№ 3209
гр. *****, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110146108 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. Л. Г. и
М. А. Г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес гр. *****, ж.к. „*******
3“, бл. 321, вх. Б, ет. 6, ап. 60, аб. № ******, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците за
периода следва от притежаваното от тях право на собственост върху процесния имот,
което ответникът А. Г. е придобил в качеството си на наследник на Л. Г.. Иска се от
съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно да
му заплати следните суми: сумата от 772,03 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
133,77 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г.,
сума в размер на 14,75 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 05.08.2024
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,66 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.08.2021 г. до 04.07.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът А. Л. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
1
в който оспорва исковете по основание. Навежда твърдение, че приживе на
наследодателя процесният имот е бил предоставен за ползване на ответницата М. Г. –
бивша съпруга на наследодателя, по силата на съдебно решение. Счита, че исковете
срещу него следва да бъдат отхвърлени.
Ответницата М. А. Г. е подала отговор на исковата молба чрез упълномощения
по делото представител адв. М. З. в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете по
основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да
заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
2
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ (л.10-11) на 07.11.1979 г. М. А. Г. е придобила правото на собственост върху
новостроящо се жилище, находящо се в гр. *****, ж.к. „******* III част“, бл. 321, вх.
Б, ет. 6, ап. 60.
От представеното Решение от 17.07.2018 г. по в.гр.д. № 2669/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, II въззивен брачен състав (л.66-71), се установява, на
07.01.1979 г. е сключен граждански брак между Л. А. Г., ЕГН: ********** и М. А. Г.,
ЕГН: **********, който е прекратен с Решение № 20219/05.12.2016 г. по гр.д. №
13814/2015 г. на Софийски районен съд, III ГО, 86 състав като дълбоко и непоправимо
разстроен. Обстоятелството, че бракът между Л. Г. и М. Г. е прекратен не се оспорва, а
и се подкрепя и от представеното копие (л.12-14) от депозирана в СРС на 29.06.2020 г.
3
искова молба от Л. А. Г. за делба на апартамент № 60, находящ се в гр. *****, ж.к.
„******* III част“, бл. 321, вх. Б, ет. 6.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № УН № 5975/20.04.2023 г.,
издадено от Столична община, Район „*******“ (л.45) Л. А. Г., със семейно положение
„разведен“ е починал на 17.04.2023 г. и е оставил за свой наследник по закон А. Л. Г.,
ЕГН: ********** (син).
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесният
недвижим имот е придобит от Л. А. Г. и М. А. Г. по време на брака им и на основание
чл. 13, ал. 1 СК (1968 г. отм.) е притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, която е прекратена с развода на съпрузите с решение от 05.12.2016 г., поради
което на основание чл. 27, ал. 1 СК във връзка с чл. 28 СК бездяловата съсобственост
се трансформира в обикновена дялова такава при равни квоти. Със смъртта на Л. Г. на
17.04.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН притежаваната от него ½ идеална част е
станала собственост на неговия син А. Л. Г., доколкото последният не твърди, че не е
приел наследството на своя наследодател. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които притежават.
В тази връзка, и по отношение на възражението на ответника А. Г., че
процесният недвижим имот се обитава единствено от ответницата М. Г., на която със
съдебно решение е предоставено ползването на процесния апартамент, съдът намира
за необходимо да посочи, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със
съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1,
изр. 1 СК между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш
съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия
бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако
такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи
като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе
си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия
продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в
качеството си на съсобственици. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява между ищцовото
дружеството и ответницата М. Г. да е сключен договор с топлопреносното
предприятие, поради което отговорността за задълженията за топлинна енергия за
процесния период се носи от двамата бивши съпрузи, респективно от ответницата и
универсалния правоприемник на починалия бивш съпруг. Обстоятелството кой е
ползвал доставената до имота топлинна енергия е от значение при уреждане на
вътрешните отношения между двамата ответници, но не и за отговорността им към
4
ищцовото дружество.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „***** инженеринг“ ООД. По делото е приложен и договор между
ищцовото дружество и „*****“ АД, като наличието на договорно правоотношение
между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за
процесния период се установява и от заключението на съдебно-техническата
експертиза (л.96), според което „*****“ АД е извършвала разпределение на топлинната
енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла
вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л.94-101), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дружеството „*****“ ЕАД е извършвало разпределение на топлинната
енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла
вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата. По данни на фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ през процесния период в апартамента не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има
щранг лира за отопление на банята, за която се начислява служебно топлинна енергия.
По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомера за
топла вода, разходът за топла вода се начислява за 1 бр. потребител при норма 140
литра на потребител за едно денонощие. Процесния апартамент е с отопляем обем от
141 м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация.
В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответниците са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.105-
109), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
се пораждат съмнения за неговата правилност. Вещото лице посочва, че в
счетоводството на ищеца не са налице данни за плащане на процесните суми за имота.
5
Задълженията за топлинна енергия за имота за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. са
в размер на 1544,05 лева, за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2021 г.
– 30.04.2023 г. са в размер на 29,51 лева. Мораторната лихва за периода 15.09.2022 г. –
04.07.2024 г. върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г. е в размер на 266,23 лева, мораторната лихва за периода 15.08.2021 г. –
04.07.2024 г. върху задължението за възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ е в размер на 7,31 лева. Вещото лице посочва, че начислените суми за
главница за топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. е в размер на
1502,85 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за периода 15.08.2022 г. –
04.07.2024 г. възлиза на 256,68 лева.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съобразно с частта си.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследство отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Предвид изложеното, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН и чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът
А. Г. следва да отговаря за 1/2 от задълженията за периода, а на основание чл. 30, ал. 3
ЗС ответницата М. Г. следва да отговаря за останалата ½ от задълженията.
По възражението за погасяване по давност:
В настоящото производството ответниците са обикновени другари. При
обикновеното другарство делата на другарите не са идентични, поради което могат да
бъдат решени различно съобразно различното материалноправно положение на
другарите. Процесуалните действия и бездействия на един от другарите нито ползват,
нито вредят на останалите. Всеки другар води сам своя процес в рамките на общото
производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение, предвид релевираното своевременно от
ответницата М. Г. възражение за изтекла погасителна давност, като възражение за
изтекла погасителна давност не е релевира от другия ответник – А. Г. в
законоустановения срок по чл. 133 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
давността не се прилага служебно. Ето защо, съдът следва да разгледа възражението за
изтекла погасителна давност и евентуално да приложи последиците на давността само
по отношение на задълженията на ответницата М. Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
6
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В настоящия случай искът е предявен на 05.08.2024
г. Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази
дата, като това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност,
доколкото спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 05.08.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2021
г. – 31.05.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.06.2021 г. –
30.04.2023 г.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.109) начислените
суми за главница за топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. за целия
имот са в размер на 1502,85 лева.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ по отношение на всеки от ответницата М. Г. следва да бъде уважен за
сумата от 751,43 лева, представляваща 1/2 от стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., като за разликата над сумата от 751,43
лева до пълния предявен размер от 772,03 лева и за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021
г. искът следва да бъде отхвърлен като частично погасени по давност.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.109) начислените
суми за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за целия
имот са в размер на 1544,05 лева. Поради това и изложените по-горе съображения
искът срещу ответника А. Г. следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 772,03
лева, представляваща ½ от задълженията за топлинна енергия за имота за конкретния
период.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
7
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.107) се
установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за периода
01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 29,51 лeва.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени
чрез плащане, като предвид релевираното от ответницата М. Г. възражение, съдът
намира, че нейната част от задължението не е погасена по давност.
Предвид изложеното, исковете за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло по отношение на всеки от ответниците за
сумата от 14,75 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.07.2024 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., изчислена за периода 15.09.2022 г. – 04.07.2024 г. е в размер на 266,23
лева.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
8
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. ответницата М. Г. не дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза (таблица № 5 – л.108, стр. втора), мораторната лихва върху
задълженията за периода от 01.06.2021 г. – 30.04.2024 г., изчислена за периода
15.09.2022 г. – 04.07.2024 г., възлиза на сумата от 256,68 лева.
Предвид изложеното искът срещу ответницата следва да бъде уважен за сумата
от 128,34 лева, представляваща ½ от задълженията за мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 04.07.2024 г., изчислена върху непогасената по давност главница за
топлинна енергия за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., като за разликата над 128,34
лева до пълния предявен размер от 133,77 лева исковете следва да бъдат отхвърлени
като частично погасени по давност.
По отношение на ответника А. Г. искът следва да бъде уважен за сумата от
133,12 лева, представляваща ½ от задълженията за мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 04.07.2024 г., изчислена върху задълженията за топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., а за разликата до 133,77 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 3,66 лева, следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
доказва разноски на обща стойност от 684,94 лева, от които 79,94 лева държавна такса,
5 лева за издаване на съдебно удостоверение, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, 250 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза,
250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
съобразно уважената част от исковете срещу всеки ответник, М. Г. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 333,89 лева, а А. Г. – сумата от 340,87 лева.
Предвид направеното искане за присъждане на разноски, право на такива има
ответникът А. Г., който доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на този ответник сумата от 1,87 лева съразмерно на отхвърлената част от
9
исковите претенции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л. Г., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 772,03 лева
(седемстотин седемдесет и два лева и три стотинки), представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 14,75 лева
(четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 133,12 лева (сто тридесет и три лева и
дванадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
04.07.2024 г.
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, ж.к. „*******
3“, бл. 321, вх. Б, ет. 6, ап. 60.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, ул. „********“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 751,43 лева
(седемстотин петдесет и един лева и четирдесет и три стотинки), представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.06.2021 г. – 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 14,75 лева
(четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 128,34 лева (сто двадесет и осем лева
и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
04.07.2024 г.
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. *****, ж.к. „*******
3“, бл. 321, вх. Б, ет. 6, ап. 60.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
10
срещу А. Л. Г., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 133,12 лева до пълния предявен размер от 133,77 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу А. Л. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,66 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 15.08.2021 г. – 04.07.2024 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу М. А. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 751,43 лева до пълния предявен размер от
772,03 лева и за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. като частично погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу М. А. Г., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 128,34 лева до пълния предявен размер от 133,77 лева като частично
погасен по давност и частично неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „********“ 23 Б
срещу М. А. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3,66 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
„дялово разпределение“ за периода 15.08.2021 г. – 04.07.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Л. Г., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 340,87 лева (триста и
четирдесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща разноски в
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. Г., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 333,89 лева (триста тридесет и
три лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща разноски в производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД да заплати на А. Л. Г.,
ЕГН: **********, сумата от 1,87 лева (един лев и осемдесет и седем стотинки)
разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „*****“ АД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12