№ 177
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря В.Т.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201862 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „...“ ЕООД, ЕИК 1..., чрез управителя ....,
срещу Наказателно постановление № 535333-F566298/19.02.2021 г., издадено от началник
на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1
ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. Д. от БАК, която
поддържа жалбата и прави искане за отмяна на НП или да се намали размера на санкцията.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. К.
Т., която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
При проверка на дейността на дружеството на 19.08.2020 г., в 18:59 ч., в търговски
обект - магазин „....“ - щанд за сребро, находящ се в гр. Бургас, ул. .... № 8, стопанисван от
жалбоподателя „...“ ЕООД, е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр.
1
запалка на стойност 28 лв., заплатени в брой, не е била издадена фискална касова бележка.
В обекта имало работещо към момента на проверката ФУ – Eltrade A1 KL, с инд. № ED
305790 и № на ФП 44305790.
Неиздаването на фискална касова бележка се потвърждава и от изведената контролна
лента.
За извършената проверка е съставен протокол № 0046092/19.08.2020 г.
При тази фактическа обстановка на 23.08.2020 г. е издаден АУАН, а на 19.02.2021 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице,
видно от приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е съставен от
компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
2
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки са определени с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от
Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по
чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
Видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай не е налице
хипотезата на изключение за издаване на фискална касова бележка, тъй като плащането е
извършено в брой, факт, който не се оспорва от страните.
Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Показанията на св. М.М., който е извършил проверката, са
последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена
проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие. В проверявания обект е била
извършена продажба, заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство. От обективна страна деянието
е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнено задължението да се издаде
фискален бон за извършената продажба.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална
дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде
заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния
случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28
ЗАНН би било необосновано.
Съдът намира обаче, че въпреки правилното установяване на нарушението,
неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да
се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо
лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, а дори и
3
твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват
посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този
размер на санкцията. Наложената в случая санкция в размер 2000 лв., по мнение на
настоящия състав, се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и
тежестта на нарушението, което е първо такова. Предвид изложеното НП следва да се
измени в частта му относно размера на наложеното наказание, като според настоящият
състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя
се явява наказание "имуществена санкция" в минималния размер предвиден в закона, а
именно 500 лв.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани
такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д.
№ 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно
присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 535333-F566298/19.02.2021 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „...“ ЕООД, ЕИК 1..., е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 2000
лв. на 500 лв. (петстотин) лева.
4
ОСЪЖДА жалбоподателя „...“ ЕООД, ЕИК 1..., да заплати в полза ЦУ на НАП – гр.
София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5