Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53/13.2.2023г.
Гр. Пазарджик, 13 февруари 2023
година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 23 януари 2023 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1070/2022 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на В.К.К., чрез пълномощника -
адв. Д., срещу Решение № 9001-12-311#3/01.11.2022г., издадено от директора на
ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №
121-00-5734-5/07.10.2022г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е
издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона. Сочи се, че съществото на спора се свежда до тълкуване на понятието
„пребиваване“, като в конкретната хипотеза след прекратяване на трудовото
правоотношение във Великобритания, поради съкращаване на щата, оспорващата се е
завърната в пределите на Република България, чийто органи са компетентни да се произнесат по заявлението за отпускане
на обезщетение за безработица, при зачитане на осигурителния стаж и доход при
определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС.
В съдебното
заседание жалбоподателката се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата, моли
съда да отмени оспореното Решение, претендира разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни
доводи излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и
представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна
основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.09.2020г. жалб. К. подала заявление в Дирекция
„Бюро по труда“ - гр. Пещера, за
отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание на
основание чл. 1, ал. 6 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица и чл. 54а от КСО, с вх. №896. Декларирала, че
последното й правоотношение с работодател от Англия е прекратено, считано от 19.06.2020
г., както и, че последно е упражнявала трудова дейност на
територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), съответно са приложими правилата за координация на
схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО)
№987/2009. Към заявлението били приложени документи за упражняваната трудова
дейност във Великобритания. Жалбоподателката поискала от ответника и
удостоверяване на осигурителни периоди във Великобритания за
времето от 14.02.2013 г. до 09.05.2014 г.; от 07.06.2019 г. до 15.09.2019 г. и
от 22.08.2016 г. до 19.06.2020г.
По повод подаденото заявление ТП на НОИ – гр.
Пазарджик уведомили жалб. К., че следва да представи следните документи:
анкетна карта; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от
друга държава-членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи - Р45 и
последните фишове за изплатени заплати. Поисканите документи били предоставени
по електронен път, с вх. №9016-12-5,6,7,8 и 9/11.09.2020 г., и на хартиен
носител с вх. №Ц1019-12-2088 от 17.09.2021 г. : анкетна карта; заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС;
декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.
65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; копие на документи от Великобритания - 13
броя; Р60 - 4 броя; преносим документ (ПД) U1 - 1 брой.
С писмо изх. №У-121-00-5734-1/23.09.2020 г. жалб. К.
била уведомена, че преценка правото на ПОБ ще бъде направена след получаване на
допълнителна информация от компетентната институция на Великобритания.
Със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 с изх. №51139/05.10.2020
г. и U003 с изх. №54089/06.10.2020
г. чрез електронния обмен на социалноосигурителна информация, представените от
оспорващата документи били изпратени на компетентната
институция на Великобритания, за удостоверяване на осигурителните периоди,
причина за прекратяване на осигуряването и доход, поради което и на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО
производството по отпускане на ПОБ за безработица било спряно до получаване на изисканите
документи.
В оспорения
административен акт е посочено, че съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) №883/2004 /
Регламента /, компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или
от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост
зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. А
съгласно чл.62, т.1 от Регламента компетентната институция на държавата-членка
,чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава
на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита
изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство.
На 09.12.2020г. до
компетентната институция на Великобритания бил изпратен СЕД Х009 изх. № 90019,
поради непредставяне на изисканата информация.
На 02.04.2021г. в ТП
на НОИ – Пазарджик бил получен СЕД U002, в който компетентната институция на
Великобритания удостоверила:
Период на заетост –
13.02.2013г.-19.06.2020г., причина за прекратяването – „съкращаване на щата“, и
потвърдени следните доходи:
За периода
31.08.2014г. – 09.08.2015г. – 1102,02 паунда;
За периода 11 -
23.08.2015г – 189,75 паунда;
За периода
23.08.-06.09.2015г. – 826,74 паунда;
За периода 31.08.-18.09.2015г.
– 100,75 паунда;
За периода
13.09.-07.11.2015г. – 1153,03 паунда;
За периода 08.11.2015
г. - 25.03.2016 г. - 788,32 паунда;
За периода 06.04 -
24.07.2016 г. - 5808.39 паунда;
За периода 22.08.2016
г. - 19.06.2020 г. – 955,93 паунда.
С оглед на така
постъпилите справки и документи, и на основание чл. 55 от АПК производството по
подаденото от жалб. Коистадинова заявление за отпускане на ПОБ било
възобновено, като с разпореждане №121-00-5734-3/12.05.2021 г., на основание чл.
54ж, ал. 1,вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62
от Регламента, на В.К. било отпуснато ПОБ, за периода от 20.06.2020 г. до
19.04.2021 г. в размер на 59.77 лв. дневно.
