Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 29.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА П.
при секретаря Р. Димитрова ……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като
разгледа докладваното от районен съдия Н. П. гражданско дело № 1127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по
иск предявен от Н.Н.А. ЕГН **********
, изтърпяващ наказание „доживотен затвор „ в Затвора гр. Пазарджик срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанието“
София по реда на чл. 71 ал.1 т.1 от
Закона за защита от дискриминация. В
подадената искова молба от лишеният от свобода Н.Н.А., ЕГН**********, се излагат обстоятелства, че лишеният от
свобода А. изтърпявал наказание „доживотен затвор” със специален режим в
Затвора - гр.Пазарджик.
Твърди се,
че на 14.04.2014 г. бил настанен в самостоятелно помещение № 111 в зона с
повишена сигурност. В килията имало изградена течаща топла и студена вода без
душ за баня. На 17.12.2015 г. топлата вода не му течала и продължавало да няма
душ за баня. Наложило се да пише жалба до началника на затвора Пазарджик, за да
отстранят повредата и да продължава да тече топлата вода и да му се изгради душ
в килията, за да може да се къпе всеки ден. Началникът на затвора Пазарджик
оставил без уважение жалбата му от 17.12.2015 година. Твърди се , че в Затвора
- гр.София всичките доживотно осъдени си имали 24 часа течаща топла вода и душ,
за да могат да се къпят по всяко време, когато решат и много били доволни.
Поддържа се , че разпоредбата на чл.6, ал.2 от Конституцията на Р България
прокламирала, че всички граждани са равни пред закона в това число и лишените
от свобода и не се допускали никакви ограничения на правата или привилегии. В
чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на дискриминационно отношение.
Във връзка с изложеното, моли съда, да признае
на основание на чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установено по отношение на него
Н.Н.А., ЕГН **********, към настоящия момент изтърпяващ наказание „доживотен
затвор” в Затвора - гр.Пазарджик, с адрес: Затвора - гр.Пазарджик,
бул."Георги Бенковски" 153, че в периода от 14.04.2014 г. до
04.01.2016 г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ’’ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София,
бул.„Ген. Н.Столетов”№ 21, представлявана от Главен директор ВПД С. Ц. е
извършила нарушение на чл.4, ал.З вр. чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в
непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение. Формулирани са доказателствени искания.
В срока
по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответника е постъпил писмен
отговор в който се заявява, че исковата молба е допустима, но недоказана по
основание и размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил
настанен в самостоятелна килия № 111 с
осигурен постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, но без условия за къпане,
но се поддържа, че администрацията в цялост
била изпълнила законовите изисквания за постоянен достъп до течаща вода
и тоалетна, съгласно чл. 20 от ППЗИНЗС.
Твърди
се, че ищецът не е установявал по безспорен начин дисцикриминационния признак,
който твърди: поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода. Не се доказвало действие или бездействие на
длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо
другите. Представени са писмени доказателства.
След анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказатерлства ,съдът от фактическа страна
приема за установено следното :
Не е спорно между страните, а от представената служебна справка изх. №
2641/28.96.2016 г. от Началника на Затвора –град Пазарджик, се установява, че
ищецът Н. А.изтърпява наказание лишаване от свобода, първоначално в
затвора в град Стара Загора, където е
бил настанен на 03.01.2007 г., впоследствие на 14.03.2014 г. е приведен в
затвора в град Пловдив, а от 14.04.2014 г. изтърпява наказание“доживотен
затвор“ в затвора в град Пазарджик.
От горното писмено доказателство – неоспорено от
ищцовата страна се установява още , че ищецът е бил настанен в зона с повишена сигурност , където са
настанени лишените от свобода осъдени на
доживотен затвор . Установява се , че от 14.04.2014 г. до 21.04.2014 г. е бил
настанен самостоятелно в спално
помещение № 122, което не разполагало със самостоятелен спален възел и течаща
вода. От 25.4.2014 г. , А. е настанен
самостоятелно в спално помещение № 111 , където разполага със собствен санитарен възел- тоалетна ,
мивка с течаща вода , които може да ползва по всяко време на денонощието.
Спалното помещение разполагало с телевизор / негов личен / с кабелна телевизия и парно отопление.
Установява се , че това е единственото спално помещение в зоната с повишена сигурност , което е със
самостоятелен санитарен възел. Според посочената справка, във всички спални
помещения на лишените от свобода , няма инсталирани душове за къпане, но на
всички лишени от свобода се осигурява баня два пъти в седмицата - понеделник и четвъртък. Установява се , че в
спалното помещение № 111, обитавано от ищеца е осигурена топла течаща вода , а това
помещение се намира до общата умивалня ,
в която се осъществява къпането на всички лишени от свобода , осъдени на
доживотен затвор. Според посочената
справка постоянният достъп на топла вода до помещение № 111 , води до лишаване
на останалите от топла вода, тъй като в
края на 2015 г. били констатирани случаи на спадане на налягането и липсата на топла
вода в общата умивалня , като причината за това се оказала злоупотребата с
топла вода от страна на лишения от свобода А.. За този цел бил монтиран
спирателен кран в общата умивалня, но в последвалия период на няколко пъти е била констатирана умишлена повреда на
спирателния кран , извършена от лишения от свобода А. , с цел да не му бъде
ограничаван достъпа до топла вода. По случая била изготвена докладна записка с
вх. № 1217/21.12.2015 г. и на А. било
наложено дисциплинарно наказание и
имуществена санкция.
Безспорно се установява, че лишеният от свобода А. е подал жалба до Началника на Затвора гр.
Пазарджик вх. № 71/ 21.12.2015 г. , във връзката с липсата на топла вода и
душ в спалното му помещение, като по
същата е била извършена проверка и тя е
била приета за неоснователна.
Удостоверените в справката обстоятелства се
установяват и от представените към нея – жалба на л.с. А. , докладна записка от
ст. Инспектор П. В., Заповеди за дисциплинарно наказание и за имуществена
санкция и докладна записка от мл. инспектор В. К. и два броя обяснения – от
л.с. Н.А. и от л.с. Б. Е..
За изясняване на спора от фактическа страна по
делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Д.П.Г. се
установява, че за периода 17.12.2015 г. до м. януари 2016
г. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик – в зона с повишена сигурност. През този период единствено в килията на л.с. А. имало течаща
топла и студена вода. В същата килия №
111 първоначално имало и душ за къпане , но бил изтръгнат и тръбата била
замазана. През този период свидетелят поддържа , че А. се къпел , но си топлел
вода. Отделно от това имало баня , в която се къпели всички . Достъп до тази
баня имало в дните понеделник и петък – по един , по двама , кой както иска,
може и сам. В тази баня имало топла вода и душ. Свидетелят поддържа , че му е
известно л.с. А. да е писал жалба до началника на затвор точно по този повод.
Когато свидетелят изтърпявал наказанието си в Затвора в София, първоначално и
там нямало душове за къпане в килиите, но към настоящия момент вече били
поставени подвижни душове и постоянно
имало вода.
Според представеното по делото писмо изх. № 3323/
20.06.2019 г. от Затвора гр. София , за периода 14.04.2014 г. до 04.01.2016
г. на територията на първа група - зона с повишена сигурност , лишените от
свобода с наказание „доживотен затвор „ са имали достъп до течаща вода. На
територията на групата , в спалните помещения
има обособен санитарен възел, мивка и подвижен душ. Освен това на
територията на групата имало обособена баня
за общо ползване, която се ползва по утвърден от началника график, в
който изрично е упоменато , че лишените от свобода , обвиняемите и подсъдимите
, настанени в групата, могат да ползват обща баня извън графика , при изразено тяхно писмено
желание , съобразно възможностите на НОС.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.71,
ал.1т.1 от ЗЗДискр. –за установяване на нарушение в третирането на ищеца,
представляващо дискриминация.
Законът за защита от
дискриминация забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал.1. Според чл. 4, ал.2 пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а
според чл. 4, ал.3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на
същите признаци в по-неблагоприятно
положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий
или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и
средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. Както е изяснено в съдебната практика, от значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен
резултат при упражняване на дейността,
проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно
третиране, дори ако при осъществяването на
тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания – така решение №
231 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г.,
ВКС, IV г.о., решение № 428 от 13.05.2010
г. по
гр.д.
№ 1207/2009 г.,
ВКС, IV г.о., решение № 153/14.06.2010 г. по гр.д. № 6/2009 г.,
ВКС, III г.о. и др.
Изхождайки от наведените в обстоятелствената част на
исковата молба оплаквания,съдът приема, че се твърди наличието на осъществена
дискриминация, основана на
признака“ лично положение“ и изразяваща
се в това, че за времето от 14.04.2014
г. до 04.01.2016 г. ищецът , изтърпяващ наказание „ доживотен
затвор без право на замяна“ в Затвора град Пазарджик е бил поставен в
неравноправно положение , като ответникът
не му е предоставил 24- часов
достъп до топла вода и душ.
След
анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът не намира, че в конкретния случай
е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по
чл. 4
ЗЗДискр.
За да бъде налице пряка
дискриминация по смисъла на закона, следва определено лице или лица да
се поставят в по-неблагоприятно
положение, което се обосновава с някой от
признаците определени в чл. 4,
ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Неравноправното
третиране, в случаите на пряка
дискриминация е не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. Общото във
всички възможни проявления на пряката дискриминация
е, че целта е определена категория лица да се ограничат и да не получат такъв
обем от права, какъвто е предоставен на другите, само защото дискриминираните са
различни от останалите членове на дадена общност. В резултат се стига до
състояние, при което мнозинството се явява облагодетелствано, тъй като е поставено
умишлено в по-благоприятно положение.
От горното следва, че при
пряката дискриминация за дискриминиращият липсва друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение.
Предвид установените по настоящото дело факти, не може да се
обоснове извод, че действията на
ответника представляват пряка дискриминация
по смисъла на
чл.
4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В случая липсват каквито
и да било данни, че преследваната от
администрацията Затвора гр. Пазарджик цел
, е да постави ищеца, който изтърпява
доживотно наказание „лишаване от свобода „ в неравноправно положение спрямо други
конкретни лица или групи при сравними сходни обстоятелства.
Легалната дефиниция на непряката дискриминация е дадена в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно нея непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Следователно в този случай
непосредствената цел на извършващия
дискриминационните действия се афишира като друга, но е налице обективно
неравно третиране на определени лица по посочените в закона признаци.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация, след като страната, която
твърди, че е жертва на дискриминация,
докаже факти, от които може да се направи
извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото
на равно третиране не е нарушено.
Тази норма е с процесуален
характер и се отнася до разпределението на
доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от
тежестта да доказва, а само го подпомага като размества доказателствената
тежест.
Съгласно нормата на чл. 151 ал.1 т.2 и т.3 ЗИНЗС на лишените от свобода се
осигуряват условия за хигиена на ръцете и краката и къпане – по възможност
всеки ден , но най- малко два пъти
седмично , а според чл. 20 ал.3 ППЗИНЗС
на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода. В заведенията от открит тип и арестите в затворите , ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В случая ответникът е представил справки и други писмени доказателства , от които се
установява, че за кратко време от осем дни / 14.04.2014 г. до 21.04.2014 г. /
ищецът е бил настанен в самостоятелно спално помещение , което не е разполагало
със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Установява се , че след това и
до настоящия момент ищецът е настанен в спално помещение № 111, което е
единственото в зоната за повишена сигурност в Затвора Пазарджик, което разполага със собствен санитарен възел и постоянно течаща вода. Установява се , че
спалното помещение № 111 се намира непосредствено до общата баня, в която има
осигурена течаща топла вода и душ и същата се ползва по график от всички л.с. в
тази зона два дни в седмицата / понеделник и петък/ . Установява се , че на
ищеца е осигурен достъп до тази баня в определените за това дни, като освен това до м. декември 2015 г. ищецът е ползвал
безпрепятствано течаща топла вода в своето спално помещение. Установява се , че
за същия период в Затвора гр. София, лишените от свобода в зоната с повишена
сигурност , са имали осигурени течаща топла вода и подвижни душове в спалните
помещения и освен това са разполагали с възможността да ползват обща баня по график.
Съвкупният анализ на тези доказателства, дава основание
на съда да приеме за недоказани твърденията на ищеца за
по-неблагоприятно/ неравно/ третиране в сравнение с осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи
наказанието си в Затвора -град София вследствие действията на администрацията на затвора –град Пазарджик
да му осигури непрекъснат достъп до течаща топла вода и душ. Цитираните по-горе
правни норми не поставят изискване във
всяко спално помещение лишените от
свобода да разполагат с душ и течаща
топла вода , поради което независимо от установената по делото липса на
претендираните от ищеца условия за
хигиена в спалното му помещение в
Затвора гр. Пазарджик , за разлика от Затвора гр. София , където такива условия
са осигурени , не се установява да е налице недопустим и противоправен резултат в дейността на
ответника.
Нито едно от посочените по
–горе доказателства не обосновават извод
, че личното качество на ищеца свързано с положението му на изтърпяващ
наказание „доживотен затвор„ е причината
той да е третиран неравноправно спрямо останалите в същото положение. Напротив в изпълнение на чл. 151 ал.1 т.2 и 3 ЗИНЗС
на лишения от свобода А. са
осигурени условия за поддържане на лична
хигиена - течаща студена вода и
санитарен възел в спалното помещение, което обитава, както и достъп до топла
течаща вода и душ два пъти в седмицата по график. Освен това за да се приеме ,
че е налице дискриминация , трябва да
бъде установено не само неблагоприятно
третиране , но и това , че същото се дължи на някой от защитените признаци по
чл. 4 ал.1 ЗЗДискр. / в който смисъл решение № 85 / 2016 г. на ІV г.о. на ВКС ,
решение № 534 /2012 Г. , ІV г.о. на ВКС и
др./ - т.е. следва да е налице обективно съществуващ недопустим противоправен
резултат , проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на по- неблагоприятно третиране според
признаците установени в закона или
международен акт. Самото твърдение за по –неблагоприятно третиране на лишения
от свобода в зависимост от това , в кое
затворническо заведение изтърпява наказанието си , не е сред изрично
предвидените дискиминационни признаци по чл. 4 ал.1 ЗЗДискр. , при установяване
на които може да се приеме , че е
извършена дискриминация.
Предвид изложеното съдът
счита, че не е налице дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр.
Предявения иск по чл.71, ал.1 т.1 от ЗЗДискр. е
неоснователен поради неустановено
нарушение, свързано с дискриминация спрямо ищеца в обхвата на признака „лично
положение“ по заявените с исковата молба фактически обстоятелства и като такъв
следва да бъде отхвърлен .
Според изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски , каквото искане е направено в последното по делото заседание.
Затова ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 100,00 лв. Възнаграждението на назначения на ищеца служебен адвокат следва да бъде заплатено по реда на чл.37 и
сл. от ЗПП.
Воден от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.А. с ЕГН ********** , изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“гр.София иск с правно основание чл.71, ал.1,т.1 от ЗЗДискр за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е извършил
нарушение на чл.4 от ЗЗДискр., по
отношение на осъдения Н.Н.А. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, изразяващо
се в това, че за времето от 14.04.2014
г. до 04.01.2016 г. ищецът е бил поставен в
неравноправно положение , като ответникът
не му е предоставил за ползване
24- часов достъп до топла вода и душ – като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.Н.А. с ЕГН ********** ,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“гр.София сторените по делото
разноски в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :