Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.11.2011 г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ „Б” СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
и единадесета година, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Е.В.
и прокурор К.Ангелов
като разгледа докладваното от съдия Василев
адм.д. №3593 по описа за
2005г , взе предвид следното:
Производството е по чл.25 ал.6 ППЗСПЗЗ във вр. чл.33 – 45 ЗАП /отм./.
Жалбоподателите И.П.М.
ЕГН ********** и Д.Я.Б. ЕГН ********** *** /наследник на починалия първоначален
жалбоподател Д. П. М./ обжалват коригирания план за земеразделяне на гр.Б. ,
кв.В.. Съгласно предложения проект за изменение на плана за земеразделяне жалбоподателите
искат отреждане на имоти от резултативния фонд на кв.В. – имот №6 в масив 28
с площ от 3,899 дка и нов имот №** в масив 20 от 3 дка , който се отделя от стар имот №** по скицата
на лицензираното лице инж.Ю. Д. Т. . Имот №25 в масив 20 и част от стар имот №44
в масив 20 се отреждат за резултативен фонд на СО.
Жалбоподателите
излагат доводи , че отредените им имоти са на практика необработваеми , защото са
песъкливи , чакълести и в дере. Претендира се отреждане на посочените по-подходящи
имоти.
При първоначалното
разглеждане на делото , с решение №18 от 15.02.2005 г по адм.дело №1250/2002 г
СГС , III “Г” състав е отхвърлил жалбата . С решение №10114 от 17.11.2005 г по
адм.дело №6891/2005 г , ВАС, Четвърто отделение е отменил решението на СГС,
като е приел , че първоинстанционният съд само е констатирал
незаконосъобразност на плана. Не е изследвано със СТЕ предложеното изменение на
плана за земеразделяне , което предопределя предмета на спора.
Ответникът ОСЗ-О.К. /правоприемник на ОСЗГ “Б.” съгласно
заповед №РД-09-137 от 18.03.2003 г на министъра на земеделието и горите/ не
взема становище по жалбата в настоящото
производство.
Представителят на СГП счита жалбата за основателна.
Заинтересованите стрА.Кмета на СО, А.Б.И. , Б.Н.Б. ,
Т.П.Г. , М.Л.Н. , К.В.И. , Н.М.И. , Й.Г.В. , М.Г.В. , А.П.Р. , Е.П.С. , В.Т.М.
, М.И.М. , Л.В.Б. , К.П.Г. , Е.М.С., Т.М.И. и А. Л.С. не вземат становище по
жалбата.
Софийски градски съд, ІІІ „Б” състав съвещание,
като взе предвид събраните доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност
съобразно чл.188 ГПК /отм./ както и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателите са наследници на П. М. ***. Към жалбата
си от 16.04.2002 г представят проект
за изменение на плана за земеразделяне и обяснителна записка от лицензираното
лице инж.Ю. Д. Т. . Легитимират се с решение – протокол №02727 от 19.01.1993 г
на ПК-Б. за признаване право на възстановяване на земеделски земи.
Процесната частична
преработка е обнародвана в бр.33 от 02.04.2002 г на ДВ. По делото са
предсктавени протоколни решения от 21,22,28 и 29.11.2000г на Дирекция “Земя и
поземлена собственост” при МЗГ , протокол №140 от 25.10.2001 г на ПК “Б.” – С.
, заповед №РД-47-9 от 22.02.2002 г за процесната преработка и административната
преписка по нея.
Според изслушаната
при първоначалното разглеждане на делото /и препотвърдена в настоящото
производство/ СТЕ на в.л.инж.Р.П. ; с решение №02727 от 19.01.1993 г ПК “Б.” е
признала на наследниците на П. М. С. 17 броя имоти в 14 местности.
Преобладаващата категория на имотите е пета; по един имот са четвърта и девета
категория, а два са шеста категория. Повечето
имоти са в равнинни местности и са били обработваеми. С преработения план за земеразделяне имотите
са комасирани и за тях са определени
нови имоти №020025 и №020044. Същите се намират в м.Ръсовица , където
наследодателят на жалбоподателите не е притежавал имоти. Имотите са девета
категория и са разположени в доста стръмно дере , което според вещото лице
никога не е било обработвано.
Според изслушаната
в настоящото производство допълнителна СТЕ на вещото лице инж.Р.П. ; няма
техническа пречка проектът на инж.Т. към жалбата да бъде приложен . Констатира
се , че след подаване на жалбата
има нови собственици на предложените за отреждане имоти.
Според решение №417-С от 28.06.2004 г на ОСЗГ “О.К.” на наследниците на И.М. М. са
предоставени имоти №20049 в м.Р. и №028006 в м.Б. . Решението е издадено въз
основа на решение №11847 от 04.04.2002 г на СРСпо гр.дело №11847/2000 г по
чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ /приложено по делото и влязло в сила на 08.05.2002 г/ и решение
на ПК Банкя №5007 от 16.09.2002 г
по реда на чл.25 ал.3 ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земя включена в общинския
поземлен фонд /приложено по делото/. По делото е представена и преписката по
възстановяване на имоти на наследниците на И.М. М..
Според втората
допълнителна СТЕ на вещото лице инж.Р.П. *** има множество имоти от пети и
шеста категория представляващи земи по чл.19 ЗСПЗЗ /резултативен фонд/. По
делото са представени данни за такива земи- регистър и скици.
С третата
допълнителна СТЕ на вещото лице инж.Р.П. в землището на В. се дава предложение
за отреждане на нови имоти на жалбоподателите в м.Б.. Предложението е
неотносимо по делото , чиито предмет е определен с проекта за изменение към
жалбата.
С оглед
представените доказателства , че претендираните от жалбоподателите имоти са
предоставени на трети лица - наследниците на И.М. М. , последните са
конституирани като заинтересовани страни по делото.
В допълнително
становище от 23.08.2011 г в.л.П. посочва , че имоти №020044 и №028006
първоначално са част от резултативния фонд по чл.19 ЗСПЗЗ. Имот №020050 не е
засегнат от първоначалната жалба .
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима , а
по същество е основателна.
При проверката по реда на чл.41, ал.3 ЗАП /отм./,
съдът счита, че обжалваният индивидуален административен акт е валиден , но
незаконосъобразен в обжалваната част. Допуснати са съществени нарушения на материалния закон.
С първоначалното
заключение на вещото лице инж.П. се установява , че с преработения план за земеразделяне
имотите на жалбоподателите са били комасирани , но са отредени в м.Р. , където
наследодателят на жалбоподателите не е притежавал имоти. Новите имотите са
девета категория и са разположени в стръмно дере , което според вещото лице
никога не е било обработвано. Отдалечеността на новите имоти от населеното
място е
Планът за земеразделяне е
законосъобразен когато отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл.
23а от ППЗСПЗЗ - предоставените земи да са равностойни на притежаваните по
количество, качество и категория и да са предоставени по възможност в
местностите, където са се намирали. В случая тези изисквания не са спазени – на
жалбоподателите са отредени имоти , които не са равностойни като качество и не
са - дори приблизително - в местността , в която са били старите имоти.
Същевременно вещото лице
констатира множество имоти от резултативен фонд , които отговарят на посочените
законови изисквания. Първоначалният ответник е можел да отреди друг имот на
жалбоподателите , но не го е сторил. Не е спазена целта на ЗСПЗЗ – справедливо
възстановяване на имотите на бившите собственици . Вместо това по-подходящи за
обработка земеделски имоти са оставени в “резултативен фонд” по чл.19 ЗСПЗЗ ,
като е възможно част от тези имоти да останат общинска собственост т.е. въобще
да не бъдат възстановени.
Съгласно законовата уредба и указанията на ВАС в отменителното решение ,
конкретният предмет на настоящия административен спор е определен от
предложения /към жалбата/ проект за изменение на плана за земеразделяне. В
останалата част планът е влязъл в сила.
Установява се с първото
допълнително заключение на вещото лице , че този проект за изменение съдържа
законосъобразно и целесъобразно предложение , като няма пречки то да бъде
изпълнено. Особеното в случая е , че в
течение на делото ответникът е постановил решение , с което е възстановил
процесните имоти на третите заинтересовани лица – наследници на И.М. М. .
Настоящият съд счита , че тези действия на ответника са неправомерни с
оглед чл.25 ал.7 ППЗСПЗЗ . Процесната жалба е подадена на 16.04.2002 г и към тази дата заинтересованите страни не са
имали влязло в сила съдебно решение за възстановяване на тези земи . Самото
обезщетяване е станало с решение №417-С от
28.06.2004 г на ОСЗГ “О.К.”. След като е имало данни при ответника за обжалване на плана за
земеразделяне и планът не е бил влязъл в
сила в тази му част ; въобще не е следвало да се извършва разпореждане от
ответника в полза на трети лица.
Няма основание и не е възможно съдът да отхвърли принципно основателна
жалба /каквато е процесната/ поради последващи я незаконни действия на ответника . В противен случай
излиза , че последният се позовава на неправомерното си поведение . Ответникът ще
бъде насърчен да действа неправомерно и в други подобни случаи , като
обезсмисля висящите съдебни спорове.
По тази причина съдът намира , че не е обвързан от незаконните последващи
действия на бившата ОСЗГ “О.К.” /сега ОСЗ “О.К.”/. Жалбата е основателна и
трябва да бъде уважена , като процесния административен акт се отмени в
обжалваната част и преписката се върне на административния орган за отреждане
на процесните имоти на жалбоподателите.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 ГПК /отм./ в тежест на
ответника са деловодните разноски на жалбоподателите в размер на 370 лева
възнаграждения за вещи лица , 250 лева адвокатско възнаграждение и 7,50 лева
такса за съдебни удостоверения ; или общо 627,50 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.М. ЕГН ********** и Д.Я.Б. ЕГН **********
*** /наследник на починалия първоначален жалбоподател Д. П. М./ частичната
преработка на плана за земеразделяне на кв.В. , Б.-СО , обн.ДВ бр.33 от
02.04.2002 г , в частта относно имоти №020044 , №028006 и №020025 , като
незаконосъобразна ; и вместо нея ПОСТАНОВИ :
ВРЪЩА преписката на ОСЗ “О.К.” за отреждане на
наследниците на П. М. С. на имот №028006 в м.Б. и на част от 3 дка от бивш имот
№020044 в м.Р. , съгласно скиците-проект /към жалбата/ на инж.Ю. Д. Т. , които
представляват неразделна част от настоящото решение . Отреденият на
наследниците на П. М. С. имот №020025 и останалата част от бивш имот №020044 да
се отредят за стопанисване от СО по чл.19 ЗСПЗЗ съгласно скиците-проект /към
жалбата/ на инж.Ю. Д. Т. , които представляват неразделна част от настоящото
решение .
ОСЪЖДА ОСЗ “О.К.” да заплати на И.П.М. ЕГН **********
и Д.Я.Б. ЕГН ********** *** сумата от 627,50 лева деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.