На 17.05.2021 г. към
заявление за повторно запитване с вх. №1019-12-1974 жалб. К. приложила 4 броя
документи за доход от Великобритания. По този повод със СЕД U001CB с №180981 от 27.05.2021 г. и U003 с №181651 от 28.05.2021 г. чрез електронния обмен на социалноосигурителна
информация до компетентната институция на Великобритания отново било изискано
удостоверяване на осигурителни периоди, причината за прекратяване на
осигуряването и осигурителен доход. Поради образувано друго административно
производство, което е с преюдициално значение по отношение на настоящото, на
основание чл. 117, ал. 5 от КСО във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК с
решение №1012-12-117#1/16.06.2021 г. на ръководителя на териториалното
поделение на НОИ спрял производството по жалба №1012-12-117/02.06.2021 г.
На 27.08.2021 г. с вх.
№1019-12-3091, жалб. К. отново подала заявление за повторно запитване до
осигурителната институция, и на 13.09.2021 г. до Великобритания бил изпратен
СЕД Н001 за предоставяне на информация относно данните в преносимия документ U1.
По няколкократните
запитвания през системата за електронен обмен на данни EESSI, относно данни за заплатата на жалб. К. били удостоверявани
различни информации за причината на прекратяване на заетостта и за доходите на
осигурена заетост.
На 27.10.2021 г. със СЕД
Н005 с №268125, чрез електронния обмен на социално осигурителна информация до
компетентната институция на Великобритания било изпратено искане на информация
за пребиваване на лицето.
На 10.01.2022 г. с
вх. №3209-12-17 в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен СЕД Н006 - отговор на
искането за информация за пребиваване, с който компетентната институция на
Великобритания удостоверила, че „вашият клиент има уредено състояние“ и
административното производство било възобновено.
Според информацията,
съдържаща се в СЕД Н006 и при прилагане на
европейските регламенти в областта на социалната сигурност, административния
орган е приел, че жалб. К. не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, ал.
5, вр. ал. 2 от Регламента, тъй като за периода 13.02.2013 г. - 19.06.2020 г.
тя е пребивавала и е осъществявала трудова дейност във Великобритания
(държавата - членка по пребиваване и държавата - членка, чието законодателство
се е прилагало по време на последната й заетост
съвпадат), съответно българската институция не е компетентната институция,
която следва да извърши преценка на правото и съответно да отпусне ПОБ. Такава
се явявала тази на Великобритания, доколкото за периода 13.02.2013 г. -
19.06.2020г. жалб. К. не е осъществявала дейност при прилагане на българското законодателство,
и не е пребивавала на територията на Република България по смисъла на Регламентите
в областта на социалната сигурност.
Въз основа на
горното, с разпореждане №121-00-5731-4/06.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 2 от КСО, е отменено разпореждане №121-00-5734-3/12.05.2021г. С
разпореждане №121-00-5734-5/07.10.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1,вр. чл.
65, ал. 2 от Регламента, на жалб. К. било отказано отпускане на ПОБ, с вписването,
че: „…Според получен СЕД Н006 и при прилагане на европейските регламенти в
областта на социалната сигурност е установено, че г-жа К. не попада в обхвата
на разпоредбата на чл. 65, ал. 5, във връзка с ал. 2 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. За периода от 13.02.2013 г. до 19.06.2020 г. тя е пребивавала и е
осъществявала трудова
дейност във Великобритания (държавата - членка по пребиваване и държавата -
членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната й заетост
съвпадат/. В случая българската институция не е компетентната институция, която
следва да извърши преценка на правото и съответно да отпусне ПОБ. компетентен а
е институцията на Великобритания, тъй като за горепосочения период жалб. К.
нито е осъществявала дейност при прилагане на българското законодателство, нито
е пребивавала на територията на Република България по смисъла на
регламентите в областта на социалната
сигурност…“. Административния орган се е
позовал и на разпоредбата на чл.65, пар.2-ри и пар. 5-ти , б.“а“ от Регламента,
като е приел, че жалб. К. има разрешение за уседналост във Великобритания.
Въз основа на тези
аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил Разпореждане №121-00-5734-5 от 07.10.2022 г., издадено
от ръководителя на осигуряването на
безработица, с което на жалб. К. е отказано отпускането на ПОБ по чл.54а от КСО.
Жалбата е подадена до териториално компетентния
административен съд от надлежна страна- адресат на атакувания административен
акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува
пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от
провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално
право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради
което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр.
Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалб. К. срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица.
Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага
извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална,
териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.
Обжалваното волеизявление е обективирано в
изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат
възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите
правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота
са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради
което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.
Спорният по делото въпрос е свързан с това коя е компетентната
държава по изплащането на ПОБ, след като последният период на трудова заетост е
бил в държава – членка, различна от държавата - членка, която е сезирана със
заявлението за ПОБ. С Регламент (ЕО) № 987 / 2009 на Европейския парламент и на
Съвета е установена процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883 / 2004. В
чл. 1, б.”у” от последния Регламент, е въведено общото понятие „периоди на
осигуряване”, с което се обозначава периодът от време, който има значение на
предпоставка за придобиване на осигурителни права и за определяне на техния
характер, съгласно националното право. Чл. 61 от Регламента предвижда
самостоятелни правила за натрупване на осигурителни периоди, поставени като
условие за получаване на обезщетения за безработица.
Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168; не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Безработицата представлява предвиден от чл. 2, ал. 1, т.5 от КСО
задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност
за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Доколкото
последната трудова заетост на жалб. К. е била във Великобритания, относимите
правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между
Великобритания и България са регулирани в Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на
схемите за социална сигурност. Заявлението за отпускане на ПОБ е подадено на 03.09.2020
г., поради което за установяване основателността на претендираното от жалб. К.
право, приложение намира именно цитирания Регламент. В чл. 2 от Регламента е
посочено, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство
и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени
на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете
на техните семейства и към преживелите ги лица. Република България е част от ЕС
и е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за
социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Съгласно чл. 3 от Регламента
разпоредбите му са приложими към всички законодателства (по смисъла на чл. 1,
пар. „л“), относно ПОБ, доколкото оспорващата е посочила, и е установено от
проведената между институциите кореспонденция, че последната й заетост е била във Великобритания, прекратена от 19.06.2020г.,
поради съкращаване на щата.
Следва да се посочи, че механизмът на координация на системите за
социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на
четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални
правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по
последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на
обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламента.
В конкретната хипотеза спорът се свежда до тълкуването и
прилагането на понятието „пребиваване”. Разпоредбата на чл. 1, §3, б. „й“ от
Регламента сочи, че това е мястото, където лицето обичайно пребивава. В чл. 11
от Регламент (ЕО) № 987/2004 за установяване на процедурата но прилагане на
Регламент – 883/2004, са разписани елементите, които подлежат на преценка от
органа при определяне на мястото на пребиваване на лицата. Съдът следва да
осъществи контрол за законосъобразност на акта на административния орган, с
оглед на обективната действителност и фактите, които са свързани с обичайното
пребиваване на лицето, както и елементите, свързани с личното положение на
лицето.
Съгласно текста на чл. 11, § 2 от Регламент № 987/2004 решаващо
значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на
дадено лице е неговото намерение. То се свързва с центъра на интересите му (чл.
11, § 1 от Регламент № 987/2004) и въз основа на цялостна оценка на наличната
информация, относно релевантните обстоятелства. В чл. 11, § 1 от Регламент №
987/2004 е въведено примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от
конкретните фактически установявания, свързани с определяне на действителното
място на пребиваване на лицето. Според настоящия съдебен състав обичайното
пребиваване на жалб. К. е на територията на Република България, като следва да
се подчертае, че в периода на заетост във Великобритания оспорващата не се е
намирала на територията на Република България, а е пребивавала във
Великобритания, но това пребиваване е било обусловено от съществуването на
трудово правоотношение, респ. не покрива критериите, въз основа на които се
обосновава извод за „обичайно пребиваване“.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, пар.1-ви от Регламент(ЕО) №
987/2009 при различия в становищата на
институциите на две или повече държави-членки относно определяне на
пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции
установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз
основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти,
които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б)
положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики
на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява
тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки
договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето;
iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти,
източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално
доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че
лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
Видно от данните по делото, трудовото правоотношение е било
прекратено поради съкращаване на щата, поради която причина жалб. К., при липса
на трудовата заетост, която единствено я е свързвала с Великобритания, се е
завърнала в Република България и няма данни същата да се е установила или има
намерение да живее във Великобритания, след прекратяване на заетостта, поради
което настоящия съдебен състав приема, че престоя за времето на трудовата
заетост е с временен характер. Отделно от това при преценката си, съдът
съобрази и обстоятелството, че жалб. К. е пребивавала много по - дълго време в
България, вкл. и в трудоспособна възраст, отколкото във Великобритания. След
като е доказано, че е налице завършен период на заетост с прекратен трудов
договор в съответната – държава членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република
България на български гражданин, чрез подаването на декларация, относно
определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от
Регламент ЕО № 883/2004г., заявлението за отпускане на обезщетение следва да
бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при
определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Претендираното ПОБ от жалб.
К. следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото
българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти
за това (Виж Решение № 2695 / 22.02.2019 г. по адм. дело № 3077 / 2018 г. по
описа на ВАС, Шесто отделение).
Предвид
изложеното, оспореното решение като неправилно, поради противоречието му с
материалния закон, следва да бъде отменено, а преписката бъде върната на
органа, с указания за ново произнасяне, въз основа мотивите на настоящото съдебно
решение.
С
оглед изхода на делото, своевременно направеното искане на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, съобразно вида и обема на осъществената по него защита
- 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, както и 10 лева – държавна
такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
В.К.К., чрез пълномощника - адв. Д., Решение № 9001-12-311#3/01.11.2022г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено
разпореждане № 121-00-5734-5/07.10.2022г.
на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на
жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик, да
заплати на В.К.К. сумата от 510
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/