№ 104
гр. Търговище, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500281 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 107/13.05.2025 г., постановено по гр.д. № 677/2024 г. по
описа на РС – П..., XII състав е признато за установено, че Ш. М. А. дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 989,14 лв., представляваща
главница за доставени, но незаплатени ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена питейна вода за аб. № 1252193 – сбор от дължими суми по
издадени 24 бр. фактури за периода от 03.05.2022 г. до 01.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 115,16 лв., представляваща лихва за забава за
периода 03.06.2022 г. – 01.07.2023 г., за които суми е издадена заповед №
232/16.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 483/2024г.
по описа на PC- П....
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Ш. А., в
която излага доводи за неправилност на постановеното решение с оглед
приложението на материалния закон относно обвързващия характер на
общите условия на дружеството търговец. Счита, че позоваването в мотивите
на районния съд на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който публикуването на общите условия
от ВиК оператора е достатъчно за установяване на облигационно
правоотношение, без да е необходимо изрично съгласие на потребителя, е в
противоречие с правото на ЕС. В тази връзка цитира нормата на чл. 5, ал. 1 от
Директива 2011/83/ЕС, която задължава търговеца да предостави на
1
потребителя информация за основните характеристики на услугата, цената,
условията за плащане и други съществени елементи на договора в ясен и
разбираем вид, както и разпоредбата на чл. 27 от същата директива, която
регламентира, че липсата на реакция от страна на потребителя при
предоставяне на непоръчани услуги не може да се счита за съгласие.
Аргументи в своя полза извлича още от Директива 93/13/ЕИО, която изисква
договорните условия, които не са индивидуално договорени, да бъдат
справедливи и прозрачни. Излага съображения за допуснат пропуск на съда да
разгледа отправено възражение относно измервателното устройство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Водоснабдяване и
канализация“ ООД е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна
жалба. Излага съображения, че приложение към процесния спор намират
разпоредбите на националното законодателство – Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на
търговеца, за които счита, че не се нуждаят от тълкуване. Посочва, че § 13а, т.
4 от Закона за потребителите въвежда разпоредбата на чл. 7 от Директива
2011/83/ЕС в глава IV, раздел I „Договори извън търговския обект и договори
от разстояние“. Поддържа, че е налице облигационно отношение, възникнало
с ответницата въз основа на сключен тристранен договор от 27.06.2023 г. за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, срещу
които жалбоподателката не е упражнила правото си на възражение. Моли се за
потвърждаване на решението.
Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 203 от Закона за водите:
Между страните не се спори, а и от представените договори за отдаване
под наем на общински жилищен имот №Д-ЖИ-22-118/04.01.2022 г. и №Д-ЖИ-
24- 215/02.01.2024 г. се установява, че Ш. М. А. е наемател на процесния имот,
представляващ общински жилищен имот - тристайна сглобяема къща,
находяща се в гр.П..., кв.“Н....“ №10. Видно от чл. 11 от двата договора, имащи
идентично съдържание, страните са договорили, че наемателят се задължава
да открие на свое име и за своя сметка партиди за заплащане на консумативни
2
разходи (електроенергия, водоснабдяване и канализация, телефон, интернет и
др.) в 14-дневен срок от сключването на наемния договор, след което в същия
14-дневен срок следва да представи копие от документите в Община П....
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат
със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване на изискванията на този закон. По смисъла на §1, т.2,
б.“а“ от допълнителните разпоредби на ЗРВКУ потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Нормата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия предвижда още
възможността потребител да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител
на В и К услуги за определен срок.
В настоящия случай на 27.07.2023 г. между „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр.Търговище като доставчик, Община П... – поръчител, и
Ш. М. А. като потребител е сключен договор, от съдържанието на който се
установява, че процесният недвижим имот – тристайна сглобяема къща,
находяща се в гр. П..., кв. “Н....“ №10 е захранен с питейна вода от страна на
„В и К“ ООД гр. Търговище по силата на сключен договор с общината. В тази
връзка е открита партида 1252/193 на името на поръчителя, която временно се
прехвърля на Ш. М. А.. Последната дължи и сумите за консумираната вода по
партидата за времето на действие на договора за наем между нея и общината –
съобразно чл. 1.2 и чл. 2.2 от тристранния договор. Изрично в чл. 2.3 от същия
потребителят е декларирал, че е запознат с условията на договора между
доставчика и поръчителя /общината/ и за времето на действие на тристранния
договор същите имат действие и по отношение на него.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че
общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
3
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР. Съответно според нормата
на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия.
По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Нормативната уредба в специалния закон е идентична – чл. 11, ал. 7 и 8
ЗРВКУ, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение
на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. В тази
връзка не може да бъде споделен доводът на въззивницата, че общите условия
на ищцовото дружество не я обвързват, тъй като не е била предоставена
предварителна информация за тях, нито била изразила изрично съгласие с
тяхното съдържание. Същевременно, въззивникът не е навел конкретни
твърдения кои точно клаузи от ОУ счита за неравноправни, като съдът и при
извършена проверка не констатира наличието на такива.
Не може да се достигне до извод за неприложимост на общите условия и
поради нарушаване на разпоредби на ЗЗП, тъй като общите условия се
прилагат в отношенията с всички потребители на ВиК услуги при
съблюдаване на приложимите разпоредби, уреждащи обществените
отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид
услуги, които са предмет на засилено държавно регулиране, което гарантира
именно правата на потребителите. Поради това и правната уредба на
отношенията между потребителите и ВиК оператора, който извършва дейност
в съответната обособена територия съгласно чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, е
специална и подробна, осигуряваща защита правата на икономически по-
слабата страна. С уреждане приложимост на общите условия без изричното
им приемане се цели именно защита на потребителя с оглед внасяне на
сигурност в облигационната връзка, като одобряването на ОУ от регулаторния
орган създава необходимите гаранции за законосъобразност на съдържанието
им.
Поради изложеното, настоящият състав приема, че между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни
и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.
По отношение наведения довод във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не бил разгледал възражението относно точността
на измервателното устройство, релевирано в отговора на исковата молба,
въззивният съд намира следното: в подадения на 13.01.2025 г. отговор на
исковата молба Ш. М. А. е цитирала разпоредби от Директива 2014/32/ЕС, а
именно чл. 8, параграф 1, който изисква измервателните инструменти,
използвани за търговски цели, да отговарят на изискванията за точност и
4
надеждност, както и чл. 19, регламентиращ, че водомерите трябва да бъдат
проверени от акредитирани органи, за да се гарантира съответствието им с
директивата. Така нареченото „възражение“ е напълно бланкетно и не
съдържа каквито и да било фактически твърдения, нито конкретни
оплаквания за годността на техническото средство, които съдът би могъл да
обсъди в развилото се исково производство, като от страна на ответницата не
са направени и доказателствени искания в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г. доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ), като при
неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може
да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за
извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния
имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода.
При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на негов представител или когато потребителят не е съгласен
с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане. В противен случай се счита, че е
налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол,
съставен от длъжностното лице на ВиК оператора, подписан от него и от поне
един свидетел, след което операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 49 (по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода
до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца).
За установяване на количеството предоставени В и К услуги до
процесния имот, находящ се в гр. П..., кв. „Н....“ № 10, по делото е приета
справка от електронен карнет за абонат № 1252193 – Ш. М. А., в която
хронологично са описани отчетените количества питейна вода с посочване
стойността на старите и на новите показания, конкретната консумация и
датата на отчитане.
За така посоченото потребление ищцовото дружество е издало и
процесните фактури – фактура № **********/01.07.2024г., фактура №
**********/03.06.2024г., фактура № **********/02.05.2024г., фактура №
**********/01.04.2024г., фактура № **********/01.03.2024г., фактура №
**********/01.02.2024г., фактура № **********/02.01.2024г., фактура №
**********/01.12.2023г., фактура №**********/01.11.2023г., фактура №
5
**********/03.10.2023г., фактура № **********/04.09.2023г., фактура №
**********/01.06.2023г., фактура № **********/02.05.2023г., фактура №
**********/03.04.2023г., фактура № **********/01.03.2023г., фактура №
**********/01.02.2023г., фактура № **********/03.01.2023г., фактура
№**********/01.11.2022г., фактура № **********/03.10.2022г., фактура №
**********/01.09.2022г., фактура № **********/01.08.2022г., фактура №
**********/01.07.2022г., фактура № **********/01.06.2022г. и фактура №
**********/03.05.2022г., съответно е изготвило и справка-извлечение № 4472
за дължими суми от ответника към 05.07.2024 г., в която същите са описани,
ведно с посочване на отчетния период, размера на дължимата главница и
лихва, или за целия процесен период от 04.03.2022 г. до 06.06.2024 г. до
процесния имот са доставени В и К услуги на стойност 989,04 лв.
По делото е представено заявление от 27.06.2023 г. за разсрочено
плащане на задължение в размер на 785,30 лв., депозирано от Ш. М. А. до
ищцовото дружество, с което същата в качеството си на потребител моли
доставчика посоченото задължение да бъде разсрочено на 8 вноски, първата
от които да е платима на 23.07.2023 г.
Посочената сума касае процесния имот с оглед изричното посочване на
неговия адрес и абонатен № и обхваща натрупано задължение част от
процесния период, като документът е подписан от ответницата Ш. А.
(неоспорен от нея) и отразява съгласието с претендираното парично
задължение. Налице е признание на неизгоден за страната факт – наличието на
паричен дълг в посочения размер, което обвързва съда да приеме, че
ответницата - въззивник по настоящото дело е потребявала В и К услуги в
процесния имот, като предвид липсата на данни същата да е прекратила
потреблението си, то страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение.
Доколкото потребителят дължи цената на реално доставените В и К
услуги, следва да се посочи, че по делото не се установява да са правени
рекламации от ответницата във връзка с отразеното по процесните фактури и
в справката от електронния карнет количество на консумирани услуги, като
именно показанията по извършените отчети са послужили за определяне на
количествата В и К услуги, за които на потребителя са начислени сметките за
процесния период. Ето защо за определяне размера на дължимата цена за
доставена, отведена и пречистена питейна вода настоящият състав ползва
данните от приложените по делото фактури, справка от електронен карнет и
справка-извлечение № 4472, относими към процесния период.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че през исковия период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение с предмет
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди, като ищецът е извършил доставка на питейна вода на обща стойност
989,14 лв., поради което искът се явява изцяло основателен, както е приел и
РС – П....
6
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от
наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите,
до които съдът достигна по отношение на иска за главница, то основателен е и
искът за заплащане на лихва за забава, доколкото падежът на задължението по
всяка фактура е установен в приложимите към договора общи условия.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ падежът на съответното месечно вземане
настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка
фактура, като чл. 44 ОУ изрично регламентира, че при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал
първоинстанционният съд, че акцесорното вземане е установено по основание
и размер – за периода от 03.06.2022 г. до 01.07.2023 г. на стойност 115,16 лв.
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с
тези на РС-П..., въззивнната жалба е неоснователна, а решението следва да се
потвърди като правилно и постановено в съответствие с приложимия
материален и процесуален закон.
По разноските: Предвид неоснователността на въззивната жалба, в
полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, ОС – Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/13.05.2025 г., постановено по гр.д. №
677/2024 г. на РС-П..., XII състав.
ОСЪЖДА Ш. М. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, разноски
в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7