№ 6808
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100510403 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Е.Х.И.“ АД (с предходно търговско наименование „Х.Х.И. К.Б.“ АД)
срещу решение № 20114746 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело № 3179/2019 г. по
описа на СРС, 73 състав, в частта, с която са уважени предявените от Р. А. Д. искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е
отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 263/2018 г., ищецът е
възстановен на заеманата преди уволнението работа по трудовия му договор от 22.12.2005 г.,
изменен с допълнителни споразумения № 729/2006 г. и № 7569/2011 г. – „шлосер-монтьор“ в
сектор „СР Монтаж“ към отдел „Производство СР“, както и ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 3797,80 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без
работа поради незаконно уволнение за периода 12.12.2018 г. – 23.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 18.01.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че първоинстанционният
съд недопустимо се е произнесъл по доводи за незаконност на уволнението, които са били
1
наведени от ищеца след изтичане на двумесечния преклузивен срок. Твърди, че са спазени
всички критерии за законосъобразност на извършения подбор, а клаузата на чл. 7 от
действащия колективен трудов договор е нищожна поради противоречие със закона, поради
което не следва да бъде съобразявана при преценка за законосъобразността на процесното
уволнение. Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият Р. А. Д. подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част е правилно и моли
същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на една щатна бройка за заеманата от ищеца
длъжност „шлосер-монтьор“ в сектор „СР Монтаж“ към отдел „Производство СР“. Правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата, като предвид
съкращаването на една от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности,
прекратяването на трудовия договор с ищеца задължително се предпоставя от извършването
на подбор, който става част от правото на уволнение.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, на първо място следва да се отбележи, че съдът
не извършва служебно контрол за законосъобразност на извършения подбор, тъй като се
произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на
уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат
2
или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи
служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му
упражняване. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 167
от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о. и др. Ето защо, съдът проверява законосъобразността
на подбора само при наведени в исковата молба конкретни оплаквания в тази насока, като в
този случай съобразно възраженията на ищеца се проверява извършен ли е подбор,
включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите
критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни
качества на работника, като преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за
всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
контролирана от съда.
В настоящия случай в исковата молба са наведени конкретни оплаквания, касаещи
законосъобразността на извършения от ответника подбор – ищецът изрично е оспорил
законосъобразността на подбора, като е заявил, че работодателят е предпочел и не е уволнил
служители с по-ниска квалификация и работещи по-зле от него. В този смисъл ищецът
навежда твърдение, че подборът е извършен в нарушение на критериите по чл. 329 КТ,
което налага ответникът да докаже пълно и главно дали са приложени предвидените в закона
критерии, както и дали е налице обективно съответствие на оценката по отделните критерии
с проявените професионални качества и квалификацията на работника или служителя, като
това доказване може да стане с всички допустими от закона доказателствени средства. Ето
защо, настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите във въззивната жалба
относно недопустимо обсъждане на законосъобразността на подбора – видно е, че
възраженията на ищеца в тази насока са изложени още в исковата молба, а в молбата от
17.02.2020 г. ищецът е навел допълнителни възражения относно кръга от лица, сред които е
извършен подбор, но тези възражения не са обсъждани от първоинстанционния съд и не са
обосновали основателността на исковите претенции.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на заседание на съвета на
директорите на ответното дружество от 28.11.2018 г. е взето решение за съкращаване на 30
щатни бройки в предприятието, сред които и една щатна бройка за заеманата от ищеца
длъжност „шлосер-монтьор“ в сектор „СР монтаж“, отдел „Цех производство СР“. Със
заповед № 74/30.11.2018 г. на изпълнителния директор е определена комисия за извършване
на подбор измежду всички работници и служители, заемащи съкращаваните длъжности,
която следва да приложи следните критерии за оценка: притежавано образование,
допълнителна квалификация, професионален опит, ниво на изпълнение и качество на
извършената работа, практически умения, свързани с изискванията на изпълняваната работа,
личностни качества и способност за вземане на решения при изпълнение на поставените
задачи. В протокол № 229/10.12.2018 г. са обективирани оценките на комисията по
зададените обективни критерии и съобразно ниския брой точки, поставени на Р. А. Д. по
3
критерии ниво на изпълнение на работата, практически умения и личностни качества (по 2
точки за всеки критерий от максимум 5), същият е получил най-ниска комплексна оценка и е
бил предложен за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че по делото не
са събрани доказателства, които да установяват законосъобразността на поставените оценки
и тяхното съответствие с действителните умения и качества на служителя. Разпитаният
свидетел Д.Г.К. към датата на извършените съкращения е бил началник в същата дивизия, но
в различен отдел, непосредствено свързан с производството, като заявява, че не си спомня за
конкретния служител, но би следвало същият да е получил ниска оценка на периодичната
атестация на всеки 6 месеца, която да е обосновала освобождаването му от работа.
Свидетелят допълва, че атестационната форма се състои от обективни показатели на база
изпълнение на плановите задания и изпълнение на месечния график, като има пакет от
обективни критерии, които определят на всеки 6 месеца оценката на служителя – опит,
спазване на вътрешната култура на фирмата и др. По делото не са представени цитираните
от свидетеля атестационни формуляри, нито са събрани други доказателства, които да
установяват конкретните качества и умения на ищеца, така че да може да се извърши
преценка дали поставените му оценки действително са законосъобразни. Показанията на
свидетеля К. са твърде общи и не съдържат каквато и да е информация за изпълнението на
работата от конкретния служител, така че не може да се извърши съпоставка с извършваната
дейност от останалите работници на същата длъжност и да се разграничат недостатъците на
ищеца, които са обосновали по-ниското му оценяване.
С оглед на изложеното и при изричното оспорване в исковата молба на законосъобразността
на подбора с твърдения, че са останали на работа служители с по-ниска квалификация и
работещи по-зле от ищеца, настоящият въззивен състав намира, че работодателят не е
провел пълно и главно доказване на твърденията за спазване на критериите по чл. 329 КТ и
за наличието на съответствие на оценката на ищеца по отделните критерии с обективно
проявените от него професионални качества и умения. Ето защо процесното уволнение
поради съкращаване на щата се явява незаконно и предявеният иск за отмяната му следва да
бъде уважен.
За пълнота на изложението и с оглед доводите във въззивната жалба следва да се отбележи,
че искът е основателен и поради прекратяване на процесното трудово правоотношение в
нарушение на чл. 7 от действащия към този момент колективен трудов договор. Между
страните не се спори, че Р. А. Д. е бил синдикален член към датата на прекратяване на
трудовия му договор и същият е бил страна по колективния трудов договор от 23.12.2016 г.,
като според чл. 7 от същия, при пристъпване към съкращения най-напред трябва да се
съкратят тези, които са навършили пенсионна възраст и са придобили трудов стаж за пенсия.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд за
действителност на цитираната клауза, като намира, че същата не е дискриминационна. Не
всяко различно третиране при наличие на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр е дискриминация,
като е необходимо неравноправното третиране да засяга правата и законните интереси на
4
конкретни лица и то да е обусловено именно от защитения признак по чл. 4 – арг. § 1, т. 8 от
ДР на ЗЗДискр.
В случая е предвидено приоритетно прекратяване на правоотношенията при необходимост
от съкращаване в щата най-напред с лицата, навършили пенсионна възраст и придобили
трудов стаж за пенсия, но това различно отношение към тях не се дължи на навършената от
тях възраст, т.е. не се презумира, че поради пенсионната си възраст тези лица работят по-зле
и следва да бъдат съкратени. Причината за неравното третиране в случая е обусловена от
защитата на обществения интерес, като се осигури наличие на постоянен доход за по-голям
брой членове на обществото. При спазване на клаузата на чл. 7 КТД ще се запазят на работа
по-младите служители, които в противен случай ще останат безработни и без източник на
приходи за неопределен период от време, за сметка на по-възрастните работници, които и
при прекратяване на трудовия договор ще получават полагаемата им се пенсия, за да се
издържат самостоятелно, без да са в тежест на обществото. Постигането на социална
справедливост в случая е оправдано и не е дискриминационно, а проявление на същата
несъмнено е законово предвидената възможност за работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 10-10б
КТ да прекрати трудовите правоотношения с лицата, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, с предизвестие и без необходимост да обосновава
допълнително основание за освобождаване на конкретния служител.
От събраните по делото доказателства се установява, че И.Д.И., който също е участвал в
подбора по отношение на заеманата от ищеца длъжност, е упражнил правото си на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст още през 2013 г., поради което несъмнено клаузата на
чл. 7 КТД е била приложима и работодателят е трябвало да съкрати този служител, който е
навършил пенсионна възраст и е придобил трудов стаж за пенсия. Като е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца, ответникът е нарушил разпоредбите на колективния
трудов договор, поради което и на това основание процесното уволнение се явява незаконно
и следва да бъде отменено.
Ето защо предявеният конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи. Като е
достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено. Основателността на претенцията по т. 2 на чл. 344 КТ произтича
от уважаването на иска за отмяна на уволнението, а по отношение на уважения иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ не са изложени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт във
възивната жалба, поради което не са налице основания за отмяна на акта и в останалата
обжалвана част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв., което на
основание чл. 38 ЗАдв следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20114746 от 31.01.2024 г., постановено по гр. дело №
3179/2019 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която са уважени предявените от Р. А. Д.,
ЕГН **********, срещу „Е.Х.И.“ АД (с предходно търговско наименование „Х.Х.И. К.Б.“
АД), ЕИК *******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед №
263/2018 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението работа по трудовия му
договор от 22.12.2005 г., изменен с допълнителни споразумения № 729/2006 г. и № 7569/2011
г. – „шлосер-монтьор“ в сектор „СР Монтаж“ към отдел „Производство СР“, както и
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3797,80 лв., представляваща
обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода
12.12.2018 г. – 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба – 18.01.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.Х.И.“ АД (с предходно търговско наименование „Х.Х.И. К.Б.“ АД), ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на адв.
Г.В.З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв сумата от 500 лв.,
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6