Решение по дело №13705/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2017 г. (в сила от 16 юни 2018 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20165330113705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  4219/ 01.12.2017г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

         при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13705 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по  реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение 821 от 16.03.2017 г. е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: дворно място, цялото от 822 кв.м (осемстотин двадесет и два квадратни метра), находящо се в гр. С., общ. С., бул. “Ш.С.” №**, съставляващо УПИ VІ-1301(шести хиляда триста и първи) от квартал 91(деветдесет и първи) по плана на гр. С., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м. (седемдесет и един квадратни метра), полумасивна жилищна сграда с площ от 34 кв.м. (тридесет и четири квадратни метра), и ведно с всички подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници и съседи на дворното място: улица, УПИV-1923, УПИ ІІІ-1304, УПИ ХVІ-1303, УПИ ХV-1302, УПИ VІІ-1301, при квоти от правото на собственост: 5/6  ид. част – за М.Г.К. и 1/6 ид. част – за Р.Г.Д..

      В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 21.06.2017 г. е приета за разглеждане претенция от Р.Г.Д. за осъждане на М.Г.К. да му заплати, съобразно дяловете ѝ в съсобствените имоти сумата от 11 482 лева, представляваща стойността на извършени подобрения, извършени в жилищната сграда с площ от 71 кв.м. и в полумасивната жилищна сграда с площ 34 кв.м., като с допълнителна молба от 05.07.2017г., след оставяне на предявената претенция без движение, е депозирана уточнителна молба, в която са посочени и съответните периоди, през които се претендира да са извършени подобренията.

По делото е постъпило становище по смисъла на чл.201, ал.1 ЗУТ от Главния архитект на Община С., според което за УПИ VІ-1301 от квартал 91, по плана на гр. С., не могат да се приложат изискванията на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ относно разделянето му на два отделни урегулирани поземлени имота за жилищни нужди, доколкото поземленият имот е с лице на парцела под изискуемия по закон минимум, тоест УПИ е неподеляем.

      По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. В.Д. и  П. Й.. Св. Д. заявява, че всички подобрения в процесния имот са извършени от ответника. Нямал спомен сестрата на ответника- М. да е наемала работници за извършването на ремонтни дейности. Свидетелства, че ответникът преди време е работил в строителството. Всички подобрения в къщата били направени от Р. - инсталация, вода, в стаята, в която живеели майка му и баща му- банята и кухнята също. Свидетелства, че един път помогал на ответника за направата на плъзгаща врата в къщата. Св. П. Й. разяснява, че през 1959 г., когато отишла да живее в тази махала в град С., къщата на страните била построена и измазана. След 1962 г. бащата на ответника и на ищцата, бил направил ажурна /улична/ ограда на къщата. За прекарване на канална вода до имота, участвали роднини, приятели, както и съпругът на свидетелката, което се случило през периода 1963 г. - 1964 г. Р. си бил построил нова къща, където живеел със съпругата му и децата. Разяснява, че при изграждането на допълнителна  пристройка към къщата, тя и съпругът ѝ помагали на семейството за ремонта, като Р.  също участвал, такава му била и професията.

      По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза относно  действителната пазарна стойност на недвижимия имот, според което същата възлиза на сумата от 36 246 лева, както и повторно заключение на съдебно-техническата експертиза, според което актуалната пазарна стойност на оценявания имот е 30 700 лева. Прието е и заключение по изготвената СТЕ, според което стойността на СМР към настоящия момент е 4 389 лв., а увеличената стойност на имота от подобренията възлиза на сумата от 4 417 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, видно от писмените доказателства по делото. По делото не е формулирана възлагателна претенция в срока по чл.349, ал.4 ГПК, поради което съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.  

По предявените от Р.Г.Д. против М.Г.К. претенции по сметки, съдът намира следното. Заявените по реда на чл. 346 ГПК  претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод съсобствената вещ, предмет на делбата. В случая ответникът претендира заплащането на извършени след 1990г. подобрения в жилищната сграда с площ 71 кв.м.; на извършени в периода 1972г. – 1974г. подобрения в полумасивната сграда с площ 34 кв.м.; подобрения по оградата на имота, извършени през 80-те години на ХХ век; подобрения по терасата на масивната жилищна сграда в периода между 1970г. – 1980г.; остъкляване на стълбището и поставяне на мрамор в периода 1977-1978г. и през 1990г.; ремонт на покрива през 1980г.; изграждане на оранжерия, външна чешма, тоалетна на двора, асмалък в периода 1985г. – 1990г. С оглед твърденията на страната относно момента на извършване на посочените подобрения се налага извод, че претенцията намира правното си основание в чл.12, ал.2 ЗН, тъй като се касае за извършени подобрения, които са във връзка с делбената общност, предмет на делбата, преди откриване на наследството – наследодателят на страните З.г.Д. е починала ***. От анализа на събраните по делото гласни доказателства обаче се налага извод, че ремонтни действия в процесния недвижим имот са извършвани през годините от всички роднини, като в тази насока съдът възприема показанията на св.Й., тъй като същата има непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства, доколкото се е настанила да живее в тази махала в гр.С. от 1959г. Според свидетелката през 1962г. се направила ажурна /улична/ ограда от таткото на Р., за прекарването на вода се събрали приятели, роднини, помагал и съпругът на свидетелката, през 1963г. – 1964г., по което време Р. бил юноша, цялото семейство купувало материали за ремонтните дейности, а таткото на ответника превозвал с талигата пясък, камъни, баластра и каквото е необходимо за бетона. Свидетелства, че всички от семейството се трудили. Съдът не възприема дадените от св.Д. показания, тъй като с оглед твърдените от самия ответник периоди на извършване на подобренията, свидетелят няма непосредствени впечатления, доколкото при разпита си същият заяви, че живее непрекъснато в С. от 1990г., а преобладаващата част от подобренията се твърди да са извършени преди този момент. Ето защо съдът намира, че по делото не се установи именно ответникът да е извършил претендираните подобрения, още по-малко с негови средства, поради което претенциите за тяхното заплащане като недоказани следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А., което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, имайки предвид, че същото е неоспорено от страните. Ответникът следва да бъде осъден да заплати съответна държавна такса върху отхвърлената претенция за подобрения, съгласно чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.        

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: дворно място, цялото от 822 кв.м (осемстотин двадесет и два квадратни метра), находящо се в гр. С., общ. С., бул. “Ш.С.” №**, съставляващо УПИ VІ-1301(шест хиляда триста и първи) от квартал 91(деветдесет и първи) по плана на гр. С., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 71 кв.м (седемдесет и един квадратни метра), полумасивна жилищна сграда с площ от 34 кв.м. (тридесет и четири квадратни метра), и ведно с всички подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници и съседи на дворното място: улица, УПИV-1923, УПИ ІІІ-1304, УПИ ХVІ-1303, УПИ ХV-1302, УПИ VІІ-1301, с действителна пазарна стойност 30 700 лева /тридесет хиляди и седемстотин лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.     

                 ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.Д., ЕГН ********** *** против М.Г.К., ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумата от  11 482 лева /единадесет хиляди четиристотин осемдесет и два лева/ лв., за извършени в съсобствения имот подобрения, както следва – в жилищната сграда с площ 71 кв.м., на обща стойност 2 110 лв., в пристройка лятна кухня – 1 872 лв., в кухня – 320 лв., в баня – 630 лв., ограда – измазване и поставяне на мозайка, на обща стойност 300 лв., тераса – гипсови орнаменти, боядисване, направа на водопровод, на обща стойност 550 лв.; къща – коридор – 800 лв., стълбище /остъкляване и поставяне на мрамор/ - 1 200 лв., покрив – 1200 лв., мозайка труд – 300 лв., пръскане с метла – 300 лв., изграждане на навеси – 1000 лв., изграждане на оранжерия – 200 лв., изграждане на външна чешма – 200 лв., изграждане на тоалетна – 200 лв., чардак лозе – 300 лв

ОСЪЖДА Р.Г.Д., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от  204.68 лева /двеста и четири лева и 68 ст./ държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА М.Г.К., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 1 023.32 лева /хиляда двадесет и три лева и 32 ст./ държавна такса върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА Р.Г.Д., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 459.28 лева /четиристотин петдесет и девет лева и 28 ст./ - държавна такса върху отхвърлената му претенция по сметки.

 

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

     Вярно с оригинала!

     Секретар: П. К.