Определение по дело №109/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260214
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000600109
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

   № 260214

 

               град Пловдив, 14.04.2021 год.,

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА  АНТОНОВА

                                                                                СТОЯН  ГЕРМАНОВ

 

         при участието на секретаря Елеонора Крачолова и на прокурора Иван Даскалов, като разгледа докладваното от съдия Стоян Германов ВЧНД № 109 по описа за 2021 г., за да се произнесе две предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

         С Определение № 260045/09.02.2021 г., постановено по ЧНД № 669/2020 г., Окръжен съд – Хасково на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наложените наказания лишаване от свобода на осъдения Е.Н.Х. със съдебни актове по НОХД № 4171/2019 г. на Районен съд Пловдив; НОХД № 62/2020 г. на Районен съд – Хасково; НОХД 2161/2020 г. на Районен съд – Пловдив и НОХД № 690/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, като е определил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6-шест години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 2-две години и е постановено да се изтърпи едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 8-осем години, при първоначален „строг“ режим, като съобразно чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната му част.     

         От така постановеното определение е останал недоволен осъденият Е.Н.Х., който е подал саморъчно написана жалба, в която възразява срещу увеличаване на наказанието му с две години, тъй като това не отговаряло на целите по чл. 36 от НК и моли да му бъде назначен „служебен адвокат“.

         На Окръжна прокуратура гр.Хасково е бил изпратен препис от така постъпилата жалба, но не е взето отношение.

         В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура  гр.Пловдив изразява становище за основателност на жалбата, поради съществено процесуално нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. II от НПК, а именно – отказ да бъде назначен защитник на осъдения при разглеждане на делото в окръжния съд.

         Назначеният от въззивния съд служебен защитник на осъдения Е.Н.Х. поддържа жалбата, като моли съдът да бъде благосклонен към него и се позовава на младостта, добрите характеристични данни и доброто излъчване на молителя.

Осъденият Х. в лична защита поддържа жалбата и казаното от защитника си. Моли да бъде намалено наказанието.

         Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери правилността на атакуваното определение изцяло, приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея доводи.

         Констатира се, че при разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 09.02.2021 г. от Окръжен съд   гр.Хасково осъденият Х., който изтърпява наказание „лишаване от свобода“, се е явил без защитник. Въпросът за необходимостта от защита е бил поставен своевременно от прокурора. След изявление на осъдения Х., че не желае защитник, първоинстанционният съд е дал ход на делото, като осъденият се е защитавал сам и след това първостепенният съд се е произнесъл по същество и постановил атакувания съдебен акт.

         В конкретния случай е нарушен балансът между осъществената процесуална икономия и императивните правила на наказателния процес. Обжалваният съдебен акт е постановен от решаващия съд при съществено процесуално нарушение - разглеждане и решаване на делото без защитник, въпреки че неговото участие е било абсолютно задължително съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК. Правото на задържания осъден да се откаже от защита е в други хипотези, уредени в чл. 94, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 и 5 от НПК. Правото на защита на задържан обвиняем, подсъдим или осъден следва да бъде гарантирано във всички фази, стадии и етапи на наказателното производство, затова и допуснатото нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК може да бъде отстранено единствено с отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Всички резултати от процесуалните действия, извършени без защитник са недействителни и не могат да бъдат санирани от това, че във въззивната инстанция е бил назначен служебен защитник. Същите могат да бъдат валидирани единствено, ако бъдат законосъобразно повторени.

         С оглед изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК Апелативен съд – Пловдив

 

 

     О П Р Е Д Е Л И:

 

 

         ОТМЕНЯ Определение № 260045/09.02.2021 г., постановено по ЧНД № 669/2020 г. Окръжен съд – Хасково.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

         Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

   2.