№ 2208
гр. Варна , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503218 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 9084/14.05.2021 г. от ЕС на ул. „*************, гр.
Варна, чрез адв. Е.С., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
делото Решение № 845/05.05.2021 г., като бъдат присъдени направените от етажната
собстеност разноски в производство пред първа инстанция в размер на 605 лева, съобразно
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ПЛ. ХР. П., чрез адв. И.З.,
изразява становище за недопустимост, в условията на евентуалност неоснователност на
молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна. Съобразно разпоредбата на чл. 80 от
ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските, най-късно до приключване на последното заседание на съответната инстанция,
като в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г.
по описа на ВКС, ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. В
настоящия случай ЕС на ул. „*************, гр. Варна, чрез адв. Е.С., в срока по чл. 80 от
ГПК е представила списъци на разноските, както пред ВРС, така и пред ВОС, поради което
съдът приема молбата за допустима и подлежаща на разглеждане.
В настоящият случай, производството е образувано по въззивна жалба вх. №
264910/09.09.2020г. на ПЛ. ХР. П., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника му
адв. И.З., срещу решение № 260037 от 14.08.2020г., постановено по гр.дело № 13074/2019г.
на Районен съд – Варна, ХVІІI-ти състав, с което е отхвърлен иска на въззивника срещу
Етажната собственост, с адм. адрес гр.Варна, ул. „***********, представлявана от
1
управителя БЛ. СТ. Б., ЕГН **************, за отмяна на взетите решения на Общото
събрание на Етажната собственост, проведено на 19.06.2018 г., а именно от т. 1 до т. 5., на
основание чл. 40 от ЗУЕС.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 845/05.05.2021 г., с което е обезсилен
обжалвания първоинстанционен съдебен акт и е прекратено производствата по гр.д. №
13074/2019г. на Районен съд – Варна, ХVІІI-ти състав и по в.гр.д. № 3218/20г. по описа на
ВОС, на осн. чл.270, ал.3, пред.1 ГПК.
В резултат на това произнасяне в полза на Етажната собственост, с адм. адрес гр.
Варна, ул. „***********, представлявана от управителя БЛ. СТ. Б., са присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв., на осн. чл.78 ал.3
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени
по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед изхода на спора, Етажната собственост, с адм. адрес гр. Варна, ул.
„***********, представлявана от управителя БЛ. СТ. Б., има право на разноски за двете
съдебни инстанции на общо основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК). Нормата на чл. 78, ал. 4 от
ГПК регламентира правото на разноски на ответника при прекратяване на делото, като не
поставя каквито и да било изисквания относно причината за прекратяването, предвид
характера на отговорността за разноски като обективна и безвиновна.
Искането за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции е направено
своевременно от Етажната собственост, с адм. адрес гр. Варна, ул. „***********,
представлявана от управителя БЛ. СТ. Б.. В рамките на първоинстанционното производство
страната е претендирала присъждане на разноски в размер на 608 лв., включващи: заплатени
адвокатски възнаграждения в размер на 600 лв., заплатена държавна такса за съдебно
удостоверение в размер 5 лв. и 3 лв. заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение
от Община Варна (неподдържано искане за присъждането й с молбата по чл. 248 от ГПК),
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 98 от делото на ВРС). За доказване
реалното извършване на разноските, страната е представили договори за правна защита и
съдействие от 12.11.2019 г. и 28.02.2020 г., съдържащи разписки за платени в брой
адвокатски възнаграждения в размер на 600 лв. (2х300 лв.) и платежно нареждане от
12.12.2019 г. за внесена държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв.
При въззивното разглеждане на спора страната е претендирала разноски в размер на
600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК (лист 21 от делото). Извършването на претендираните разноски се установява
посредством договор за правна защита и съдействие от №72/16.10.2020 г.
По изложените съображения, молбата за изменение на постановеното по настоящото
дело Решение № 845/05.05.2021 г. в частта за разноските е основателна. С въззивното
решение са присъдени разноски в полза на ЕС на ул. „*************, гр. Варн в размер на
600 лв., поради което следва да бъде присъдена в полза на страната разликата между пълния
размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 605 лв.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 845/05.05.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 3218/2020 г. по описа на ВОС, като
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ № 17,
ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост, с адм. адрес гр.Варна, ул. „***********,
представлявана от управителя БЛ. СТ. Б., ЕГН **************, допълнително сума в размер
на 650 лв. /шестстотин и пет лева/, представляваща разликата между присъдените с Решение
№ 845/05.05.2021 г. разноски в размер на 600 лв. до пълния размер от 1205 лв. на дължимите
такива за производствата пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3