Решение по дело №4910/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 573
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20212120204910
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204910 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на К. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*** против електронен фиш Серия К № 4913436, издаден от ОД МВР гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват
доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на
налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се
яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище,
изпратено до БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат доказателства.
Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
1
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС
съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2021 г. в 13,05 ч, в обл. Бургас, ВП II-99, км. 9+500 между парк
«Росенец» и кръстовище Атия, в посока гр. Черноморец, при ограничение на
скоростта за движение в извън населено място, въведено с пътен знак В-26 до
80 км/ч, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 621, бил заснет лек
автомобил «***», регистрационен номер *****, който се движел със скорост
129 km/h.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбоподателят,
бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 400 лева..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а
именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че
електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече,
2
предвид факта, че същите са бланкетни.
В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на
физическо лице - издател.
От датата на нарушението до датата на подаване на жалбата до съда, е
изминал период от няколко месеца, като за допуснатото нарушение,
относителната преследвателна погасителна давност е три години.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет
при движение със скорост от 129 км/ч, с автоматизирано техническо средство
в гр. Бургас, при въведено ограничение от 80 км/ч..
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
3
Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е
съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при
измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3
км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.
Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП административно
наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на
разрешената максимална скорост в извън населено място над 40 km/h и е с
фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, за
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на ОД на
МВР гр. Бургас, от жалбоподателя.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4913436, издаден от ОД
МВР гр. Бургас против К. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР гр. Бургас,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4