Р Е Ш Е
Н И Е № 49
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. В. 16.02.2017
г.
В.ският районен
съд, гражданска колегия в публичното заседание на деветнадесети януари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Е.Я. и в
присъствието на прокурора ................................. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2911 описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С.П.М. ***, ЕГН ********** е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС против С.Н.И., ЕГН ********** и Ф.Л.И., ЕГН **********,***.
Твърди се от ищеца, че по силата на нотариален
акт № 10, том І, рег. № 166, дело 9/2012 г. на нотариус с рег. № 029, с район
на действие РС-В., е собственик на следния недвижим имот: подземен етаж с
квадратура 197 кв.м., находящ се в търговска сграда в гр.В., ул. „Е.Й. І” № 22,
индивидуализиран в цитирания нотариален акт и издадена за имота схема №
15-243775/12.06.2015 г. на служба ГКК-В., като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.505.564.1.7, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
10971.505.564 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
изменени със Заповед № КД-14-05-12/19.01.2012 г. на Началник СГКК-В., с адрес
на имота в гр. В., ул. „Е.Й. І” № 24, етаж минус
1, със застроена площ 197 кв.м.
Посочва, че е
придобил собствеността върху имота на 24.01.2012 г., като преди закупуването на
помещенията, до 2011 г., същите не са били използвани, били са заключени и в
тях са се съхранявали авточасти и автооборудване.
Излага данни, че на
23.11.2011 г. вратата към помещенията е разбита, за което е подаден сигнал в
ОДЧ-В. и сградата е посетена от служител на полицията, който установил, че
ответникът С.И. е поставил СОТ и е сменил секретните патронници на помещенията, които понастоящем са в имота му.
Твърди, че по този
повод е подадена жалба до РУ „П”-В., като е образувана прокурорска преписка №
1523/2012 г. на РП-В., и в последствие досъдебно производство № ЗМ 1388/2012 г.
по описа на РУ „П”-В., за престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК.
Подържа, че
производството пред РП-В. е прекратено с постановление от 13.06.2013 г., което
е потвърдено с определение № 464/05.07.2013 г. на ВРС по ЧНД № 938/2013 г., което
от своя страна е отменено с определение
№ 122/01.08.2013 г. по ВНЧД № 228/2013 г. на ВОС, с мотиви че, като собственик
на имота няма качество на пострадал.
Излага, че и към
настоящия момент процесния имот се владее от ответниците, които категорично
отказват да му предадат владението и да освободят инсталираната СОТ.
Иска се от Съда, да
постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът е собственик на процесния имот и да осъди
ответниците да му предадат владението върху него. Претендират се направените в производството
разноски.
В представения
писмен отговор и писмена защита ответниците оспорват иска, като сочат, че
процесния имот представлява обща част, както и че не го владеят.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено
следното: съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том І,
рег. № 166, дело 9/2012 г. на нотариус с рег. № 029, с район на действие РС-В.,
на 24.01.2012 г. ищеца е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10971.505.564.1.7,който
обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор
10971.505.564 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
изменени със Заповед № КД-14-05-12/19.01.2012 г. на Началник СГКК-В., с адрес
на имота в гр.В., ул. „Е.Й. І” № 24, етаж минус 1, със застроена площ 197 кв.м.,който
самостоятелен обект е идентичен на подземен етаж, с полезна квадратура 197 кв.м.,състоящ
се от котелно и три мазета с площ на мазетата: 52 кв.м., 80.25 кв.м. и 14.70
кв.м., находящ се в гр.В., ул.„Е.Й. І” № 22, в триетажна масивна
жилищно-търговска сграда, построена в УПИ ХХVI-548,549 в кв.261 по плана на гр.В., заедно със съответните, припадащи се
за обекта, идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на
сградата.
За посочения имот е
приложена и схема №15-243775-12.06.2015 г. от СГКК-В., от която е видно,че
обекта е отразен като самостоятелен и предназначението му е за склад,като е посочено, че няма
данни за идеалните части.
Представени са
разрешения за строеж, касаещ сградата в УПИ ХХVI-548,549 в кв. 261 по плана на гр.В., намираща се на ул.“Е.Й. I“, които са издадени на С.С. П. и В.С. П. /инвеститори и
собственици на обекта/, а така също санитарно заключение, обяснителна записка
на проектант арх.Еленкова от 14.10.2002 г. и друга такава от 26.11.2008 г., както
и скица и схема от 26.11.2008 г. на самостоятелните обекти по етажи на сграда
10971.505.564.1 на ул.“Е.Й. I“ № 22, в която подземния етаж не
фигурира и не е посочен като самостоятелен такъв. Последното е видно и от
приложената извадка от 26.11.2008 г. от
Кадастрален регистър на недвижимите имоти в гр.В..
Ангажирани са и:
разрешение за ползване № 60/28.10.2002 г. на строеж „Триетажна жилищна сграда с
автосервиз и магазин за авточасти“, издадено от РДНСК-В.; схема №220/20.01.2012 г. на СГКК-В., в която е
посочен като самостоятелен обект склад от 197 кв.м., собственост на С.С. П. и В.С.
П.; одобрени проекти с екзекутив от
07.08.2000 г., касаещ цялата сграда, като в този, касаещ подземния етаж, като
разпределение са посочени котелно, два склада и стълбищна клетка; проект за осветителна инсталация за партер; проект за електрическа инсталация за сутерен /подземен
етаж/, заверен на 10.08.2000 г., от който е видно, че такава е предвидена за
обекти-мазета; екзекутивен
проект за ВиК на сграда, заверен на 14.10.2002 г., в който помещенията в подземния
етаж са посочени като котелно и два склада.
Видно от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, т. II, рег. 2932, н.д. № 340 от 2003 г. на нотариус с район на действие РС-В., вписан
в регистъра под № 029, на 24.06.2003 г. ответника по делото придобива
собственост /апартамент и магазин/ в триетажна масивна жилищно-търговска
сграда, построена в УПИ ХХVI-548,549 в кв.261 по плана на гр.В.
От ангажираното определение №464/05.07.2013 г.
по чнд № 938 на ВдРС е видно, че ищеца по делото е атакувал постановление на РП-В. от
13.06.2013 г., с което е прекратено наказателното производство по дознание №ЗМ
1388/2012 г. по описа на РУ“П“В., водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.323 ал.1 от НК, а именно за това, че на 28.10.2012 г. в гр. В.,
на ул. „Е.Й. I“ № 24 самоволно, не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от С.П.М. свое предполагаемо право. Постановление на
РП-В. е потвърдено с цитираното определение, което от своя страна е отменено с
определение на ВдОС №122/01.08.2013 г. по чнд№228/2013 г.. С последното
подадената от С.М. жалба е оставена без разглеждане, като недопустима.
В определението на
ВдРС е отбелязано, че на 29.10.2002 г. с нот.акт № 61, т. I, рег. № 5622, н.д.№530 от 2002 г. на нотариус с район на
действие РС-В., вписан в регистъра на нот.камара под № 029, В.С. П. и С.С. П.
са признати за собственици на недвижим имот, а именно триетажна масивна
жилищно-търговска сграда, находяща се в
гр. В., ул. „Е.Й. І” № 22, в който имот е включен и подземен етаж с полезна
квадратура 197 кв.м., състоящ се от котелно и три мазета.
Ангажирани са
преписи от прокурорските актове,съдържащи се в пр.преписка №2523/2012 г. на РП-В.,
а именно: постановление за прекратяване на наказателното производството от
13.06.2013 г. по ДП№ЗМ 1388/2012 г.на РУ“П“ В.,в което също е посочено, че
в нот.акт № 61, т.I, рег. № 5622, н.д. № 530 от 2002 г. на нотариус с район
на действие РС-В., вписан в регистъра на нот.камара под № 029, подземния етаж на триетажната масивна
жилищно-търговска сграда, находяща се в
гр. В., ул. „Е.Й. І” № 22, се състои от котелно и три мазета и целият е от 197
кв.м; постановление за даване на указания по разследването от
25.03.2013 г.; писмо до С.П.М.
от 12.12.2012 г., с което е уведомен, че
във връзка с негова жалба е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.323
ал.1 НК; постановление за образуване на ДП
по общия ред за разследване от разследващ полицай от 12.12.2012 г.; постановление от същата дата за
възлагане на действия по разкриване на неизвестен извършител; постановление за спиране на
наказателното производство по ДП №ЗМ 17/2012 г., водено срещу неизвестен
извършител за това, че е отнел от владението на С.С. П.–чужди движими вещи;постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 22.03.2013 г. ,във връзка с жалба на В.С. П.,
за това, че С.Н.И. е счупил алуминиева врата; постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 02.04.2013 г., във връзка с образувана преписка по повод жалба
на С.Н.И. срещу В.С. П., че същия е монтирал алуминиева врата на стълбищната
клетка, водеща към абонатната стая, в която са разположени водомерите на
сградата на ул. “Е.Й. I “ № 24; постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 06.04.2012 г. във връзка с жалба на С.Н.И., в която е посочил, че
В.С. П. и С.С. П. възпрепятстват ползването на парното и таванското помещение в
процесната сграда, като са заключили помещенията; постановление от 19.06.2012 г. за присъединяване
на преписка към ДП №17/2012 г. на РП-В..
По
делото ответника И. е отговорил на въпросите, поставени от ищеца на основание чл.176 ГПК. В същите той заявява, че от 197 кв.м. ползва само 60 кв.м, които са
котелно и склад към него и са общи, не ги е завладял, както и че не ограничавал
ищеца да ги ползва. Посочва, че в имота има и други собственици, които влизат и
ползват тези помещения.
Извършен
е оглед на процесния имот от страна на съда, като направените констатации са
отразени в нарочно съставения протокол.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице арх.Е.А.. В заключението се
посочва, че подземният етаж не представлява самостоятелен обект, тъй като няма
самостоятелно функционално предназначение и в него са разположени
разпределителни мрежи на техническата инфраструктура-ВиК и ОиВ инсталации и
централните им уредби, които са общи части.
Заключението е оспорено и съдът е допуснал и
назначил тройна съдебно-техническа експертиза, чието заключение е в следния
смисъл:
-частта от сутерена, представляваща котелно
помещение и склад към него, следва да се разглежда като обща част на сградата и
всички ОиВ и ВиК общи контролно-измерватени уреди,включително разпределителни
устройства,следва да се монтират в тези помещения.
-частта от сутерена, обособена като „склад, указан
с квадратура от 132.25 кв.м., съгласно одобрения архитектурен проект и
екзекутив за въведената в редовна експлоатация сграда,представлява
самостоятелен обект ,който може да бъде предмет на индивидуална
собственост,след корекция на неизпълнената правилно ВиК инсталация на
сградата,която да се преработи и съответно се извърши /по установения в
нормативната уредба ред/ монтаж на водомерите на обособените обекти в сградата
на установеното с проекта място в котелното помещение.
Горното
заключение съдът
възприма изцяло. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо
към предмета на доказване в производството.
По делото
са разпитани свидетелите П. /син на ищеца/ и М..
Св.П. посочва,
че е продал на ищеца и свой баща имота на етаж -1 в сградата и същия е
склад,както и че той няма възможността да го ползва защото ответниците са
поставили СОТ и му отказват достъп, което разбрал от него самия.
Св.М. сочи, че от 2010 г. до 2013 г. е
работил в автосервиза на С.С. П.,който е
в сградата. Излага, че процесния имот е
прехвърлен на ищеца през 2012 г., както и че от 2011-2012 г. имота се е владял
и ползвал от ответниците, които са отказвали достъп на ищеца. Свидетеля сочи, че е имало монтиран
СОТ, както и че в момента не знае дали може да се влиза в имота.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви
и кореспондират по между си.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС
следва да са налице три кумулативно дадени в закона предпоставки, а именно
ищецът да е собственик на недвижимия имот, ответникът да владее имота,
владението да е без правно основание.
В настоящия случай ищеца се легитимира като
собственик с представения нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 10, том І, рег. № 166, дело 9/2012 г. на нотариус
с рег. № 029, с район на действие РС-В., на 24.01.2012 г. ,съгласно който е
закупил следния недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.505.564.1.7, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.505.564
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед
№ РД-18-5/28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед
№ КД-14-05-12/19.01.2012 г. на Началник СГКК-В., с адрес на имота в гр.В., ул.
„Е.Й. І” № 24, етаж минус 1, със застроена площ 197 кв.м.,който самостоятелен
обект е идентичен на подземен етаж ,с полезна квадратура 197 кв.м.,състоящ се
от котелно и три мазета с площ на
мазетата:52 кв.м.,80.25 кв.м. и 14.70 кв.м.,находящ се в гр.В.,ул.„Е.Й. І” №
22,в триетажна масивна жилищно-търговска сграда,построена в УПИ ХХVI-548,549 в кв.261 по плана на гр.В.,заедно със
съответните,припадащи се за обекта,идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж на сградата.
Данните от цитирания нотариален акт,както и от
приложените строителни книжа сочат,че предназначението на подземния етаж с обща
площ от 197 кв.м.,в който са били ситуирани по проект котелно и три мазета, е
сменено и същия е получил статут на
самостоятелен обект с предназначение-склад,както и съответния
идентификатор.
При събраните по делото доказателства обаче
въпроса свързан с обособяването на обекта, имащо пряко отношение към правото на
собственост, е спорен и следва да бъде изяснен.
По смисъла на закона /§ 5, т. 39 от ДР ЗУТ/, "обект"
представлява самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор
по ЗКИР.
Съответно самостоятелен обект в сграда е етаж или част от
етаж (апартамент, магазин, ателие, гараж
и др.), който има самостоятелно функционално предназначение.По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на
самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността като етаж
или част от етаж, е да може да се ползва самостоятелно.
Не са
самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, паркоместата, мазета,
тавански, складови и други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в
сградата.
Видно
от заключението по назначената тройна съдебно-техническа експертиза-частта от сутерена/подземния етаж/, представлява
котелно помещение и склад към него и следва да се разглежда като обща част на
сградата.
Това е така, тъй
като котелното обслужва цялата сграда, а посочения склад осигурява достъп до него, респективно са за общо ползване.
Общите части, по
аргумент от чл.38 ал.1 ЗС, биват два вида: такива по естеството си-външни
зидове, покрив, сградни инсталации и др. и такива по предназначение, каквито
безспорно са цитираните по-горе Единствено по отношение на последните, при
етажна собственост, каквато в сградата е възникнала с продажбата на апартамент
на ответника И. през 2003 г., е налице
възможност по общо решение на всички собственици да бъде извършена промяна в
предназначението.
В случая по делото
не е ангажирано доказателство в такава насока,а и не се твърди.
Съобразявайки, ангажираните
скица и схема от 26.11.2008 г. на самостоятелните обекти по етажи на сграда
10971.505.564.1 на ул.“Е.Й. I“ № 22, в която подземния
етаж не фигурира като самостоятелен обект, което е видно и от приложената извадка от 26.11.2008
г. от Кадастрален регистър на
недвижимите имоти в гр. В., се налага извод,че статута е променен след
посочената дата и с оглед изложеното по-горе, и при липса на доказателства в
обратна посока, без удовлетворяване на посоченото законово изискване, необходимо
за съответната промяна.
Дори и да е налице
такова обаче процесния обект, при данните по делото, няма характеристиките на самостоятелен обект.
При положение, че в
обекта „подземен етаж“ съществуват обекти за общо ползване /общи части/ същият
не би могъл да бъде самостоятелен такъв, защото изискуемото, по смисъла на
закона, самостоятелно функционално предназначение няма как да бъде постигнато.
Този извод е
относим и за останалата част от подземния етаж-обект „склад“, с квадратура от
132.25 кв.м.,тъй като в същия се намира обща ВиК инсталация и водомери. Съдът счита, че изложеното кореспондира и със
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, досежно тази част от
сутерена.
Отделно следва да
се отбележи, че със заснемането на обекта с предназначение“склад“ е нарушен
чл.40 от ЗУТ,съобразно който всяко едно жилище трябва да има складово помещение
/видно от приложените и одобрени проекти екзекутив в апартаментите няма
складови помещения/.
С оглед изложеното се
налага извод, че спорното помещение няма самостоятелно функционално
предназначение по смисъла на § 5, т. 39
ЗУТ и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост,
поради което следва да се приеме, че ищеца не може да черпи права от
прехвърлителната сделка и не е носител на правото на собственост върху
посочения в нот.акт обект,тъй като праводателите му не са притежавали такова /подземният
етаж, след като не е самостоятелен обект на собственост, не може да е предмет
на гражданския оборот.
Недоказването на правото на собственост върху
претендирания имот е самостоятелно основание за неуважаване на исковата претенция.
Извън горното
следва и да се отбележи, че по делото не се ангажираха убедителни и категорични
доказателства,че ответниците са установили
фактическата власт върху процесния имот и го държат като свой.
Изложеното от св. М.
касае период до 2013 г.,като за времето след това в показанията му не се сочи информация“…Сега не знам дали може да се влезе
там,но когато работех имаше СОТ и не можеше да се влиза…“.
В частта на
показанията на св.П., в които излага данни за завладяването на имота и отказан
достъп на баща му до него, са получени по косвен път-от самия ищец /…Не знам
колко пъти баща ми е правил опити да влезе….От баща ми знам, че е правил опити…./,
който е заинтересован от изхода на делото и
в тази връзка, и на база останалите доказателства ,същите не могат да се
ценят.
В РП-В. са подавани
жалби и от двете страни. Излагани са данни за самоуправни действия, като
образуваното наказателно производство е прекратено и не е даден отговор по
отношение авторството.
Не се ангажираха
доказателства и кой има достъп до поставения СОТ и подържа ли се.
При направения
оглед на място, съдът констатира, че две от трите врати към помещенията са
заключени. Не се установи кой има достъп до тях /по данни на ответника И. това
е друго лице, разполагащо със собственост в сградата, което твърдение не се
оспори/.
Във връзка с
изложеното съдът прецени, че претендираното владение не е доказано.
При горните съображения предявеният иск по
чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на делото
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените в
производството разноски за възнаграждение на вещо лице /100 лв./ и за адвокат /600
лв./, а така също, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на В.ски
районен съд, и сумата в общ размер от 370.65
лв., направени разноски от бюджета във връзка с назначената тройна
съдебно-техническа експертиза.
Водим от
гореизложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.М. ***, ЕГН ********** против ответниците С.Н.И.,
ЕГН ********** и Ф.Л.И., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищеца
е собственик на следният недижим имот,материализиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 10, том І, рег. № 166, дело 9/2012 г. на
нотариус с рег. № 029, с район на действие РС-В.,а именно: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 10971.505.564.1.7,който обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 10971.505.564 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед №
КД-14-05-12/19.01.2012 г. на Началник СГКК-В., с адрес на имота в гр.В., ул. „Е.Й.
І” № 24, етаж минус 1, със застроена площ 197 кв.м.,който самостоятелен обект е
идентичен на подземен етаж, с полезна квадратура 197 кв.м.,състоящ се от
котелно и три мазета с площ на мазетата: 52 кв.м., 80.25 кв.м. и 14.70 кв.м.,находящ
се в гр.В., ул.„Е.Й. І” № 22, в триетажна масивна жилищно-търговска сграда, построена
в УПИ ХХVI-548,549
в кв. 261 по плана на гр.В., заедно със съответните,припадащи се за обекта, идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж на сградата,както и за
осъждане на ответниците да му предадат владението
върху имота, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.П.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Н.И., ЕГН ********** и Ф.Л.И., ЕГН **********,*** сумата в общ размер на
700.00 лв., разноски по делото / за адвокатско възнаграждение-600.00 лв. и за
възнаграждение на вещо лице-100.00 лв./.
ОСЪЖДА С.П.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на В.ски районен съд сумата в общ
размер от 370.65 лева, представляваща направени разноски от бюджета във връзка с назначената тройна
съдебно-техническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: