О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260322 08.12.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
На осми декември
2020 год.
в закрито заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар : Катерина
Маджова,
като разгледа
докладваното от докладчика ЗЛАТЕВ
ч.гражданско дело №
3374 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е на основание чл.274-
278 във вр. с чл.389 и чл.391, ал.1 и 2 във вр. с
чл.397, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, и във вр. с чл.200 от КТ.
Постъпила е първоначална ч.жалба вх.№ 10796/21.10.2020г. от пълнолетния
български гражданин П.Х.П. от гр.С.З.против наложената обезпечителна мярка с
Определение № 1514/01.10.2020г. по висящото гр.д.№ 2111/2020г. по описа на РС- К.,
обл.С. в която излага оплаквания, че определението
било незаконосъобразно, тъй като той вече не бил управител, нито съдружник в бившото ООД и не бил вече с никакви представителни права за
ответника „П. И.“, а и от ООД то вече било преобразувано в ЕООД с едноличен
собственик на капитала и управител друго лице- С.С.А.
от гр.С.З.. Моли настоящия въззивен съд да отмени
атакуваното Определение за обезпечаване на заведения иск против дружеството,
със законните последици от това.
Впоследствие е постъпила втора ч.жалба
вх.№ 10879/04.11.2020г. от ответника „П. И.“- ЕООД, представлявано от
Управителя С.С.А. от гр.С.З., против същото Определение
№ 1514/01.10.2020г. по висящото гр.д.№ 2111/2020г. по описа на РС- К., обл.С., в която излага същите оплаквания, че определението
било незаконосъобразно, тъй като атакуваното Определението било връчено
неправилно на бившия вече управител П.Х.П. от гр.С.З., който вече не бил нито
управител, нито съдружник в бившето ООД, и бил без представителни права за
ответника „П. И.“, а и от ООД то вече било преобразувано в ЕООД, като той вече
бил едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството. Моли
настоящия въззивен съд да отмени атакуваното
Определение за обезпечаване на заведения иск против дружеството, със законните
последици от това.
В законния 1- седмичен срок по чл.396, ал.1, пр.2 от ГПК по делото е
постъпил писмен Отговор от другата страна- двамата молители/ищци/ К.И. и Р.С.И./и
двамата от гр.С.З./, в който те заявяват, че двете ч.жалби били процесуално
недопустими и молят да се оставят без разглеждане, или алтернативно, ако въззивният съд ги приеме за допустими, да ги остави без
уважение по същество, като излагат подробни фактически и правни аргументи в
тези насоки.
Настоящия въззивен съд констатира, че двете
ч.жалби са процесуално допустими, като първата е подадена в законния 1-
седмичен срок в писмена форма от трето лице/бивш управител и съдружник в
бившето ООД/ вече без представителна власт, което е извършило чужда работа без
пълномощно, а втората е също процесуално допустима, тъй като е подадена в
писмена форма от пасивно легитимиран субект- ответника- ЮЛ/срещу който има
наложени 2 бр. обезпечителни мерки/, от неговия актуален управител и собственик
на капитала/в настоящото ЕООД/, с нея фактически се потвърждава извършеното
първоначално обжалване от трето за спора лице по първата ч.жалба, и двете
ч.жалби са подадени против подлежащ на съдебен контрол първоинстанционен
съдебен акт, и по тях настоящия въззивен съд следва
да се произнесе по съществото на направените оплаквания.
Разгледани по същество тези 2 бр. практически идентични по съдържание ч.жалби
се явяват изцяло неоснователни и доказани, тъй като видно от материалите по
делото, мотивите на атакуваното Определение и извършената от настоящия въззивен съд служебна справка от публичния Търговски
регистър, действително в атакуваното Определение на РС, като представител
на ответното ТД- ООД е бил записан
бившя му управител П.Х.П. от гр.С.З., но всички
останали факти и обстоятелства, индивидуализиращи
търговския субект/първоначално ООД,
впоследствие ЕООД/, като наименование, ЕИК, фирма, седалище и адрес на управление са напълно идентични с тези, които са били първоначално вписани по партидата
на търговското дружество в Търговския
регистър към датата на постановяване на обжалваното Определение- 01.10.2020г. Следователно в Определението на РС по обективен, пълен, категоричен и недвусмислен
начин са посочени непромененото ЕИК на ТД по ТЗ, срещу
което е издадена обезпечителната заповед и е налице абсолютна фактическа и правна идентичност между него и ответника по предявения осъдителен иск по чл.200 от КТ. В казус е без никакво значение за
естеството и изхода на спора въпросът кое конкретно физическо лице е било управител
на дружеството/първоначално ООД, впоследствие преобразувано в ЕООД/ към
датата на постановяване на определението, понеже това очевидно не се отразява на извършването на действията с необходимата представителна
власт на управителя на ответното ТД, независимо кой, кога, къде и
в какво качество е получил без никакви възражения запорното
съобщение от ЧСИ. Още повече, че
предвид разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК мястото
на връчване на търговец и
на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър,
е последният посочен в регистъра негов адрес.
В конкретния случай
безспорно безпечителната заповед
е била връчена на ответното
ТД/независимо от
правно- организационната му форма ООД или ЕООД/ на актуалния
му адрес, посочен в ТР- с.Я., общ.М., обл.С., ул.„****, като този негов адрес, видно от справката от ТР никога не е бил променян от 12.03.2014г. до днес. В тази връзка разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК разрешава връчването
да става в канцеларията на търговеца
и би могло да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Предвид което процесуалния закон/ГПК/ не изисква
изрично съдебните книжа
да бъдат връчвани единствено и само на
актуалния управител на ТД, като е напълно достатъчно те да бъдат
получени и от което и да трето лице, което е съгласно
да ги получи със задължението да ги предаде/какъвто се явява първоначалния ч.жалбоподател П./. Следователно връчването на обезпечителната заповед
от ЧСИ на първия ч.жалбоподател П.П. в качеството му на физическо лице/трето лице за облигационния спор по гр.дело/ е редовно, законосъобразно и
правилно, понеже не е налице никакъв отказ от негова страна да получи адресираните съдебни книжа до ТД/в което преобразувано от ООД в ЕООД той вече не е бил нито съдружник,
нито управител/, като получаването от него на обезпечителната заповед е в пълно съответствие с правилата
на връчване на съдебни книжа. Поради което не се доказаха оплакванията в 2 бр. практически идентични ч.жалби
и исканията в тях за евентуална отмяна на обжалваното
Определение за налагане на 2 бр.
обезпечителни мерки по заведените искови претенции против ответника/ч.жалбоподател/.
Следователно трябва да се оставят без уважение процесните 2 бр. ч.жалби, ведно със законните последици
от това, като се потвърди изцяло атакуваното Определение на РС- К..
Делата следва да се върнат обратно на първоинстанционния
РС- гр.К., обл.С. за продължаване на съдопроизводствените действия по исковото съдебно
производство по чл.200 от КТ срещу актуалния ответник ЕООД.
Настоящото съдебно Определение не прегражда пътя на делото и не подлежи на
по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн.
чл.274- 278 във вр. с чл.389 и чл.391, ал.1 и 2 във вр. с чл.397, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, и във вр. с чл.200 от КТ, въззивният ОС-
Стара Загора
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Определение № 1514/01.10.2020г. по висящото гр.д.№
2111/2020г. по описа на РС- К., обл.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :