№ 115
гр. Свиленград, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100863 по описа за 2021 година
Предявеният иск е на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, иска от Съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът М. Ж. АНГ., с ЕГН: **********,
му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 770/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, а
именно: сумата 3000 лв. – главница, представляваща част от главница в размер на 18 885,75
лв., дължима по Договор за потребителски кредит с № FL44611 от 13.08.2008г., сключен с
„Юробанк България“ АД, предмет на договор за цесия от 18.01.2016г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
23.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 13.08.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит с №
FL44611 между „Юробанк България“ АД (с предишни наименования „Българска пощенска
банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД), в качеството му на Кредитор, и М. Ж.
АНГ., в качеството му на Кредитополучател, по силата на който Кредиторът предоставил на
Кредитополучателя кредит размер на 20000,00 лв. (двадесет хиляди лева) за текущи нужди.
Съгласно договора, ответникът се задължил да погаси задължението си на 120-месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване 13.08.2018г. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора за кредит, като преустановил
плащанията си, така че останали непогасени задължения по кредита, от които главница в
размер на 18 885,75 лв. и договорна лихва в размер на 3 457,10 лв. Кредитът станал изцяло
изискуем с изтичане крайния срок на договора.
Ищецът твърди, че на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, „Юробанк България“ АД му прехвърлил
задължението на М. Ж. АНГ., произтичащо от горепосочения Договор за кредит. Цедентът
изпратил на длъжника (ответника по делото) уведомление за цесия, получено на
07.10.2020г. на адреса му, който съвпадал с адреса на Кредитополучателя, посочен в
1
договора. На същата дата Кредитополучателят получил и покана да заплати доброволно
задълженията си, в 15-дневен срок от съобщаването.
Тъй като в срока за доброволно изпълнение ответникът не заплатил задълженията си
ищецът подал на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което
било образувано частно гражданско дело № 770/2021г. по описа на РС – Свиленград и
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане. Длъжникът
възразил срещу заповедта и в изпълнение на дадените му указания, заявителят – настоящ
ищец, предявил иск за установяване на вземанията по Заповедта, в 1- месечния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва материално-правната
легитимация на ищцовото дружество, като твърди, че процесното вземане не е предмет на
договора за цесия и ищецът не е получил от цедента уведомление за извършената цесия. Не
спори, че е сключил процесния договор за кредит, но прави възражение за недействителност
на част от клаузите му – тези по чл.3, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и ал.6, поради това, че са
неравноправни по смисъла на Закона за потребителския кредит. Прави и възражение и за
погасяване на задълженията по договора за кредит, поради изтекла давност. Поради това,
моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното частно гр. дело № 770/ 2021 г. по описа на РС - Свиленград, се
установява, че по депозирано на 23.09.2021г. заявление по чл.410 от ГПК, в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
259/15.10.2021г., с която е разпоредено на ответникът да му заплати сумата 3000,00 лева -
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL44611 от 13.08.2008г.,
сключен с „Юробанк България“ АД, представляваща част от общодължима главница в
размер на 18 885,75 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2021г. до
пълното й погасяване, както и разноски по делото. За да постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, заповедният съд е приел, че заявителят е обосновал наличие
на подлежащо на изпълнение вземане, като не се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, а на настъпил падеж на изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника и в указания му едномесечен срок същият е
депозирал вързражение по чл.414 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия установителен
иск в указания му едномесечен срок, с оглед на което същият се явява процесуално
допустим.
Представен е с исковата молба Договор за възлагане на вземания между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД от 18.01.2016 г. (цесия), с който са прехвърлени
всички вземания на цедента („Юробанк България“ АД), произтичащи от сключени в
качеството му на „кредитор“ договори за кредит, описани в Приложение № 1 към
Потвърждение за цесия (също представено с исковата молба). Процесното вземане е
индивидуализирано в представеното Приложение № 1 към Потвърждение за цесия, съгласно
договореното, и то установява прехвърлянето му на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД.
От ищеца като доказателство е представено и изходящо по пълномощие от цедента
Уведомление за цесия, адресирано до ответника, с което последният се уведомява, че с
договора за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2018 г. задължението му към
„Юробанк България“ АД, произтичащо от горепосочения договор за потребителски кредит,
е изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. Видно от приложената обратна разписка,
уведомлението е получено от адресата, а е върнато, с отбелязано, че получателят се е
преместил на друг адрес.
От представения с исковата молба договор, именуван Договор за потребителски
кредит № FL44611 от 13.08.2008г., и приложения към него погасителен план, се установява,
2
че „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД),
в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на
кредитополучател, кредит в размер на 20 000 лв., който е следвало да се върне в срок до
13.08.2018г., на равни месечни вноски, всяка една в размер на 325,12 лв. Договорът е
сключен при годишен процент на разходите 17,11%, но лихвеният процент не е фиксиран.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит Кредитополучателят заплаща на
Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) за съответния
период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на 3.70 пункта. Съгласно ал.3 на
чл.3, дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, а
съгласно ал.4 БЛП се определя от Съвета на директорите на Банката или от комитет към
Съвета на Директорите и подлежи на месечно преразглеждане. Договорната клауза на чл.3
не съдържа ал.5 и ал.6, каквито се оспорват с отговора като нищожни, поради
противоречието им със Закона за потребителския кредит.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че по процесния договор за кредит кредитополучателят е останал задължен за
главница в размер на 18 885,90 лв. Посочено е в заключението, че последната погасителна
вноска по договора е била направена на 17.12.2009г. Посочено е също, че размерът на
дължимата главница за период 5 години преди датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, т.е. от 23.09.2016г. до 23.09.2021г. възлиза на 6366,30 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна да следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът и трето по спора
лице - „Юробанк България“ АД (с предишни наименования „Българска пощенска банка“ АД
и „Юробанк И Еф Джи България“ АД) са сключили договор за кредит, съгласно който
банката е поела задължение да предостави на ответника кредит в размер на 20 000 лв., а
последният се е задължил да го върне на равни месечни вноски, в срок до 13.09.2018 г.
Срокът на договора е изтекъл преди депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК, а и
заявителят не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост, нито в заявлението, нито в
исковата молба.
Процесният договор за кредит безспорно има характеристиките на договор за
потребителски кредит. Същият отговаря на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит, с изключение на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, доколкото
в договора не е посочен фиксиран лихвен процент за целия срок. Поради това е следвало в
погасителния план да се съдържа информация за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, а такова липсва в процесния договор. С
оглед изложеното, съдът приема, че възникналото заемно правоотношение валидно обвързва
страните по него само по отношение на договорената главница, но не и по отношение на
договорената лихва, каквато обаче не се претендира.
Установи се, че кредитодателят е изпълнил задължението си, като е предоставил
кредита на ответника, а последният го е усвоил изцяло. Установи се също, че ответникът е
бил неизправна страна по договора, като е изпаднал в забава на плащането на 14.01.2010г.
(денят след падежа на първата неплатена погасителна вноска - 13.01.2010г.). Крайният срок
на договора е изтекъл на 13.08.2018г., когато вземането на кредитодателя е станало
изискуемо в пълен размер. След изтичане срока на договора е депозирано заявление по
чл.410 от ГПК, подадено от настоящия ищец, в качеството му на цесионер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е легитимиран
да предяви претенция за процесното вземания, произтичащо от посочения в заявлението и в
исковата молба договор за кредит. Съдът намира, че прехвърлянето на процесното вземане в
полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от
цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е
представено изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, което е достигнало
3
до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се
явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 от
ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение
към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
Относно възражението на ответника за погасяване на вземането му поради изтекла
давност, съдът съобрази установената съдебна практика, според която по отношение на
задължението за главницата по банков кредит е приложима общата 5-годишна давност по
чл.110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, като е прието, че
уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни
вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. С Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
237/2019 г., II т. о. на ВКС, е даден отговор на материалноправния въпрос: „Кой е началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни
вноски по договор за банков кредит?“. Приема се в решението, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Приема се, че
началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на съответната
погасителна вноска, поради което не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита.
Съобразно цитираната съдебна практика, следва извода, че в процесния случай са
погасени по давност всички вноски по договора за кредит, с падеж, настъпил до 23.09.2016
г., т.е. 5 години преди подаване на 23.09.2021 г. на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Установи се, че размерът на дължимата по договора за кредит главница за период 5
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. от 23.09.2016г. до
23.09.2021г., възлиза на 6366,30 лв. Предявеният иск е частичен – за главница в размер на
3000,00, поради което и с оглед гореизложеното същият се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, каквито претендира. Същите се установиха в размер на 260,00 лв., от които
60,00 лв. – за държавна такса и 200,00 лв. – за съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, сторени в
заповедното производство, включително когато не се изменят разноските по издадената
заповед за изпълнение, се присъждат от исковия съд. В хода на заповедното производство
заявителят е направил разноски в размер на 60,00 лв. и те са залегнали в заповедта за
изпълнение. Ето защо, същите следва да се присъдят с настоящото решение.
Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, от М. Ж. АНГ., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, ул. „******“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по частно гр. дело № 770/
2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград, за сумата 3000,00 лв. (три хиляди лева) –
4
главница, представляваща част от главница в размер на 18 885,75 лв., дължима по Договор
за потребителски кредит с № FL44611 от 13.08.2008г., сключен с „Юробанк България“ АД,
предмет на договор за цесия от 18.01.2016г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 23.09.2021г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА М. Ж. АНГ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, ул. „******“ №
***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумата 260,00 лв. – разноски по делото и сумата 60,00
лв. – разноски по ч.гр.д. № 770/2021г. по описа на РС – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5