№ 746
гр. Плевен , 31.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430104691 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Ж. Д. Б.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ***, с претенция за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 25000лв. като
основание за претенцията си посочва бездействие на прокурор *** –
прокурор в Районна прокуратура-***, участвал във всички заседания при
разглеждане на НОХД №14/2019год. по описа на РС-***. Твърденията, които
излага ищецът са за това, че посоченият прокурор е допуснал ищецът да
изтърпява наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим,
вместо при първоначален общ режим, като твърди също така, че инициатива
за това е подета от прокурор от ВКП, но не и от посочения прокурор в РП-
***. Ищецът е депозирал молба за предоставяне на правна помощ по делото.
Съдът намира, че несъмнено исковата молба страда от редица
нередовности, но в случая с оглед изложеното, като твърдения от страна на
ищеца, обосноваващи неговото искане, отправено към съда, се налага извод,
че исковата молба не следва да се оставя без движение, т.к. е недопустима.
Изложеното в нея е ясно и сочи, че ищецът претендира вреди, които са по
реда на ЗОДОВ, т.к. са претърпени от дейността на правозащитните органи.
Сочените оплаквания от действията и/или бездействията на прокурора обаче
представляват основания за обжалване на съответен акт, с който ищецът не е
съгласен. Такива действия/бездействия на прокурора не са изрично посочени
в изчерпателното регламентиране на съответните хипотези, дадени в
1
разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, който от своя страна е специален закон.
В настоящия казус, описан в исковата молба, липсва въобще предвидена
хипотеза по чл.2 от ЗОДОВ.
Когато са налице настъпили вреди при неправомерна дейност на
магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата
по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, но
само при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се
твърди от ищеца, за да може да се приеме, че съдът е сезиран с иск, намиращ
правното си основание в този закон.
След като в случая твърдените действия не попадат в хипотезите на чл. 2
от ЗОДОВ, съдът приема, че искът е предявен по общия ред на непозволеното
увреждане по ЗЗД и следва да намери правното си основание в чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че така предявената искова претенция се явява
недопустима, като съображенията за това са следните : ищецът е изложил
твърдения, че правопораждащите факти за правото му на обезщетение
произтичат от вреди, причинени от прокурор в РП-*** във връзка със
заеманата от него длъжност и са свързани с изпълнението на служебните му
задължения. С оглед разпоредбата на чл.132 ал.1 от Конституцията,
изложените от ищеца факти са обхванати от функционалния имунитет, което
е пречка за развитие на допустимо производство. Съгласно сочената
Конституционна разпоредба съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено
престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда – каквато в
случая не е налице. Гражданската неотговорност по чл.132 ал.1 от КРБ за
магистратите, прави сочения ответник, процесуално ненадлежна страна да
отговоря по предявената срещу него искова претенция, а принадлежността на
правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и
на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска, за която съдът следи служебно.
Защитата срещу незаконосъобразни съдебни актове се осъществява по
реда на инстанционния контрол, иницииран с подадена в законоустановения
срок жалба.
2
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се прекрати
производството по делото поради недопустимост на исковата претенция.
С оглед изложеното съдът преценява че не следва да уважава молбата на
ищеца за предоставяне на правна помощ, както с оглед горните изводи за
недопустимост на иска, така и с оглед разпоредбата на чл.24 от Закона за
правната помощ, регламентиращ, че правна помощ не се предоставя, когато
претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№4691/2020г. по описа на ПлРС,
поради недопустимост на предявения от Ж.Б. против *** – прокурор в РП-***
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.24 т.2 от Закон за правната
помощ, искането на Ж.Б. за предоставяне на правна помощ по делото, поради
недопустимост на претенцията.
Определението може да се обжалва чрез Плевенски РС пред Плевенски
ОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3