Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 11.08.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и
петнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2425
по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю. И Е.Д.Б.” АД), ЕИК ********, твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 46 състав, и изпълнителен лист, ответниците “А.К.” ЕООД с ЕИК ******** и “Г.И.9” ЕАД с ЕИК ******** са осъдени да му заплатят посочените в същата суми – главница, лихви, такса и разноски.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за прехвърляне на вземания от 26.10.2011 г., сключен между „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. в качеството му на цедент и ищеца “Ю.Б.” АД в качеството му на цесионер, по силата на който „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. е прехвърлило в полза на ищеца вземането си срещу “А.К.” ЕООД и “Г.И.9” ЕАД, възникнало на основание Договор за Б.ов кредит от 29.07.2008 г., сключен между „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. като кредитор и “А.К.” ЕООД като кредитополучател, изменен и допълнен с Анекс от 29.07.2009 г., Анекс от 31.08.2009 г., Анекс от 03.08.2010 г., Анекс от 02.09.2010 г., Анекс от 26.11.2010 г., Анекс от 29.03.2011 г., Анекс от 30.06.2011 г., Анекс от 31.08.2011 г., Допълнително споразумение от 23.12.2011 г. и Допълнително споразумение от 01.03.2012 г., Договор за встъпване в дълг от 07.09.2009 г. Ищецът сочи, че на 31.03.2012 г. - крайния срок за погасяване на задълженията, който е бил многократно удължаван от страните, не е получил плащане на кредита от ответниците и на 29.09.2012 г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед длъжниците са подали възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед на което ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска. Ищецът сочи, че съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги на Б.ата към 28.09.2012 г. задълженията на ответниците са в общ размер на 10 539 281,79 евро, от които 9 237 806,04 евро – главница, 1 299 444,90 евро – просрочена договорна лихва за периода от 31.03.2012г. до 28.09.2012г. и 2 030,85 евро - просрочени такси. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено съществуването на задълженията на ответниците, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърдят, че не са уведомени за сключения договор за цесия, както и за предсрочната изискуемост на кредита. Излагат доводи, че между страните е сключен Меморандум за финансиране на строителство на офис сграда в имота на ответника “Г.И.9” ЕАД с цена от 92 млн. евро, който поради настъпилата финансова криза не е изпълнен по изключителна вина на ищеца.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск. Уточнява, че вземането на Б.ата е изискуемо и с настъпил падеж на 31.03.2012 г., като ответниците (кредитополучател и солидарен длъжник) са в забава.
В допълнителния отговор ответниците поддържат всички изложени възражения и аргументи за недопустимост и неоснователност на иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, е видно, че по заявление вх. № 3137270/29.09.2012 г., подадено от “Ю. И Е.Д.Б.” АД, е издадена на 10.01.2013 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист, като ответниците “А.К.” ЕООД и “Г.И.9” ЕАД са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 8 237 806,04 евро (осем милиона двеста тридесет и седем хиляди осемстотин и шест евро и четири евроцента), представляваща част от главница в общ размер 8 371 869,89 евро, дъжима по Договор за Б.ов кредит, сключен на 29.07.2008 г., ведно със законната лихва от 29.09.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 132 033 евро (сто тридесет и две хиляди тридесет и три евро) – договорна лихва за периода от 31.03.2012 г. до 28.09.2012 г., такса в размер на 2 030,85 евро (две хиляди и тридесет евро и осемдесет и пет евроцента), разноски по делото в размер на 491 668,63 лева, а именно: 327 479,09 лева - държавна такса и 164 189,54 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “А.К.” ЕООД възражение по чл. 414 от ГПК на 22.03.2013 г. От находящата се в кориците на ч.гр.д. № 6345/2013 г. на СГС покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138470400106 но ЧСИ Н.П. е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на “А.К.” ЕООД на 08.03.2013 г. и възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок от връчването й.
Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “Г.И.9” ЕАД възражение по чл. 414 от ГПК на 22.03.2013 г. От находящата се в кориците на ч.гр.д. № 6345/2013 г. на СГС покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138470400106 но ЧСИ Н.П. е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на “Г.И.9” ЕАД на 08.03.2013 г. и възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок от връчването й.
С разпореждане от 09.04.2013 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “Ю. И Е.Д.Б.” АД, че предвид подадените от длъжниците възражения в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение. Разпореждането е получено от настоящия ищец на 17.04.2013 г.
Исковата молба е депозирана пред Софийски градски съд на 15.05.2013 г. от “Ю.Б.” АД против ответниците “А.К.” ЕООД и “Г.И.9” ЕАД. Същата е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от надлежна страна – заявителя, поради което искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.
Представени са от ищеца и са приети като доказателства по делото Договор за Б.ов кредит от 29.07.2008 г., сключен между „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. като кредитор и “А.К.” ЕООД като кредитополучател, и общи условия към договора, приети от страните. По силата на сключения договор „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. предоставя на “А.К.” ЕООД кредит в размер на 9 000 000 евро. В договора е посочено, че кредитът се предоставя с цел: рефинансиране на съществуващи кредити, предоставени от “Ю.Б.” АД по Договор за кредит № 100-492/21.03.2007 г. и Договор за кредит № 100-750/09.04.2008 г., както и за мостово финансиране на проект за развитие на офис сграда върху имоти (обща площ 2 061 кв.м), намиращи се на бул. “Т.А.” за покриване на разходите за архитектурни/проектни работи и други разходи, свързани с изготвянето на проекта за развитие, вкл. разходи за лихви и ДДС.
Падежът на кредита е до дванадесет месеца, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 29.07.2009 г.
Годишният лихвен процент е равен на сбора от променлива част – база – Юрибор (EURIBOR) плюс фиксирана част – договорна лихвена надбавка от 2 процента. Лихвеният процент се определя от кредитора два работни дни преди всеки лихвен период. Лихвата се изчислява на периоди от един месец (лихвени периоди) върху остатъка от непогасената главница по кредита и се заплаща в последния ден на всеки лихвен период.
При просрочие на дължими погасителни вноски по главницата и/или лихвата, кредиторът има право да начисли върху просрочената сума лихва за просрочие в размер на 4% над размера на договорната лихва, до пълното и окончателно изплащане на всички просрочени суми по кредита.
Кредитополучателят заплаща на кредитора такса за управление и обработка (обслужване) в размер на 7 700 евро, платима еднократно на датата на първото усвояване по договора за кредит. Уговорено е в договора, че комисионна за ангажимент и такса за пресрочно погасяване не се дължат.
По делото са представени от ищеца и приети като доказателства Анекс от 29.07.2009 г., Анекс от 31.08.2009 г., Анекс от 03.08.2010 г., Анекс от 02.09.2010 г.
С анексите първоначалните страни по договора за кредит са изменяли и допълвали същия, като са удължавали крайния срок за погасяване (падежа) на кредита.
С анекс от 31.08.2009 г. страните променят крайния срок за погасяване на всички дължими суми по кредита на 29.07.2010 г., договорната лихва става сбора от база Юрибор (EURIBOR) плюс договорна лихвена надбавка от 3 процента; лихвата се изчислява на лихвени периоди от три месеца. Уговорено е, че при просрочие на дължими погасителни вноски по главницата и/или лихвата, кредиторът има право да начисли върху просрочената сума лихва за просрочие в размер на 10% над размера на договорната лихва, до пълното и окончателно изплащане на всички просрочени суми по кредита.
Представен е договор за встъпване в дълг от 07.09.2009 г. с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 9368/07.09.2009 г. на нотариус Ивайло Николов с район на действие - СРС, съгласно който ответникът “Г.И.9” ЕАД встъпва като солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на “А.К.” ЕООД по договора за кредит от 29.07.2008 г., изменен с анекс от 29.07.2009 г. и анекс от 31.08.2009 г., и приема да отговаря солидарно с първоначалния длъжник за изпълнение на всички задължения по договора.
Приети са като доказателство по делото Допълнително споразумение от 26.11.2010
г., Допълнително споразумение от 29.03.2011 г., Анекс от 30.06.2011 г., Анекс
от 31.08.2011 г., подписани между кредитора „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург)
С.А., кредитополчателя “А.К.” ЕООД и солидарния длъжник “Г.И.9” ЕАД.
