Р Е Ш Е Н И Е
№ 260636/25.5.2021г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На седми април година
две хиляди и двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 510 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.9.“ЕООД
чрез управителя и представляващ дружеството Д.К.Г.против НП № 23-0001027/23.11.2020
г. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД“АА“-Варна, с което на основание чл.
104з ал.2 пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/
на юридическото лице е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
В депозираната жалба се твърди, че
посочените в НП факти не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Излага се становище, че издаденото НП е нищожно, а при условията на
евентуалност, че същото е незаконосъобразно. Сочи се, че НП е издадено от
некомпетентен орган. Твърди се, че посочената като нарушена норма е неотносима към установените факти. Относно образуването на
административно-наказателното производство, се излага становище, че следва да
бъде съобразен фактът, че процесният лиценз е върнат по пощата на 12.11.2020 г.
Сочи се, че при преценка на съставомерността на деянието следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл.104з ал.2 т.1 от ЗАвПр
е изменена на 07.07.2020 г., а нарушението е от
29.06.2020 г. Като аргумент за незаконосъобразността на издаденото НП се сочи
обстоятелството, че в периода от 13.03.2020 г. в Република България е обявено
извънредно положение, което има последица и по отношение на административните
срокове по АПК. В тази връзка се твърди, че посоченото в НП нарушение не е
извършено, тъй като срокът не е бил изтекъл към датата, посочена в АУАН и НП. С
оглед фактът, че лицензът е върнат на 12.11.2020 г., преди издаването на
обжалваното НП и липсата на щета за Държавата се сочи, че деянието е маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се, в случай, че съдът установи, че
нарушението е извършено, да бъде постановен акт, с който да се измени НП в
частта на наложената санкция, като се определи минимален такъв. Иска се
присъждане в полза на въззивника на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от АНО, в което се сочи,
че депозираната жалба е неоснователна, излагат се аргументи по същество на
делото, обосноваващи законосъобразността и правилността на издаденото НП.
Излага се становище, че претендираното от въззивника за присъждане адвокатско
възнаграждение е прекомерно такова, съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото. Иска се присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
През 2019 г. е извършена проверка от служители на РД “АА“ – Варна на
дейността на „Хелиос – 99“ ЕООД с ЕИК: *********,
притежаващо Лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари №
16453 от 17.11.2016 г. В хода на проверката е установено, че превозвачът е
престанал да отговаря на изискванията на чл. 7, ал.6, вр. с чл. 7 ал.2 т.3 от ЗАвПр., с оглед на което и на основание чл. 107 ал.1, вр. с
чл. 106а. ал.1, т.6, б.в от ЗАвПр по отношение на
дружеството е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № РД-14-915/19.05.2020 г. на и.д. Директор на РД“АА“ - Варна, с
която се спира дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на
товари чрез отнемане на издадените 12 броя заверени копия към лиценз №
16 453 до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за
издаване на тази заповед, с оглед на което считано от датата на връчване на
заповедта за дружеството възниква задължение в седмодневен срок да върне в
РД“АА“ издадените заверени копия към лиценза.
С протокол за проведено известяване с рег.№ РД-14-915/1/21.05.2020 г. , на
21.05.2020 г., около 17.12 ч., в гр.Варна
гл.инспектор при РД“АА“ – Варна е провел разговор по телефона с пълномощник
на дружеството-жалбоподател – Ю.Р., като е уведомил същия че е издадена заповед
с рег.№ РД-14-915/1/21.05.2020 г. , и.д. Директор на РД“АА“ - Варна, с която се
спира дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на товари. Същият
е уведомен, че представляващ дружеството може да получи препис от заповедта в 7
дневен срок от уведомяването, съотв. ако не бъде
получена в указания срок ще се счита връчена с изтичането на същия.
На 31.08.2020 г., св. Й.Й. – ст.инспектор при
РД“АА“ – Варна, при извършена проверка констатирал, че въззивникът не е върнал
в регионалното звено на ИА“АА“- РД“АА“ – Варна завереното копие от лиценза с перфо номер 248003 в 14- дневен срок от връчването на ЗППАМ
за спиране на дейността му, който срок се явява по-благоприятен такъв с оглед
влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл. 104з., ал.2, пр. 1 от ЗАвП.
При така установените факти, св. Й. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 104з., ал.2, пр.1 от ЗАвПр,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание на
посочената санкционна разпоредба е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като е наложено на същия административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят
– св. Й.Й. и свидетеля при съставяне на АУАН-П.Й..
Приобщени са към делото материалите по делото, материалите по АНП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи
на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП №
23-0001027/23.11.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД“АА“ – Варна е
издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 189 т.12 от ЗАвПр и видно от т.І-7 от приложеното към АНП копие на
Заповед № № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Поради изложените съображения, съдът намира аргументите на въззивника за
издаване на НП от ненадлежно лице за неоснователни.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, а АУАН е съставен в тримесечен срок от
установяване на нарушението. Спазено е изискването на чл. 42 от ЗАНН при изготвяне
на АУАН, а съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно нормата чл. 104з., ал.2 от ЗАвПр в
редакцията на същата от ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020
г. превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл.
106а., ал. 1, т. 6 и не е върнал в Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на
Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500.00 лв. за
всяко невърнато копие или удостоверение. Посоченото нарушение се предвижда и в диспозицията
на цитираната санкционна разпоредба в редакцията й действаща към момента на
извършване на нарушението, според датата, посочена в НП. Доколкото нормата в
старата й редакция не предвижда законоустановен срок за изпълнение на
цитираното задължение на превозвача, изпълнението му се явява обвързано от
посочения срок в поканата, отправена от съответния АНО, който определен при
условията на оперативна самостоятелност би могъл да бъде и по-кратък. С оглед
на изложеното съдът намира, че новата редакция на санкционната норма се явява
по-благоприятна такава и правилно е отнесена към възприетите в НП факти.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установява фактическата обстановка, така както е описана в
обжалваното НП. Видно от приобщения чрез АНП протокол и показанията на св.Й. и
св.Й., дружеството-жалбоподател е надлежно уведомено за постановяването на
ЗППАМ за спиране дейността му, както и че в случай, че в 7 -дневен срок от
уведомяването, не се яви в сградата на РД“АА“ надлежен представител за
получаването й, същата ще се счита връчена с изтичането на посочения срок. От
доказателствата по делото се установява, че в посочения срок в сградата на
РД“АА“ – Варна не се е явил надлежен представител, съотв. заповедта се счита за връчена на 29.05.2020 г.
Съдът намира, че направените възражения в съставения АУАН, че процесната
ЗППАМ не е надлежно връчена не релевират върху
изводите по същество на делото. Това е така, доколкото в съответствие с
принципа за бързина и икономия в административния процес е предвидена
възможност за устно уведомяване за издаден административен акт, изготвен
документ, насрочено административно дело, постановено съдебно решение или
определение /чл.18а, ал.9 АПК/, което подлежи на обжалване. Устното съобщаване
се извършва по разпореждане на административния орган или съдията от длъжностно
лице /деловодител/ от администрацията, респ. съда, което съобщава на адресата,
че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок и удостоверява
писмено с подписа си, че е извършило съобщението. Писменото удостоверяване се
прилага към преписката или делото. След изтичането на седмодневния срок, който
започва да тече от следващия ден, документите
се смятат за връчени.
В настоящия случай не са събрани доказателства, от които да е видно, че
въззивника е уведомен устно от ненадлежен представител, а напротив –
представеното по делото в хода на съдебното производство пълномощно от Ю.Р.,
чрез когото е извършено уведомяването установява, че същият е имал надлежна
представителна власт в този смисъл, обезпечаваща редовното уведомяване по реда
на чл. 18а. от АПК.
От приобщения по делото протокол за уведомяване е видно, че пълномощникът е
уведомен, както за постановяването на конкретната заповед, така и за диспозитива
на същата, съобразно който се спира дейността на дружеството-жалбоподател. С
оглед на изложеното, по силата на закона, съгласно разпоредбата на 104з. ал.2
от ЗАвП за дружеството-жалбоподател възниква задължение да върне в Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" в 14-дневен срок заверено копие
на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари на територията на Република България, като незнанието на закона от
представляващите го длъжностни лица не е основание за отпадане на
административно-наказателната отговорност на общо основание.
Безспорно от датата на която се счита за връчена процесната заповед до
12.06.2020 г. е изтекъл предвидения в чл. 104з., ал.2 от ЗАвПр
14-дневен срок, поради което бездействието се явява противоправно съотв. деянието – извършено именно на датата, посочена в
обжалваното НП – 13.06.2020 г.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че с оглед обявеното
в страната извънредно положение в период след 13.03.2020 г., 14- дневния
законов срок, предвиден в нормата на чл. 104, ал.2 от ЗАвПр
не се явява изтекъл. Действително с решение на Народното събрание, обнародвано
в ДВ, брой 22, от 3.3.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020
г. до 13 април 2020 г., като с решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ,
бр. 33, от 07.04.2020 г. се удължава
срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г.
Разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) обаче не предвиждат спиране на сроковете по ЗАвПр,
а нормата на чл. 4 ал.1 т.1 от Закона, предвижда удължаване с един месец от
отмяната на извънредното положение на сроковете, определени в закон, извън тези
по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Доколкото процесният срок не се явява изтекъл по време на извънредното
положение, за същия се явява неприложима нормата на чл. 4, ал.1, т.1 от Закона.
Поради изложените съображения, съдът намира, че законосъобразно и
обосновано е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл. 104з., ал.2 от ЗАвП.
Като съобрази, че административната санкция е предвидена в цитираната
разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същата.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата за приложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, с оглед липсата
на щети за държавата. В случая се касае за ангажиране на отговорността на
въззивника за административно нарушение, с осъществяването на което всякога се
застрашават обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната
материално правна норма, а именно законосъобразното и безопасно осъществяване
на обществените превози, доколкото именно отклонението от съответните
нормативни разпоредби, предвиждащи гаранции в този смисъл, е предпоставка за
издаване на ЗППАМ, а задължението за връщане на лиценза гарантира, че
превозвачът няма да разполага с надлежно разрешение за осъществяване на превоз
до отпадане на посочените основания за спиране респ. прекратяване на дейността.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски, съотв. искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
такова, съдът установи от правна страна следното:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което и доколкото процесуален представител на въззивника не е взел участие в
проведените по делото съдебни заседания следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден в нормата размер от 80 /осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото и като взе предвид, че по делото не са представени
доказателства от въззивника за сторени разноски във връзка с образуваното
съдебно производство по обжалване на процесното НП, съдът намери, че следва да
остави без уважение искането му за присъждане на сторените по делото разноски.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 -
0001027/23.11.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД “АА“- Варна, с което
на „Х.9.“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание,чл. 104з., ал.2,пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание,„Имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Х.9.“ ЕООД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата
от 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.
1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Х.9.“ ЕООД
за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: