№ 153
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело №
20254500900020 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
обезщетение за причинени вреди от неточно изпълнение на договорно
задължение и иск за обезщетение за забава с правно основание чл. 79, ал. 2 от
ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.17 от Конвенцията за договора за международния
автомобилен превоз на стоки и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „САЛЛОУМ ЛОДЖИСТИК“ С.Р.Л / SALLOUM LOGISTIC
S.R.L./, *** със седалище: Румъния, гр.Киртичи № *** твърди, че като фирма,
занимаваща се с логистика, получили за изпълнение транспорт на автомобили
с автовоз от Форд - Румъния до гр. Монфалконе в Италия. Задачата им била да
намерят подходящ превозвач, който да осъществи транспорта, като с помощта
на съответните платформи и сайтове, ангажимент и съгласие за този транспорт
поело ответното дружество. На 19.04.2022г. сключили договор за превоз на
леки автомобили с пункт на натоварване в Крайова- Румъния и пункт на
разтоварване Монфалконе - Италия. Срокът за изпълнение на превоза бил на
21.04.2022 г. За договора за превоз била издадена ЧМР, заедно с натоварване
на автомобилите. По пътя- при изпълнение на договора, настъпило ПТП, в
резултат на което били увредени натоварените автомобили и им била нанесена
щета. За настъпилото ПТП превозвачът ги уведомил на 22.04.2022 г. по
1
електронен път. След осъществяване на превоза щетите по автомобилите били
оценени на стойност 17162,07 евро или 33 566,10 лв. Тази сума била
фактурирана с две фактури от товарополучателя - фактура №
Д2200013141/29.12.2022 г - 14 974,14 евро и фактура
№Д2300005797/11.05.2023г. на стойност 2 187,93 евро. Платили щетите на
02.02.2023г. и съответно на 09.08.2023г. За настъпилите щети уведомили
превозвача и съответно били издадени фактури за заплащане от негова страна
платените от тях обезщетения за причинените щети- фактура №
0220183/19.12.2022г. на стойност 14 974,07 евро и фактура № 0230096/
15.06.2023г. на стойност 2 187,93 евро. До момента ответникът не заплатил
щетите. Същият бил в забава, за което дължал законна лихва от деня на
издаването на всяка една от фактурите до завеждане на исковата молба- в
размер на 4129,80 евро върху сумата по първата фактура за периода 19.12.2022
г. до 22.01.2025 г., както и лихва за забава в размер на 481,00 евро по втората
фактура за периода 15.06.2023г до 22.01.2025г. С оглед липсата на плащане от
страна на ответника за тях се пораждал правния интерес от иска. Претендира
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата в
размер на 14 974,07 евро главница по фактура № 0220183/19.12.2022г. и
законна лихва върху тази сума в размер на 4129,80 евро за периода 19.12.2022
г. до 22.01.2025 г., както и да заплати сумата в размер на 2 187,93 евро
главница по фактура № 0230096/15.06.2023г. със законна лихва в размер на
481,00 евро за периода от 15.06.2023г до 22.01.2025г.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва направеното възражение
за изтекла погасителна давност, като въвежда твърдения, че давността е
прекъсната с признание от страна на ответника.
Ответникът „ДЕЙД 24“ ЕООД, ЕИК 204 784822 със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, пл. „Свобода“ 7 е подал отговор на исковата молба и
допълнителен отговор на исковата молба, в които изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва исковете както по
основание, така и по размер и прави правопогасяващо възражение за изтичане
на регламентираната в КДМАПС кратката погасителна давност. Признава, че
са сключили с ищеца договор за превоз с предмет- 8 броя леки автомобили
марка „Форд“, признава и факта, че стоката е приета в Крайова – Румъния и е
доставена в Монфалконе – Италия. Оспорва настъпването на заявените за
2
обезщетяване щети по размер, поради което счита, че не дължи заплащане на
обезщетение. В допълнителния отговор заявява, че не са налице щети и
същите не са установени по вид и стойност, тъй като липсва авариен
протокол, удостоверяващ състоянието на увредените автомобили, липсва на
опис и оценка на същите. Оспорва факта на плащане на щетите от страна на
ищцовото дружество на товародателя.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е търговско дружество, регистрирано в Румъния с основен
предмет на дейност- пътни превози на стоки.
На 19.04.2022г. между ищеца и ответника е сключен договор за превоз на
стоки- - 8 бр. леки автомобила, с място на приемане- Румъния, Крайова, Долж
и място на доставка- Монфолконе, Италия. За сключения договор е издадена
международна товарителница / CMR/. Стоката е доставена на 22.04.2022г. от
ответника в качеството му на превозвач като в товарителницата изрично е
посочено, че камионът е участвал в ПТП, в резултат на което два автомобила
са с големи щети- ***
За причинените щети Форд Италия е издава фактура №D2200013141 от
29.12.2022 г. на стойност 14974.14 евро и фактура №D2300005797 от
11.05.2023 г. с получател ищеца. Фактурите са осчетоводени в ищцовото
дружество, включени са в ДДС дневника за покупките през съответния месец
и е извършено плащане на 02.02.2023 г.- по първата фактура и на 09.08.2023 г.-
по втората фактура.
За причинените щети ищецът е издава фактура №0220183/19.12.2022 г. на
стойност 14 974.14 евро и фактура №0230096/15.06.2023 г. на стойност
2 187.93 евро с получател „Дейд 24“ ЕООД-Русе. Във фактурите е посочено,
че сумите са щети по време на транспорт, товар 2736 и са описани увредените
автомобили. Фактурите са осчетоводени при ищеца и са включени в ДДС
дневника за продажбите. Фактурите са изпратени на ответника като първата е
получена от него на 07.09.2023г. Няма плащане по фактурите.
Фактурите не са осчетоводени при ответника и не са включени в ДДС
3
дневника за покупките, съответно няма извършени плащания.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на
признанията на страните, приетите по делото писмени доказателства, както и
от заключението на приетата ССЕ на ВЛ Г. Й., което съдът възприема изцяло
като компетентно и обосновано.
Със заключението се установява размерът на сумите, както и размерът на
законната лихва за процесните периоди.
По делото са представените извлечения от електронна кореспонденция
между страните.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди с правно
основание чл.17 от Конвенция за договора за международния автомобилен
превоз на стоки / CMR/.
Съгласно разпоредбата на чл.17, т.1 от Конвенцията превозвачът е
отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от
момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й.
Цитираната правна норма сочи, че за ангажиране на отговорността на
ответника на това основание, следва да се установи сключването на договор за
международен автомобилен превоз на стоки и настъпила повреда по време на
превоза- от момента на приемането на товара до доставянето му.
Договорът за международен автомобилен превоз е неформален,
двустранен, консенсуален договор. За сключването му е необходимо да е
налице съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него
относно съществените му елементи - превозваните товари и навлото.
Установяването на факта на сключване на договора става с товарителница.
Същата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие
за неговата действителност /чл.9, т.1 от СМR/. Тя няма конститутивно
значение, а е необходима само за внасяне на яснота в превозните отношения.
4
По делото е безспорно установено, че на 19.04.2022 г. страните по делото
са сключили договор за превоз на стоки- 8 бр. автомобили,
индивидуализирани в товарителницата с посочване на марка и номер на рама.
Този факт се установява и с приетата по делото международна товарителница.
Сключеният договор попада в предметния обхват на Конвенцията по чл.1, т.1,
тъй мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето й, така, както са посочени в договора, се намират в две различни
държави, от които поне една е договаряща страна, независимо от седалището
и националността на страните. В този смисъл е и трайно установената съдебна
практика- решение №48/12.06.2017г. на ВКС по т.д.№ 408/2015 ., решение №
143/12.05.2016г. на ВКС по т.д.№ 1234/2014г.
Сключването на договора е правопораждащ юридически факт, от който за
всяка от страните възникнат права и задължения.
За ищцовото дружество в качеството на товародател е възникнало
задължението да предаде товара и да заплати уговореното възнаграждение.
Безспорно е по делото, че на 21.04.22 г. ищцовото дружество е изпълнило
основното си задължение като е предало товара на ответника в качеството му
на превозвач.
За ответникът като превозвач е възникнало задължението да извърши
превоза от мястото на изпращане- Крайова, Румъния до мястото на
получаване- Монфолконе, Италия.
Установи се по делото, че при извършване на превоза, автомобилът е
претърпял ПТП, в резултат на което е бил увреден товара- два автомобила са с
големи щети- *** Това обстоятелство е удостоверено в товарителницата при
получаване на товара от превозвача и от получателят.
Товарителницата като частен удостоверителен документ се ползва с
регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила. В случая
състоянието на стоката е установено съвместно от получателя и превозвача,
поради което резултатът от тази констатация може да бъде оспорван- арг. от
чл.30 от Конвенцията.
Поради това съдът приема, че ответникът е причинил вреди, за което е
налице основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.17 от
Конвенцията.
5
Съгласно трайно установената съдебна практика правоимащите лица
по чл.17, чл.20, чл.23 и сл. от Конвенцията са изпращачът /товародателят/
и/или получателят на стоката, които са страни по основното правоотношение
за прехвърляне собствеността или държането на товара, т. е. лицата,
претърпели вредата, чийто патримониум е намалял със стойността на
повредената при превоза стока.
В случая е налице усложнена фактическа обстановка, тъй като от
доказателствата по делото е видно, че превозът на процесната стока е
превъзлаган /ищецът, на който е бил възложен превозът, е действал като
спедитор и го е превъзлагал с нови договори за превоз/.
Отговорността на превозвача по чл. 17 Конвенция CMR в усложнен
случай на превъзлагане на превоз е разгледан в решение №98/22.07.2022 г. по
т. д. № 904/2021 г. на ВКС, в което е прието, че заплатилият дължимото
обезщетение за повредена стока превозвач встъпва в правата на
удовлетворения кредитор по чл. 17, т. 1 Конвенция CMR и има регресното
право да претендира от превозвача, който го е осъществил, обезщетение за
повредата на товара.
По делото се установи по категоричен начин- както с представените
писмени доказателства, така и приетата ССЕ, че ищцовото дружество е
приело рекламацията и е заплатило дължимото обезщетение за причинените
вреди по двама автомобила.
Изложеното сочи, че независимо от качеството, в което е действал ищеца,
същият е правоимащо лице по смисъла на чл.17 от Конвенцията, с което е
установена и активната материално правна легитимация по иска.
С факта на плащане ищецът се е суброгирал в правата на кредитора по
отношение на ответника, осъществели превоза, при който са настъпили
вредите.
Дори да се приеме, че ищецът е действал като спедитор, същият е страна
в превозното правоотношение с ответника и има право да упражни правата,
породени от този договор, вкл. и правото на обезщетение за вредите върху
превозвания товар.
В разпоредбата на чл.23 от Конвенцията е регламентирана отговорността
на превозвача за причинените вреди и начина на определяне размера на
6
дължимото обезщетение.
По делото не са наведени възражения, че размерите не са определени
съобразно тези правила, съответно не са ангажирани доказателства, които да
сочат на обратния извод. С оглед на това съдът приема, че искът е доказан и по
размер.
Ответното дружество е направило възражение, че искът е погасен по
давност. Възражението е основателно.
Съгласно чл.32 от Конвенцията исковете, свързани с превози, подчинени
на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
Нормата регламентира и началния момент, от който започва да нече
давностният срок: в случай на частична липса, повреда или забава – от деня, в
който стоката е била доставена.
В настоящият случай се претендира обезщетение за причинени вреди от
нанесе щети по товара, поради което давностния срок, регламентиран в чл.32
от Конвенцията започва да тече от доставянето на стоката- 22.04.2022 г.. Няма
доказателства за наличие на обстоятелства, ко при които спира да тече
давностния срок,ь съответно същият да е прекъснат, поради което е изтекъл
на 22.04.2023 г. Искът е предявен на 22.01.2025 г., т.е. след изтичане на
давностния срок, поради което е погасен по давност. Това обуславя
неоснователност на предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени вреди и същият следва да се отхвърли.
Искът за заплащане на лихва за забава се намира в положение на
акцесорност и следва неоснователността на главния иск, поради което
претенциите за заплащане на мораторни лихви също следва да се отхвърлят.
Разноските по делото са в тежест на ищеца. Същият следва да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 4300 лв.- платено адв.
възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „САЛЛОУМ ЛОДЖИСТИК“ С.Р.Л /
7
SALLOUM LOGISTIC S.R.L./, *** със седалище: Румъния, гр.Киртичи № ***
против „ДЕЙД 24“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, пл. „Свобода“ 7 искове за заплащане на обезщетение за
причинени вреди по чл.17 от Конвенция за договора за международния
автомобилен превоз на стоки / CMR/ в размер на 14 974,07 евро по фактура №
0220183/19.12.2022г. и за законна лихва върху тази сума в размер на 4129,80
евро за периода 19.12.2022 г. до 22.01.2025 г., както и за сумата в размер на 2
187,93 евро по фактура № 0230096/15.06.2023г. и за законна лихва в размер на
481,00 евро за периода от 15.06.2023г до 22.01.2025г. като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „САЛЛОУМ ЛОДЖИСТИК“ С.Р.Л / SALLOUM LOGISTIC
S.R.L./, *** със седалище: Румъния, гр.Киртичи № *** да заплати на „ДЕЙД
24“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, пл.
„Свобода“ 7 сумата в размер на 4300 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8