№ 4790
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110113096 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи
сумата)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 68481/13.03.2023
г., уточнена с молба с вх. № 373345/28.12.2023 г. от Е. К. М. с ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. К. Б. със съдебен адрес:
*****. Офис партер срещу *********** с ВИК ********, със седалище и
адрес на управление: ************, представлявано от Васил Борисов
Тренев, с която е предявен частичен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да се приеме за
установено, че Е. К. М. с ЕГН ********** и с адрес: *************** ищец
в производството НЕ ДЪЛЖИ на *********** с ЕИК ********,
претендираната от монополиста, по партида с абонатен № ********* сума в
размер на 1 250,00 лв., представляваща част от общо 3 520,12 лв., начислена
за периода от 31.05.2016 г. до 26.08.2022 г. за имот, находящ се в
************
В исковата молба се твърди че вземането не е възникнало, евентуално
същото не е станало дължимо и/или изискуемо и е погасено по давност.
Изрично твърди, че вземането представлява сума за главница за
претендирано количество изразходена питейна вода, т.е. има характер на
периодично по смисъла на закона .
1
Излага доводи, че исковата претенция се основава на три основания:
Липса на облигационна връзка между страните
Липса на доставка на питейна вода до процесния имот за процесния
период
Настъпила погасителна давност за претендираните от ответника
вземания
Ищецът моли делото да се гледа в негово отсъствие. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава иска. Претендира
да се приложи чл.78, ал.2 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът редовно призован, не се
явява и не се представлява. С допълнителна молба уточнява, че иска да се
гледа делото в негово отсъствие и представя списък с разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявеният от ищеца отрицателен установителен
иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването му и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. По делото ищецът представя справки,
изготвени от ответното дружество, по искане на самия ищец, за това какви
задължения има ищеца към ответника. Издаването на такъв документ и
справка от ответника за наличието на записани суми, но по искане на ищеца, е
достатъчно основание да се приеме, че за ищеца съществува правен интерес
да иска сумите да бъдат заличени от базата данни на ответника. Всички тези
обстоятелства ясно очертават наличието на правен спор между страните и
процесуалната им легитимация по иск за несъществуването на главното
вземане на ответника за цена за доставка на вода.
Освен това съдът приема, че достатъчно е в счетоводството на
ответника да съществуват записани вземания спрямо ищеца. Това неминуемо
води до възникване на правен интерес, тези вземания да бъдат отписани и
заличени. Липсата на действия по тяхното принудително събиране не е
2
основание да се приема, че ищецът няма правен интерес. Фактът, че
ответникът е издал справка за дължими задължения по отношение на
наследодателя на ищеца, но по искане на ищеца, не е основание да се
приеме, че липсва интерес да се оспорят тези задължения. Наличието на
някакви данни в счетоводство на ответника дава основание на ищеца да иска
заличаването на тази задължения, тъй като намира същите за недължими по
наведените в исковата молба основания.
В допълнение, ищецът представя писма, издадени от ответника, по
молба на ищеца, от които се установява, че ответникът има записани данни,
че ищецът дължи процесните суми. И на това основание е налице правен
интерес. Производството е допустимо. (л. 16-19 от делото).
Освен това допустимостта на производството е проверено по реда на
чл.274-279 ГПК, който действия при условията на пълен въззив (ТР № 6 от
15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ), съгласно
Определение №11851/09.10.2023 г. по гр. д. № 7236/2023 г. на СГС.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Ответникът изцяло признава иска.
Ето защо исковата претенция е основателна. Следва да се постанови
диспозитив съгласно поискания петитум (л.39 от делото). Ето защо следва
следва да се приеме за установено, че Е. К. М. с ЕГН ********** и с адрес:
*************** ищец в производството НЕ ДЪЛЖИ на *********** с ЕИК
********, претендираната от монополиста, по партида с абонатен №
3
********* сума в размер на 1 250,00 лв., представляваща част от общо 3
520,12 лв., начислена за периода от 31.05.2016 г. до 26.08.2022 г. за имот,
находящ се в ************ на основание чл.124, ал.1, предл. 1 ГПК.
По разноските
Спорно остава дали ответникът може да се позове на чл.78, ал.2 ГПК.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска и да
признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва
въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение
на ответника.
Налице е предпоставката признаване на иска, доколкото ответникът
изцяло го признава в отговора на исковата молба. Неоснователно е
възражението на ищеца, че ответникът признава факти. Ответникът изцяло
признава недължимостта на сумата.
По делото липсва доказателства, че извънпроцесуалното поведение на
ответника е дало повод за завеждане на делото, доколкото от 2015 година до
завеждане на иска, ответникът не е предприел никакви действия по търсене на
сумите, не е поискал такива действия от ЧСИ, не е завеждал дела, не е търсил
ищеца. Изобщо цялото поведение на ответника говори за десезиране за
търсене на процесните суми.
По делото е налице издадена справка от ответника, с който дава
разпечатва за записани суми за дължимост. Но тази справка е издадена въз
основа на молба на ищеца. Следователно до подаването на молбата на ищеца,
ответникът е нямал никакво процесуално или извънпроцесуално поведение,
което да е дало повод за завеждане на иска. Липсва всякакво пасивно или
активно поведение на ответника, от което да се приеме, че е дал повод за
завеждане на делото. Издаването на справка е по инициатива на ищеца, а не
на ответника. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че
ответникът е имал поведение, преди издадената справка (която е по молба на
ищеца), което да обосновава повод за завеждане на иска (л.16-19 от делото).
На следващо място, представените по делото справки са издадени по
искане на ищеца. Ищецът е нямало да разбере за тези суми, ако не е поискал
справки. И тук се поставя въпросът до колко този иск е допустим, след като
ответникът не си търси сумата, а по своята същност ищецът иска да приложи
правото да бъдеш забравен – да се изтрие от базата данни посочените в
исковата молба суми, който ред става по реда на АПК и GDPR. Ето защо
липсва всякакво поведение на ответника, което е дало повод за завеждане на
исковата молба. Изтриването от база данни не се преследва по реда на чл.124
ГПК, а по реда чл.17 GDPR.
В процесният случай съдът приема, че с оглед конкретната фактическа
обстановка и при признаване на иска в отговора на исковата молба, то е
4
налице другата предпоставка за прилагане на чл.78, ал.1 ГПК. Ето защо на
ищеца не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. К. М. с ЕГН ********** и с адрес:
*************** ищец в производството НЕ ДЪЛЖИ на *********** с ЕИК
********, претендираната от монополиста, по партида с абонатен №
********* сума в размер на 1 250,00 лв., представляваща част от общо 3
520,12 лв., начислена за периода от 31.05.2016 г. до 26.08.2022 г. за имот,
находящ се в ************ на основание чл.124, ал.1, предл. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5