От приетия по делото Договор за прехвърляне на вземания от 26.10.2011 г., сключен между „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. в качеството му на цедент и ищеца “Ю.Б.” АД в качеството му на цесионер, с нотариално удостоверяване на подписите от нотариус в Люксембург и нотариус в РБългария, е видно, че „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. е прехвърлило в полза на ищеца вземането си срещу “А.К.” ЕООД, възникнало на основание Договор за Б.ов кредит от 29.07.2008 г., сключен между „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. като кредитор и “А.К.” ЕООД като кредитополучател /Приложение № 1.1. към договора за цесия/. В приложение № 1.1. е посочено, че задължението по договора за кредит от 29.07.2008 г. на “А.К.” ЕООД възлиза на обща сума от 9 359 557,68 евро, от които 9 228 689,71 евро – главница и 130 867,97 евро – лихва.
Представени са две уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на вземанията, изпратени от цедента “Ю. И Е.Д.П.вит Б.” С.А. до кредитополучателя “А.К.” ЕООД, връчено на 03.12.2011 г., и до солидарния длъжник “Г.И.9” ЕАД, връчено на 13.12.2011 г.
По делото са представени от ищеца Допълнително споразумение от 23.12.2011 г. и Допълнително споразумение от 01.03.2012 г., подписани между цесионера “Ю.Б.” АД, кредитополчателя “А.К.” ЕООД и солидарния длъжник “Г.И.9” ЕАД.
Съгласно сключеното Допълнително споразумение от 23.12.2011 г. кредиторът “Ю.Б.” АД отпуска на кредитополучателя допълнителна сума от 25 000 евро за стартиране на строителни работи и сключване на договор за строителен надзор на сграда, която ще се изгради върху ипотекираните в полза на Б.ата имоти. В чл. 1.3. от допълнителното споразумение, подписано между ищеца и ответниците, изрично е прието, че общият размер на главницата по кредита след увеличението става 9 253 689,71 евро. В споразумението е прието от ищеца и ответниците, че към датата на подписването му дължимите и неплатени лихви са в размер на 132 032,84 евро. Уговорено е в чл. 5.3. от споразумението, че крайният срок за издължаване на всички суми по кредита е 01.02.2012 г., като на тази дата следва да се погасят всички дължими суми по кредита (главница, лихви, такси, комисионни, разноски).
В чл. 1.1. от Допълнително споразумение от 01.03.2012 г. ищецът и ответниците приемат, че към датата на споразумението сумата на усвоената и непогасена главница по кредита е в размер на 9 228 689,71 евро и дължимите и неплатени лихви са в размер на 411 653,94 евро. Съгласно сключеното допълнително споразумение, кредиторът “Ю.Б.” АД отпуска на кредитополучателя допълнителна сума от 25 000 евро за стартиране на строителни работи и сключване на договор за строителен надзор на сграда, която ще се изгради върху ипотекираните в полза на Б.ата имоти, след което главницата става 9 253 689,71 евро. Уговорено е в чл. 4.3. от споразумението, че крайният срок за издължаване на всички суми по кредита е 31.03.2012 г., като на тази дата следва да се погасят всички дължими суми по кредита (главница, лихви, такси, комисионни, разноски).
Представени са извлечение от счетоводните книги на ищеца, справка за дълг, документ за усвояване на кредит на 30.03.2012 г., фирмени документи на ответниците и решения на общите събрания във връзка с процесния договор за кредит и обезпечаването му, както и кредитното досие от Б.ата.
Представени са от ответниците покана за изпълнение от 14.06.2011 г., запис на заповед от 01.03.2012 г. и нотариална покана за предявяване на запис на заповед от 02.10.2012 г., като доказателства за неправилно изчисляване на дълга по кредита.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице установява, че съгласно извлечение от системата на “Ю.Б.” АД в счетоводството на Б.ата към 29.09.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ е отразено, че задълженията на “А.К.” ЕООД по договора са в размер на 10 539 281,79 евро, от които 9 228 689,71 евро – главница /прехвърлени по горецитирания договор за цесия от 26.10.2011 г./, 9 116,33 евро – главница /усвоени на 30.03.2012 г./, 1 299 444,90 евро- лихви, 2 030,85 евро - такси.
Вещото лице посочва, че след сключването на договора за цесия и към датата на изготвяне на експертизата /31.03.2014 г./ съгласно представените Б.ови и счетоводни документи “А.К.” ЕООД и/или “Г.И.9” ЕАД не са правили вноски за погасяване на суми по кредита.
В допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице заключава, че в счетоводството на ищеца са отразени с кредитополучател “А.К.” ЕООД Договор за кредит № 100-492/21.03.2007 г., по който е усвоена сума от 6 460 000 евро и към 11.08.2008 г. /датата на рефинансиране/ е с общ размер на дълга от 6 484 996,25 евро, както и Договор за кредит № 100-750/09.04.2008 г., по който е усвоена сума от 999 863 евро и към 11.08.2008 г. /датата на рефинансиране/ е с общ размер на дълга от 1 003 751,58 евро. В заключението е посочено, че сумите по двата договора за кредит са погасени със средства, отпуснати по процесния Договор за кредит от 29.07.2008 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането на “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю. И Е.Д.Б.” АД) против “А.К.” ЕООД и “Г.И.9” ЕАД в размер на 8 237 806,04 евро (осем милиона двеста тридесет и седем хиляди осемстотин и шест евро и четири евроцента), представляваща част от главница по Договор за Б.ов кредит от 29.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 132 033 евро (сто тридесет и две хиляди тридесет и три евро) – договорна лихва за периода от 31.03.2012 г. до 28.09.2012 г., такса в размер на 2 030,85 евро (две хиляди и тридесет евро и осемдесет и пет евроцента), за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа на Софийския районен съд.
Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.
В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си. В настоящият случай с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, съдът счита, че ищецът доказа по безспорен начин съществуването на вземанията си и техния размер, за които вземания му е издадена и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. В случая се твърди от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на Договор за кредит от 29.07.2008 г., изменян и допълван с анекси и допълнителни споразумения, вземането по който е прехвърлено от кредитодателя на ищеца чрез договор за цесия от 26.10.2011 г.
Договорът за заем,
чиято разновидност е Б.овият кредит, е реален договор и за сключването му следва да са налице
при условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие
между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото предаване на парична
сума от заемодателя на заемателя
е налице сключен реален договор за заем. С
оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже съществуването на валидно
заемно правоотношение по договора за кредит и реалното предаване на заемните
суми на ответника-кредитополучател “А.К.” ЕООД, както и размера на дължимата по кредита сума
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Ответникът следва да докаже погасяването или плащането на
претендираната от ищеца сума.
От приетия като доказателство по делото Договор за Б.ов кредит от 29.07.2008 г., сключен между „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. като кредитор и “А.К.” ЕООД като кредитополучател, и общи уславия към договора, е видно, че „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. предоставя на “А.К.” ЕООД кредит в размер на 9 000 000 евро, като част от вземанията са за рефинансиране на съществуващи кредити, предоставени от “Ю.Б.” АД по Договор за кредит № 100-492/21.03.2007 г. и Договор за кредит № 100-750/09.04.2008 г., а друга част за мостово финансиране на проект за развитие на офис сграда върху имоти (обща площ 2 061 кв.м), намиращи се на бул. “Т.А.” за покриване на разходите за архитектурни/проектни работи и други разходи, свързани с изготвянето на проекта за развитие, вкл. разходи за лихви и ДДС.
Видно от приетия по делото договор за встъпване в дълг от 07.09.2009 г., вторият ответник “Г.И.9” ЕАД приема да отговаря солидарно с първоначалния длъжник “А.К.” ЕООД за изпълнение на всички задължения по договора за кредит от 29.07.2008 г.
Вземанията на първоначалния кредитор „Ю. И Е.Д.П.вит Б.” (Люксембург) С.А. са прехвърлени на ищеца “Ю.Б.” АД чрез договор за цесия от 26.10.2011 г., за който е уговорено да се прилагат разпоредбите на българското законодателство. В приложение № 1.1. е посочено, че към датата на цесията задължението възлиза на обща сума от 9 359 557,68 евро, от които 9 228 689,71 евро – главница и 130 867,97 евро – лихва.
В договора за прехвърляне на вземания изрично е посочено, че вземанията се прехвърлят с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената до датата на прехвърляне лихва, вземанията от поръчителите и/или солидарните длъжници по договорите за кредит, правата по издадените в полза на цедента записи на заповед и др., като в Приложение № 1.1. към договора за цесия изрично е посочен като обезпечение по прехвърленото вземане - Договора за встъпване в дълг със солидарния длъжник “Г.И.9” ЕАД. С оглед на това вторият ответник продължава да отговаря пред новия кредитор и настоящ ищец в производството, наред с първия ответник.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цесията е съобщена на ответниците на 03.12.2011 г. и на 13.12.2011 г., видно от представените уведомления до всеки от тях, за които е открито производство по оспорване по чл. 193 от ГПК, неуспешно проведено от ответниците съгласно изложените по-долу съображения.
Неоснователно е възражението на ответниците, че договорът за цесия не им бил съобщен. Видно от представените Допълнително споразумение от 23.12.2011 г. и Допълнително споразумение от 01.03.2012 г. ответниците са били в договорни отношения с новия кредитор /ищеца/ след датата на цесията и са подписали с него изменение на договора за кредит, разсрочили са връщането на кредита и са установили размера на дълга към датата на съответното споразумение.
В чл. 1.1. от Допълнително споразумение от 01.03.2012 г., последното подписано между ищеца и ответниците, страните приемат, че към датата на споразумението сумата на усвоената и непогасена главница по кредита е в размер на 9 228 689,71 евро и дължимите и неплатени лихви са в размер на 411 653,94 евро. Това съдът третира като извънсъдебно признаване на двамата ответници за съществуването на задължението по договора за кредит към тази дата в посочения размер.
С оглед на тези установени по делото обстоятелства, неоснователни остават възраженията на ответниците за липсата на уведомяване за извършената цесия, след като са подписвали документи с новия кредитор и за усвоената сума по кредита. Следователно при така установеното, ответниците (кредитополучател и солидарен длъжник) са узнали за извършената цесия и прехвърлянето на вземането е породило действие по отношение на тях съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
От изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява безспорно, че в счетоводството на Б.ата към 29.09.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ задълженията на “А.К.” ЕООД по договора са в размер на 10 539 281,79 евро, от които 9 228 689,71 евро – главница /прехвърлени по горецитирания договор за цесия от 26.10.2011 г./, 9 116,33 евро – главница /усвоени на 30.03.2012 г./, 1 299 444,90 евро- лихви, 2 030,85 евро - такси.
В приетото по делото заключение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че със средствата от процесния договор за кредит са погасени двата договора за кредит (№ 100-492/21.03.2007 г. и № 100-750/09.04.2008 г.) в общ размер на 7 488 747,83 евро към 11.08.2008 г. /датата на рефинансиране/.
Неоснователно остава и възражението на ответниците за различен размер на
главницата на дълга, който ищецът посочил в различни документи по делото. Съдът
намира, че след като плащането се иска към
датата на приключване на съдебното дирене и това е релевантната
дата дали съществува
дълг, то в случая ще се изследва задължението към
датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК и към приключване на
съдебното дирене.
Крайният срок за погасяване на кредита, предвид последно подписаното между страните Допълнително споразумение от 01.03.2012 г., е датата 31.03.2012 г., като заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 29.09.2012 г., т.е. след падежа на паричното задължение по кредита. Следователно неоснователно остава възражението на ответниците, че не им е връчвана покана за предсрочна изискуемост на кредита, доколкото в случая е налице заем с настъпил падеж, а не предсрочна изискуемост на същия. Падежът кани длъжника да плати, с оглед на което не е необходимо нарочно уведомление до ответниците за настъпването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, предл. първо от Закона за кредитните институции, когато кредитът не е издължен на падежа, Б.ата може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, каквото е сторено в заповедното производство пред Софийски районен съд. Предвид качеството на ищеца като Б.а в разглеждания случай, няма пречка ищецът да поиска издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК въз основа на счетоводните си книги и да получи такава по този ред, както е прието в точка 4г от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците, които носят доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземането на ищеца по делото, не представиха доказателства в тази насока.
От заключението на ССчЕ се установява, че след сключването на договора за цесия и към датата на изготвяне на експертизата /31.03.2014 г./ съгласно представените Б.ови и счетоводни документи “А.К.” ЕООД и/или “Г.И.9” ЕАД не са правили вноски за погасяване на суми по кредита.
По откритото производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на документи в частта относно авторството, съгласно протоколното определение от 08.04.2014 г., съдът намира, че следва да разграничи оспорените документи досежно носената доказателствена тежест в производството.
За оспорените документи - договор за прехвърляне на вземане от 26.10.2011 г. (с нотариално удостоверяване на подписите върху същия), уведомление за прехвърляне на вземане изх. № 100-0824 от 08.12.2011 г. и уведомление изх. № 100-0822 от 08.12.2011 г., доказателствената тежест по чл. 193 от ГПК се носи от ищеца. От събраните доказателства по делото се установи, че в счетоводството на ищеца е отразено вземането по договора за кредит – предмет на оспорения договор за цесия. Установи се, че ответниците са продължили правоотношенията с ищеца /новия кредитор/ по договора за кредит, като са подписали две допълнителни споразумения – от 23.12.2011 г. и от 01.03.2012 г. Предвид това съдът намира, че установяване на истинността на тези представени от ищеца документи по извършената цесия и съобщаването й на ответниците е успешно проведено и те се явяват годни писмени доказателства по делото.
Ответниците са оспорили представените с допълнителната искова молба техни фирмени документи - протокол от 2008 г. без посочен ден и месец, протокол от 28.08.2009 г., протокол от 28.08.2009 г., протокол от 29.09.2010 г., протокол от 29.09.2010 г., протокол от 29.02.2011 г., протокол от 31.08.2011 г., протокол от 31.08.2011 г., протокол от 29.02.2011 г., както и договор за Б.ов кредит от 29.07.2008 г., допълнителните споразумения и анекси към него и копия от представени обратни разписки за уведомленията за цесия. Тези оспорени документи са частни и носят подписите на ответниците или на някой от тях, поради което по чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК доказателствената тежест за оспорването им се носи от ответниците. Те не ангажираха доказателства в производството по чл. 193 ГПК и твърденията им останаха недоказани. При така установеното, съдът приема оспорването на истинността на описаните документи за неуспешно проведено и тези документи се явяват годни писмени доказателства по делото.
По така изложените съображения, съдът приема, че вземането по договора за кредит е възникнало и е валидно, същото към 29.09.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ е с настъпил падеж и изискуемо и се установява в присъдения със заповедта за изпълнение размер. Вземането е прехвърлено с посочения по-горе договор за цесия, за което ответниците са били уведомени и цесията е породила предвиденото в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД действие, след като са подписали с ищеца като нов кредитор две споразумения към процесния договор за кредит. Предвид заключенията на изслушаните експертизи и липсата на доказателства за погасяване на задълженията на ответниците към ищеца, съдът намира, че претендираното задължение не е погасено към датата на приключване на съдебното дирене и се дължи от първия ответник като кредитополучател и втория ответник като солидарен длъжник, солидарно с кредитополучателя.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и изцяло доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.
Искът за съществуване на вземането се
счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, което се установи в настоящия случай, поради което следва да се признае
дължимостта и на претендираната законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 29.09.2012 г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая с
оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на ищеца сумата от 491 668,63 лева, а именно: 327 479,09 лева -
държавна такса и 164 189,54 лева - юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени
в издадената по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа
на Софийски районен съд, 46 състав, заповед
за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа
на нея изпълнителен
лист.
В производството пред първа инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените съдебноделоводни разноски по делото в общ размер на 657 908,18 лева, от които: 327 479,09 лева - държавна такса, 2 500 лева – депозит за вещо лице и 327 929,09 лева – юрисконсултско възнаграждение в претендирания в исковата молба размер.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането на
“Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю. И Е.Д.Б.” АД), ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, против “А.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, и “Г.И.9” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, в
размер на 8 237 806,04 евро
(осем милиона двеста тридесет и седем хиляди осемстотин и шест евро и четири
евроцента), представляваща част от главница по Договор за Б.ов кредит, сключен на 29.07.2008 г., вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия от 26.10.2011 г., ведно със законната лихва от
29.09.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 132 033 евро (сто тридесет и две хиляди тридесет и три евро) –
договорна лихва за периода от 31.03.2012 г. до 28.09.2012 г., такса в размер на
2 030,85 евро (две хиляди и
тридесет евро и осемдесет и пет евроцента), за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 46
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, и “Г.И.9” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплатят солидарно на “Ю.Б.”
АД (с предишно
наименование “Ю.
И Е.Д.Б.” АД), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 491 668,63 лева (четиристотин деветдесет и една хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) - разноски в заповедното производство, а именно: 327 479,09
лева - държавна такса и 164 189,54 лева - юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени
в издадената по ч.гр.д. № 45918/2012 г. по описа
на Софийски районен съд, 46 състав, заповед
за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа
на нея изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и “Г.И.9” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на “Ю.Б.” АД (с предишно наименование “Ю. И Е.Д.Б.” АД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 657 908,18 лева (шестстотин петдесет и седем хиляди деветстотин и осем лева и осемнадесет стотинки) - разноски в производството пред СГС, от които: 327 479,09 лева - държавна такса, 2 500 лева – депозит за вещо лице и 327 929,09 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :