№ 122/11.06.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Антон Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №320 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕООД
Диат плюс – гр.Х., ЕИК ***– чрез управителя В.А., против Решение №260021/04.02.2021г.,
постановено по АНД №1141/2020г. на РС Хасково. В решението съдът не взел под
внимание представените от жалбоподателя доказателства за коректно поведение по
отношение на данъчните закони и фиска и коректно отчитане на търговските
обороти, а именно: договор със Спиди АД за отчитане на наложените платежи по
банковата сметка на фирмата, предоставена от Спиди АД справка, от която се
установява, че процесната контролна покупка, извършена от служител на НАП, е
съставна част от отчетените наложни падежи и извлечението на банковата сметка
на дружеството. Тези факти и доказателства не били оспорени от НАП, но не били
взети предвид, а били от съществена важност да бъде разгледан случая от
правилната му страна. Невземането им предвид водело до неоснователно
санкциониране на дружеството за укриване на търговски обороти, а такова
липсвало. Дружеството било с коректно поведение по отношение на задължението си
да отчита коректно търговските си обороти и така имало противоправно поведение
от страна на ЕООД Диат плюс, което да бъдело санкционирано. Издаването на касов бон било просто елемент
от целия процес на търговската дейност, гарантиращ отчитането на търговските
обороти, но имало и други възможности за работа без издаване на касов бон, а
това било когато плащането по търговски сделки се извършвало директно чрез
използването на банковата сметка на икономическия оператор. Неиздаването на
касов бон не винаги означавало укриване на търговски оборот. Твърди се, че в
случая бил използван друг възможен и разрешен от закона способ за коректно
поведение на икономическия оператор. Нямало скриване на търговски обороти.
Вярното отразяване на ситуацията било при зачитането на ключовите
доказателства, като така можело да се направи извод, че дружеството е коректна
фирма по отношение на отчитане на търговските си обороти и няма основание да
бъде санкционирано. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Ответникът Отдел Оперативни дейности
– Пловдив в ЦУ на НАП, взема писмено становище по касационната жалба.
Нарушението било установено по безспорен начин и това се потвърждавало от
събраните по делото доказателства, а и не били допуснати нарушения в
административнонаказателната процедура. Неоснователно било възражението, че
съдът неправилно възприел фактическата обстановка. Нямало спор, че не бил
издаден фискален бон, с които да бъде отчетена извършената продажба. Спорно
било дали трябва да се издава фискален бон при получаване на плащането в брой
при услугата наложен платеж, като в случая отношенията между куриера и
продавача били без значение. Не били налице изключенията, визирани в чл.4-5 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, както не било налице и заплащане с пощенски
паричен превод.
Окръжна прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК,
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Хасково потвърждава Наказателното постановление №545339 – F575194 от
02.11.2020г., издадено от Началник на Отдел Оперативни дейности Пловдив,
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството
– жалбоподател, за нарушение на чл.25, ал.2 от Наредба №Н – 18/13.12.2006г. на
МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложена на
основание чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на
500,00 лева. От съда не са установени допуснати процесуални нарушения, а
санкционираното деяние е прието като безспорно установено и доказано. Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 27.07.2020г.
контролна покупка с посочване на начина на плащане – наложен платеж, на
28.07.202г. поръчаната стока била доставена чрез куриер, на чийто представител
била заплатена сума в брой - 11,98 лева, както и цената за услугата по доставка
– 5,23 лева. За последната сума бил издаден фискален бон, приложен по
административнонаказателната преписка и приет като писмено доказателство. В
товарителницата №6 117 836 217 9 бил означен методът на плащане – наложен
платеж. Съдът обсъдил и представения Договор №97385 между Диат плюс
ЕООД-Хасково – възложител, и АД Спиди-София – като изпълнител, от който се
установява, че възложителят може да ползва извършваните пощенски услуги допълнителна
услуга наложен платеж, по която съгласно чл.2.10 от договора изпълнителят изплащана
на възложителя събраните суми по банков път. При установените факти въззивната
инстанция приема като правилна правната квалификация на нарушението по чл.25,
ал.2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. и определената санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС, като са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Подробно
съдът е изложил и мотиви, че не са налице в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
доводите на въззивната инстанция относно липсата на предпоставки в случая да
бъде прието наличието на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и
относно ирелевантност на факта на постъпването на продажната сума по наложения
платеж по сметка на дружеството – жалбоподател.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на решението по отношение именно на последния извод, като счита, че няма
допуснато нарушение на задължението му да бъде отчетена сумата от наложения
платеж, тъй като тази сума била постъпила в банковата сметка. Действително с представеното
по делото банково извлечение от 29.07.2020г. е видно, че по т.4 е посочен
номерът на товарителницата – 61178362179, името на служителя, извършил
контролната покупка, както и сумата от 11,98 лева, която е преведена на
дружеството от куриера АД Спиди. Правилно въззивният съд е посочил, че „онлайн търговията“ е дейност, която е
релевантна на дадената дефиниция за разносна търговия – пар.1, т.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а
именно: продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна
заявка. При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от търговеца
и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Изключенията да се регистрират извършваните продажби в търговски обект чрез
ФУ/ИАСУТД са предвидени и в чл.4 и чл.5 от Наредбата, като касаят конкретен вид
продажби или дейност, както и от изрично посочени субекти, извършващи дейност -
държавата, държавните и местните органи, банки, финансови къщи,
пенсионноосигурителни дружества, в които случаи настоящият случай безспорно не
попада. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка,
като се предвижда изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. С оглед възраженията на касационния жалбоподател е
необходимо да бъде направено разграничение между наложен платеж и наложен
платеж чрез пощенски паричен превод, като се има предвид легалната дефиниция за
наложен платеж - пар.1, т.12 от ДР на Закона за пощенските услуги, допълнителна
услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на
определена от подателя сума, както и за пощенски паричен превод – пар.1,
т.9 от ДР на ЗПУ, пощенска услуга, при
която в точка за достъп до мрежата на лицензиран пощенски оператор подателят
подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен
носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква
удръжка. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, не е определящ
за издаването на фискална касова бележка, но определящ се явява начина на
заплащане на стоката от получателя ѝ. В настоящия случай е безспорно, че
определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ не се
заплаща на доставчика чрез пощенски паричен превод, поради което е било
необходимо издаването на фискална касова бележка при предаването на стоката на
куриера. Освен, че е доказано, че дружеството-жалбоподател и куриерът са
уговорили допълнителна услуга наложен платеж, то и няма твърдения за направено
плащане от клиента на куриера за наложен платеж с пощенски паричен превод.
Именно в този случай разписката за пощенски паричен превод, която би издал
куриерът на клиента, ще освободи търговеца от задължението за издаване на
касова бележка.
В този смисъл касационната инстанция
счита, че изводите на РС Хасково по възражението за липса на съставомерно
поведение са правилни и обосновани, поради което намира, че решението, с което
е потвърдено наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед извода за неоснователност на жалба, то следва
да бъде уважено искането на ответната страна да бъдат заплатени направените
разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер от 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260021/04.02.2021г.,
постановено по АНД №1141/2020г. на РС Хасково.
ОСЪЖДА ЕООД Диат плюс – гр.Х., ЕИК ***, от с.***, общ.***, да заплати Отдел Оперативни дейности – Пловдив в ЦУ на НАП на направените разноски по делото за юрк.възнаграждение от
80,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.