тази част от имота, в който попадат стълба и въздушната линия, попада извън строителните
граници по плана.
Съдът е разпоредил препис от становището на ответника, да се изпрати на ищеца.
В молба от 20.12.2021г., ищецът счита, че изложеното от ответното дружество е
преклудирано, оспорва се констатацията, че същото е в срока до първото по делото о.с.з..
Ищецът счита, че с него, ответникът взима становище по съществото на спора, като оспорва
твърдението на ответника, че съоръжението е съществуващ енергиен обект, твърдението, че
на същото съоръжение има разположена мрежа на улично осветление, собственост на СО.
С определение № 2328/26.1.2022г., СРС е приел за непреклудирани, тъй като са
направени извън срока за отговор, следните твърдения на ответното дружество: предвид на
обстоятелството, че самият ищец сочи, още в исковата молба, че ответникът преди
предявяване на иска му е посочил, че притежава сервитутно право, защото обектът е
„заварен“ построен преди 1991г., то и твърдението на ответника, че обектът – МНН, е
построен през 1940 г., направено в становището, не е преклудирано. Останалите твърдения
на ответника, че на същото съоражение има разположена мрежа на улично осветление,
собственост на СО е правоизключващо, поради което е следвало да се направи в срока за
отговор, и е прието за преклудирано.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
СРС, в определение № 2328/26.1.2022г, прието в о.с.з. от 27.1.2022г., без възражения на
страните, е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът е
собственик на основание договор за покупко – продажба, под формата на н.а. от 2018г., на
имот с идентификатор ...., в който имот се намира железобетонен стълб със захранващи
електрически кабели и улично осветление , който стълб е собственост на ответното
дружество, че стълбът е част от мрежа за ниско напрежение.
Със същото определение СРС е намерил, че изложените от ответника твърдения, че :
преди 1991 г., енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и
разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна
собственост, а съгласно чл. 89 и чл. 91 от НДИ /отм./, владението на държавните имоти се
осъществява чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и
управлението им, като фактическата власт върху отделните обекти на
електроразпределителната мрежа е била упражнявана от съответното експлоатационно
предприятие. След влизане в сила на Търговския закон /01.07.1991 г./ , правото на
собственост на държавата се преобразува пряко, считано от 1991 г. в право на собственост
върху капитала на държавните търговски дружества. Носител на всички вещни права е
търговското дружество, а доколкото едноличен собственик на капитала на НЕК АД е
държавата, то , всички енергийни обекти и съоръжения за пренос и разпределение на
електрическа енергия, включително процесният енергиен обект, който сочи, че е построен
през 1940 г., е включено в активите / капитала / на ”НЕК” ЕАД. След преобразуване, „.. е
придобило онези активи на своя праводател „НЕК” ЕАД, включително енергийните обекти
/електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за
разпределение и пласмент на електрическа енергия/, в това число и стълбове, налице е
вливане на това дружество в ..., а през 2008 г. е вписана промяна на наименованието на ... на
...., също са безспорни по делото, а на ответника са дадени указания, че следва да докаже
твърдението си, че стълбът е изграден преди 1991г., а мрежата през 1940г.
Ищецът е придобил правото на собственост върху поземления имот - .... с договор за
покупко- продажба от 12.4.2018г. От счетоводна справка – извлечение за осчетоводяване и
завеждане в активите на ответника на мрежа ниско напрежение с номер на актива в САП
22335125 е видно, че в актива на дружеството – ответник е включена мрежа ниско
напрежение ТП 22-086 ...- Вилна зона улица Мусала, както и че същата попада в рамките на
имот .... по извадка от ГИС - София.
Представена е заповед № РД50-28/10.1.2018г. на главния архитект на СО, за изменение
на ПУП относно няколко УПИ, включително УПИ LIV – 2745 и е издадена виза с указан
начин на застрояване на жилищна сграда в УПИ LIV – 2745 за Жс / ПИ с идентификатор ..../,
кв.9 по плана на в.з. ..., и на 27.11.2018г. е издадено разрешение за строеж на едноентажна
жилищна сграда.
4
Ищецът е поискал издаване на удостоверение за снабдяване със строителни книжа –
разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация на елетрическия стълб,
като с отговор от 11.11.2021г. от СО, направление „Архитектура и градоустройство” е
посочено, че стоманобетонният стълб е компонент от електропреносната мрежа, част от
въздушни електропроводни линии НН, свързан с външното захранване на даден обект, като
от извършена служебна проверка в деловодството на направлението и публичният регистър
на НАГ, СО, не са открити данни за издадено разрешение за строеж и/или удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж „външно електрозахранване” на обект в имота.
По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните, комплексна експертиза, в частта
по въпроси 1 до 4, изготвена от инженер В.Н., която сочи следното, заедно с
конкретизацията, извършена в о.с.з. по изслушването му. Вещото лице е направило оглед в
имота, изискало е скица за пълна и частична идентичност на имота, като сочи, че
въздушният електропровод ниско напрежение, който преминава през имота в единия му
край навлиза на 2,5 метра от границата на имота, а в другия, където е разположен стълбът,
на 3,5 м. Ширината на парцела откъм улицата е 24 метра, като по този начин, площта от
имота, която се ползва като сервитут за участъка от въздушната електропроводна линия НН,
преминаваща през имота , възлиза на 108 кв.м. Вещото лице сочи, че, доколкото
строителство е осъществено в имота, то и е възможно осъществяване на строителство в
имота, при наличието на съоръжението, като наличието му не е ограничило строителните
мероприятия, не е намалило реализацията по максимални строителни показатели за района,
въз основа указания във визата начин на застрояване. В о.с.з. вещото лице посочи, че от
оградата на парцела до сградата, отстоянието е 3 метра, което е дадено във визата за
проектиране. Ищецът е следвало да измести сградата по – навътре в парцела, от даденото
във визата за проектиране, за да може да спази изискването за отстояние от сервитут. По
начина, по който е построена сградата, е изместена и не е използвано докрай
пространството, дадено с визата за проектиране, а сградата е по – навътре от порядъка на 5-6
метра от външната граница на имота. Жиците, които преминават през имота, са успоредни
на уличната регулация, затова не може под тях да се разполага никакъв обект. Ответникът
не е представил никакви строителни книга за електропреносната мрежа или за стълба.
Електропроводът е въведен в инвентарната книга на ответника на 31.3.1992г., като въз
основа направеният оглед, вещото лице дава заключение, че електропроводът е изграден в
съответствие на действащия по време на изграждането му Правилник за устройството на
електрическите уредби, глава 3-3 „Въздушни електропроводни линии за напрежение до
1000В”, както и в съотвествие с действащата към настоящия момент Наредба № 3/2004г.
Пред СРС е приета, оспорена от ищеца съдебно – оценителна експертиза, част от
комбинираната експертиза, изготвена от вещото лице ...., т.5, съгласно което, за имота няма
пазарни аналози, като средният пазарен наем на имота е определен, съгласно посоченото от
вещото лице в о.с.з. по изслушването й на 17.3.2022г., въз основа т.нар. „метод на обратната
задача на приходния метод”. Вещото лице сочи, че по този начин се определя среден
пазарен наем, когато няма точен пазарен аналог за конкретен имот. Приходният метод
5
съставлява метод, при който по сравнителен метод, чрез пазарна стойност на имота, и
норма на възвръщаемост на инвестицията, се определя възможният наем, приход от този
имот. Този метод се основава на принципа на взаимовръзка между цена на имота,
годишните приходи и възможността при дадена стойност на имота, да се получи годишен
приход от него. В конкретната задача, за определяне пазарна стойност на земята, е
използван сравнителен метод, базиран на пазарни цени по сравними по местоположение и
предназначение имоти и други действащи пазарни регулатори при сделки с недвижими
имоти, при пазарна конкуренция, чрез използване на публична информация в
специализирани сайтове. Офертите, въз основа на които вещото лице прави сравнителен
анализ, за коригирани въз основа коефициент, който да отчете разликата между имота –
аналог и сравнимия имот, обстоятелството, че стойностите в сайтовете са офертни, както и
че се оценява част от имота. Използваните пазарни аналози са посочени в първата колона на
таблицата, като въз основа на три аналога, вещото лице дава заключение, че пазарната цена
на 108 кв.м. от мястото са с пазарна стойност 4835,52 евро или 9461 лева, като месечният
наем, въз основа на метода на обратната задача, е изчислен на 64,64 лева наем за 108 кв.м. /
около 0,60 лева на квадратен метър, съгласно посоченото в о.с.з./ или за период 11.5.2018г.-
3.6.2021г., средният пазарен наем на 108 кв.м. от имота възлиза на 1598 лева. За сравнение,
празни места на Околовръстното шосе се отдават под наем за около 1-2 евро на квадратен
метър.
Пред СРС са събрани гласни доказателства. Свидетелят ... познава ищеца от 15-20години
и му е помагал на обекта на самия строеж. Преди закупуването на имота, преди около 4-5
години, същият бил гола поляна с трева и храсти, без нищо построено в него, имало
асфалтов път от едната страна и стълб с много кабели по него, които висяли от него – имало
високоволтови, комуникационни. Впоследствие, когато посетил имота, комуникационните
кабели ги нямали. Към разпита, стълбът стои в имота, същият е наклонен.
.. закупил мястото с идеята да строи къща, имало планове да строи до самия асфалтов
път, но това не се случило, защото стълбът пречел. Започнал да строи преди около 3 години
и половина, тоест около 2019г. Наложили се много промени на архитектурните планове, а
фирмата, която изграждала проекта, многократно го променяла, като се наложило сградата
да се измести в дъното на парцела и била построена в неправилна форма. .. нямал избор за
начина, по който да строи, ако искал да спази отстоянията. Свидетелят сочи, че е помагал
при строителството, присъствал е на спорове с работниците от строителната фирма, които не
можели да вкарат строителната механизация , наложило се да влизат пред чужди имоти.
Бетовновозите и бетонпомпите всеки път затъвали и се отказвали да дойдат повторно.
Причината да не могат да влязат била, че стълбът пречел, пречел и на строежа. Къщата
нямала правилна, правоъгълна форма – състои се от партерен етаж долу, който може би е
мазе, и наздемно ниво, има още два етажа. Отгоре, формата й е трапецовидна, като всяка
стена е успоредна на оградата на съседите.
По делото е представена нотариална покана, с която ищецът, чрез нотариус, кани
ответното дружество да му заплаща обезщетение за времето от 11.5.2018г. до премахването
6
на стълба от 100 лева дневно, която е връчена на 16.12.2019г.
От правна страна. Разпоредбата на чл.109 ЗС дава правото на всеки собственик да иска от
всяко лице да преустанови незаконосъобразните действия, с които пречи на собственика
необезпокоявано да осъществява правото си на собственост. Ищецът е придобил право на
собственост върху поземления имот с договор за покупко – продажба от 2018г., от .., като в
представения препис на нотариален акт е вписано, че двамата продавачи са придобили
имота по силата на н.а. от 2018г. за продажба. Имотът е площ 695 кв.м., в рамките на
населено място село ..., и съставлява имот със стар идентификатор .... Предназначението на
територията е : урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, до 10 метра.
Установи се по делото, че ответникът по делото е собственик на въздушна линия ниско
напрежение над село ..., чието трасе преминава през имота на ищеца, включително в имота
на ищеца е налице електрически стълб. От представените от ответника доказателства се
установява, че въздушният електропровод е бил въведен в експлоатация преди 1999г.,
доколкото същият е заведен в баланса на дружеството - ответник през 1992г.
СРС издаде съдебно удостоверение на ищеца, за снабдяване със строителни книжа за
електропреносното съоръжение, както и документи, от които да е видно, дали същият е
въведен в експлоатация. От отговора от Направление „Архитектура и градоустройство” е
видно, че при справка в деловодството и архива на СО, „НАГ” строителни книжа не са
открити, като същото обстоятелство е констатирано и от вещото лице Н.. Отделно от това,
при внимателен прочит на становището на ответника, депозирано на основание чл.143 ГПК
/страница 6/, е видно, че ответното дружество не твърди съоръжението да е изградено въз
основа строителни книжа, а твърди, че изграденото е било допустим строеж по действащите
към момента на строителството строителни правила и норми, „търпим строеж”, който не
подлежи на премахване и забрана за ползване, като МНН и стълбът са изградени преди
1999г.
Изложеното дотук сочи , че електропроводът е изграден преди 1999г., когато влиза в сила
ЗЕЕЕ /ДВ брой 64/1999г./ С разпоредбата на чл.60,ал.2,т.1 от ЗЕЕЕ, сервитутното право,
възникващо в полза на енергийните предприятия, за съществуващи енергийни обекти към
влизане в сила на разпоредбата, възниква по силата на закона. Това са енергийни обекти,
които са били изградени при действието на Закона за електростопанството от 1975г.,
отменен със ЗЕЕЕ. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството предвижда,
че изграждането на мрежа за пренос на електрическа енергия, следва да се извърши въз
основа специални технически правила и норми, като същата разпоредба изрично препраща
към ЗТСУ. Разпоредбата на чл.53,ал.1 ЗТСУ предвижда, че електрически инсталации и
уредби се изграждат и инсталират в зони и части на населените места и в други
извънселищни територии, съгласно с предвижданията на съответните
териториалноустройствени планове при спазване на условията и изискванията по този
закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби. Съгласно
чл. 175 ППЗТСУ, строителството на нови електроснабдителни мрежи се извършва по реда и
при условията на чл. 187, в ал. 2 на който изрично е посочено, че строителството се
7
извършва под контрола на техническите служби и при наличие на пълна строителна
документация. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ППЗТСУ изисква за изграждане на надземни и
подземни улични проводи и съоръжения да има определена строителна линия въз основа на
работен проект и издадено разрешение за строеж. Тези актове в своята съвкупност
индивидуализират строежа, като посочват неговото точно местоположение /трасето/,
застроена площ, височина и прочие, които, от своя страна , имат съществено значение за
определяне на разположението и размера на сервитутната зона. Когато предвижда
създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява сервитутно
право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях дейност -
производство и доставка на електрическа енергия, законът - чл.60,ал.2,т.1 от ЗЕЕЕ ,
предполага, че тези обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за
това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за
безопасност. Ето защо следва да се приеме, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал.
2, т. 1 ЗЕЕЕ(отм.) възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане
на съответния енергиен обект. По делото не са представени никакви доказателства затова –
ответникът единствено твърди, че енергийният обект е „търпим строеж”, но не и че същият
е изграден с необходимите строителни книжа – протокол за определяне на строителна
линия, работен проект издадено разрешение за строеж. Следователно, макар изграден преди
1999г., относно този енергиен обект не възниква, по силата на закона, сервитутно право.
Цитираните от ответника решения на ВКС, касаят решеният от Върховния съд правен
въпрос касаят различни хипотези – с решение № 170/17.6.2015г. на ВКС, Четвърто ГО, по
дело № 5897/2014г., касае изграден след 2006г газопровод, като относно решение №
237/9.4.2009г. на ВКС, Второ ГО по гр.д.№ 621/2008г, съдът констатира, че с Решение №
312 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2013 г., I г. о., ГК, по допуснатия до касационно
обжалване въпрос : „ дали за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ
(отм.) е от значение енергийният обект да е бил изграден при спазване на всички законови
норми към момента на изграждането му.” , Върховният съд, в производство по чл.290 ГПК е
отговорил, че „Ето защо следва да се приеме, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60,
ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ(отм.) възниква само ако са били спазени законовите изисквания за
изграждане на съответния енергиен обект”. В последствие, с решение № 60148 от
22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2021 г., I г. о., при допуснато касационно обжалване
по конкретния въпрос: :” за съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ,
чл. 60, ал. 2, т. 1 установява ли винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която
възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за
безопасност”,
е прието: „ Според Решение № 454 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 467/2012 г., I г.
о. и Решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/2008 г. III гр. о., за да се приеме, че
енергиен обект е съществуващ и заварен от Закона за енергетиката следва запазването му
да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за безопасност, Такива са
съществували още при действието на Закона за електростопанството,
благоустройствените закони – ЗПИНМ/отм/, ЗТСУ /отм/ и подзаконовите нормативни
8
актове по приложението им. Установеният със закон сервитут е правна възможност,
която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането на
енергийния обект и нормите за безопасност. Ако те не са спазени и изградения обект
смущава правото на собственост, не възниква сервитут. В същият смисъл е и Решение №
312 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2013 г., I г. о. в което е посочено, че "когато
предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява
сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях
дейност - производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези
обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и
отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за
безопасност.
С т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК се прие, че
понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с
него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за такова
нарушение, посочен в тълкувателният акт е "когато действията на ответника са в
нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите
в определено населено място или част от него".
С оглед изложеното, съдът намира, че в полза на ответника е възникнало сервитутно
право по силата за ЗЕЕЕ, по силата на влизане в сила на закона, тъй като самият закон не
отчита необходимостта от наличието на строителни книжа. Обстоятелството, което се
отчита от Закона е необходимостта, изграденото съоръжение да отговаря на изискванията за
безопасност, които са в сила към момента на изграждането му, както и към момента на
изграждането му, да отговаря на строителните правила и норми за изграждането му.
Изложеното дотук сочи, че несъответствието с издадената след 2018г. на ищеца виза за
проектиране, при условие, че съоръжението е изградено преди 1999г., е неотносимо към
въпроса дали в полза на ответника, по силата на закона е възникнало сервитутно право. От
отговора на въпрос 4 от неоспорената, в тази част, съдебно – техническа експертиза се
установява, че електропроводът е изграден в съотвествие с действащия към времето на
изграждането му Правилник за устройство на електрическите уредби, глава III- 3 „Въздушни
електропроводни линии за напрежение до 1000 V”, както и към действащата към момента
Наредба № 3/2004г., наличието на електропроводно съоръжение не ограничава
строителните мероприятия, не намалява максималните показатели за района. Строежът е и
„търпим строеж” по смисъла на §16 ЗУТ.
Поради изложеното, се налага изводът, че по силата на чл.60,ал.2,т.1 от ЗЕЕЕ, в полза на
ответника е възникнало сервитутно право, по силата на закона, като обстоятелството дали е
заплатено или не обезщетение е без правно значение за възникването на сервитутното право,
тъй като същото възниква по силата на закона. Доколкото ответникът се легитимира като
9
собственик на съоръжението, около него е създадена сервитутна зона, поради което нито
самия стълб, нито електрическите кабели подлежат на премахване.
Поради което искът по чл.109 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли. .
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Наличието на сервитутно право в полза на
ответника изключва възможността за заплащане на обезщетение на собственика на
служащия имот. Енергийното предприятие ползва имота в рамките на възникналия по
силата на закона сервитут, като това е основанието за ползването на имота. Не е налице
една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска, с оглед на което
същият също подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, което, при съобразяване на обстоятелството, че са
проведени три открити съдебни заседания / с присъствие на процесуален представител на
ответника на две от тях/, събирани са множество писмени доказателства, изслушана е
експертиза от двама експерти, и е разпитан свидетел, сочи на ниска фактическа и правна
сложност на спора, в сравнение със сходни дела, и на основание чл.25,ал.2 НЗПП, се
определя възнаграждение от 150 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. ИВ. Т. ЕГН ********** с адрес ... искове: с правно
основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника .... ЕИК ... със седалище и адрес на
управление .... да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на М. ИВ. Т. да
упражнява необезпокоявано правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
.... по КККР на ИД на АГКК, с адрес на имота село ..., кв.9, парцел .., район .., одобрени със
заповед№РД – 18-13/17.1.2012г., със стар идентификатор на имота ..., номер по предходен
план: квартал 9, парцел ІХ – част, при граници на имота: ...;..;...; като премахне или премести
попадащия в поземлен имот с идентификатор .... стоманобетонов стълб, елемент от
границите на имота и го разположи по начин, по който жиците на електропроводното трасе
да не минават над имота му; както и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на имота за период 11.5.2018г.-3.6.2021г. за сумата
5000лева, по предявения частичен иск от цялата претенция за 111900лева.
ОСЪЖДА М. ИВ. Т. ЕГН ********** с адрес ... да заплати на .... ЕИК ... със
седалище и адрес на управление .... сторените по делото разноски от 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10