№ 65
гр. Бургас, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205126 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. С. В. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. С.И. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, против Електронен
фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0024344, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл.
461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
С жалбата, бланкетна по своя характер, се посочва, че атакуваният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен. Конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения не се ангажират.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник –
адв. С.И. – БАК, който поддържа жалбата. Допълва, че в случая не е бил представен
протокол по чл. 10 от Наредба 8121з -532/2015 г., както и че използваното АТСС е за
установяване на скорост, поради което и с него не може да се санкционират нарушения по
КЗ. Счита, че не е налице автоматизиран характер на дейността, поради което не е следвало
да се издава ЕФ. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по предоставен списък.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 гръб - фишът е връчен на
14.10.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 21.10.2021 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.10.2020 г. в 14:47 часа в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ в посока към
бул. „Сан Стефано“ АТСС – „САИРН m*SpeeDet 2D” с № SD2D0021“, засякла и заснела
автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № *. Системата автоматично разпознала номера на
автомобила и автоматично направила справка дали за него има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ /ГО/, като се визуализирано съобщение, че такава липсва (л. 6
гръб - 7). В последствие служителите на Сектор „ПП“ – Бургас установили, че така
заснетият автомобил, за когото АТСС визуализирала съобщение, че се движи без
застраховка „ГО“ е собственост на жалбоподателя.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № 0024344 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал. 1,
т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на собственика била наложена „Глоба“ в размер на 250 лева .
Техническото средство – „пътна радарна система“ към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 9) и
Писмо (л. 9 гръб).
За използването на мобилното техническо средство не бил съставен протокол по реда
на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка, разглеждайки направените възражения и
съобразявайки наложилата се практика на касационната инстанция, съдът прие, че в
конкретния случай не са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на
ЕФ.
На първо място съдът следва да посочи, че както в практиката на РС-Бургас
(включително и на настоящия състав), така и в тази на касационната инстанция (АдмС-
Бургас), а така също и в практиката на съдилищата от цялата страна, е имало противоречия
относно възможността за санкциониране на собствениците на МПС, чрез издаване на ЕФ за
нарушения на КЗ, включително и относно начина, по който следва да става това;
2
реквизитите на ЕФ; дали следва да се съставя протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 и т.н. Противоречията са се дължали най-вече, както на непрецизната
законодателна уредба, така и на непоследователността на АНО, относно формулировката на
деянието в издадения ЕФ (описание на нарушението от фактическа страна и подвеждането
му под конкретна правна норма и т.н.).
С времето всички тези противоречия са били преодолени, като към настоящия
момент съдът счита, че вече има формирана достатъчно последователна и еднопосочна
практика на касационната инстанция, в която са разгледани всички обсъдени по-горе
особености.
Практиката, макар и незадължителна за настоящия състав, убедително илюстрира
виждането на горната инстанция относно обсъжданата проблематика, давайки указания за
правилното приложение на закона и преодолявайки различните виждания на съставите на
районните съдилища от областта. С оглед горното, настоящият състав не намира причина да
не се присъедини към виждането на съставите от АдмС – Бургас, постановили: Решение №
1268 от 08.10.2020г. по к.н.а.х.д. № 1207/2020г. по описа на Административен съд Бургас,
Решение № 1537 от 10.11.2020г. по к.н.а.х.д. № 1932/2020г. по описа на Административен
съд Бургас, Решение № 1260 от 06.08.2021г. по КАНД № 1293/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, Решение № 1688 от 04.11.2021г. по КАНД № 2155/2021г. по
описа на Административен съд Бургас, Решение № 1724 от 08.11.2021г. по КАНД №
2308/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1757 от 11.11.2021г. по
КАНД № 2188/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1309 от
28.09.2021г. по КАНД № 1764/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Решение №
1792 от 16.11.2021г. по КАНД № 1917/2021г. по описа на Административен съд Бургас,
Решение № 1807 от 16.11.2021г. по КАНД № 2050/2021г. по описа на Административен съд
Бургас, Решение № 1641 от 29.10.2021г. по КАНД № 2093/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, Решение № 1939 от 06.12.2021г. по КАНД № 2558/2021г. по
описа на Административен съд Бургас, Решение № 1935 от 03.12.2021г. по КАНД №
1841/2021г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1985 от 14.12.2021г. по
КАНД № 2201/2021г. по описа на Административен съд Бургас, и приема следното:
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел
ІІ буква „А”, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя
страна съгласно даденото в §1, т. 33 от КЗ, легално определение на понятието
„автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно
превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини
вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в хипотезата на чл. 638, ал. 4 във вр.
ал. 1, т. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда налагане на глоба от 250 лв. – за физическо
3
лице, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. – за юридическо лице или едноличен
търговец собственик на МПС, за когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ дерогира правило на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
издирване на водача на МПС, когато управлението е установено с техническо средство по
реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като при установено с техническо средство управление на
МПС, собственика му носи отговорност за съставомерното бездействие да сключи договора
за застраховка „ГО“ на автомобилистите, по силата на чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1 от КЗ, както е
процедирал административнонаказващия орган в случая.
Няма неяснота относно подведения под отговорност субект, доколкото
съдържанието на електронният фиш е утвърдено по образец от министъра на вътрешните
работи /арг. от чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗДвП/, а процесният ЕФ съдържа всички
предвидени реквизити.
Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лекия автомобил е
автоматизирано техническо средство – пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D,
инсталирана в патрулен автомобил, което е одобрен тип средство за измерване и е
преминало метрологична проверка, поради което и доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност при използването му и невъзможността на база на заснетия от него
материал да се издаде ЕФ за нарушение по КЗ, не се споделят от съда. В този смисъл е и
Решение № 1807 от 16.11.2021г. по КАНД № 2050/2021г. по описа на Административен
съд Бургас, в което е разгледано такъв довод и възражението е намерено за неоснователно
и към които мотиви настоящият състав няма причина да не се солидаризира.
Не се споделят и доводите за порочност, поради липса на протокол по чл. 10 от
Наредба 8121з-532/2015 г. Тези доводи също са били предмет на разглеждане от
касационната инстанция, като в Решение № 1939 от 06.12.2021г. по КАНД № 2558/2021г.
по описа на Административен съд Бургас изрично е прието, че „протоколът по чл. 10 от
Наредбата се изготвя преди започването на административнонаказателното
производство. Това означава, че действията по изготвянето му нямат процесуален
характер и когато липсва надлежното им извършване, това не може да се цени като
съществено процесуално нарушение, допуснато по едно незапочнало производство. В
рамките на започналото в последствие административнонаказателно производство
протоколът по чл. 10 от Наредбата има доказателствен характер - същият е официален
документ и има предвидената от закона доказателствена стойност относно отразените
в него данни. Неоснователен е доводът на касатора, че без протокола следва да се приемат
за недоказани съответните данни. Всяко едно значимо по делото или спорно между
страните обстоятелство подлежи на доказване по общия ред“. В процесния случай,
обстоятелствата, за които би свидетелствал протоколът се доказват от другите събраните
доказателства, поради което и липсата на протокол не е съществен порок.
4
В случая няма спор, а и от приложените по делото доказателства се установява, че на
процесната дата за автомобила действително не е имало сключена застраховка ГО, но
въпреки това е бил управляван по улиците на гр. Бургас, поради което и правилно е
ангажирана отговорността на собственика му, който от своя страна е посочен с конкретни
данни и деянието е правилно квалифицирано като е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 4,
във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ - Решение № 1985 от 14.12.2021г. по КАНД № 2201/2021г. по
описа на Административен съд Бургас.
В случая санкцията е с фиксиран размер, поради което и не може да става дума за
нейното изменение.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения, обезпечаващи безопасното движение по пътищата и
обезщетяване на причинени вреди при инциденти, нарушението не би могло да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Без значение е колко
време автомобилът се е движил без застраховка и на какво се дължи пропуска тя да се
сключи. Важното е, че автомобилът е бил управляван по пътищата за обществено ползване
без необходимата задължителна застраховка, което не е маловажен, а типичен случай на
нарушението. Целта на застраховката е да покрие съответния риск и то не за самия водач, а
за останалите участници в движението, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
случая би било необосновано.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че не са допуснати
нередовности, които да са опорочили производство и да са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и съобразявайки се с цитираната практика на касационната
инстанция - той следва да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът
няма как служебно да се произнесе по възлагането им.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № 0024344, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с
5
чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на В. С. В. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“
в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6