№ 1023
гр. В. , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501516 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх. №
17066/27.02.2020г. от Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3, ИВ. Н. П. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, №
49 и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, чрез адв. К.К., против решение №
689/13.02.2020г., поправено с решение № 2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. №
1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която Д. Н. ХР. е осъден да заплати на всеки
един от двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 444.38лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях
подобрения в имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се
подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни
насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г.,
9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт
„Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в
периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3
броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през
2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г.; ИВ. Н. П. е осъден да заплати на всеки един от
двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 444.38лв. /четиристотин четиридесет и четири лева
и тридесет и осем стотинки/, представляваща стойността на извършените от тях подобрения
1
в имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се подмяна на покрив
на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена
лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети
в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт
„Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя
круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през
2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя смокини,
засети през 2005г.; Н.П. Николов е осъден да заплати на всеки един от двамата К. СТ. СТ. и
М. СТ. З. сумата от 222.19лв. /двесте двадесет и два лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща стойността на извършените от тях подобрения в имот с 10135.5545.39,
находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“, изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено
през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети
през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г.,
5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода
2010-2013г., 5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г.,
2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през
2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г. и Т. П. Н. е
осъден да заплати на всеки един от двамата К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сумата от 222.19лв.
/двесте двадесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща стойността на
извършените от тях подобрения в имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В.., кв. Г., м. „З.“,
изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и засаждане на следните
трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа“, засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през
2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. – 2015г., 5 броя праскови, от които 1 брой
сорт „Нектарина“ и 4 броя сорт „Хале“, засети в периода 2010-2013г., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г.,
3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през
2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г.
Молят да бъде прието за неправилно решението на ВРС в обжалваната част, поради
неправилно приложение на материалния закон-чл. 74, ал. 1 от ЗС. Още с отговора на
предявения от К.С. и М.З. насрещен иск са посочили, че построената през 1968г. в
процесния имот дървена постройка е незаконна и те, като собственици не я желаят в имота
си. Не дължат обезщетение. Същото се отнася и до обновения й покрив. Намират
обжалваното решение за неправилно и поради нарушения на съдопроизводствените
правила, като съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, касателно
незаконността на изградената постройка-позволителен билет № 136/10.04.1968г. на ГОНС-
В.. Вместо позволените 12кв.м. е построена сграда от 38кв.м. върху маза от бетон.
Молят се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част,
доколкото е прието, че назаконно построената сграда, която не желаят в имота си
представлява подобрение и са осъдени да заплатят за ремонта на покрива й сумата от
2
2307.79лв., като бъде постановено друго, с което не бъде взето предвид това „подобрение,
наречено покрив на незаконна постройка“, според уточнението на страната в о.с.з. на
27.10.2020г.
В писмен отговор от К. СТ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.“, № 19, ет. 3, ап. 7
и М. СТ. З. ЕГН ********** от гр. В., ул. „П.С.“, № 8, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Н.С.-ЙО.
оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Поддържат, че изложените аргументи са
необосновани. Към момента на извършване на подобренията, владелците са имали
качеството добросъвестни, позовавайки се на нормата на чл. 72 от ЗС и имат право на
увеличената стойност на имота, в следствие от подобренията.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 21455/13.03.2020г. от К. СТ. СТ. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.“, № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З. ЕГН ********** от гр. В., ул.
„П.С.“, № 8, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Н.С.-ЙО., против решение № 689/13.02.2020г., поправено
с решение № 2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на
ВРС, в частта, в която е прието за установено по отношение на тях двамата, че Д. Н. ХР.
ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3, ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул.
„С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н. ЕГН
********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, са собственици въз основа на земеделска
реституция, осъществена с адм.д. № 1413/1998г., по описа на Районен съд – В. и заповед №
Г-ПР-152/16.04.2014г. на кмета на район Аспарухово при Община В.., на 1454 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 10135.5545.39 по КККР на гр. В., одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находащ се в гр. В., кв. „Г.“, м.
„З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.5545.40,
10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512, 10135.5545.3668, 10135.5545.4200,
10135.5545.4119, 10135.5545.4159, 10135.5545.37 и 10135.5545.3509. на основание чл. 108
ЗС, и са осъдени да предадат на Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3, ИВ.
Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул.
„К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, владението върху
1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5545.39, по КККР на гр. В.,
одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находащ се в гр. В., кв. „Г.“, м. „З.“, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори 10135.5545.40, 10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512,
10135.5545.3668, 10135.5545.4200, 10135.5545.4119, 10135.5545.4159, 10135.5545.37 и
10135.5545.3509. Обжалват решението и в частите в които всеки един от тях двамата е
осъден да заплати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39,
находящ се в гр. В.., кв. Г., за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., както следва: на Д. Н.
ХР. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3-сумата от 166.67 лева, на ИВ. Н. П. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2- сумата от 166.67 лева, на Н. П. Н., ЕГН **********
от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49– сумата от 83.34 лева и на Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В.,
ул. „К..Г.К., № 49– сумата от 83.34 лева, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; отхвърлени са
претенциите им за присъждане на обезщетение по чл. 72 от ЗС и за признаване на право на
3
задържане за разликата над 6298.27лв. до претендираната увеличена стойност на имота в
размер на 23000.00лв., с оглед уточнението в о.с.з. на 27.10.2020г. и поддържано в
представената по делото писмена защита и са отхвърлени претенциите на всеки един от
двамата по отношение на Д. Н. ХР. и ИВ. Н. П. за разликата над присъдените суми от по
448.38 лева до предявения от всеки от тях размер от по 1342.60 лева за претендираните
подобрения на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС и претенциите на всеки един от двамата по
отношение на Н. П. Н. и Т. П. Н. за разликата над присъдените суми от по 222.19 лева до
предявения от всеки от тях размер от по 671.30 лева, предвид заявеното в уточняващата
молба вх. № 34215/04.06.2020г., както и в частта за разноските.
Отправят към въззивния съд възражение за прихващане, в случай, че потвърди
обжалваното решение в частта относно присъдените в полза на ищците суми с насрещните
парични задължения, до размера на по-малкото вземане.
Считат, че при постановяване на решението си в обжалваните части
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като е приел, че приетото в ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС намира приложение в
конкретния казус, не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Допуснати са
нарушения и на материалния закон. Би следвало съдът да има предвидс приетото в ТР №
2/1996г. на ОСГК на ВС. Имотът не се намира в терен по § 4, за който възстановането на
собствеността да става по реда на § 4-4л от ЗСПЗЗ.
Неправилно съдът е отхвърлил и възраженията им и насрещния им иск за заплащане
на подобрения по тяхната пазарна стойност, на осн. чл. 72 от ЗС, считайки ги за
недобросъвестни владелци. Неправилно е прието, че нямат право на претенции за по-
високата стойност на подобренията измежду тяхната пазарна стойност и действително
направите разходи. Неправилно е приложил съдът и чл. 72 от ЗС относно правото на
задържане до заплащане на по-ниската стойност-за направените разходи.
Молят за отмяна на решението в обжалваните му части.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Н. ХР. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3, ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, №
2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр.
В., ул. „К..Г.К., № 49, чрез адв. К.К., в който оспорват въззивна жалба № 21455/13.03.2020г. ,
считайки я за неоснователна. Влязлото в сила решение № 1151/03.08.2009г. по г.д. №
1898/2008г. на ОС-В., с което е уважен отрицателен установителен иск, че ответниците не са
собственици на процесния имот обвъзва страните и е задължително за съда. Не са
допуснати сочените в тази въззивна жалба нарушения.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищците Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3,
4
ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В.
,ул. „К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, чрез адв. К.К.,
твърдят, че с решение № 1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В. е признато, в качеството им на
наследници на Н.П. Х., правото им на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници по отношение на следния недвижим имот: нива с площ от 4.503 дка,
находяща се в м. „Баир баши" /м. „З./, в землището на кв. „Г.", гр. В., представляваща част
от имоти пл. №№ 32 и 35 по КП на местността от 1960г. Наследодателят им Н.П. Х. е бил
собственик на възстановения имот в следствие на оземляване, видно от протокол №
619/28.03.1940г. и позволително от 14.05.1940г. и до кооперирането му през 1958г. С
решение по гр.д. № 1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС е отменена част от решение №
386/06.01.1997г. на ОбПК-В., с което е било отказано възстановяването на посочените
имоти. Земеделският имот, понастоящем попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и има
влязъл в сила ПНИ. По комбинирания план и ПНИ на СО „З.“, бившите имоти № 32 и 35 по
КП от 1960г., обхващат няколко имота, един от които е ПИ № 39 по ПНИ, целият с площ от
1454кв.м. по ПНИ на СО „З." и представляващ имот с идентификатор 10135.5545.39 по КК и
КР на гр. В., но с площ от 1455кв.м., при граници: 10135.5545.40, 10135.5545.41,
10135.5545.9531, 10135.5545.3512, 10135.5545.3668, 10135.5545.51, 10135.5545.38,
10135.5545.37, 10135.5545.38 и 10135.5545.3509. Този имот в регистъра на имотите към
ПНИ е бил записан на бащата на двамата ответници-К. СТ. СТ. и М. СТ. З.. За да можело да
бъде издадена заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, завели иск срещу К. СТ. СТ. и М. СТ.
З., с правно осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, като било образувано гр.д. № 9892/2006г. на 21-
ви състав на ВРС. С влязлото в сила на 17.09.2009г. решение № 1151/03.08.2009г. по в.гр.д.
№ 1898/2008г. на ВОС е признато за установено между настоящите страни, че К. СТ. СТ. и
М. СТ. З. не са собственици на имот с площ от 1454кв.м., представляващ ПИ № 39 по ПНИ
на СО „З.“. След приключване на спора са били вписани като собственици на ПИ №
10135.5545.39 по КК и КР на гр. В. и в тяхна полза е била издадена и заповед № Г-ПР-
152/16.04.2014г., влязла в сила на 09.05.2014г. на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
възстановено правото на собственост на наследниците на Н.П. Х.. Понастоящем К. СТ. СТ.
и М. СТ. З. без основание владеят имота. Не ги допускат до имота, за да опишат и
остойностят направените от тях подобрения в имота, за да им ги заплатят и приключи
окончателно възстановявителната процедура по ЗСПЗЗ. Към момента ответниците ги
лишават и от ползването на имота.
Искат да бъде признато за установено по отношение на К. СТ. СТ. и М. СТ. З., че са
собственици на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5545.39, по КК и
КР на гр. В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на АГКК, находащ се в гр. В.,
кв. „Г.", м. „З.", целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори
10135.5545.40, 10135.5545.41, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512, 10135.5545.3668,
10135.5545.51, 10135.5545.38, 10135.5545.37 и 10135.5545.3509, както и да бъдат осъдени да
им предадат владението.
Претендират и присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния
имот от датата на влизане в сила на заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г. - 09.05.2014г. до
предявяване на исковата молба -06.02.2019г., като ответникът К. СТ. СТ. да заплати:
- на Д. Н. ХР. сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 8.33 лева, начислена за периода от 09.05.2014г.
до 05.02.2019г., включително;
на ИВ. Н. П. сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 8.33 лева, начислена за периода от 09.05.2014г.
до 05.02.2019г., включително;
на Н. П. Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода от
5
09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
на Т. П. Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода от
09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително, а ответницата М. СТ. З. да заплати:
- на Д. Н. ХР. сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 8.33 лева, начислена за периода от 09.05.2014г.
до 05.02.2019г., включително;
на ИВ. Н. П. сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 8.33 лева, начислена за периода от 09.05.2014г.
до 05.02.2019г., включително;
на Н. П. Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода от
09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
на Т. П. Н. сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, ведно с лихва за забава в размер на 4.16 лева, начислена за периода от
09.05.2014г. до 05.02.2019г., включително;
Претендират присъждане и на законна лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 06.02.2019г., до окончателното й заплащане, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците К. СТ. СТ. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.“,
№ 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З. ЕГТ депозират отговор на исковата молба, в който изразяват
становище за недопустимост на исковата претенция с правно осн. чл. 108 от ЗС, понеже
оспорват осъществяването на реституционната процедура в полза на ищците и активната им
процесуална легитимация. Няма извършен въвод във владение и решението им за
възстановяването на собствеността не е придружено със скица за идентификация на имота.
Липсва експертна оценка на подобренията в новообразувания имот, доказателства за
платено обезщетение. Оспорват и идентичността на имота предоставен в замяна с НА №
129/1964г. с площ от 1.800дка в м. „Карантината“ и този, предмет на решение № 1390 на
ОСЗГ-В. от 4.503дка в м. „Баир баши“. Оспорват и твърденията, че ищците не са били
допускани до имота. До момента никой от тях не е посещавал имота и не е извършвал
действия, с които да нарушават владението им. Те са собствениците на спорния имот. На
наследодателя им К.С. И., с протокол от 25.03.1964г. на Комисия по ТПС е бил даден в
замяна недвижим имот с площ от 1.800 дка, находяща се в м. „Карантината". С дарение от
19.05.1964г. К.С. И. е дарил на сина си С.К. И. 900 кв.м. от заменения имот, а с дарение,
обективирано в НА № 21/1997г. баща им им дарил дарената от неговия баща хавра, с площ
от 900.00кв.м., находяща се в м. „З." /бивше м. „Карантината"/, съставляващо имот пл. № 39
по плана на местността, ведно с построената в него сезонна постройка. Към момента този
имот да се владее от семейството на К.С., М.З., баща им С. С. и майка им Стефка С.а. По
отношение на предоставения в замяна имот е проведено производство за делба, решението
по което е вписано в СВ на 22.01.2008г. в Сл.по вписванията с вх. Рег. № 821. Позовават се
и на придобвна давност, текла в периода от 09.04.1964г. Давностният срок е изтекъл 2008г. ,
когато ищците са предприели действия по оспорване на собствеността им. Намират за
неоснователна претенцията, насочена срещу тях, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. От
1964г. семейството им се легитимира като собственик, а всеки от тях двамата е придобил
собствеността през 1997г. и са ползвали имота на годно правно основание. Ищците не са им
отправяли покана да освободят имот. Считат се за добросъвестни владелци и на основание
чл. 71 ЗС имат право да ползват вещта и да получават добивите от нея до предявяване на
иска за връщането й. Правят и възражение за изтекла погасителна давност на претенцията.
В случай и да се дължи обезщетение, то считат че не дължат лихва, тъй като липсва
отправена покана.
6
Молят за отхвърляне на предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, ведно с
присъждане на сторените разноски.
В случай на уважаване на иска с правно осн. чл. 108 от ЗС К. СТ. СТ. и М. СТ. З.
правят възражение за задържане на имот до заплащане на извършените от тях в имота
подобрения, подробно индивидуализирани и уточнени в нарочна уточнителна молба,
предявявайки насрещен иск за сумата в размер на 35722.52 лева., с която се е увеличила
стойността на имота и разноските за запазване на вещта, претендирана солидарно от всеки
един от ищците.
Твърдят, че са извършени следните подобрения:
терасиране на парцела, който е бил с голяма денивилация, извършено през 1965г.-
1995г., на стойност 3000 лева;
прекарване и разкриване на партида за ел.енергия през 1969г. и вода през 1972г., на
стойност 4000 лева;
ограждане на имота с ограда от бодлива тел, мрежа и стълбове през 1965г., на
стойност 400 лева;
изграждане на желязна врата с два бетонни стълба през 1966г., на стойност 300 лева;
поставени 24 бетонни стълба за асма през 1970г., на стойност 200 лева;
поставени 24 бетонни стълба за лозе през 1976г., на стойност 144 лева;
изграждане на бетонна изба през 1965г. на стойност 5000 лева;
- изграждане на дървена къща с антре от стъкло и винкел през 1968г., на стойност
3000 лева;
- подновяване на покрив на къщата през 2017г. на стойност 4000 лева;
направа на кладенец с дълбочина 12м., диаметър 1.12м, облицован с циментови
блокчета и подмазан, с електрическа помпена система, през 1971 г. на стойност 3800
лева;
изграждане на площадка пред къщата с плочки и парапет от ковано желязо през
1975г., на стойност 1000 лева;
- насаждения, както следва:
23 броя асми на обща стойност 5489 лева, от които 4 броя сорт „Италия", засети през
1970г., 1 брой сорт „Бяло десертно-стафидно" през 1990г., 1 брой сорт „Чауш", засята през
2000г., 1 брой сорт „Кардинал", засято през 1990г., 1 брой сорт „Перла", засято през 1985г.,
3 броя сорт „Надежда", засети през 2002г., 1 брой сорт „Липа", засято през 2004г., 11 броя
сорт „Болгар", от които 3 броя, засети през 1999г., 4 броя през 2000г. и 4 броя през 2005г.;
67 корена лозе на обща стойност 1072.00 лева, от които 3 броя сорт „Ризлинг", засети
през 1999г., 4 броя сорт „Памид", засети през 1997г., 30 броя сорт „Димят", от които 11 броя
засети през 1998г., 7 броя през 1999г. и 12 броя през 2002г., 30 броя сорт „Липа", от които 5
броя засети през 1997г., 12 броя през 1999г. и 13 броя през 2010г.;
7 броя бадеми на обща стойност 400 лева, от които 5 броя засети през 1966г., 1 брой
през 2006г. и 1 брой през 2014г.
13 броя ябълки на обща стойност 1125.56 лева, от които 1 брой червена,
високостеблена, засята през 2005г., 2 броя червени, средностеблени, засети през 2003г., 1
броя „Златна превъзходна", засята през 1999г., 1 брой средностеблена, засята през 2015г., 2
броя бели, средностеблени, засети през 201 Ог. и 6 броя сорт „Петровки", бели,
нискостеблени, засети през 2008г.;
7
5 броя праскови на обща стойност 155.98 лева, от които 1 брой сорт „Нектарина",
засята през 201 Ог. и 4 броя сорт „Хале", засети през 201 Зг.;
1 брой дрян на стойност 10 лева, засаден през 1999г.
5 броя кайсии на обща стойност 380.56 лева, от които 1 брой засята през 201 Ог. и 4
броя през 2015г.;
5 броя круши на обща стойност 506.10 лева, от които 1 брой зимна, засята през
1999г. и 4 броя, летни, засети през 2015г.;
2 броя череши на обща стойност 712.80 лева, засети през 2015г.; 1 брой дюля на
стойност 15 лева, засята през 1990г.
1 брой орех на стойност 150 лева, засят през 1965г.,
5 броя сливи, на обща стойност 239.80 лева, от които 2 броя засети през 1997г., 3
броя през 2009г.;
Нар 5 броя, на обща стойност 362.24 лева, от които 1 брой засят през 1980г., 4 броя
засети през 2017г.;
1 брой финап, засят през 1999г., на стойност 62 лева;
Касис 3 броя на стойност 21 лева, засят през 2016г.;
4 броя смокини на обща стойност 124.42 лева, от които 2 броя засети през 1998г. и 2
броя през 2005г.;
Черница, 1 брой, засята през 1998г., на стойност 52.06 лева.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че К.С. и М.З. са
недобросъвестни владелци, предявяват насрещен иск за осъждането на отвениците по иска
да заплатят по-малката измежду сумата , представляваща направени разноски и сумата, с
която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения, по отношение на
всеки един от ищците, както следва: от Д. Н. ХР. в размер на 11907.51лв., от ИВ. Н. П. в
размер на 11907.51лв., от Н. П. Н. в размер на 5953.76лв. и от Т. П. Н. Н. в размер на
5953.76лв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците по насрещния иск Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н. П. Н.
и Т. П. Н., чрез адв. К.К. депозират отговор на исковата молба, изразяват становище за
недопустимост на насрещната искова молба, която е следвало да предявят още в
производството по гр.д. № 9892/2006г. ва ВРС-21-ви състав, с правно осн. чл. 97, ал. 1 от
ГПК /отм./. Същото се отнася и до възражението за задържане, понеже К.С. и М.З. не са
собственици и не могат да се ползват от привилегията по чл. 72, ал. 3 от ЗС. Оспорват и
описаните в уточняващата молба работи да представляват подобрения. Поставената телена
ограда и желязна врата не са подобрения в имот, а бетонни стълбове за лозе могат да бъдат
отделени от земята, без същите да загубят стойността си. Мазата и сезонна постройка са
незаконно построени и не искат незаконни постройки в имота си. Не дължат обезщетение ,
както и за подновения покрив на сезонната постройка. Изградената площадка пред
постройката с парапет от ковано желязо не увеличават стойността на имота. Не дължат
обезщетение и за засадените след 2006г. насаждения. Недобросъвестните подобрители биха
могли да претендират по-малката сума от размера на разходите за извършване на
подобренията и сумата с която се е увеличила стойността на имота, вследствие от
извършването им, като се вземе предвид и деноминацията на лева.
8
Д. Н. ХР. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 3, ИВ. Н. П. ЕГН ********** от
гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 и Т. П. Н.
ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, чрез адв. К.К. поддържат, че предявеният от
тях иск с правно осн. чл. 108 от ЗС е допустим за разглеждане. Поддържат, че се
легитимират като собственици на спорния имот, като придобит по силата на земеделска
реституция, по силата на Заповед № Г-ПР-152/6.04.2014г. на кмета на р-н „Аспарухово“,
издадена на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в сила на 09.05.2014г. и едва след
разрешаването на спора за материално право с ответниците, с влязлото в сила на
17.09.2009г. решение № 1151/03.08.2009г. по в.гр.д. № 1898/2008г. на ВОС. С последното
решение е уважен отрицателния установителен иск за собственост има сила на присъдено
нещо и извърШ.та по-късно делба между тях не може да им се противопостави.
Предявеният ревандикационен иск е не само допустим, но и основателен. Не следва да бъдат
разглеждани претенциите на ответниците за придобиване на имота по давност, предявени
под формата на възражение, но не и чрез насрещен иск. Не са могли да придобият
ответниците по давност спорния имот, преди в полза на ищците да е била издадена заповед
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязла в сила на 09.05.2014г., от кщогато би могла да тече
давност, но до датата на завеждане на настоящия иск, такава не е изтекла. В отговора на
исковата молба, по иска с правно осн. ч.59 от ЗЗД, ответниците са направили признание, че
и към настоящия момент ползват фактически процесния имот. Не е нужно предварително да
ги канят, както би било ако бяха съсобственици и предявяваха иск с правно осн. чл. 31, ал. 2
от ЗС.
В о.с.з. на 04.11.2019г. ответниците К. СТ. СТ. и М. СТ. З., чрез адв. Н.С.,
поддържайки становището си, залегнало в писмения отговор на исковата молба, са
изложили, че представените от ищците писмени доказателства-Протокол №
619/28.03.1940г. и Позволително от 14.05.1940г. не установят правото на собственост на
наследодателя им. В чл. 10 от ЗСПЗЗ не е предвидено възстановяване правото на
собственост на лице, придобили имоти по реда на Закона за ТПС и комасация. Освен това, в
последно посочения закон е предвидено плащане на земите в 20-годишен период от време, а
до 1958г. този срок не е изтекъл. Те, от своя страна се легитимират като собственици на
процесния имот, тъй като са установили владение, въз основа на дарение, извършено в
изискуемата от закона форма. Техният праводател К.С. И. е придобил владението по силата
на извърШ. замяна и упражнявана фактическа власт върху имота от 1964г. и осъществено
строителство през 1968г., като до момента не са губили това владение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
С протокол № 619/28.03.1940г. на съвета при отделение за поземлена собственост и
комасация при Министерството на земеделието и държавните имоти и съгласно чл. 22 от
Закона за т.з.с. и комасация е взето решение за одобряване на извършени промени в
оземляване на някои оземлени лица, като под № 36 е посочен Н.П. Х., която е оземлен с
8.3дка в м. Бялата пръст“-парцел 54, като същият се оземлява с още 6.6дка в м. „Баир Баши“,
при граници: И.В., М.Г. и Петко Г.ев-парцел № 80 на стойност 1980лв.
9
Съгласно позволително от 14.05.1940г. Н.П. Х. е въведен във владение на двете
описани по-горе ниви.
С влязло в сила на 14.05.1999г. решение от 18.03.1999г. по адм.д. № 1413/1998г. на
21-ви състав на ВРС е отменено решение № 386/06.01.1997г. на ПК-В. в частта, в която на
наследниците на Н.П. Х. е отказано възстановяването на собствеността върху имот от
4.503дка в м. „З., землището на Г., Варненска област и вместо него е постановено
възстановяването на собствеността върху имота с площ от 4.503дка, съставляващ по
действащия КП, както следва: -част от имот пл. № 36 с площ от 927кв.м.; -част от имот пл.
№ 37 с площ от 944кв.м.; -част от имот пл. № 39 с площ от 1.454 дка; - част от имот пл. № 50
с площ от 210кв.м. и –част от имот пл. № 46 с площ от 968кв.м., на осн. чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ., като имотът е очертан в червено на скицата на л. 14 от първоинстанционното дело,
която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
С оглед горепосоченото влязло в сила съдебно решение, с решение №
1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В., в раздел ІІ, т. 2 е възстановено правото на собственост на
наследниците на Н.П. Х. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на НИВА от
4.503 дка, находяща се в землището на Г., в м. „Баир Баши“/“З.“, като възстановеният имот
представлява имоти пл. № 32 и 35 по КП от 1960г.с обща площ от 4.503дка, представляващи
следните части: -част от имот пл. № 36 с площ от 0.927дка, -част от имот пл. № 37 с площ
от 0.944дка, -част от имот пл. № 39 с площ от 1.454 дка, - част от имот пл. № 50 с площ от
0.210дка и –част от имот пл. № 46 с площ от 0.968дка, на осн. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Посочено е, че възстановените части съставляват частта от процесните имоти, очертани в
червено на скицата на в.л., която приподписана от съде е нераздела част от настоящото
решение. Посочено е още, че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възстановяването на правото на собственост върху имотите в територия по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила ПНИ.
Видно от приложеното удостоверение за наследници № АУ148160АС/15.01.2014г., на
Н.П. Х., починал на 12.04.1979г., че негови наследници по закон са синовете му Д. Н. ХР. и
ИВ. Н. П., както и синовете на починалия на 16.03.1990г. син на наследодателя П. Н. Х. - Н.
П. Н. и Т. П. Н..
Видно от преписката от запазени материали по унищоженото гр.д. № 9892/2006г., на
21-ви състав на ВРС, Д.Н. Х., И.Н. Х., Т.П. и Н.П. Н. са завели искова молба вх. №
20088/27.12.2006г., насочена срещу К. СТ. СТ. и М. СТ. З., като исковите им претенции са с
правно осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците не са
собственици на място с площ от 1.454кв.м., находящо се в землището на В., кв. Г., в СО „З.“,
съставляващо ПИ № 39, целият с площ от 900кв.м. по НА, а по ПНИ на СО „З.“ с площ от
1454кв.м., при граници: ПИ № 40, път, ПИ № 37, ПИ № 38, ПИ № 51. С решение №
1873/06.06.2008г. по гр.д. № 9892/2006г. на 21-ви състав на ВРС исковите претенции са били
отхвърлени, като неоснователни. С решение № 1151/03.07.2009г. по в.гр.д. № 1898/2008г. на
ВОС, е отменено решение № 1873/06.06.2008г. по гр.д. № 9892/2006г. на ВРС, като е
признато за установено по отношение на Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н., че К. СТ.
СТ. и М. СТ. З. не са собственици на място с площ от 1454 кв.м., представляващо ПИ № 39
по ПНИ на СО „З." в землището на гр. В., при граници: ПИ № 38, ПИ № 51, ПИ № 3668,
ПИ № 40 и ПИ № 3509, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Видно от приложения по гр.д.
№ 1928/2019г. на 24-ти състав на ВРС препис от решение № 1151/03.07.2009г. по в.гр.д. №
1898/2008г. на ВОС, същото е влязло в законна сила на 17.09.2009г.
Със заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г., на кмета на Район „Аспарухово“ при Община
В., изд. на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002г. на
Областния управител на област с административен център В. за одобряване на ПНИ на СО
„З.“, решение № 1390/26.06.2006г. на ОСЗГ-В. и решение № 1151/03.08.2009г. на Окръжен
съд – В., с които е признато на собственост, предвид издадената заповед № КД-14-03-
10
560/28.02.201Зг. на началника на СГКК-В., с която е одобрено изменение в КК и КР на гр.
В. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Н.П. Х. за 1454 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 39 по ПНИ на местност „З.", кадастрален район 545, идентичен на имот с
идентификатор 10135.5545.39 по КК, целият с площ от 1455 кв.м., при граници имоти с
идентификационни номера 40, 41, 3512, 3668, 51, 38, 37, 3509 и 9531-път. Заповедта е влязла
в законна сила на 09.05.2014г.
По първоинстанционното дело е за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че фактическата власт върху спорния имот се упражнява от ответниците.
Видно от НА № 129, том IV, н.д. № 1156/1964г. на варненски нотариус, К.С. И. е
признат за собственик на хавра в м. „Карантината" от 1.800 дка, при граници: панорамен
път, А. Ст.С. и И.Я.К., дадена му от ТПС комисия в замяна на мястото му от 0.900 дка в
същата местно „Карантината".
С договор за дарение от 19.05.1964г., обективиран в НА № 57, том IV, дело №
1588/1964г. На варненски нотариус, К.С. И. е дарил на С.К. И. 900 кв.м. от хавра в м.
„Карантината", гр. В., при граници на подаряемата част: панорамен път, И.Я.К., ДЗС
„Д.Кондов" и В. С. И..
От позволителен билет № 136/10.04.1968г., изд. от ГОНС-В., отдел „А и Б“ се
установява, че на С.К. И. е разрешено да построи дървена барака до 12кв.м., съгласно § 104
от СПН по одобрен архитектурен план от 10.04.1968г. в м. „Суванлъка“.
С договор за дарение от 01.10.1997г., обективиран в НА № 21, том LVII, дело №
15441/1997г. На варненски нотариус, С.К. С. е дарил на децата си К. СТ. СТ. и М.С. К. хавра
с площ от 900кв.м., находяща се в гр. В., м. „З.“ /бивша „Карантината“/, съставляваща имот
№ 39 по плана на местността, ведно с построената в него сезонна постройка, при граници:
път, имот пл. № 37, 38, 51, , 50 и 40. С разрешително № 483/19.10.1997г. на К. И. С. е
разрешено да построи ново канализационно отклонение за имота в м. „Суванлъка“. По гр.д.
№ 2117/2006г. на Х състав на ВРС е допусната и извърШ. делба на имот пл. № 39, находящ
се в гр. В., м. „З.", от който са обособени два имота и всеки един от съделителите К. СТ. СТ.
и М.С. К. е получил реален дял от 727.50кв.м. По първоинстанционното дело е представено
посмо, изходящо от Басейнова дирекция „Черноморски район" писмо, в което е посочено, че
в регистъра по чл. 118г от Закона за водите не е регистрирано водоземно съоръжение в
имота с иденетификатор 10135.5545.39 по КК и КР на гр. В.. К. СТ. СТ. и М.С. К. са
представили от своя страна документ за входирани в Басейнова дирекция за черноморски
район с център В. с вх. № РКС-22 121/12.02.2007г. документи за регистрация на водоземно
съоръжение (кладенец, сондаж, К.таж, дренаж).
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатат СТЕ, вещото лице по която инж.
Ш. Х. поддържа, че процесният имот с идентификатор 10135.5545.39 по КК е идентичен на
имота, предмет на предявения иск по гр.д. № 9892/2006г. на 21-ви състав на ВРС, като
разликата в имота по заповед Г-ПР-152/16.04.2014г. на кмета на район Аспарухово е 1кв.м.
Вещото лице намира съвпадение по местонахождение на имота по НА № 129/1964г. и имота
по решение № 1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В., приблизителна площ и две граници-панорамен
път и И.Я.К..
Пред ВРС е изслушано и заключението на в.л. инж. М.А. по допуснатата СОЕ.
Средната пазарна наемна цена за процесния имот за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г. е в
размер на 1440.00 лева. Стойността на подобренията е определена от вещото лице в общ
размер на 22967.96лв., от която, както следва:
11
- сградата с бетоновата изба в процесния имот е на стойност 11331.00 лева, от които
7650.00 лева за дървената къща и 3681.00 лева за бетонната изба
терасиране на парцела, към 1995г., включващо изграждане на подпорна стена на
стойност 1638.24 лева, направа на бетонова настилка - площадка на сградата на
стойност 612.60 лева, бетонова настилка - пътека от металната врата до сградата на
стойност 519.60 лева;
площадка пред къщата, включително настилка с тротоарни плочи на стойност 1566.85
лева, доставка и монтаж на ажурен парапет на стойност 553.58 лева;
партида за вода и ел.захранване на стойност 750.00 лева;
направа на ограда от бетонни колове и бодлива тел на стойност 104.28 лева;
монтаж на метална входна врата на стойност 90.00 лева;
направа на кладенец на стойност 2880.00 леваг. ;
бетонов резервоар на стойност 412.50 лева;
ремонт на покрива чрез полагане на ондулин на стойност 1175.29 лева и подмяна на
дървени греди на стойност 1132.50 лева.
Стойността на имота без подобренията е определена на 82000.00 лева, а с
подобренията-105000.00 лева.
ВРС е изслушал и заключение по допуснатата СОЕ за извършените в имота
насаждения, изготвено от вещото лице Е.Б.. Стойността на трайните насаждения възлиза на
10507.53 лева, а на строителните подобрения- на 724.23 лева. Средната пазарна цена на
имота без подобренията е определена на 81897.00 лева. Посочено е, че при отделяне на
трайните насаждения от почвата се уврежда кореновата им система, което впоследствие се
отразява стресово и води до забавяне на растежа и изсъхване. По отношение на
конструкцията на асмата и лозето е посочено, че ако те бъдат отделени от земята, това ще
наруши формираната резитба на лозите, а отделянето им от почвата води до изсъхване и
извършените подобрения ще загубят стойността си. В допълнителното се заключение
вещото лице е посочило, че стойността на насажденията към момента на тяхното
извършване е в размер на 2044.65 лева или със закръгление 2045.00лв. В с.з. на 13.01.2020г.
вещото лице е обяснило ,че стойността на разходите за засаждане на насажденията е взела
съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. В посочената стойност се
включва разходи за закупуване, превоз, приготвяне на разсада за засаждане, изкопаване на
ямки, резитба на кореновата система и ценната част, поливане, наторяване и прикрепване на
асмите с конструкция, а малките лозички и дръвчета - с колчета, докато се захванат.
Отново пред ВРС са изслушани и показанията на свидетелите, водени от
ответниците: С.К. С.-баща на ответниците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. и А.К.Р., без родство и
дела със страните. .
Свидетелят С. излага, че на баща му бил отнет имот на Г. и включен в ДЗС, а в
замяна му предоставили това място на „Карантината“. Половината му дарил, а останалата
половина-на брат си. С баща си започнали да облагородяват хаврата с камъни и жълт пясък
след 1964-1965г., да правят тераси, да сеят дръвчета, лози, асми. Отново с баща си и един
братовчед построили през 1967г. къщата. Стъклената веранда направили по-късно, защото
много духало и валял дъжд, но преди да дари имота на децата си. В имота има кладанец,
дълбок 12 метра. Има ток, вода. Никой не е идвал на мястото, никой не ги е гонил, никой се
е опитвал да се свърже с тях. Сега се грижи със сина си за мястото.
Свидетелят Р. излага, че знае имота на ответниците от 1972г., от когато живее в
съседен имот. Има една постройка и много насаждения-орех, бадеми, дрян, нови
12
насаждения има. Лозе има, праскови, грозде, асми. Преди не повече от 7 години дошъл един
човек на местото и казал, че е негово. Не е влизал, не е работил нищо. Знае имота като такъв
на бай К. и С..
Въз основа на горното съдът прави следните правни идводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, срещу акт който подлежи на обжалване и е в срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По иска с правно осн. чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на чл. 108 ЗС установява, че за уважаване на
ревандикационният иск следва да са налице следните предпоставки в условията на
кумулативност: претендиращите връщането на вещта, предмет на иска да са собственици на
същата, ответниците да я държат, като това държане да е без правно основание. Липсата на
която и да е от посочените предпоставки води до отхвърляне на иска. В тежест на
претендиращите връщането на посочената от тях част от имота е да докажат, че ответниците
я държат без правно основание. В настоящият случай се налага извода, че са налице всички
предпоставки.
В настоящия казус ищците се позовават на реституция по реда на ЗСПЗЗ в качеството
им на наследници на Н.П. Х., б.ж. на гр. В., поч.на 12.04.1979г., реализирана с посоченото
вече решение от 18.03.1999г. по адм.д. № 1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС, в сила от
14.05.1999г. Съобразно действалата към момента на постановяването на съдебното решение,
разпоредба на чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 98/1997г., административното производство
по възстановяване собствеността на земеделски земи, попадащи в терени по §4 ЗСПЗЗ
приключва с решението на административния орган /ПК, съответно ОСЗГ или ОСЗ/,
съответно със съдебното решение по осъществявания съдебен контрол и е актът, завършващ
процедурата по възстановяването. Това решение на съда е достатъчно, за да се приеме, че
административното производство е завършило с влязъл в сила административен акт, който
формално легитимира ищците като собственици на възстановения с него имот, доколкото
същият е индивидуализиран така, че може да бъде различен от всеки друг имот по земната
повърхност, като е посочено изрично къде се намира-в гр. В., кв. Г., м. „Баир Баши“, с каква
площ е-4.503дка, и части от кои имоти по действащия към момента КП от 1997г. обхваща,
като сред тях е и част от имот пл. № 39 с площ от 1.454кв.м. и съдебното решениe е
придружено със скица, представляваща неразделна негова част. Вярно, че чл. 14, ал. 1, т. 3
от ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 88/1998г., предвижда възстановяването на собствеността да става
при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тези условия в същата редакция не предвиждат
все още двуфазна процедура. Следва изводът, че към 14.05.1999г. Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н. П.
Н. и Т. П. Н., като наследници на Н.П. Х. се легитимират като собственици на
реституирания имот. Постановеното решение № 1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В. e без правно
13
основание и би могло да се приеме, че то има само констативно, но не и конститутивно
действие. Дори и да се приеме, че недостатъчно ясно е бил индивидуализиран в съдебното
решение възстановяваният имот, то следва да бъде отчетено, че процедурата по
възстановяване на собствеността пак не става двуфазна. С влизане в сила на ПНИ за СО
„З.“, одобрен със заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002г., новообразуваните имоти вече са
окончатилно индивидуализирани и процедурата по възстановяването им по решения до изм.
на чл. 14 от ЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 68/1999г., в сила от 30.07.1999г. приключва и то в една
фаза. В този смисъл, издадената от кмета на Община В., район „Аспарухово“ заповед № Г-
ПР-152/16.04.2014г. е без правно значение по спора. Следва да бъде посочено и това, че най-
късно, считано от влизането в сила на одобрения ПНИ за спорния имот започва да тече
придобивна давност, когато за ищците са налице вече защитими права.
Ответниците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. основно са оспорили правата на наследодателя
на ищците Н.П. Х., относно това бил ли е собственик на възстановения имот, направил ли е
дължимото плащане по извършеното по реда на Закона за т.з.с. и комасацията оземляване,
за да придобие собствеността, бил ли е одържавен и включен в ТКЗС имотът, предмет на
оземляване, че се провежда в полза на наследниците земеделска реституция, още повече, че
Законът за т.з.с. и комасацията не е посочен в нито една разпоредба на чл. 10 от ЗСПЗЗ.
Възразяват срещу идентичността на претендирания от ищците имот и този, на който
твърдят да са собственици те, като считат, че на общо основание следва да докажат правото
на собственост на своя праводател, а не да бъдат освободени от тази тежест. Неправилно е
приложен от съда и института на придобивна давност. С оглед направените оспорвания
въззиваемите са се позовали на решение № 134/2018г. по гр.д. № 3090/2017г. на ВКС, Второ
ГО, цитирайки във въззивната жалба част от мотивите на съда. Така индивидуализирано
решение на ВКС липсва. Ако се има предвид решение № 134/28.01.2019г. по гр.д. №
3090/2017г. на Второ ГО, то е неотносимо по спора и не съдържа посочения цитат.
Цитираната част от текста е от решение № 909/24.01.2011г. по гр.д. № 1288/2009г. на Първо
ГО. Цитатът обаче е непълен. След като с това решение е прието, че се касае за еднакъв
правен режим за оземлените по Закона за трудовата поземлена собственост, за трудовите
земеделски стопанства и за трудовите земеделски стопанства и комасация, действали преди
Закона за ТПС от 1946г. и оземлените по Закона за ТПС 1946г., то следва да се имат
предвид разясненията по приложението на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ, дадени с ТР № 2 от 1996
г. на ОСГК на Върховния съд. В т. Б. 2 на ТР № 2/1996 г. на ОСГК е посочено, че при това
законодателно уреждане на проблема, е прието, че правото на собственост на лицата,
оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., се възстановява по реда
на ЗСПЗЗ и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски. Това е така, защото ЗСПЗЗ
не въвежда изключение за възстановяване правото на собственост по отношение на лицата,
които са били оземлени. Единственото изискване е те да не са били отземлени. Ето защо
ирелевантно за спора е обстоятелството дали оземленият е станал чл. на ТКЗС и кога. След
като в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ законодателят е предвидил протоколите и решенията за
оземляване по ЗТПС от 1946 г. (отм.) и правилника за неговото приложение като годно
14
доказателство за установяване правото на собственост, с оглед възстановяването му по
ЗСПЗЗ, то следва да се приеме, че оземлените, ако не са били отземлени, са придобили
правото на собственост върху дадените им земи, и те подлежат на реституция. В този
смисъл е и решение № 58 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 272/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о. Не
следва да бъде прието, че възстановяването на собствеността на наследниците на оземления
през 1940 г. Н.П. Х. е в зависимост от наличието на акт за поземлена собственост или акт за
собственост по реда на чл. 129, ал. 3 от Правилника за приложението на ЗТПС (отм.).
Налице са предпоставките на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. От
представените протокол № 619 от 28.03.1940 г. на Съвета при отделение за поземлена
собственост и комасация при Министерството на земеделието и държавните имоти и
позволително за влизане във владение от 14.05.1940 г., следва извод, че наследодателят на
ищците, настоящи въззивници е притежавал право на собственост, което може да бъде
възстановено на неговите наследници. И то е възстановено с решение от 18.03.1999г. по
адм.д. № 1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС, в законна сила от 14.05.1999г. От
заключението на вещото лице инж. Ш. Х. се установява, че е налице идентичност на имотът,
предмет на гр.д. № 9892/2006г. на 21-ви състав на ВРС, следователно и възстановеният с
решение № 1390/26.07.2006г. на ОСЗГ-В., разбирай решение от 18.03.1999г. по адм.д. №
1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС, процесния и този по заповед № Г-ПР-152/16.04.2014г.
на кмета на Район „Аспарухово“ при Община В.. Вещото лице е посочила, че имотът по
гр.д. № 9892/2006г. на 21-ви състав на ВРС е ПИ с № 39 по ПНИ на СО „З.“, кад.район 545 с
площ от 1455кв.м. и е идентичен на имот с идентификатор № 10135.5545.39 по КК и КР на
гр. В. с площ от 1455кв.м., като има разлика от 1кв.м. при имота по заповед № Г-ПР-
152/16.04.2014г. на кмета на Район „Аспарухово“. Както беше казано вече по-горе послесно
цитираната заповед е без правно значение по спора, а и разликата от 1кв.м. от източната
страна на процесния имот, който попада в обхвата на стар имот № 35 по ПКК и КП 1960г.
на старите имотни граници, а посочената разлика от само 1кв.м. се дължи на допустимата по
размер грешка при извършване на измерването. Следователно ищците могат да предявяват
иск за ид.ч. от имота, а именно: 1454/1455кв.м.ид.ч. от него. Следва да се има предвид още,
че към момента има влезли в сила и ПНИ за СО „З.“ и одобрена Кадастрална карта, по
силата на които възстановеният имот /стар № 35/ обхваща този с идентификатор №
10135.5545.39 по КК на гр. В.. Вярно, че вещото лице е поддържало идентичност на имота
на ответниците и възстановения на ищците, респективно спорния, установявайки
идентичността по две граници: път и И.Я.К.. Следва да се има предвид, че имоти № 32 и №
35 по КП 1960г., в обхвата на които попада имот № 39 по КП 1997г. очевидно е бил записан
в разписния лист на името на С.К. И., легитимиращ се като собственик по договор за
дарение, обективиран в НА № 57/1964г. щом и по приложеното по делото решението от
18.03.1999г. по гр.д. № 1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС е взето предвид тъкмо това.
Идентичността на имота по две граници и запис в разписния лист на името на праводателя
на ответниците е установена.
По останалите оплаквания във въззивната жалба, следва да се има предвид, че
допустимите в процеса възражения зависят от предмета на правния спор в зависимост от
15
претендираните от всяка от страните права. При регламентацията на ЗСПЗЗ, в случай на
спор между реституиран собственик и ползвател на земеделски имот, последният може да
оспорва материалната законосъобразност на решението на ОСЗГ, от което черпи права
ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права-че собствеността е
неправилно възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той обаче не може да възразява, че лицето,
на което е възстановено правото на собственост, респективно неговият наследодател, не е
бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот
не е идентичен с притежавания преди колективизацията /така ТР № 9/07.11.2012г. на ВКС
по тълк.д. № 9/2012 на ОСГК/. Според практиката на ВКС тълкуванието намира приложение
и по отношение на заменените по Закона за ТПС имоти, а не само по отношение на
предоставените за ползване такива. Следователно според даденото от ВКС тълкуване, от
значение за уеднаквяване на практиката, изобщо не може да се слушат и не следва да се
обсъждат от съда възражения относно това наследодателят бил ли е собственик на имота с
който е оземлен и до кооперирането на земеделските земи, станал ли е член-кооператор и
идентичен ли е придобитият от него имот и възстановеният с влязлото в сила съдебно
решение, в какъвто смисъл са основните възражения на ответниците, настоящи въззиваеми,
като същевременно не се позовават на свои противопоставими права.
Налице е първата предпоставка за уважаване на иска. Доколкото спорният имот се
държи от ответниците и за това няма спор, налице е и втората. Налице ли е третата
предпоставка? Да!
Ответниците се позовават на придобиване на имота по силата на сделка в тяхна
полза, евентуално давност, като добросъвестни владелци, текла от 09.04.1964г.,
присъединявайки владението на праводателите си.
С влязло в сила на 17.09.2009г. решение по гр.д. № 9892/2006г. на 21-ви състав на
ВРС, образувано по заведената на 27.12.2006г. искова молба, с която Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н.
П. Н. и Т. П. Н. са предявили отрицателен установителен иск за собственост, че К. СТ. СТ. и
М. СТ. З. не са собственици на място с площ от 1455кв.м. , находящ се в землището на гр. В.
,кв. Г., СО „З.“, съставляващо ПИ № 39 по ПНИ, при граници: ПИ №№ 38, 51, 3668, 40 и
3505, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, искът е уважен. Зачитайки силата на присъдено
нещо на влязлото в сила решение., следва да бъде прието, че ответниците не са собственици
на спорния имот на основание дарствено разпореждане в тяхна полза и техните възражения
в този смисъл не следва да бъдат разглеждани от съда. Зачитайки силата на присъдено нещо
на влязлото в сила решение по предявения от настоящите ищци по отношение на
настоящите ответници отрицателен установителен иск, с който е прието за установено, че
ответниците не са собственици на процесния имот, следва да бъде прието още, че са
отречени правата им и на всяко друго основание, включитено и на ненаведените пред онзи
съд основания, като например изтекла в тяхна полза придобивна давност, като
добросъвестни или не владелци. До 17.09.2009г. ответниците не могат да се легитимират
като собственици на никое правно основание. След като искът за собственост е уважен в
периода до влизане в сила на решението-17.09.2009г. давността е била прекъсната, на осн.
чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
Да, след 17.09.2009г. започва да тече нова давност, но тя винаги е 10-годишна. До
16
датата на завеждане на настоящото дело-06.02.2019г. изискуемият се 10-годишен срок не е
изтекъл, ако и К. СТ. СТ. и М. СТ. З. да осъществяват фактическа власт. Приетото с
цитираното във въззивната жалба решение № 373/21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на ВКС,
Първо ГО е неотносимо по спора.
Искът с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния състав с тези в решението на
ВРС, последното следва да бъде потвърдено в тази част.
По възражението за задържане:
След като искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен, съдът дължи
произнасяне по направеното в евентуалност възражение за право на задържане. Към датата
на сключване на договора за дарение-01.10.1997г., ответниците са имали качеството на
добросъвестни владелци, като добросъвестното им владение е продължило до узнаване за
предявения срещу тях отрицетелен установителен иск за собственост. Както е приел и
първоинстанционният съд, липсват данни кога на ответниците е връчен препис от исковата
молба по гр.д. № 9892/2006г. на 21-ви състав на ВРС. Съставът възприема напълно приетото
от МРС, че най-късният момент е една седмица преди проведеното открито съдебно
заседание на 12.10.2007г., видно от определение № 15279 от 22.10.2007г., с което съдът е
отменил, на основание чл. 195, ал. 2 ГПК, протоколно определение от о.с.з. на 12.10.2007г.,
т.е. 04.10.2007г. Следователно само за извършениет от 01.10.1997г. до 04.10.2007г.
подобрения, следва да се признае на ответниците право на задържане и до заплащане
увеличената стойност на имота за следните трайни насаждения, по иска им с правно осн. чл.
72 от СК.
-засаждане на 16 броя асми, от които 1 броя сорт „Чауш", засята през 2000г., 3 броя
сорт „Надежда", засяти през 2002г., 1 брой сорт „Липа", засята през 2004г., 11 броя сорт
„Болгар", от които 3 броя, засети през 1999г., 4 броя през 2000г. и 4 броя през 2005г.;
-54 корена лози, от които 3 броя сорт „Ризлинг", засети през 1999г., 4 броя сорт
„Памид", засети през 1997г.,- 30 броя сорт „Димят", от които 11 броя засети през 1998г., 7
броя през 1999г. и 12 броя през 2002г., 30 броя сорт „Липа", от които 5 броя засети през
1997г., 12 броя през 1999г.,
-1 брой бадем, засят през 2006г.,
-4 броя ябълки, от които 1 брой червена, високостеблена, засята през 2005г., 2 броя
червени, средностеблени, засети през 2003г. и 1 брой „Златна превъзходна", засята през
1999г.;
-1 брой дрян, засят през 1999г.,
-1 брой круша, зимна, засята през 1999г.,
-2 броя сливи, засети през 1997г.,
-1 брой финап, засят през 1999г.,
17
-2 броя смокини, засяти през 1998г. и
-1 бр. черница, засята през 1998г.
Ответниците са изложили, че всички подобрения в имота до 01.10.1997г. са
извършвани от праводателя им С.К. С. и това се установява от разпита на водените от тях
свидетели, поради което ответниците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. нямат вземане за направата им,
а оттук и право на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност. Вярно, че
никой не може да се обогатява за чужда сметка, но кредитор по вземанията за подобрения
може да бъде лицето, което е обедняло- извършителят на подобренията, а не частните му
правоприемници-ответниците по спора. Вземането принадлежи на лицето, което е
направило разноските или на неговия универсален правоприемник, каквито К. СТ. СТ. и М.
СТ. З. не са. Частен правоприемник може да предяви вземането само, ако същото изрично му
е прехвърлено, както е прието в цитираното от ВРС решение № 140/24.03.2011 год. на ВКС
по гр.д. № 373/2010 год., I ГО. По делото не са наведени такива твърдения и липсват
доказателства, С.К. С. да е прехвърлили правото на разноски за извършените подобрения на
сина си и дъщеря си с дарението. К. СТ. СТ. и М. СТ. З. нямат вземане за направа на
следните подобрения:
- терасиране на парцела, извършено през 1965г.-1995г., на стойност 3000лева;
прекарване и разкриване на партида за ел.енергия през 1969г. и вода през 1972г., на
стойност 4000 лева;
ограждане на имота с ограда от бодлива тел, мрежа и стълбове през 1965г., на
стойност 400 лева;
изграждане на желязна врата с два бетонни стълба през 1966г., на стойност 300 лева;
поставени 24 бетонни стълба за асма през 1970г., на стойност 200 лева;
поставени 24 бетонни стълба за лозе през 1976г., на стойност 144 лева;
изграждане на бетонна изба през 1965г. на стойност 5000 лева;
изграждане на дървена къща с антре от стъкло и винкел през 1968г., на стойност 3000
лева;
направа на кладенец с дълбочина 12м., диаметър 1.12м, облицован с циментови
блокчета и подмазан, с електрическа помпена система, през 1971 г. на стойност 3800
лева;
изграждане на площадка пред къщата с плочки и парапет от ковано желязо през
1975г., на стойност 1000 лева;
- насаждения, както следва:
7 броя асми, от които 4 броя сорт „Италия", засети през 1970г., 1 брой сорт „Бяло
десертно-стафидно" през 1990г., 1 брой сорт „Кардинал", засято през 1990г., 1 брой сорт
„Перла", засято през 1985г.,
5 броя бадеми, засети през 1966г.
1 брой дюля на стойност 15 лева, засята през 1990г.
1 брой орех на стойност 150 лева, засят през 1965г.,
1 брой нар, засят през 1980г. и за тези подобрения, исковата им претенция и
възражението им за право на задържане на имота до заплащането им следва да бъде
оставено без уважение.
В периода от 04.10.2007г. до предявяване на исковата претенция, ответниците са
имали качеството на недобросъвестни владелци, т.к., както вече беше посочено по-горе, те
вече са узнали за предявения срещу тях от ищците по настоящото дело Д. Н. ХР., ИВ. Н. П.,
18
Н. П. Н. и Т. П. Н. иск за собственост и той е бил уважен. Няма твърдения и доказателства,
че ищците са знаели за подобренията, които извършват в имота, при което не са се
противопоставили, за да е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 74, ал. 2
ГПК и К. СТ. СТ. и М. СТ. З. да бъдат приравнени на добросъвестни владелци.
Следователно не следва да бъде допуснато задържане до изплащане на стойността на
следните подобрения:
-подновяване на покрив на къщата през 2017г. и засаждане на трайните насаждения:
-13 корена лози, сорт „Липа", засети през 2010г.,
-1 брой бадем, засят през 2014г.,
-1 броя ябълка, средностеблена, засята през 2015г.,
-2 броя ябълки средностеблени, засети през 2010 и 6 броя ябълки, сорт „Петровки",
бели, засети през 2008г.,
-5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина", засята през 2010г. и 4 броя сорт
„Хале", засети през 2013г.;
-5 броя кайсии, от които 1 брой засята през 2010г. и 4 броя през 2015г.;
-4 броя круши, летни, засети през 2015г.,
-2 броя череши, засети през 2015г.;
-3 броя сливи, засети през 2009г.,
- 4 броя нар, засят през 2017г.,
-3 броя касис, засят през 2016г. и
-2 броя смокини, засети през 2005г.
Стойността на тези подобрения може да бъде търсена само чрез предявения иск по
чл. 74 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗС, на добросъвестния владелец се следва
увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения. Следва да бъде
определена по основното заключение на вещото лице Бешковска, възлизащата общо на
8703.48 лева, формирана, както следва: асма, сорт „Чауш" - 375.50 лева; 3 броя асми сорт
„Надежда" - 1426.05 лева, асма сорт „Липа" - 498.80 лева, 11 асми сорт „Болгар" - 4934.26
лева, 3 броя корена лози сорт „Ризлинг" - 22.14 лева, 4 броя корена лози сорт „Памид" -
33.76 лева, 30 броя корена лози сорт „Димят" -514.76 лева, 30 броя корени лози сорт „Липа"
- 593.95 лева, 1 брой бадем -51.99 лева, 4 броя ябълки - 178.25 лева, 1 брой дрян - 2.76 лева,
1 броя круша-3.23 лева, 2 броя сливи - 9.40 лева, 1 брой финап - 6.09 лева, 2 броя смокини
52.54 лева и една черница - 6.39 лева.
С оглед обаче диспозитивното начало, следващата се на К.С. и М.З. сума, съдът
определя на на 6298.27 лева: за асмите 5286.20 лева, след приспадане от посочения в молба
вх. № 35541/2019г. по първоинстанционното дело размер от 5489.00 лева на стойността на 4-
те броя асми сорт „Италия", засяти през 1970г. на стойност 83.20 лева, сорт „Бяло десертно-
стафидно“, засяти през 1990г. на стойност 44.50 лева, сорт „Кардинал", засята през 1995г. на
19
стойност 44.50 лева и сорт „Перла", засята през 1985г. на стойност 30.60 лева, за лозите -
701.42 лева, 1 брой бадем - 51.99 лева, 4 броя ябълки - 178.25 лева, 1 брой дрян - 2.76 лева, 1
броя круша - 3.23 лева, 2 броя сливи - 9.40 лева, 1 брой финап - 6.09 лева, 2 броя смокини -
52.54 лева и една черница - 6.39 лева.
До заплащане на сумата от 6298.27лв. следва да бъде уважено правото на задържане
на имота и отхвърлено за разликата до претендираните 23000.00лв. като увеличена стойност
на извършените в процесния имот подобрения, както е посочило вещото лице инж. М.А. в
следствие на извършените строителни работи, както следва: терасиране на парцела,
извършено през 1965г.-1995г; прекарване и разкриване на партида за ел.енергия през 1969г.
и вода през 1972г; ограждане на имота с ограда от бодлива тел, мрежа и стълбове през
1965г.; изграждане на желязна врата с два бетонни стълба през 1966г; поставени 24 бетонни
стълба за асма през 1970г; поставени 24 бетонни стълба за лозе през 1976г; изграждане на
бетонна изба през 1965г; изграждане на дървена къща с антре от стъкло и винкел през 1968г;
направа на кладенец с дълбочина 12м., диаметър 1.12м, облицован с циментови блокчета и
подмазан, с електрическа помпена система; изграждане на площадка пред къщата с плочки и
парапет от ковано желязо през 1975г. Не следва да бъдат взети предвид извършените в
имота насаждения, както следва: 7 броя асми, от които 4 броя сорт „Италия", засети през
1970г., 1 брой сорт „Бяло десертно-стафидно" през 1990г, 1 брой сорт „Кардинал", засято
през 1990г, 1 брой сорт „Перла", засято през 1985г, 5 броя бадеми, засети през 1966г, 1 брой
дюля, засята през 1990г, 1 брой орех, засят през 1965г, 1 брой нар, засят през 1980г;
подновяване на покрив на къщата през 2017г. и трайните насаждения: 13 корена лози, сорт
„Липа", засети през 2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г, 1 броя ябълка, средностеблена,
засята през 2015г, 2 броя ябълки средностеблени, засети през 2010 и 6 броя ябълки, сорт
„Петровки", бели, засети през 2008г, 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина",
засята през 2010г. и 4 броя сорт „Хале", засети през 201 Зг; 4 броя круши, летни, засети през
2015г; 2 броя череши, засети през 2015г; 3 броя сливи, засети през 2009г; 4 броя нар, засят
през 2017г, 3 броя касис, засят през 2016г. и 2 броя смокини, засети през 2005г., доколкото
увеличението на стойността на имота в размер на 23000.00лв е само в следствие на
извършените там строителни работи.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в решението на ВРС, същото следва да
бъде потвърдено в отхвърлената част до размера на 23000.00лв. В останалата част за
горницата над 23000.00лв. до претендираните, но отхвърлени 35722.52лв.
първоинстанционното решение не е било обжалвано.
По иска с правно основание чл. 74 от ЗС.
С оглед сбъдване на условието, при което е предявен насрещния иск на К. СТ. СТ. и
М. СТ. З., съдът дължи произнасяне по насрещната претенция с правно осн. чл. 74 от ЗС, за
заплащане на извършените от тях подобренията за периода след 04.10.2007г., когато те са
били наясно, че срещу тях е заведен иск за собственост, който в последствие се е оказал
основателен, като е прието за установено, че те не са собственици, но са продължили да го
подобряват, без знанието на лицата на насрещната страна-настоящите ответници по
насрещния иск- Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н., в размер, както следва:
подновяване на покрив на къщата през 2017г. на стойност 4000.00 лева и за трайните
насаждения, в размери както следва: 13 корена лози, сорт „Липа", засети през 2010г. - 370.58
лева, като разлика между заявения размер от 1072.00 лева и признатата стойност по
възражението за задържане от 701.42лв., 1 брой бадем, засят през 2014г. - 305.51 лева, като
20
разлика между заявения размер от 400.00 лева и признатата стойност по възражението за
задържане от 51.99 лева и стойността на разходите за засаждане на 5 броя бадеми през
1966г. - 42.50 лева, 1 броя ябълка, средностеблена, засята през 2015г., 2 броя ябълки
средностеблени, засети през 2010 и 6 броя ябълки, сорт „Петровки", бели, засети през
2008г-947.31 лева, като разлика между заявения размер от 1125.56 лева и признатия по
възражението за задържане 178.25 лева, 5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина",
засята през 2010г. и 4 броя сорт „Хале", засети през 2013г. -155.98 лева; 5 броя кайсии, от
които 1 брой засята през 2010г. и 4 броя през 2015г. - 380.56 лева; 4 броя круши, летни,
засети през 2015г. - 502.87 лева, като разлика между заявения размер от 506.10 лева и
признатия с възражението за задържане от 3.23 лева, 2 броя череши, засети през 2015г.
-712.80 лева; 3 броя сливи, засети през 2009г. - 230.40 лева, като разлика между заявения
размер от 239.80 лева и признатия с възражението за задържане от 9.40 лева, 4 броя нар,
засяти през 2017г. - 356.72 лева, като разлика между заявения размер от 362.24 лева и
разхода за засаждане на 1 брой нар през 1980г. от 5.52 лева, 3 броя касис, засят през 2016г. –
21.00 лева и 2 броя смокини, засети през 2005г. - 71.88 лева , като разлика между заявения
размер от 124,42 лева и признатия с възражението за задържане от 52.54 лева. Претенцията
за заплащане на подобренията в периода след 04.10.2007г. възлиза на сумата в общ размер
на 8055.61 лева.
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези
подобрения.
Във въззивната си жалба Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. са навели
оплакване, че още в отговора на насрещния иск са възразили, че построената през 1968г. в
процесния имот дървена сграда е незаконна и не я желаят в имота си. Площта й надхвърля
четири пъти позволената от 12кв.м. и е построена в отклонение на § 97, ал. 2 и ал. 3 от
Строителните правила и норми за изграждане на населените места, приети въз основа на чл.
52 от ЗПИНМ /отм./, съгласно който не могат да имат бетонни или железобетонни основи и
стени, както и железни конструкции, а процесната сграда е изградена върху железобетонна
изба. Не се дължи от тях обезщетение за сградата, като подобрение, както и за извършения
ремонт на покрива й. Неоснователно е това оплакване. Да, може да бъде прието, че
Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционното решение в частта,
като съдът се позвава на прието в т. II на ППВС № 6/1974г., че незаконни строежи не се
заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът не желае да
ги запази, като при определяне стойността им се държи сметка за евентуалното им
премахване. Но кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от
техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство. Незаконният
строеж подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните
органи, в който смисъл са посоечните от ВРС решение № 308 от 30.10.2012г. на ВКС по
гр.д. № 271/2012г., I г.о. и решение № 351/25.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 1189/2011г., I г.о.,
в които е посочено, че следва да има не само констативен протокол за незаконно
строителство, но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне. По делото не се установи,
че е налице акт на компетентен орган за премахване на сградата. Тя представлява
подобрение на имот, респективно дейностите по ремонт на покрива на сграда, като
необходим разход подлежат на заплащане от собствениците на имота. От заключението на
вещото лице се установява, че необходимите разходи за ремонта, включващ подмяна на
дървени греди и покриване с ондолин, възлизат на общо 2307.79 лева, която сума следва да
се присъди на ищците и отхвърли претенцията им в размер на 4000.00лв.
Относно трайните насаждения, следва да се вземе предвид основното и
допълнителното заключение на вещото лице Бешковска. Дължимите суми са както следва:
-13 корена лози сорт „Липа", засети през 2010г. - 463.19 лева, при разход за
21
засаждането им 66.43 лева, или подлежаща на присъждане сума от 66.43 лева. Претенцията е
неоснователна за разликата над 66.43лв. до претендираните 370.58 лева,;
1 брой бадем, засят през 2014г. - 87.35 лева, при разход за засаждането му 8.50 лева,
или подлежаща на присъждане сума от 8.50 лева. Прентенцията е неоснователна за
разликата над 8.50 лева до претендираните 370.58 лева;
9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г. - 418.68 лева, при разход за
засаждането им 50.76 лева, или подлежаща на присъждане сума от 50.76 лева.
Претенцията е неоснователна за разликата над 50.76лв. до претендираните 947.31 лева;
5 броя праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в
периода 2010-201 Зг. - 256.53 лева, при разход за засаждането им 70.50 лева, или
подлежаща на присъждане сума от 70.50 лева. Претенцията е неоснователна за
разликата над 70.50лв. до претендираните 155.98 лева;
5 броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г. - 146.08 лева, при разход за засаждането
им 45.00 лева, или подлежаща на присъждане сума от 45.00 лева. Претенцията е
неоснователна за разликата над 45.00лв. до претендираните 380.56 лева;
- 4 броя круши, засети през 2015г. - 74.36 лева, при разход за засаждането им 17.72
лева, или подлежаща на присъждане сума от 17.72 лева. Претенцията е неоснователна за
разликата над 17.72лв. до претендираните 502.87 лева;
2 броя череши, засети през 2015г. - 52.46 лева, при разход за засаждането им 28.14
лева, или подлежаща на присъждане сума от 28.14 лева. Претенцията е неоснователна
за разликата над 28.14лв. до претендираните 712.80 лева;
3 броя сливи, засети през 2009г. - 233.70 лева, при разход за засаждането им 34.32
лева, или подлежаща на присъждане сума от 34.32 лева. Претенцията е неоснователна
за разликата над 34.32лв. до претендираните 230.40 лева;
4 броя нар, засети през 2017г. - 36.32 лева, при разход за засаждането им 22.08 лева,
или подлежаща на присъждане сума в размер на 22.08 лева. Претенцията е
неоснователна за разликата над 22.08лв. до претендираните 356.72 лева;
3 броя касис, засят през 2016г. - 3.75 лева, при разход за засаждането му 4.05 лева, или
подлежаща на присъждане сума от 3.75 лева, като претенцията е неоснователна за
разликата над 3.75лв. до претендираните 21.00лв.;
2 броя смокини, засети през 2005г. - 129.26 лева, при разход за засаждането им 11.32
лева, или сума за присъждане 11.32 лева.Претенцията е неоснователна за разликата
над 11.32лв. до претендираните 71.88 лева.
Следващата се на К. СТ. СТ. и М. СТ. З. стойност на трайните насаждения в имота,
засети в периода от 04.10.2007г. до датата на предявяване на иска, възлиза на общо 358.52
лева.
Съдът приема, че в полза на ищците следва да се присъдят разходите за ремонт на
покрива в размер на 2307.79 лева и стойността на трайните насаждения в размер на 358.52
лева, или общо 2666.31 лева.
Тази сума е разпределена и от първоинстанционния съд, като дължима от
ответниците по този иск съобразно квотата им в съсобствеността, както следва: Н. П. Н.
следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по 222.19 лева; Т. П. Н.
следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по 222.19 лева; Д. Н.
ХР. следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по 444.38 лева и
ИВ. Н. П. да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по 444.38 лева.
Доколкото с въззивната си жалба Д. Н. ХР., ИВ. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. обжалват,
че ремонтът на покрива на незаконната сграда не следва да бъде възприеман като
подобрение, като не следва да бъде възлагана в тяхна тежест сумата от 2307.79лв., то следва
22
да се приеме, че те обжалват първоинстанционното решение в частта до размера, както
следва: Н. П. Н. следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по
192.32лв.; Т. П. Н. следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по
192.32лева; Д. Н. ХР. следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по
384.63 лева и ИВ. Н. П. да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. сума от по
384.63лева. По отношение на подобренията, представляващи трайни насаждения в размер
на 358.52 лева въззивна жалба не е подадена. За разликата от 29.87лв., която сума следва да
заплатят всеки един от Н. П. Н. и Т. П. Н. в полза на всеки един от К. СТ. СТ. и М. СТ. З. и
за разликата от 384.63лв. до 444.38лв. или за 59.74лв., която сума следва да заплатят всеки
един от Д. Н. ХР. и ИВ. Н. П. в полза на всеки един от К. СТ. СТ. и М. СТ. З.та
първоинстанционното решение е влязло в сила.
С оглед изложените вече по-горе мотиви, че оплакването е неоснователно, защото
сградата, ремонтът на покрива на построената през 1968г. сграда, представлява подорение и
се дължи обезщетение по чл. 74, ал. 1 от ЗС.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която в тежест
на ищците е възложена сумата от 2307.79лв., като разпределена между тях, предвид квотата
им в съсобствеността и дължимият от тях размер и обжалваната част от исковете е както
следва: Н. П. Н. следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. разликата над
29.87лв. до 222.19лв. или сума от по 192.32лв.; Т. П. Н. следва да заплати на всеки от
ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. разликата над 29.87лв. до 222.19лв. или сума от по 192.32лв.;
Д. Н. ХР. следва да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. разликата над 59.74лв.
до 444.28лв. или сума от по 384.63лв и ИВ. Н. П. да заплати на всеки от ищците К. СТ. СТ. и
М. СТ. З. разликата над 59.74лв. до 444.28лв. или сума от по 384.63лева.
За разликата над 2666.31 лева. до посочения по-горе размер на претенцията от
8055.61 лева исковете следва да бъдат отхвърлени по отношение на Н. П. Н. и Т. П. Н. – за
разликата от по 222.19лв. до претендираните 671.30 лева, а по отношение на Д. Н. ХР. и ИВ.
Н. П. – за разликата от по 444.38лв. до претендираните 1342.60 лева, за всеки един от тях.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД изисква обогатяване на едно лице за сметка на
друго без основание и наличието на връзка между обедняването и обогатяването, което се
изразява в придобиването на имуществена облага или спестяване на разходи. При
хипотезата на чл. 59 ЗЗД обедняването е налице, когато имуществото на претендиращото
обезщетение лице е могло ефективно да се увеличи - чрез основателно придобиване на нова
имуществена облага, но това не е станало, тъй като тази облага е останала в патримониума
на друго лице.
По настоящия казус не се спори, че процесният имот, собственост на ищците Д. Н.
ХР., ИВ. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. се държи от ответниците К. СТ. СТ. и М. СТ. З.,
включително и в исковия период от 09.05.2014г. до датата на завеждане на иска-05.02.2019г.
без основание. За последните не е налице хипотезата на чл. 71 от ЗС, доколкото в исковия
период нямат качеството добросъвестни владелци. Ищците са били лишени от възможността
да ползват имота си съобразно предназначението му и да извличат ползите от него. Това е
достатъчно да се приеме, че ответниците дължат обезщетение за ползите, от които са
лишили ищците. При иска с правно осн. чл. 59 от ЗЗД не е нужно отправянето на покана от
23
собственика с искане за ползване на имота, за разлика от иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не са били канени да предадат имота,
както и, че претенцията е погасена по давност. Искът се погасява с общата 5-годишна
давност и този срок не е изтекъл до датата на предявяване на иска.
Вещото лице инж. М.А. е дала заключение, че исковия период от 09.05.2014г. до
05.02.2019г. според средният пазарен месечен наем за имота от 306.00лв., дължимото
обезщетение е 1440.00 лева общо.
Исковата претенция обаче е за сумата от 1000.00лв. Следва искът да бъде уважен до
този последно посочен размер. От тази сума, дължимото на ищците от всеки един от
ответниците обезщетение съобразно квотата на ищците в съсобствеността е както следва: на
Н. П. Н.- сума в размер на 83.34лева, на Т. П. Н.- сума в размер на 83.34лева, на Д. Н. ХР.-
сума в размер на 166.67лв. и на ИВ. Н. П.- сума в размер на 166.67лв.
По възражението за прихващане
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направеното
възражението на страна на ответниците К. СТ. СТ. и М. СТ. З. за прихващане. Няма проблем
това да стане за пръв път от въззивния състав. Следва да бъде извършено такова между
вземанията по чл. 74 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД до размера на по-малката от тях. Прихващане
следва да бъде извършено между
След извършено прихващане Д. Н. ХР. остава да дължи на К. СТ. СТ. сумата от
217.96лв. ИВ. Н. П. остава да дължи на К. СТ. СТ. сумата от 217.96лв. Н. П. Н. остава да
дължи на К. СТ. СТ. сумата от 108.98лв. Т. П. Н. остава да дължи на К. СТ. СТ. сумата от
108.98лв. Д. Н. ХР. остава да дължи на М. СТ. З. сумата от 217.96лв. Н. П. Н. остава да
дължи на М. СТ. З. сумата от 217.96лв. Н. П. Н. остава да дължи на М. СТ. З. сумата от
108.98лв. и Т. П. Н. остава да дължи на М. СТ. З. сумата от 108.98лв.
В останалата си част решението на ВРС е влязло в сила като необжалвано.
С оглед изхода на спора следва да бъде изменено първоинстанционното решение в
частта за разноските. К.С. и М.З. следва да бъдат осъдени да заплатят на Д.Х., И.П., Н.Н. и
Т.Н. сумата от 1757.65лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Осъжда Д.Х., И.П., Н.Н. и Т.Н. да
заплатят на К.С. и М.З. разноски за първата инстанция в размер на 496.66лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК. До размера на 1757.65лв. следва да бъде потвърдено първоинстанционното
решени е иотменено за разликата над 1757.65лв. до присъдените 2031.68лв. Следва да бъде
потвърдено първоинстанционното решение за сумата от 458.96лв. За разликата над 458.96лв.
до сумата от 496.66лв. Д.Х., И.П., Н.Н. и Т.Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на К.С. и
М.З. допълнително разноски за първата инстанция или още 37.70лв.
С оглед изхода на спора и направеното искане, К.С. и М.З. следва да бъдат осъдени
да заплатят на Д.Х., И.П., Н.Н. и Т.Н. разноски за въззивната инстанция в размер на
164.10лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като има предвид заплатената от тях д.т. в размер на
604.28лв. за подадената въззивна жалба. Д.Х., И.П., Н.Н. и Т.Н. следва да бъдат осъдени да
заплатят на звъззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на К.С. и М.З. сумата от
556.66лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като взема предвид заплатеното от тах адвокатско
24
възнаграждение от 600.00лв. и 100.00лв. д.т. за въззивната жалба. /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е прието за установено по отношение на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В.,
ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, че Д.
Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. В.,
кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49 и Т. П.
Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49, са собственици въз основа на
земеделска реституция, по влязлото в сила на 14.05.1999г. решение от 18.03.1999г. по адм.д. №
1413/1998г. на 21-ви състав на ВРС, на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.5545.39 по КККР на гр. В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находащ се в гр. В., кв. „Г.", м. „З.", целият с площ от 1455 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 10135.5545.40, 10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512,
10135.5545.3668, 10135.5545.4200, 10135.5545.4119, 10135.5545.4159, 10135.5545.37 и
10135.5545.3509; в частта, в която на осн. чл. 108 ЗС, К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1 , са
осъдени да предадат на Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П.,
ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.",
ул. „К.. Г. К.", № 49 и Т. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49,
владението върху 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.5545.39, по КККР
на гр. В., одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находащ се в гр. В., кв. „Г.", м. „З.", целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори 10135.5545.40, 10135.5545.4003, 10135.5545.9531, 10135.5545.3512,
10135.5545.3668, 10135.5545.4200, 10135.5545.4119, 10135.5545.4159, 10135.5545.37 и
10135.5545.3509, при условие, че Д. Н. ХР., ЕГН **********, ИВ. Н. П., ЕГН **********, Н. П.
Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, заплатят на К. СТ. СТ., ЕГН ********** и М.
СТ. З., ЕГН **********, сумата от 6298.27 лева, представляваща увеличената стойност на имота
след извършените от тях подобрения, изразяващи се в засаждане на следните трайни насаждения:
16 броя асми, от които 1 броя сорт „Чауш", засята през 2000г., 3 броя сорт „Надежда", засети през
2002г., 1 брой сорт „Липа", засята през 2004г., 11 броя сорт „Болгар", от които 3 броя, засети през
1999г., 4 броя през 2000г. и 4 броя през 2005г.; 54 корена лози, от които 3 броя сорт „Ризлинг",
засети през 1999г., 4 броя сорт „Памид", засети през 1997г., 30 броя сорт „Димят", от които 11 броя
засети през 1998г., 7 броя през 1999г. и 12 броя през 2002г., 30 броя сорт „Липа", от които 5 броя
засети през 1997г., 12 броя през 1999г., 1 брой бадем, засят през 2006г., 4 броя ябълки, от които 1
брой червена, високостеблена, засята през 2005г., 2 броя червени, средностеблени, засети през
2003г. и 1 брой „Златна превъзходна", засята през 1999г.; 1 брой дрян, засят през 1999г., 1 брой
круша, зимна, засята през 1999г., 2 броя сливи, засети през 1997г., 1 брой финап, засят през 1999г.,
2 броя смокини, засети през 1998г. и черница, засята през 1998г., като отхвърля правото на
задържане за разликата до претендираните 23000.00лв. като увеличена стойност на
извършените в процесния имот подобрения, в следствие на извършените строителни работи,
както следва: терасиране на парцела, извършено през 1965г.-1995г; прекарване и разкриване
на партида за ел.енергия през 1969г. и вода през 1972г; ограждане на имота с ограда от
бодлива тел, мрежа и стълбове през 1965г.; изграждане на желязна врата с два бетонни
стълба през 1966г; поставени 24 бетонни стълба за асма през 1970г; поставени 24 бетонни
стълба за лозе през 1976г; изграждане на бетонна изба през 1965г; изграждане на дървена
къща с антре от стъкло и винкел през 1968г; направа на кладенец с дълбочина 12м.,
диаметър 1.12м, облицован с циментови блокчета и подмазан, с електрическа помпена
система; изграждане на площадка пред къщата с плочки и парапет от ковано желязо през
25
1975г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, е осъден да
заплати на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 разликата над 59.74лв.
до 444.38лв. или сума от по 384.63лв , представляваща стойността на извършените от него
подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се
подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в
която К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7, е осъден да заплати на Д.
Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, сумата от 166.67 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр.
В., кв. Г., за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от Д. Н. ХР., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3 остатък е в размер на 217.96лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„С.", № 19, ет. 3, ап. 7 за осъждане на Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", №
3 да заплати стойността на извършените от него подобрения в имот с идентификатор
10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено
през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз
2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя
праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5
броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши,
засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис,
засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от
444.38 лева до предявения размер от 1342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, е осъден да
заплати на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, разликата над
59.74лв. до 444.28лв. или сума от по 384.63лв , представляваща стойността на извършените от нея
подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се
подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в
която М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, е осъдена да заплати на Д.
Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, сумата от 166.67 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр.
В., кв. Г., за периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от Д. Н. ХР., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3 остатък е в размер на 217.96лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, за осъждане на Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р",
№ 3 да заплати стойността на извършените от нея подобрения в имот с идентификатор
10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено
през 2017г. и засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз
26
2010г., 1 брой бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя
праскови, от които 1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5
броя кайсии, засети в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши,
засети през 2015г., 3 броя сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис,
засят през 2016г., 2 броя смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от
444.38 лева до предявения размер от 1342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, е осъден да заплати
на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 разликата над 59.74лв. до
444.38лв. или сума от по 384.63лв , представляваща стойността на извършените от него
подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се
подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в
която К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7, е осъден да заплати на ИВ.
Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, сумата от 166.67 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., за
периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от ИВ. Н. П. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, остатък е в размер на 217.96лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„С.", № 19, ет. 3, ап. 7 за осъждане на ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, да
заплати стойността на извършените от него подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз 2010г., 1 брой
бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя праскови, от които
1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя
смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от 444.38 лева до предявения
размер от 1342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, е осъден да заплати
на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, разликата над 59.74лв. до
444.28лв. или сума от по 384.63лв , представляваща стойността на извършените от нея подобрения
в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на
покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в която М. СТ.
З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, е осъдена да заплати на ИВ. Н. П. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, сумата от 166.67 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., за периода 09.05.2014г.
до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от ИВ. Н. П. ЕГН
********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2, остатък е в размер на 217.96лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
27
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, за осъждане на ИВ. Н. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „С.Ф.р“, № 2,
да заплати стойността на извършените от нея подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз 2010г., 1 брой
бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя праскови, от които
1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя
смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от 444.38 лева до предявения
размер от 1342.60 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 е осъден да заплати
на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 разликата над 29.87лв. до
222.19лв. или сума от по 192.32лв., , представляваща стойността на извършените от него
подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се
подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в
която К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7, е осъден да заплати на Н.
П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 , сумата от 83.34лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., за
периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от Н. П. Н., ЕГН
********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49, остатък е в размер на 108.98лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„С.", № 19, ет. 3, ап. 7 за осъждане на Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49
да заплати стойността на извършените от него подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз 2010г., 1 брой
бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя праскови, от които
1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя
смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения
размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49, е осъден да заплати
на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, разликата над 29.87лв. до
222.19лв. или сума от по 192.32лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения
в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на
покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в която М. СТ.
З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, е осъдена да заплати на Н. П. Н., ЕГН
********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49, сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., за периода 09.05.2014г.
28
до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от Н. П. Н., ЕГН
********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49 остатък е в размер на 108.98лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, за осъждане на Н. П. Н., ЕГН ********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49,
да заплати стойността на извършените от нея подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз 2010г., 1 брой
бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя праскови, от които
1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя
смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения
размер от 617.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, е осъден да заплати на
К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 разликата над 29.87лв. до
222.19лв. или сума от по 192.32лв., , представляваща стойността на извършените от него
подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се
подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в
която К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7, е осъден да заплати на Т.
П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, сумата от 83.34лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., за
периода 09.05.2014г. до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от Т. П. Н. ЕГН
********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, остатък е в размер на 108.98лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„С.", № 19, ет. 3, ап. 7 за осъждане на Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, да
заплати стойността на извършените от него подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз 2010г., 1 брой
бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя праскови, от които
1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис, засят през 2016г., 2 броя
смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения
размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, е осъден да заплати на
М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, разликата над 29.87лв. до
29
222.19лв. или сума от по 192.32лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения
в имот с идентификатор 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на
покрив на къща, извършено през 2017г., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС и в частта, в която М. СТ.
З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, е осъдена да заплати на Н. П. Н., ЕГН
********** от гр. В. ,ул. „К..Г.К.“, № 49, сумата от 83.34 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имот с 10135.5545.39, находащ се в гр. В., кв. Г., за периода 09.05.2014г.
до 05.02.2019г., на осн. чл. 59 от ЗЗД.
След извършено прихващане до размера на по-малката сума, дължимият от Т. П. Н. ЕГН
********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49, остатък е в размер на 108.98лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул.
„П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, за осъждане на Т. П. Н. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К..Г.К., № 49,
да заплати стойността на извършените от нея подобрения в имот с идентификатор 10135.5545.39,
находащ се в гр. В., кв. Г., изразяващи се подмяна на покрив на къща, извършено през 2017г. и
засаждане на следните трайни насаждения: 13 корена лози сорт „Липа", засети приз 2010г., 1 брой
бадем, засят през 2014г., 9 броя ябълки, засети в периода 2008г. - 2015г., 5 броя праскови, от които
1 брой сорт „Нектарина" и 4 броя сорт „Хале", засети в периода 2010-201 Зг., 5 броя кайсии, засети
в периода 2010г.-2015г., 4 броя круши, засети през 2015г., 2 броя череши, засети през 2015г., 3 броя
сливи, засети през 2009г., 4 броя нар, засети през 2017г., 3 броя касис засят през 2016г., 2 броя
смокини, засети през 2005г., за разликата над присъдената сума от 222.17 лева до предявения
размер от 671.30 лева, на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение №
2075/02.06.2020г., двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в
частта, в която К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН
**********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, са осъдени да заплатят на Д. Н. ХР., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул.
„С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49 и Т. П. Н., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49, разноски по първоинстанционното дело в
размер на сумата от 1757.65лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта в която Д. Н. ХР., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул.
„С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49 и Т.. Н., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49, да заплатят на К. СТ. СТ., ЕГН **********, от
гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1,
разноски по първоинстанционното дело в размер на 458.96лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 689/13.02.2020г., поправено с решение № 2075/02.06.2020г.,
двете постановени по гр.д. № 1928/2019г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която К. СТ.
СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН **********, от гр. В.,
ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, са осъдени да заплатят на Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.",
ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49 и Т. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.",
ул. „К.. Г. К.", № 49, разноски по първоинстанционното дело за разликата над 1757.65лв. до
присъдените 2031.68лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН
30
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул.
„К.. Г. К.", № 49 и Т.. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49, да заплатят на К.
СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН **********, от гр.
В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, разноски по първоинстанционното дело в размер на още 37.70лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА К. СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З.,
ЕГН **********, от гр. В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, да заплатят на Д. Н. ХР., ЕГН **********,
от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 2,
Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49 и Т. П. Н., ЕГН **********, от гр.
В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49, разноски по въззивното дело в размер на 556.66лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. ХР., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 3, ИВ. Н. П., ЕГН
**********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „С.Ф.р", № 2, Н. П. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул.
„К.. Г. К.", № 49 и Т.. Н., ЕГН **********, от гр. В., кв. „Г.", ул. „К.. Г. К.", № 49, да заплатят на К.
СТ. СТ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С.", № 19, ет. 3, ап. 7 и М. СТ. З., ЕГН **********, от гр.
В., ул. „П.С.", № 8, ет. 1, ап. 1, разноски за въззивното дело в размер на 164.10лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31