Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
1025 Година 03.08.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря С.А.
Прокурор Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1055 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на Я.С. – младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ в Пето РУ при
ОД на МВР
Бургас срещу решение № 495/28.04.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 1562/2020г. по описа на
Районен съд Бургас. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Възразява, че са били налице материалните предпоставки за
издаване на заповед за задържане на лицето, тъй като административният орган е
разполагал с данни за извършено престъпление и е реализирал правомощията си по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Иска се отмяна на решението и разглеждането на спора
по същество като се отхвърли жалбата против издадената заповед. Претендира
разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника.
Ответникът – И.З.Т. ***, Мина „Черно море“, ул.
„Морава“ №2, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да
бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
становище за основателност на касационната жалба и отмяна на
първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил заповед за задържане
на лице № 3388зз-142/28.04.2020г., издадена от полицейски служител на 05
РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок от 24 часа на И.Т.. За да постанови решението си, съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, в преписката не са се
съдържали доказателства относно наличието на данни, Т. да е евентуален
извършител на престъпление, като административния орган се позовава на
„оперативна информация“, без да е ясно от кого изхожда и каква е нейната
достоверност. Съдът е намерил за неправилен извода, че лицето следва да се
задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на
съпричастността му към деянието, като е приел, че е налице и нарушаване на
принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията,
тъй като налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок
от 24 часа“ не е оправдано, като в случая не са налице конкретни данни, че
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Мнозинството от настоящият съдебен състав
счита, че съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните
правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка, като се споделят изложените мотиви относно незаконосъобразността
на задържането на лицето.
Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24
часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се
предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Посочената разпоредба предполага наличието на
данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно
лице е съпричастно към извършването на престъпление.
В случая от събраните в хода на производството
доказателства не се установява, наличието на предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаване
на процесната заповед, както правилно е приел и районния съд.
Заповедта за задържането на И.Т. е издадена за това,
че „с цел да набави за себе си имотна
облага укрива на адрес: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.№23, вх.3, ет.6, ап.ляв,
таблет марка „Хуауей“ черен на цвят за който се знае или предполага, че е
предмет на престъпление“. Административният
орган е преценил, че жалбоподателят е извършител на престъпление по чл.215, ал.1
от НК.
На първо място, не са представени доказателства, въз
основа на които да може да се направи обоснования извод, че полицейският орган
е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението. Налице е позоваване
на предварително получена оперативна информация, но яснота относно нейния
характер липсва, като, в
пледоарията по същество пред районния съд, полицейският орган сочи, че освен
постъпилата оперативна информация, други доказателства няма. Също така, видно
от съставената докладна записка с рег.№ 3388р-677/28.04.2020г., на 28.04.2020г.
е проведена беседа с лице пожелало анонимност, което е споделило “че от свои познат е разбрал че лицето И. с
прякор „Жабата“, който установих, като И.З.Т. … е търсил пазар за продажба на
таблет марка „Хуауей“…“, тоест лицето дало сведенията не е имало
непосредствени възприятия относно описаните факти и обстоятелства, които е
изложело пред полицейския служител. Те са му станали известни от трето лице, за
което лице не се твърди и не се установява да е било известно кое е, да е
издирено, съответно да са му снети сведения, преди да се пристъпи към задържане
на И.Т.. В този смисъл, в случая е налице едно препредавана на информация, което
още веднъж поставя под съмнение нейната достоверност.
На второ място от така представените по делото
доказателства не се установява, че в случая е било налице престъпление по чл.215,
ал.1 от НК. По делото се съдържа докладна записка, изготвена на 28.04.2019г., в
която се сочи, че в жилището обитавано от И.Т. е извършено
претърсване и изземване в условията на неотложност, но не са установени вещи и предмети
обект на престъпление, т.е с действията по разследването не са събрани
доказателства уличаващи лицето в извършено престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
След като, не са установени такива данни, не става ясно защо лицето е било
задържано, съответно отведено в РУ и допълнително е ограничена неговата свобода.
На трето място, прилагането
на принудителната административна мярка не е съобразено и с целта на закона.
Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно
придвижване на лице, за което освен наличие на данни за извършено престъпление,
може да се предположи и че ще се укрие или създаде други пречки за
разследването. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за
срок от 24 часа“ в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице
никакви данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се е
укривало или с действията си е препятствало разследването.
С оглед на
изложеното, мнозинството от настоящия касационен състав на съда приема, че
задържането е било осъществено без наличието на материалните предпоставки на
нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на която се е позовал полицейският орган,
тъй като по делото не се доказва наличието на данни за възможно престъпление,
към което ответникът Т. да е съпричастен и
за чието установяване, извършване на проверка и
разследване да е било необходимо неговото задържане, каквато всъщност е
целта на мярката за задържане и в този смисъл фактическото основание за
задържането остава изцяло недоказано, поради което
правилно заповедта е била отменена от първоинстанционния съд, като
незаконосъобразна.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.72,
ал.4, изр.2 от ЗМВР, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на
ответника за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски е основателно
и следва да му бъде присъдена сумата от 510,00 лева, представляваща направените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
495/28.04.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1562 по описа за 2020г. на Районен
съд Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи гр.Бургас да заплати на И.З.Т. ***, Мина „Черно море“, ул. „Морава“ №2 разноски по делото
за настоящата инстанция в размер на 510 лева (петстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Веселин Енчев
по КНАХД 1055/2020 година
Не
съм съгласен с мотивите и диспозитива на решението.
Заповедта
за задържане на Т. е издадена при наличието на данни, че той е извършител на
престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК – с цел да набави за себе си имотна облага,
укрива на конкретно посочен адрес в град Бургас таблет марка „Хуауей“, за който
знае или предполага, че е предмет на престъпление.
За
да приеме, че са налице предпоставките за налагане на ПАМ, органът е
констатирал, че са налице данни, получени от информатор - за авторството на
деянието и за мястото, в което се съхранява вещта. По мое мнение това е било
достатъчно спрямо лицето да бъде приложена ПАМ по ЗМВР.
Задържането
на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок не по - дълъг от 24 часа
представлява превантивна принудителна административна мярка. За прилагане на
чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено
престъпление и на данни то да е евентуално извършено от задържаното лице, без
дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на престъплението по НК. В
този смисъл е неоснователен доводът на мнозинството, че липсват фактически и
правни основания за издаване на оспорената заповед. Понятието "данни"
по смисъла на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни"
по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК, нито изисква категорични доказателства за
извършено престъпление. В случая неправилно мнозинството е приело, че не са
налице данни, от които може да бъде направен първоначален/предварителен извод,
че с поведението си И.Т. е съпричастен към извършване на престъпление,
съответно че заповедта е фактически и правно немотивирана.
В
случая с налагането на ПАМ е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на
легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се
обезпечи извършването на необходимите процесуално -следствени действия за
разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или
да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнати със
задържането на Т.. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на
жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена за кратък срок, на
основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите
на полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се
избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните
човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които
същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо
място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да
бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в
националното право ред. В случая за задържането на жалбоподателя са били налице
достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, обуславящи реална необходимост от налагане
на мярката в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
Наличието
на данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост
на инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува
достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление
под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също,
като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на
задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая
са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за
съпричастност на жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието
изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за
задържане е издадена в съответствие с целта на закона, наложената ПАМ не е
създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с
оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и
предотвратяване на престъпленията.
Решенето
на РС – Бургас следва да се отмени, като с отхвърли жалбата на И.Т. срещу
наложената ПАМ.
СЪДИЯ: