М О
Т И В И
към присъда № 79 от 05.04.2017г.
по НОХД № 219/2017г. по описа на БОС
Съдебното
производство по делото е образувано по внесен в
съда обвинителен акт на БОП против Ю.М.А., ЕГН **********,***, с
обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2 , т.6 и т.7,
вр. чл.26, ал.1 от НК
Конституиран
като граждански ищец е Държавата чрез министъра на финансите, и е допуснат за
съвместно разглеждане в наказателния процес на предявеният от него граждански
иск за имуществени вреди в размер на дължимия и неплатен данък ДДС.
След
допуснато предварително изслушване, съдебното производство е проведено по реда
на чл.372, ал.4 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на БОП
поддържа обвинението, което намира за
безспорно доказано от събраните по делото доказателства. При определяне на
съответното на деянието наказание, като смекчаващи вината на подсъдимия А.
обстоятелства предлага да се отчетат изминалия дълъг период от извършване
на престъплението, влошеното му здравословно
състояние , направеното от него признание още на досъдебното производство и
съдействието му за разкриване обективната истина по делото. Пледира поради
това, на същия да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер на
четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с една трета и така изчисленото наказание лишаване от
свобода от три години лишаване от свобода, да бъде изтърпяно при общ режим. Счита
основателен и доказан и предявеният граждански иск за виновно причинените от
подсъдимия вреди с престъпните деяния включени в продължаваното престъпление.
В
съдебните прения защитникът на подсъдимият А. излага доводи за наличие на
смекчаващи обстоятелства, посочвайки направените от подсъдимия пълни
самопризнания , здравословното му състояние и
провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие .
Пледира в тази връзка за налагане на наказание
лишаване от свобода в минималния предвиден от закона размер, чието изпълнение
бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Алтернативно се иска прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК и налагане на наказание под минималния размер , като
справедливо счита наказание от 1 година лишаване от свобода.
Подсъдимият се присъединява към становището на
защитата си и моли за налагане на наказание от 6 месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение да се отложи със съответен изпитателен срок.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Еднолично дружество с
ограничена отговорност „*************, с едноличен
собственик и управител Н. Й. М., било вписано в
търговския регистър с Решение № 1/26Л 1.2007 г. по ф.д. 964 /2007 на Шуменски
окръжен съд. През същата година на 07.12.2007 г. дружеството било регистрирано
по ЗДДС. Дружеството било с предмет на
дейност покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален,
преработен или обработен вид, продажба на стоки собствено производство в
страната и чужбина, производство и търговия с разрешени промишлени стоки,
импорт, реекспорт, маркетинг, строителна и транспортна дейност и всички други
дейности незабранени от закона.
На 12.02.2009 г. са
били вписани промени в партидата на дружеството, а именно прехвърляне на 100%
от капитала на дружеството - 50 дяла по 100 лева всеки един, от Н. Й. М. на подсъдимия Ю.М.А., който станал новия едноличен
собственик на капитала на дружеството, респективно и негов управител. Сменено било
и седалището на фирмата от гр.Шумен, ул.“************“ №** на гр.С., ул.“И.“ № ** - адреса на
обвиняемия.
Подсъдимият А.
придобил дружеството не за да извършва стопанска дейност с него, тъй като същия
имал здравословни проблеми, а с цел да извършва данъчни измами, като по този
начин придобива средства от други лица, желаещи да закупят фактури от неговото
дружество - „************” ., без реално да е осъществена доставка по тях.
С цел да имитира
реална търговска дейност на дружеството си, по неустановен начин и от
неустановени лица той се сдобил общо със 109 броя данъчни фактури , както
следва: 11 бр. данъчни фактури от името на „А.Д.”*** бр. данъчни фактури от
името на „*********** гр.Бургас, 33 бр.
данъчни фактури от името на „************** гр.С. и 14 бр. от името на „************ гр.С.. В действителност сделки между
посочените фирми и „************** гр.С. не са сключвани и доставки към тази представлявана от А.
фирма не са осъществявани , не са издавани и фактури на името на същото
дружество.
През 2008г. дружествата
„А.Д.”*** и „********* гр.С. били закупени от св.А.Ю.Д.. Той се съгласил те да бъдат
прехвърлени на негово име срещу парични суми, като подписал необходимите за
целта документи. Същият не е извършвал търговска дейност с двете дружества,
включително и доставки по фактури на „********** -гр.С..
Също през 2008г. на
свидетеля Б.М.Б. било прехвърлено „************* гр.Бургас отново
срещу парична сума, но след придобиването на дружеството , от името на
последното не е осъществявана търговска дейност , не са издавани и фактури за
доставки на „*************** гр.С..
През 2009 г. „************* гр.С., е
било собственост на св.О.Х.К., който извършвал търговска дейност от името на
тази фирма. Доставки обаче към „************** гр.С.не са били реално извършвани и процесните фактури
издадени от „*********** и включени в
дневниците за покупки на „************* гр.С., не са били включени в дневниците за продажби на „**************.
От придобиването на
фирмата „************* гр.С. от подсъдимия А., счетоводството на същата
било възложено на счетоводна кантора “************* гр.Бургас, като
обслужващия счетоводител била св.К.В.К.. Същата се занимавала само с
изготвянето на месечните-справки декларации по ДДС и не била запозната с
цялостната дейност на дружеството, като първичните счетоводни документите й
били представяни лично от подсъдимия А.. Данните от тях се
обобщавали във вторични счетоводни документи-счетоводни регистри/дневници за
покупки и продажби/, а счетоводния резултата по ЗДДС за отчетния период се отразявал
в месечна справка-декларация по ЗДДС. Последните с приложените по тях дневници
за покупки и продажби били подписвани от подсъдимия А.
и подавани в ТД на НАП-Бургас от него
или упълномощено от същия лице-св.А.Д..
Във връзка с отчитането
на документите, подсъдимият Ю. А. предоставял на счетоводителя си св.К.
придобитите от него фактури, които по своята същност били документи с невярно
съдържание, тъй като по тях нямало осъществени реално доставки, като чрез
включването им в справките декларации по ЗДДС и в дневниците за покупките на
дружеството се претендирало да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит.
Той бил с ясното
съзнание, че такива сделки реално не са осъществени и по тях доставчика не е
начислявал ДДС.
С действията си подсъдимият
Ю.А. е потвърдил неистина в месечните справки декларации на фирмата и
дневниците за покупки към тях, като по този начин за периода 14.03.2009г. - 13.10.2009
г., за шест последователни данъчни периода избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - данък добавена стойност общо в размер на
693 272,00 /шестстотин деветдесет и три хиляди двеста седемдесет и два лева/ и приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на същата сума, чрез деклариране на неосъществени сделки, както следва:
1. За отчетния период –
месец Февруари 2009 г., подсъдимият А. предоставил на свидетелката К.
документите за счетоводно оформяне на месеца, сред които били и данъчни
фактури:
ДФ№ **********/01.02.2009г.
с данъчна основа 34 000,00лв и ДДС 6 800,00 лв. за пшеница;
ДФ№
**********/05.02.2009г. с данъчна основа 970,00лв и ДДС 194,00 лв. за стр.
материали по опис;
ДФ№
**********/13.02.2009г. с данъчна основа 11 100,00лв и ДДС 2 220,00 лв. машини;
ДФ№
**********/13.02.2009г. с данъчна основа 23 500,00лв и ДДС 4 700,00 лв. за СМР
по договор;
ДФ№**********/14.02.2009г.
с данъчна основа 5025,00лв и ДДС 1005,00 лв. за стр. материали по опис;
ДФ№
**********/15.02.2009г. с данъчна основа 68 150,00 лв. и ДДС 13 630,00 лв. за
СМР по договор;
ДФ№**********/23.02.2009г.
с данъчна основа 10 210,00лв и ДДС 2 042,00 лв. за стр. материали по опис;
ДФ№ **********
/23.02,2009г. с данъчна основа 27 500,00лв и ДДС 5 500,00 лв. за СМР по
договор;
ДФ№**********/25.02.2009г.с
данъчна основа 75100,00 лв.и ДДС 15020,00 лв. за стр. материали по опис;
ДФ№
**********/26.02.2009г. с данъчна основа 9 500,00лв и ДДС 1 900,00 лв. за СМР
по договор;
ДФ№
**********/26.02.2009г. с данъчна основа 4 990,00 лв. и ДДС 998,00 лв. за стр.
материали по опис,
всички издадени от „А.Д.“ЕООД,
По тези фактури подсъдимият
съзнавал, че реално не са били осъществени доставки, но въпреки това ги предал
на счетоводителя, без да съобщи този факт. На база на така дадените от него документи,
били оформени и необходимите документи за пред НАП - месечната /м.02.2009 г./
справка декларация по чя.125 от ЗДДС с вх.№ 0270-0960963/ 14.03.2009 г., и
приложения към нея дневник за покупките на данъчно задълженото лице „*************, в който били включени и гореописаните
данъчни фактури, като декларацията била подписана от А. и подадена лично от
него.
Представянето от
подсъдимия А. и осчетоводяването на тези фактури удостоверяващи доставки, които
не са били реално осъществени и отразяването на данните от тях в
справката-декларация и отчетните регистри за извършените в този данъчен период
покупки е довело до увеличаване размера на данъчния кредит, респективно до
намаляване на дължимия ДДС за внасяне. По този начин декларираната сума за
данъчен кредит по посочените фактурирани сделки била завишена с размера на
посочения като начислен и платен по тях ДДС.
Така, на 14.03.2009
г. /датата на подаване на СД/ пред НАП гр.Бургас, подсъдимият Ю.А. в качеството
си на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ “**************** потвърдил неистина, че е налице основание за
приспадане на данъчен кредит в СД по ЗДДС и дневника за покупките към нея, като
невярно декларирал в посочената справка- декларация, вместо нулева данъчна
основа, ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 54 009 лв„ който реално
не е бил начислен и платен на доставчика, и ДДС за внасяне в размер на 38,02
лв. и чрез използването на документи с невярно съдържание /гореописаните
фактури/ при упражняване на стопанската дейността и воденето на счетоводството
си, избегнал плащането на данъчни задължения за „*************** в особено големи размери -54009 лв. и приспаднал неследващ се данъчен
кредит в същия размер.
2.За отчетния период - м.Март 2009 г., А. предал
на считоводителя -св.К. документите за счетоводно оформяне на месеца, сред
които били и данъчни фактури:
ДФ№ **********/01.03.2009г. с данъчна основа
31 150,00лв и ДДС 6 230,00 лв, за стока;
ДФ№ **********/05.03.2009г. с данъчна основа
46 440,00лв и ДДС 9 288,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/08.03.2009г. с данъчна основа
30 280,00лв и ДДС 6 056,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/11.03.2009г. с данъчна основа
30 670,00лв и ДДС 6 134,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/15.03.2009г. с данъчна основа
45 670,00лв и ДДС 9 134,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/19.03.2009г.
с данъчна основа 46 400,00лв и ДДС 9 280,00 лв за стока;
ДФ№ **********/22.03.2009г. с данъчна основа
46 170,00лв и ДДС 9 234,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/25.03.2009г. с данъчна основа
23 100,00лв и ДДС 4 620,00 лв за стока;
ДФ№ **********/30.03.2009г. с данъчна основа
24 950,00лв и ДДС 4990,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/30.03.2009г.
с данъчна основа 5 160,00лв и ДДС 1 032,00 лв за стока ;
ДФ№ **********/30.03.2009г. с данъчна основа
10 780,00лв и ДДС 2 156,00 лв за стока;
ДФ№ **********/30.03.2009г. с данъчна основа
9 870,00лв и ДДС 1 974,00 лв за стока;
ДФ№ **********/30.03.2009г. с данъчна основа
8 320,00лв и ДДС 1 664,00 лв за стока;
ДФ№ **********/16,03.2009г. с данъчна основа
21 230,00лв и ДДС 4 246,00 лв за стока;
ДФ№ **********/16.03.2009г, с данъчна основа
21 230,00лв и ДДС 4 246,00 лв за стока;
ДФ№ **********/16.03.2009г. с данъчна основа
21 230,00лв и ДДС 4 246,00 лв за стока;
ДФ№ **********/16.03.2009г. с данъчна основа
15 990,00лв и ДДС 3 198,00лв за стока;
ДФ№**********/14.03.2009г.с
данъчна основа 11 700,00лв и ДДС 2 340,00 лв за материали;
ДФ№
**********/30.03.2009г. с даньчеа основа 11 990,00лв и ДДС 2 398,00 лв за
материали;
ДФ№
**********/30.03.2009г. с данъчна основа 5 090,00лв и ДДС 1 018,00 лв. за материали ,
всички издадени от „******************.
По тези фактури той
съзнавал, че реално не са били осъществени доставки, но въпреки това ги предал
на счетоводителя, без да съобщи този факт. На база на така дадените документи
от обвиняемия, били оформени и необходимите документи за пред НАП - месечната
/м.03.2009 г./ справка декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. №
02001148336/14.04.2009г„ и приложения към нея дневник за покупките на данъчно
задълженото лице „**************, в който били
включени и гореописаните данъчни фактури, като декларацията е било подписана от
А. и представена в НАП от негово име чрез упълномощения от същия свидетел А.Ю.Д..
Представянето от
подсъдимия А. за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които
не са били реално осъществени и
отразяване данните от тях в справката-декларация и отчетните регистри за
извършените в този данъчен период покупки е довело до увеличаване размера на
данъчния кредит, респективно до намаляване на дължимия ДДС за внасяне. По този
начин декларираната сума за данъчен кредит по посочените фактурирани сделки
била завишена с размера на посочения като начислен и платен по тях ДДС.
Така, на 14.04.2009 г. /датата на подаване на
СД/ пред НАП гр.Бургас, подсъдимият Ю.А. в качеството си на едноличен
собственик на капитала, управляващ и представляващ “************** потвърдил неистина, относно наличието на основание за приспадане на
данъчен кредит в СД по ЗДДС и в дневника за покупките към нея, като невярно
декларирал в посочената справка- декларация, вместо нулева данъчна основа, ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 93 484 лв., който реално не е бил
начислен и платен на доставчика, и ДДС за внасяне в размер на 64,41 лв. и чрез
използването на документи с невярно съдържание /гореописаните фактури/ в
стопанската дейност и воденето на счетоводството, избегнал плащането на данъчни
задължения за „*************** в особено големи
размери - 93 484 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер.
3.За отчетния период – месец
Април 2009 г., подсъдимият А. предоставил на свидетелката К. документите за
счетоводно оформяне на месеца, сред които били и данъчни фактури:
ДФ№
**********/08.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№ **********/09.04.2009г.
с данъчна основа 20 790,00лв и ДДС 4 158,00 лв. за СМР;
ДФ№ **********/10.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв за
СМР;
ДФ№
**********/11.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв за СМР;
ДФ№ **********/12.04.2009г.
с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/13.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/14.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№ **********/15.04.2009г.
с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00лв. за СМР;
ДФ№
**********/16.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/17.04,2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№ **********/18.04,2009г.
с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/19.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/19.04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв, за СМР;
ДФ№ **********/20.04.2009г.
с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/21,04.2009г. с данъчна основа 20 780,00лв и ДДС 4 156,00 лв. за СМР;
ДФ№
**********/28.04.2009г. с данъчна основа 2 480,00лв и ДДС 496,00лв. за стока;
ДФ№ **********/05.04.2009г.
с данъчна основа 14 960,00лв и ДДС 2 992,00 лв. стока;
ДФ№
**********/07.04.2009г. с данъчна основа 9 970,00лв и ДДС 1 994,00 лв. стока;
ДФ№
**********/11.04.2009г. с данъчна основа 3 470,00лв. и ДДС 694,00лв. стока;
ДФ№ **********/29.04.2009г.
с данъчна основа 50 890,00 лв и ДДС 10 178,00 лв. СМР;
ДФ№
**********/29.04.2009г. с данъчна основа 68 490,00лв и ДДС 13 698,00 лв. СМР;
ДФ№
**********/22.04.2009г, с данъчна основа 19 080,00лв и ДДС 3 816,00 лв. СМР;
ДФ№
**********/27.04.2009г. с данъчна основа 28 515,00лв и ДДС 5 703,00 лв. СМР;
ДФ №
**********/27.04.2009г. с данъчна основа 740,00лв и ДДС 148,00лв. ПРЕВОЗ;
ДФ№**********/27.04.2009г.
с данъчна основа 74480,00лв и ДДС 14 896,00 лв. УСЛУГА;
ДФ№
**********/05.04,2009г. с данъчна основа 85 450,00лв и ДДС 17 090,00лв. стока;
ДФ№ **********/07.04.2009г.
с данъчна основа 86 000,00лв и ДДС 17 200,00 лв. стока;
ДФ№
**********/12.04.2009г. с данъчна основа 114 390,00лв и ДДС 22 878,00 лв.
стока;
ДФ№
**********/14.04.2009г. с данъчна основа 114 300,00лв и ДДС 22 860,00 лв.
стока;
ДФ№ **********/20.04.2009г. с данъчна основа 85 120,00лв и ДДС 17 024,00лв.
стока;
ДФ№ **********/21.04.2009г. с данъчна основа 113 730,00лв и
ДДС 22 746,00 лв, стока;
ДФ№ **********/23.04,2009г. с данъчна основа 114
420,00лв и ДДС 22 884,00 лв. стока;
ДФ№ **********/26.04.2009г. с данъчна основа 114
970,00лв и ДДС 22 994,00 лв. стока,
всички издадени от „***************.
По тези
фактури обвиняемия А. съзнавал, че реално не са били осъществени доставки, но
въпреки това ги предал на счетоводителя, без да съобщи този факт. На база на
така дадените документи от обвиняемия, били оформени и необходимите документи
за пред НАП - месечната /м.04.2009 г./ справка декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх. № 02001159799/14.05.2009 г., и приложения към нея дневник за покупките на
данъчно задълженото лице „*************,
в който били включени и гореописаните данъчни фактури, като декларацията е било
подписана от обвиняемия и подадена от упълномощения от него св.А.Ю.Д..
Представянето от
подсъдимия А. за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които
не са били реално осъществени и
отразяването на данните от тях в справката-декларация и отчетните
регистри за извършените в този данъчен период покупки е довело до увеличаване
размера на данъчния кредит, респективно до намаляване на дължимия ДДС за
внасяне. По този начин декларираната сума за данъчен кредит по посочените
фактурирани сделки била завишена с размера на посочения като начислен и платен
по тях ДДС.
Така, на 14.05.2009 г.
пред НАП гр.Бургас, обвиняемия Ю.А. в качеството си на едноличен собственик на
капитала, управляващ и представляващ “********** потвърдил неистина, относно основанието за приспадане
на данъчен кредит в СД по ЗДДС и дневника за покупките към нея, като невярно
декларирал в посочената справка- декларация, вместо нулева данъчна основа, ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 282 633 лв., който реално не е бил
начислен и платен на доставчика, и ДДС за внасяне в размер на 99,67 лв. и чрез
използването на документи с невярно съдържание /гореописаните фактури/ в
стопанската дейност и воденето на счетоводството, избегнал плащането на данъчни
задължения за „************
в особено големи размери - 282 633 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит
в същия размер.
4.За отчетния
период - м.Май 2009 г., обв.А. занесъл на св.К. документите за счетоводно
оформяне на месеца, сред които били и данъчни фактури:
ДФ№**********/07.05.2009г. с
данъчна основа 32 380,00лв и ДДС 6 476,00лв за СТОМАНА;
ДФ№ **********/07.05.2009г. с
данъчна основа 950,00лв и ДДС 190,00лв без посочване предмета на доставката;
ДФ№ **********/11.05.2009г. с
данъчна основа 32 350,00лв и ДДС 6 470,00 лв за СТОМАНА;
ДФ№**********/17.05.2009г.с данъчна
основа 8400,00лв и ДДС1680,00 лв без посочване предмета на доставката;
ДФ№ **********/14.05.2009г. с
данъчна основа 28 100,00 лв и ДДС 5 620,00 лв за Материали;
ДФ№ **********/19.05.2009г. с
данъчна основа 44 850,00лв и ДДС 8 970,00 лв за СТОМАНА;
ДФ№**********/21.05.2009г.с данъчна
основа 34855,00лв и ДДС6971,00 лв без посочване предмета на доставката;
ДФ№ **********/20.05.2009г. с
данъчна основа 24 800,00лв и ДДС 4 960,00 лв за Материали;
ДФ№ **********/25.05.2009г. с
данъчна основа 4 400,00лв и ДДС 880,00лв за СТОКА;
ДФ№ **********/27.05.2009г. с
данъчна основа 210100,00лв и ДДС42020,00 лв за Материали;
ДФ№ **********/27.05.2009г. с
данъчна основа 1 700,00лв и ДДС 340,00лв за СТОКА;
ДФ№ **********/27.05.2009г. с
данъчна основа 15 800,00лв и ДДС 3 160,00 лв за Материали;
ДФ№ **********/28.05.2009г. с
данъчна основа 1350,00лв и ДДС270,00лв без посочване предмета на доставката;
ДФ№ **********/07.05.2009г. с данъчна
основа 7 700,00лв и ДДС 1 540,00 лв за СТОКИ,
всички
издадени от „****************
- гр.С..
По тези
фактури обвиняемия А. съзнавал, че реално не са били осъществени доставки, но
въпреки това ги предал на счетоводителя, без да съобщи този факт. На база на
така дадените от него документи , били оформени и необходимите документи за
пред НАП - месечната /м.05.2009 г./ справка декларация по чл.125 от ЗДДС с вх,
№ 02001169859/15.06.2009 г., и приложения към нея дневник за покупките на данъчно
задълженото лице „***************,
в който били включени и гореописаните данъчни фактури като декларацията е било
подписана от обвиняемия и подадена лично от него.
Представянето от
подсъдимия А. за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които
не са били реално осъществени и отразяването на данните от тях в
справката-декларация и отчетните регистри за извършените в този данъчен период
покупки е довело до увеличаване размера на данъчния кредит, респективно до намаляване
на дължимия ДДС за внасяне. По този начин декларираната сума за данъчен кредит
по посочените фактурирани сделки била завишена с размера на посочения като
начислен и платен по тях ДДС.
Така, на 15.06.2009 г.
пред НАП гр.Бургас, подсъдимият Ю.А. в качеството си на едноличен собственик на
капитала, управляващ и представляващ “************“ ***
потвърдил неистина, относно основанието за приспадане на данъчен кредит в СД по
ЗДДС и дневника за покупките към нея, като невярно декларирал в посочената
справка- декларация, вместо нулева данъчна основа, ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 89 547 лв., който реално не е бил начислен и платен на
доставчика, и ДДС за внасяне в размер на 127,79 лв. и чрез използването на
документи с невярно съдържание /гореописаните фактури/ в стопанската дейност и
воденето на счетоводството, избегнал плащането на данъчни задължения за „*********** в особено големи
размери - 89 547 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер.
5.За отчетния
период - м.Август 2009 г., подсъдимият
А. предоставил на свидетелката К. документите за счетоводно оформяне на
месеца, сред които били и данъчни фактури:
ДФ№ **********/11.08.2009г. с
данъчна основа 9130,00лв и ДДС 1826,00 лв. за Дизелово гориво;
ДФ№ **********/11.08.2009г. с
данъчна основа 14 700,00лв и ДДС 2 940,00 лв за Стока;
ДФ№ **********/11.08.2009г. с
данъчна основа 50 300,00лв и ДДС 10060,00 лв за Стока;
ДФ№ **********/12.08.2009г. с
данъчна основа 1 500,00лв и ДДС 300,00лв за Стока;
ДФ№ **********/18,08.2009г. с
данъчна основа 56 300,00лв и ДДС 11 260,00 лв за Мех. Профил;
ДФ№ **********/05.08.2009г. с
данъчна основа 2 800,00лв и ДДС 560,00лв за Стока;
ДФ№ **********/08.08.2009г. с
данъчна основа 9 700,00лв и ДДС 1 940,00 лв за Материали.;
ДФ№ **********/14.08.2009г. с данъчна основа 2
400,00лв и ДДС 480,00лв за Превоз;
ДФ№ **********/14.08.2009г. с данъчна основа 3
850,00лв и ДДС 770,00лв за Заг. Желязо;
ДФ№ **********/14.08,2009г. с данъчна основа 2 900,00лв
и ДДС 580,00лв за Ремонт;
ДФ№ **********/16.08.2009г. с данъчна основа 328
000,00лв и ДДС 65 600,00 лв за Аванс;
ДФ№ **********/16.08.2009г. с данъчна основа 35
500,00лв и ДДС 7 100,00 лв за Аванс;
ДФ№ **********/11.08.2009г. с данъчна основа 2 900,00лв
и ДДС 580,00лв за Гуми;
ДФ№ **********/18.08.2009г. с данъчна основа 6 700,00лв и ДДС 1 340,00 лв за СМР;
ДФ№ **********/20.08.2009г. с данъчна основа 36
800,00лв и ДДС 7 360,00 лв за Бет.Стомана;
ДФ№ **********/31.07.2009г. с данъчна основа 27 140,00лв
и ДДС 5 428,00 лв. за дизелово гориво;
ДФ№ **********/10.08.2009г. с данъчна основа 36
000,00лв и ДДС 7 200,00 лв за Стока,
всички издадени от „************.
По тези
фактури подсъдимият съзнавал, че реално не са били осъществени доставки, но
въпреки това ги предал на счетоводителя, без да съобщи този факт. На база на
така дадените документи от обвиняемия, били оформени и необходимите документи
за пред НАП - месечната /м.08.2009 г./ справка декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх.№ 02001205141/14.09.2009 г., и приложения към нея дневник за покупките на
данъчно задълженото лице „************,
в който били включени и гореописаните данъчни фактури, като декларацията е била
подписана от А. и представена в НАП от негово име от упълномощено от него лице-
свидетеля А.Ю.Д..
Представянето от
подсъдимия А. за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които
не са били реално осъществени и
отразяването на данните от тях в
справката-декларация и отчетните регистри за извършените в този данъчен период
покупки е довело до увеличаване размера на данъчния кредит, респективно до
намаляване на дължимия ДДС за внасяне. По този начин декларираната сума за
данъчен кредит по посочените фактурирани сделки била завишена с размера на
посочения като начислен и платен по тях ДДС.
Така,
на 14.09.2009 г. пред НАП гр.Бургас, подсъдимият Ю.А. в качеството си на
едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ “************ потвърдил неистина, относно
наличието на основание за приспадане на данъчен кредит в СД по ЗДДС и дневника
за покупките към нея, като невярно декларирал в посочената справка- декларация,
вместо нулева данъчна основа, ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на
125 324 лв., който реално не е бил начислен и платен на доставчика, и ДДС за
внасяне в размер на 202,34 лв. и чрез използването на документи с невярно
съдържание /гореописаните фактури/ в стопанската дейност и воденето на
счетоводството, избегнал плащането на данъчни задължения за „************** в особено големи размери
- 125 324 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер.
6. За отчетния
период – месец Септември 2009 г„ подсъдимият А. представил на св.К. документите
за счетоводно оформяне на месеца, сред които били и данъчни фактури:
ДФ№
**********/01.08.2009г. с данъчна основа 10 850,00лв и ДДС 2 170,00 лв за
Гориво;
ДФ№ **********/04.08.2009г. с данъчна
основа 16500,00лв. и ДДС 3300,00лв за Гориво;
ДФ№ **********/01.09.2009г. с
данъчна основа 7 630,00лв и ДДС 1 526,00лв за Гориво;
ДФ№
**********/03.09.2009г. с данъчна основа 7 760,00лв и ДДС 1 552,00лв за Гориво;
ДФ№ **********/03.09.2009г. с
данъчна основа 21 980,00лв и ДДС 4 396,00лв за Захар;
ДФ№ **********/09.09.2009г. с
данъчна основа 21 970,00лв и ДДС 4 394,00лв за Захар;
ДФ№ **********/10.09.2009г. с
данъчна основа 21 985,00лв и ДДС 4 397,00лв за Захар;
ДФ№ **********/10.09.2009г. с
данъчна основа 21 980,00лв и ДДС 4 396,00лв за Захар;
ДФ№ **********/11.08.2009г. с
данъчна основа 8 000,00лв и ДДС 1 600,00лв за Гориво;
ДФ№ **********/23,09.2009г. с
данъчна основа 21 980,00лв и ДДС 4 396,00лв за Захар;
ДФ№ **********/23.09.2009г. с
данъчна основа 21 980,00лв и ДДС 4 396,00лв за Захар;
ДФ№ **********/24.09.2009г. с
данъчна основа 21 980,00лв и ДДС 4 396,00лв за Захар;
ДФ№ **********/24.09.2009г. с
данъчна основа 21 980,00лв и ДДС 4 396,00лв за Захар;
ДФ№ **********/28.09.2009г. с
данъчна основа 14 800,00лв и ДДС 2 960,00лв за Транспорт,
всички издадени от „******************
По тези
фактури обвиняемия А. съзнавал, че реално не са били осъществени доставки, но
въпреки това ги предал на счетоводителя, без да съобщи този факт. На база на
така дадените документи от обвиняемия, били оформени и необходимите документи
за пред НАП - месечната /м.09.2009 г./ справка декларация по чл.125 от ЗДДС с
вх. № 02001213509/13.10.2009 г„ и приложения към нея дневник за покупките на
данъчно задълженото лице „**************,
в който били включени и гореописаните данъчни фактури, като декларацията е било
подписана от обвиняемия и представена пред НАП чрез упълномощено от него лице- свидетеля
А.Ю.Д..
Представянето от
подсъдимия А. за осчетоводяване на тези фактури, удостоверяващи доставки, които
не са били реално осъществени и
отразяването на данните от тях в справката-декларация и отчетните
регистри за извършените в този данъчен период покупки е довело до увеличаване
размера на данъчния кредит, респективно до намаляване на дължимия ДДС за
внасяне. По този начин декларираната сума за данъчен кредит по посочените
фактурирани сделки била завишена с размера на посочения като начислен и платен
по тях ДДС.
Така,
на 13.10.2009 г. пред НАП гр.Бургас, подсъдимият Ю.А. в качеството си на
едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ “************ потвърдил неистина, че е
налице основание за приспадане на данъчен кредит в СД по ЗДДС и дневника за
покупките към нея, като невярно декларирал в посочената справка- декларация ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 48 275 лв., който реално не е бил
начислен и платен на доставчика, и ДДС за внасяне в размер на 61,29 лв., вместо
нулева данъчна основа и чрез използването на документи с невярно съдържание
/гореописаните фактури/ в стопанската дейност и воденето на счетоводството,
избегнал плащането на данъчни задължения за „************* в особено големи размери - 48 275 лв. и приспаднал
неследващ се данъчен кредит в същия размер.
На
основание разпореждане РИЛ №
909231/29.07.2009 г. от Директора на ТД НАП — гр.Бургас, била извършена
проверка на фирма „**********,
при която е установено, че за периода м.02.2009 г. — м.09.2009 г, от името на дружеството
са подавани справки декларации по ЗДДС, в които данъчната основа за облагане с
ДДС и данъчната основа за получените доставки многократно превишават
транзакциите от обичайните търговски обороти от дейността на дружеството до
този момент. Така също, че дружеството има задължения, общата стойност на които
надхвърля стойността на активите му, поради което на 11.11.2009 г. „************* е била
дерегистрирана по ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от прочетените и приобщени по делото разпити
на свидетели, обясненията дадени от Ю.А. на досъдебното производство, както и
писмените доказателства – заключение по изготвената Финансово-счетоводна
експертиза от вещото лице Д.Т.; справките-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки;
писмата, справките и отговорите от НАП, ведно с протоколите от насрещни
проверки и останалите приложени писмени доказателства, пълномощни с издадени от
Ю.А. за А.Д. и К.К.; справката за съдимост, справка от ГД „ИН“/л.59, т.6 от
ДП/, справките от Службата по вписванията, справка от ОДМВР-Бургас, сектор ПП/
л.61 от ДП/.
В
останалите свидетелски показания, тези на свидетелите О.Х., А.Н., А. Х., Х.А., И.Х.,
В.Д., А.А. и Н.Х., не се съдържат сведения относими към предмета
на доказване по делото.
Съдът
намери също, че не следва да кредитира заключението по първата изготвена по
делото съдебно-счетоводна експертиза / л.146, т.5 от ДП/ от вещото лице Г.Г., с
оглед извършването на изчисления основаващи се на непълна към него етап от разследване
доказателствена съвкупност, което е довело и до неправилност на изводите на
вещото лице.
Липсата
на реално осъществени сделки , конкретно посочени в данъчните фактури включени
в дневниците за покупки за съответния месечен данъчен период по ДДС се
установява от обясненията на подсъдимия/ л.13, т.7 от ДП/, показанията на
свидетелите Д./л.7-9, т.6 от ДП/, св.Б.М.
, св.К.К. и св.В., които кореспондират както помежду си, така и с изводите по
изготвената от вещото лице Д.Т. финансово-счетоводна експертиза/ л.25, т.7 от
ДП /. Затова и съдът намери, че същите са достоверни и следва да бъдат
кредитирани.
Първите
двама свидетели и подсъдимия с категоричност потвърждават липсата на реално
извършвани доставки към търговското дружество „************* в инкриминирания период. Механизма на
предоставяне за осчетоводяване на издадените данъчни фактури за същите
неосъществени сделки от подсъдимия А. на счетоводителя-св.К., чрез включването
им в отчетните регистри/дневници за покупки/ и обобщаването им с изготвянето на
съответните месечни справки декларации по ЗДДС
се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия и от
изложеното от свидетелката К. .
От
заключението по приетата финансово-счетоводна
експертиза на вещото лице Д.Т. се потвърждава съществуването на външно редовни
първични счетоводни документи каквито са фактурите за доставки и отразяването
им в дневника за покупки за съответния
месец, но същевременно се установява и неотразяването им в дневниците за продажби на съответното
дружество доставчик, както и липсата на доказателства за извършени плащания и
за реално осъществяване на доставките на стоки и услуги посочени в
инкриминираните фактури. Изчислен е действителният размер на дължимите данъчни задължения на „********** за инкриминирания период , вместо
декларирания.
От
същото става ясно, че в периода от 14.03.2009 г. до 13.10.2009г. , управителят на „*********** – подсъдимият Ю.А. е издавал от името
на същото търговско дружество фактури за продажби на стоки и услуги, начислявал
е за всяка своя сделка ДДС и е ползвал данъчен кредит за покупките си.
В
подадените пред органите по приходите 6 отделни справки декларации по ЗДДС за
същия период , той потвърдил
неистина, относно размера на данъчните задължения на представляваното от него
търговско дружество , като избегнал плащането на 693 272,00 лв. /шестстотин
деветдесет и три хиляди, двеста седемдесет и два лева и нула ст./,
представляваща дължим данък добавена стойност от данъчно задълженото лице “************, за общо шест данъчни периода. За
процесният период е бил приспаднат данъчен кредит от ДЗЛ в размер на 693 272,00
лв. - сумата от начисленото ДДС по фактурите с невярно съдържание.
Размерът на
избегнатите данъчни задължения е резултата , а начините за постигането му са
чрез посочените в закона форми на изпълнителното деяние. В настоящият случай по
отношение на ЗДДС, с потвърждаването на неистина в справките-декларации деецът не
цели друго, а именно формиране на неследващ се данъчен кредит за
приспадане/възстановяване/.
На
търговското дружество представлявано от подсъдимия не е извършвана данъчна
ревизия, но във връзка извършвана
проверка на “************ са били извършени насрещни проверки
на изброените по-горе контрагенти на дружеството.
Във
връзка с деклариран със справка –декларация от 17.08.09г. ДДС за възстановяване
в размер на 13709.55лв. е издаден акт за отказ, поради наличие на други изискуеми
публични задължения, с които органът по приходите е извършил прихващане /Акт за
прихващане и възстановяване от 25.08.09г. на л.107-110, т.5 от ДП/
В случая СД по ДДС са
били подписани от подсъдимия А. и подавани съответно лично от него или от
упълномощено от същия лице - св.А.Д., като документите, сред които и
гореописаните данъчни фактури с невярно съдържание са били предоставяни на
счетоводителя лично от подсъдимия.
В обобщение на
казаното, установява се безспорно от събраните доказателства, че: При
упражняване на стопанската си дейност и воденето на счетоводството , подсъдимият
Ю.А. се е ползвал от документи с невярно съдържание - първични счетоводни
документи /109 брой данъчни фактури/, в които заявените обстоятелства за
получени доставки не отговарят на обективната истина, не отразяват реално
извършена стопанска операция . Същите са
включени в дневниците за покупки придружаващи подадените от подсъдимия пред
НАП-Бургас справки декларации по ДДС, в които същият е потвърдил неистина,
относно основанията за приспадане на данъчен кредит, с цел да избегне плащането
на данъчни задължения в големи размери - 693 272,00 лв. /шестстотин деветдесет
и три хиляди, двеста седемдесет и два лева и нула ст./ и така е бил приспаднат
неследващ данъчен кредит в същия размер, който представлява сумата от
начисленото ДДС по фактурите с невярно съдържание. Тази сума , съобразно
дефиницията на чл.93 т.14 от НК отговаря на понятието „ данъци в особено големи
размери“.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият
Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.255 ал.3, вр. ал.1 т. 2, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Обект на
посегателство са обществените отношения свързани със законосъобразното
формиране на приходната част на бюджета на държавата от постъпленията от данъци
, а техен предмет са неустановените от органите по приходите или неплатени
данъчни задължения. Фактическият състав при който възниква съответното данъчно
задължение към държавата за плащане е предвиден в съответният данъчен закон.
Размерът дължим по ЗДДС се определя чрез
самоизчисление, по правилата на съответните правни норми, за което се подава пред
органите по приходите съответната справка-декларация за конкретния едномесечен
данъчен период, придружавана от отчетен регистър/дневник за покупки за този
период/, в който са отразени данъчните фактури обосноваващи правото за ползване
на данъчен кредит.
Описаните фактури с
право на данъчен кредит представляват първични счетоводни документи с невярно
съдържание относно удостоверяваните / по чл.113, ал.1 от ЗДДС/ с тях като
възникнали облагаеми данъчни събития и начислен ДДС от сочения в същите
доставчик съответно : „А.Д.“ ****, „***********, “**********, „**************.
Подсъдимият е
предоставил на счетоводителя-св.К. инкриминираните фактури с неверните данни в
тях , последната е отразила в производните от тях счетоводни регистри-дневници
за покупки , а от там и в справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен
период. По този начин, в подадените справки-декларации , които се изискват
съгласно чл.125 от ЗДДС, той е потвърдил неистина относно действителните
размери на получените и платени от него доставки, както и относно размера на
данъчния кредит за съответните инкриминирани периоди и по този начин е избегнал
плащане на данък върху добавената стойност в съответния размер.
Престъпният
резултат избягване плащането на данъчни задължения подсъдимият е постигнал с
осъществяването на три от формите на изпълнително деяние по чл.255, ал.1 от НК,
като използвал при упражняване на стопанската си дейност и при воденето на
счетоводството документи с невярно съдържание/общо 109бр. данъчни фактури за
доставки с право на данъчен кредит/, потвърдил неистина в подадените пред ТД на
НАП справки-декларации по чл.125 от ЗДДД с входящи №№
вх.№0270-0960963/14.03.09г., вх.№ 02001148336/14.04.09г.,вх.№02001159799/14.05.09г.,вх.№02001169/859/15.06.09г.,
вх.№ 02001205141/14.09.09г , вх.№
02001213509/13.10.09г. и в придружаващите ги отчетни регистри и приспаднал
неследващ се данъчен кредит за данъчните периоди: февруари, март, април, май,
август и септември 2009г.
Отделните деяния са
довършени с подаването на инкриминираните справки-декларации в ТД на НАП.
По този начин
подсъдимият А. е избегнал плащането на дължими от „************ данъчни задължения в особено големи размери-общо сумата от 693 272,00 лв.
/шестстотин деветдесет и три хиляди, двеста седемдесет и два лева и нула ст./.
Всяко от деянията
включени в единното престъпление е осъществено с пряк умисъл по смисъла на
закона, тъй като за всяко по отделно той е предвиждал настъпването на
общественоопасните му последици, а именно, че ще доведе до избягване неплащането
на данъчно задължение. Искал е настъпването им и именно затова е използвал в
стопанската си дейност, при воденето на счетоводството си на документи с
невярно съдържание , потвърдил неистина пред органите по приходите в изброените
справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит.
Бил е наясно също така, от субективна страна, че такива доставки не са
осъществени т.е стоките и услугите не са доставяни и суми по използваните
данъчни фактури реално не са плащани.
Умисълът на дееца се
извежда от конкретните негови действия, а именно снабдяване и ползване на
документи с невярно съдържание - данъчни фактури, включването им в дневниците
за покупки, а оттам и в СД по ДДС, с ясното съзнание, че по тях не са били
извършени реални доставки, което пък от своя страна е довело до неплащане на
данъчни задължения в особено големи размери.
Подсъдимият е
извършил едно единно продължавано престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7
от НК, включващо 6 /шест/ деяния, всяко от които осъществява поотделно състава
на едно и също престъпление и всички те са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Всяко едно от тях е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Използването на
първичните счетоводни документи/данъчни фактури за доставки/ с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност и воденето на счетоводството и
потвърждаването на неистина в справките-декларации, са послужили на подсъдимия
да обоснове право на ползване на данъчен кредит на „***********“ и така да избегне плащането на действителните данъчни задължения. С оглед сумата на която възлизат установените данъчни
задължения надхвърляща 12000лв., следва да се приеме, че е налице съставомерния
признак „особено големи размери“ по смисъла на чл.93, т.14 от НК. Нещо повече, в
случая всяко от деянията е осъществено при наличието на същия признак.
Причините за
извършване на престъплението от подсъдимия са стремежа му да се облагодетелства
по неправомерен начин за сметка на държавния бюджет, посредством несъобразяване
с правилата за данъчно деклариране, с цел избягване плащането на дължимия данък
добавена стойност върху реализираните през съответния данъчен период продажби/доставки
на стоки и услуги/.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част
или цялото налично имущество на дееца.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчете относително високата обществена
опасност на общата престъпна деятелност на подсъдимия с извършеното
продължавано престъпление в сравнение с други деяния от същия вид, която се
определя от множеството/общо 6/ отделни деяния, реализирани в един
непродължителен период от време/ 8 месеца/, от осъществените три форми на
изпълнителното деяние и от постигнатия резултат-избягване плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в размер повече от 50 пъти надхвърлящ този обусловил
квалификацията особено големи размери.
Подсъдимият е с
висока степен на лична обществена опасност, с оглед данните в справката за
съдимост и справката от ГД „ИН“ за изтърпяни наказания лишаване от свобода, от
които е видно, че същия е многократно осъждан за различни престъпления, в т.ч.
и за такова по чл.255, ал.1, т.1 от НК . Преди настоящото продължавано
престъпление същия е бил признат за виновен и наказван за длъжностни
присвоявания, обсебвания, кражба , измами, незаявяване в законовия срок пред
съда за изпадане на търговско дружество в неплатежоспособност. Четирикратно е
търпял наказания лишаване от свобода. Престъпната му деятелност е продължила и
след това, с осъществяването на две престъпления против данъчната и
осигурителната система съответно през 2007г. и през 2009г./ предмет на
настоящото дело/ , за първото от които е осъден през 2008г. на пробация. Независимо
от обстоятелството, че от изтърпяване през 2001г. на последното наказание
лишаване от свобода, до извършване на ново престъпление на 08.02.2006г./ по
чл.227б от НК/ е изминал 5 годишен период от време, от последващите
престъпни прояви на подсъдимия се налага
извода, че същия е личност с утвърдени престъпни навици, което сочи и на
неговата завишена обществена опасност.
Като отегчаващи вината на дееца обстоятелства
съдът съобрази обремененото му съдебно
минало и настойчивостта в извършване на единното продължавано данъчно
престъпление включващо ползването на голям брой данъчни фактури/109бр./ с
невярно съдържание, а като смекчаващи
зачете продължителния период от време /8 години/ от извършване на деянието до
приключване на делото, за което липсва принос на подсъдимия. Така също оказаното
съдействие на разследването и заявеното от подсъдимият пред съда искрено съжаление и разкаяние за
стореното. Съдът намира обаче, че не следва да обсъжда наведените от същия
твърдения за влошено здравословно състояние, предвид липсата на доказателства в
подкрепа на тези бланкетни изявления.
С оглед посочените
по-горе обстоятелства, съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, като намери, че
съответно на извършеното се явява наказание лишаване от свобода за срок от 4
години, което с оглед императива на чл.58а от НК да се редуцира с 1/3 до 2
години и 8 месеца . Със същото биха се постигнали целите на наказанието по
чл.36 от НК и най-вече на индивидуалната превенция. Определи на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното
на А. наказание лишаване от свобода тъй като наказанието е в размер по-нисък от
5 години, изтекли са повече от 5 години от изтърпяване на последното му
ефективно наказание лишаване от свобода и не е извършено в изпитателен срок на
условно осъждане.
Не наложи кумулативно предвиденото наказание
конфискация, поради липса на собствено на подсъдимия движимо или недвижимо
имущество .
Предвид констатираните отегчаващите вината на
подсъдимия обстоятелства, независимо от броя на смекчаващите, съдът намери, че
наказанието не са налице едно от кумулативно предвидените предпоставки за
определяне на наказанието при приложението на чл.55, ал.1 от НК , а именно и
най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко на
извършеното.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Приет за съвместно
разглеждане в настоящият наказателен процес бе граждански иск от Държавата чрез
Министъра на финансите-София . По делото се установи безспорно, че с деянията
формиращи извършеното продължавано престъпление подсъдимият е ощетил фиска,
като виновно е причинил имуществена вреда на държавата и между неговото
поведение и настъпилия вредоносен резултат / вреда в общ размер 693 272,00 лв. /
е налице пряка причинно-следствена връзка, при която без осъществяване на
инкриминираните действия той не би настъпил.
Поради това и като намери, че искът с правно
основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан в предявеният размер, съдът осъди
подсъдимия Ю.А. да заплати на Държавата представлявана на основание чл.31 ,
ал.1 от ГПК от Министъра на финансите сума
в размер на 693 272,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането/довършването на престъплението/- 13.09.2009г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед признаването на подсъдимия Ю.А. за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът на основание го осъди да заплати в
полза на държавния бюджет направените в досъдебната фаза на производството
разноски в размер на 498.00лв./четиристотин деветдесет и осем лева/.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: